РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Малко Търново, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20232140100152 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от Н. Ж. В., ЕГН: *****, с
постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” № ***, чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество “Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски
съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски" № 125-2, ет. 5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. -
Управител, e-mail: ********@*****.*** срещу „ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г,
представлявано от С. П. П., с която са предявени установителни искове с цена
на иска: Цена на първи установителен иск - 1509,60 лева; цена на втори
установителен иск – 1006,50 лева и иск по чл. 26 от ЗЗД с цена на иска - 5
лева, като частичен иск от 2516,10 лева.
В с. з. представител на ищцата не се явява. В допълнителна молба се
иска да се уважат предявените искове. По отношение насрещния иск се моли
съда да бъде уважен до размер на 335 лв., като разликата до претендирания
размер бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
На 21.04.2022 г. Н. В. е сключила договор за паричен заем № 5812983 с
„Вива кредит" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 2400 лева, видът на вноската е седмична, а броят на погасителните
вноски е 30. В договора е посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в
размер на 40,32%, а ГПР в размер на 49,35%.
В чл. 1, ал. 3 от Договора са уговорени, че кредиторът предоставя на
1
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за
заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна
такса в размер на 1509,60 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с
погасителните вноски по заема.
В чл. 4, ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок
до 3 (три) дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: Поръчител е физическо лице, което да отговаря на
определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е
уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят
дължи неустойка в размер на 1006,50 лв. Уговорено е също така тази
неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата
вноска ще бъде в размер на 184,52 лв., а общото задължение по кредита ще е в
размер на 5535,60 лв.
Твърдят, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тьй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смятат, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. На ищцата В. не е предоставено
копие от Общите условия и погасителен план, което е пряко нарушение на
императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не е
подписан на всяка страница.
Смятат, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тьй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита.
Считат, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Смятат, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. Кредиторът не е посочил как се изчислява ГПР. Не е посочил
включва ли се към нея такса за експресно разглеждане, неустойка за
пепредоставяне на поръчител, застраховка и т. н. По този начин потребителят
няма реалната възможност да изчисли реалният ГПР, без същият да
притежава специални знания и умения.
В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без
обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число
възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка за
поръчител) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
2
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му".
Посочват, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
-
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейскпя
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират но този начин". Съгласно ЗПК
- чл. 2 Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване
па равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потреби телски кредит.
В този смисъл смятат, че клаузата, с която в процесния договор за
паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не
предостави поръчител, е нищожна, както и че същата противоречи на целта
на закона (чл. 2 от ЗПК). Кредиторът, в случай, че е преценил, че длъжникът
не е отговарял на определени изисквания - да откаже да сключи договора,
въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури документ едва
след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. По този начин, вместо
кредиторът да спазва целта на закона, а именно отговорно кредитиране, той
създава предпоставки потребителят да изпадне в свръх задълженост.
Отделно от горното смятат, че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за
ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване (в
този смисъл е т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д. № 1/2009
3
г. на Върховния Касационен съд).
Считат, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр.
2 от ЗЗД. Претендираната неустойка се явява уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
- непредставен поръчител, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка възмездявала „нищо".
В случая кредиторът начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски. Смятат, че от горното е изводимо, че нито
една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставен
поръчител. Считат, че ако кредиторът действително е имал желание и цел да
му бъде предоставен поръчител или банкова гаранция е могъл да отпусне
кредита след предоставянето на такъв или да откаже сключване на договор за
паричен заем, каквато е обичайната практика при предоставяне на кредити.
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността потребителя да
предостави поръчител или банкова гаранция и „неустойката" да не се дължи,
то смятат, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като дори и при
непредоставяне на поръчител, договорът продължава да се изпълнява по
първоначални заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита
като неустойка, а кредиторът не се е възползвал от правата си, дадени му с чл.
71 от ЗЗД. Също така тази „неустойка" има белезите на възнаградителна
лихва. Изначално уговорена между страните и разсрочена за заплащане с
всяка погасителна вноска.
Считат, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така считат, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, сьгласно чл. 146 от 33П.
На следващо място считат и клаузата, с която се уговаря заплащане на
възнаграждение за експресно разглеждане, за нищожна и противоречаща на
закона, в пряко противоречие на ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези
такси не могат по арг. от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да бъдат свързани с усвояване и
управление на кредита. В този смисъл посочват изменението на ЗПК през
22.04.2014 г., като в мотивите се посочва (Забранява се на банките да събират
някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността
на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за
действия по одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото
управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване
видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да
4
се описват ясно и точно в договора за кредит.) Безспорно е, че такса „бързо
разглеждане" е свързана с усвояването на кредита. Същата не представлява
допълнителна услуга. Следва да се посочи, че сумата, която е заплатена за
тази „услуга" е твърде висока.
Смятат, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3ПК „Вива кредит" АД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като и двете
по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. При условие, че ГПРР е
законосъобразно описан, действителният такъв е щял да възлиза многократно
над допустимия, а не както е посочен в договора. Ето защо считат, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва то просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Затова
считат, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Считат, че с тези действия „Вива кредит" АД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всички приложими към
сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски
договори национални нормативни актове (ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др.) са
приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към
Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на
българското законодателство с европейското. Ето защо считат, че
приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и
прилагано съобразно духа, целите, съобрженията и разпоредбите на
действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламет и Съвета от 23
Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Кредиторът
изначално е бил наясно, че тази такса за непредоставяне на документ ще бъде
начислена и е следвало да я включи в ГПР и ГЛП.
Във връзка с горното смятат, че неизпълнението на задължението за
неправилно посочване на размера на ГПР злепоставят и самата цел на
Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на
кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите
адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочванетонпа ГПР на
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да
ориентира икономическия избор на потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
5
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО (и транспонирана в ЗПК), поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси (в това число и начислената
„неустойка" и такса бързо разглеждане) безспорно попадат в изисквания на
Директивата - те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването
на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези
съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер
на разходите и от там в ГПР. Ето защо считат, че неправилното изчисляване и
посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като
съществено условие на договора. Това следва и от сравнителноправния
прочит на уредбите на държавите от НС, имплементираща Директива
2008/48/ЕО/, както и практиката на СНС, където това изискване
последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Смятат, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Считат, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл е Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща” по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета и Регламент (ЕО) N 2006/2004 на Европейския парламен и на
Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
Считат, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
клаузата за възнаградителната лихва (ГЛП) е нищожна поради противоречие
с добрите нрави.
Смятат определения от кредитора размер на възнаградителната лихва (в
който се включва и начислената „неустойка” и допълнителна такса експресно
разглеждане за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,
респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази
връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор. Налице е разлика между посочената в
6
процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и
тази, която доверителката реално е върнала.
Липсват каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Липсва
уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението
е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се напрани проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено
ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на
договора за кредит. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения
договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език
да е описано визираното в законовата норма на чл. 11 ЗПК съдържание.
Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на
договора на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, последица от което е
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по
кредита. От това следва, че неизпълнението на задължението на
кредитодателя (банка или пък небанкова финансова институция), който по
занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и като
такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на
потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да
получи възнаграждението по договора.
Ето защо смятат, че клаузите в процесния договор не са формулирани
по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП
и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите
уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици.
Молят съда да приеме, че е надлежно сезиран с възражение за
нищожност на целия договор за потребителски кредит и молят в мотивите на
постановения съдебен акт да се позове на нея.
Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен,
смятат, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146
от ЗЗП поради неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита".
Дори и целият договор да не е нищожен, то твърдят нищожност на
отделни негови клаузи, а именно неустоечната клауза, на база на която на
ищцата е наложена процесната неустойка, както и клаузата, с която й е
начислена такса за експресно разглеждане. Затова считат, че е налице правен
интерес за ищцата от предявяване на настоящите искове срещу ответното
7
дружество на основание чл. 22 от ЗПК.
В отговора на ответника по първоначалния иск се оспорва исковата
претенция. Излагат се подробни мотиви.
Ответната страна предявява насрещен иск за съвместно разглеждане
От „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, универсален правоприемник
на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище в град София и адрес
на управление: район Люлин, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г, с ЕИК: *********,
представлявано от изпълнителния директор С. П. П. чрез пълномощника адв.
А. Г. Н., МАК, предявяват насрещен иск СРЕЩУ: Н. Ж. В., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: обл. Бургас, общ. Н, с. Г., ул. „ЯЛ“ *** с правно основание:
чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска: 1068,39 лева
(хиляда шестдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки).
Ищецът по насрещния иск твърди, че на 19.04.2022 г. Н. Ж. В. е
сключила с Дружеството (в качеството й на заемодател) Договора за паричен
заем № 5812983/19.04.2022 г. (,Договора“) и по силата на този договор е
усвоила заемна сума в размер на 2400 лв. С подписване на договора тя се е
задължила да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в
размер на 100,65 лв., в която са включени част от дължимите. Посочено е в
чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договора, че преди сключването му на заемателя е
представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички
условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския
кредит (ЗПК).
Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,00 %,
ГПР 49,352 % и общ размер на плащанията – 8659,80 лв.
Заемополучателят Н. Ж. В. е заплатила сума по Договор за паричен заем
№ 5812983/ 21.04.2022 г.,както следва:
На 04.06.2022 г. е заплатена сума в размер на 100,00 лева;
На 09.06.2022 г. е заплатена сума в размер на 800,00 лева;
На 17.08.2022 г. е заплатена сума в размер на 800,00 лева;
На 16.09.2022 г. е заплатена сума в размер на 180,00 лева;
На 17.10.2022 г. е заплатена сума в размер на 185,00 лева;
Като по този начин е погасила, както следва:
1481,76 лв. - главница
553,24 лв. - договорна лихва за периода 05.05.2022 г. до 09.02.2023 г. -
30 лв. - разходи за събиране на просрочени вземания
Към момента на депозиране на исковата молба заемателят дължи на
заемодателя обща сума в размер на 1248,39 лв., от които Главница 918,24 лв.,
договорна лихва – 66,26 лв. за периода 23.02.2022 - 15.06.2023 г. (датата на
приключване на договора), мораторна лихва за забава върху главницата от
16.06.2023 г. (датата, следваща датата на изтичане на договора) до 20.02.2024
г. (датата на депозиране на исковата молба) – 83,89 лв., разходи за събиране
8
на просрочени вземания - 180 лв.,
Молят за присъждане на разноски.
Представител на ответника на се явява в с. з.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В с. з. бе изслушана експертиза, която съдът прие като еднозначна и
непротиворечива.
В действителност според трайно установената съдебна практика
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е
наличието на правен интерес. За да е налице такъв интерес е нужно да се
установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват
действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Следователно, за да
съществува интерес от предявяване на установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от
него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита
чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата
на ищеца.
По смисъла на Решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. № 1331/2010 г. на
ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е налице правен
интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, респ.
клаузи от същия, решението по него, следва да се отрази на правното
положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен
резултат. Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права,както и на характера
на самото спорно право. В настоящия случай и с оглед процесуалната
позиция, която заема ответника, твърдейки, че договорните клаузи, предмет
на делото, не са нищожни, респ. неравноправни, обосновават и
допустимостта, съответно интереса от предявяване на иска.
Разгледани по същество, първоначалните исковете са изцяло
основателни като съображенията за това са следните:
По установителните искове за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 1,а л. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези
такси не могат по арг. от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да бъдат свързани с усвояване и
управление на кредита. В този смисъл е изменението на ЗПК през 22.04.2014
г., като в мотивите се посочва (Забранява се на банките да събират някои
видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на
банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за
действия по одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото
9
управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване
видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да
се описват ясно и точно в договора за кредит) безспорно е, че такса „бързо
разглеждане" е свързана с усвояването на кредита. Същата не представлява
допълнителна услуга.
Освен това е нарушено правилото на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от 3ПК „Вива кредит" АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по своята същност
представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент (ГЛП) и ГПР.
Определения от кредитора размер на възнаградителната лихва, в който
се включва и начислената „неустойка” и допълнителна такса експресно
разглеждане, са изключително високи и противоречащ на добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,
респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Налице е
разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит
сума, подлежаща на връщане, и тази, която доверителката реално е върнала.
Поради което съдът намира,че е налице нищожност единствено и само
на посочените по-горе клаузи по договора а именно - чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2
от договора.
С оглед всичко изложено и предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 5 лв., поради нищожност на уреждащите я клаузи на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и
като сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск.
Съдът го намира за основателен до претендирания размер. Това се
потвърждава и от приетата от съда експертиза. поради което насрещния иск
следва да бъде уважен за обща сума в размер на 1248,39 лв., от които
Главница 918,24 лв., договорна лихва – 66,26 лв. за периода 23.02.2022 -
15.06.2023 г. (датата на приключване на договора), мораторна лихва за забава
върху главницата от 16.06.2023 г. (датата, следваща датата на изтичане на
договора) до 20.02.2024 г. (датата на депозиране на исковата молба).
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата
разноски по делото в размер на 55 лв. д. т., 350 лв. разноски за експертиза и
480 лв. адвокатско възнаграждение.
Ищцата следва да заплати на ответника съобразно уважения насрещен
иск сумата в размер на 50 лв. д.т. за насрещния иск и 200 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Н. Ж. В., ЕГН: *****,
с постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” № *** чрез адв. Д. М. от АК - София и
ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2,
ап. офис 73Г, представлявано от С. П. П., че клаузата на чл. 1, ал. 3 от
сключения между тях Договор за паричен заем № 5812983-19.04.2022 г. е
НИЩОЖНА.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Н. Ж. В., ЕГН: *****,
с постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” № *** чрез адв. Д. М. от АК - София и
„ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ "Силвър
център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С. П. П., че клаузата на чл. 4,
ал. 2 от сключения между тях Договор за паричен заем №5812983-
19.04.2022 г. е НИЩОЖНА.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С. П. П., да заплати
на Н. Ж. В., ЕГН: *****, с постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” № *** чрез адв. Д.
М. от АК – София сумата от пет лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С. П. П., да заплати
на Н. Ж. В., ЕГН: *****, с постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” № *** чрез адв. . Д.
М. от АК – София сумата от разноски по делото в размер на 55 лв. д. т., 350
лв. разноски за експертиза и 480 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН: *****7, с постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” №
*** да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С. П. П., обща сума в
размер на 1248,39 лв., от които Главница 918,24 лв., договорна лихва - 66,26
лв. за периода 23.02.2022 - 15.06.2023 г. (датата на приключване на договора),
мораторна лихва за забава върху главницата от 16.06.2023 г. (датата, следваща
датата на изтичане на договора) до 20.02.2024 год. (датата на депозиране на
исковата молба).
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН: *****, с постоянен адрес: с. Г, ул. “ЯЛ” №
***, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С. П. П., съобразно
уважения насрещен иск сумата в размер на 50 лв. д. т. за насрещния иск и
200 лв. адвокатско възнаграждение.
11
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
12