Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260014
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20201820100419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Елин Пелин, 02.02.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 419 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано e по молба на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че на 28.06.2020 г. около 21.30 ответникът Х.А.Х. се обадил на молителя А.Х.А. по телефона на приложение „Вайбър“, заплашвайки го и крещейки, че ще го убие и унищожи с думите „ще дойда там и ще те убия, ще избия всички с теб“ „ще те размажа, защото ти не трябва да си жив“, „ей, нещастник, затова, че помагаш на тая курва долна Е. ще умреш, ще ви избия всичките, като ви видя, няма къде да се скриете, и в Германия ще те намеря и си мъртъв“ и „няма да доживееш да го направиш, защото ще те убия“. Молителят твърди, че преди осем години работил като шофьор на градски автобус в Република Германия, а в момента не работи, защото претърпял тежка гръбначна операция. Още от края на 2018 г. ответникът започнал да се държи грубо с молителя, като освен цинични думи започнал да отправя закани за убийство и физическа саморазправа, като причина за това била полаганите грижи за детето на ответника А.Х. и неговата майка Е. Р. Твърди се, че ответникът употребява наркотици и алкохол, а на 21.03.2020 г. биел всички присъстващи на рождения ден на А.Х.. Молителят твърди, че се криел и страхувал от ответника. Иска се издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, с която да наложите на ответника подходящи мерки по чл. 5 ЗЗДН, а именно: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие; да не приближава жилищата му в с. Столник и град Оксенхаузен.

            На 23.07.2020 г. е издадена заповед за незабавна защита, с която спрямо ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. В открито заседание на 18.08.2020 г. е издадена нова заповед със същите мерки, а издадената заповед от 23.07.2020 г. е отменена, поради допусната грешка в името на молителя.  В случаите на издаване на заповед за незабавна защита съдът не определя срок, за който се налагат мерките, тъй като заповедта има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда (чл. 19 от ЗЗДН).

В съдебно заседание молителят А.Х.А. лично и чрез адв. А. поддържа молбата си и моли за постановяване на заповед за защита. Сочи се, че ответникът може да бъде насочен към специализирани програми за превенция.

В съдебно заседание ответникът Х.А.Х. лично и чрез адв. М. оспорва молбата, като отрича твърденията на баща си за отправени заплахи за убийство. Твърди се, че молбата не е доказана.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителят А.Х.А. декларира, че на 28.06.2020 г. около 21.30 ответникът Х.А.Х. му се обадил по телефона на приложение „Вайбър“, заплашвайки го и крещейки, че ще го убие и унищожи с думите „ще дойда там и ще те убия, ще избия всички с теб“ „ще те размажа, защото ти не трябва да си жив“, „ей, нещастник, затова, че помагаш на тая курва долна Евелина ще умреш, ще ви избия всичките, като ви видя, няма къде да се скриете, и в Германия ще те намеря и си мъртъв“ и „няма да доживееш да го направиш, защото ще те убия“.

Според удостоверение за семейно положени, съпруга и деца от 30.08.2019 г. А.Х.А. е със семейно положение – женен със съпруга Т. Г. А. син Х.А.Х. и син Г. А.Х..

Видно е от справките от Национална база Население, че молителят А.Х.А. и ответникът Х.А.Х. са с постоянен и настоящ адрес ***. Според удостоверение за адресна регистрация от 02.12.2013 г. А.Х.А. *** 88416, „Шлосщрасе“ 8/4.

Установява се от справка за съдимост от 26.01.2021 г., че ответникът е бил осъждан на наказание пробация с присъда по НОХД № 461/2008 г. на РС Елин Пелин в сила от 08.01.2009 г. за извършено престъпление на 08.01.2009 г. по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е реабилитиран.

Видно е от справка за наложени мерки по този закон, че няма данни за други наложени мерки по ЗЗДН спрямо ответника, освен тези по настоящето гр. д. № 419/2020 г. на РС Елин Пелин.

Видно е от удостоверение от 23.10.2020 г. на „Център за психично здраве – София“ ЕООД, че ответникът не се води на учет и не е лекуван там от 2013 г. до момента. Отбелязано е, че няма информация преди 2013 г., заради пожар в сградата на „Център за психично здраве – София“ ЕООД.

Според епикриза А.Х.А. от 21.11.2019 г. до 05.12.2019 г. е бил на стационарно лечение в РКУ-Университетски и рехабилитационни клиника Улм, като е на 22.11.2019 г. е проведена оперативна интервенция по диагноза лумбоишиалгия друстранно при ерозивна остеохондроза L5/S1 и абсолютна гръбначна и неврофораминална стеноза лумбални прешлени ¾.

Представена е заповед за незабавна защита от 22.07.2020 г. по гр. д. 32225/2020 г. на Софийски районен съд, 86 състав, с която Х.А.Х. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Евелина Стоилова Русева.

От показанията на свидетелката Евелина Стоилова Русева се установява, че живеела на семейни начала с ответника Х.А.Х. до края на 2019 г. Свидетелката Евелина Стоилова Русева сочи, че се разделили с Х., защото последният я тормозил физически и психически, а на 27.07.2020 г. Х. я заплашил, че я набие и няма да е жива. На 28.06.2020 г. свидетелката Евелина Стоилова Русева била заедно с молителя А.Х.А., когато Х.А.Х. се обадил и започнал да ги заплашва, че ще ги убие и ги обиждал, а телефонът бил включен на високоговорител. Х. обиждал Евелина с думите „боклук“ и „курва“. Преди това на рождения ден на детето им А.Х. на 21.03.2020 г. в Германия Х.А.Х. тръгнал да бута баща си А.Х.А. и го ударил с юмрук, след като брат му си тръгнал. Тогава А.Х.А. подал сигнал в полицията е Германия. Свидетелката Евелина Стоилова Русева сочи, че ответникът Х.А.Х. й посягал, като употребявал наркотици и алкохол. Свидетелката Евелина Стоилова Русева сочи, че се страхували да отидат в с. Столник.

От показанията на свидетелката Анета Миткова Рама се установява, че живее на семейни начала с молителя А.Х.А.. Отношенията между страните се влошили след раздялата на Х. и Евелина, като Х. заплашвал и обиждал баща си, защото защитава Евелина. На 28.06.2020 г. около 21.30 ч. свидетелката Анета Миткова Рама също била заедно с молителя А.Х.А., когато Х.А.Х. се обадил по „Вайбър“ и започнал да ги заплашва, а телефонът бил на високоговорител. Х. обиждал Евелина с думите „боклук“, „мърша“ и „курва“, а на баща си казал, че „ще го унищожи“. На рождения ден на детето А.Х. ответникът Х.А.Х. ударил баща си А.Х.А., защото защитил Евелина. При употреба на алкохол ответникът Х.А.Х. ставал агресивен.

Според показанията на свидетеля Георги А.Х., син на молителя А.Х.А. и брат на ответника Х.А.Х., той не знаел за домашно насилие между Х. и А.. Свидетелят Георги А.Х. твърди, че бил скаран с баща си, след като започнал дело срещу майка му за развод. Свидетелят Георги А.Х. се изнесъл от жилището на баща си. Преди това А.Х.А. твърдял, че намеренията му към Анета Миткова Рама били само сексуални. Делото за развод между А.Х.А. и Тинка Георгиева Андреева приключило през 2020 г., а А. изгонил Тинка от къщата в с. Столник. Свидетелят Георги А.Х. твърди, че не е бил свидетел на обиди между баща му и брат му, както и на обиди от Х. към Евелина. На рождения ден на детето А.Х. празнували, а свидетелят Георги А.Х. си тръгнал, защото на другия ден бил на работа. Свидетелят Георги А.Х. твърди, че Х. не е удрял Евелина.

Според показанията на свидетелката Тинка Георгиева Андреева, бивша съпруга на молителя А.Х.А. и майка на ответника Х.А.Х., същата не може да си спомни кога е влязло в сила решението за развод между нея и молителя А.. През 2020 г. свидетелката Тинка Георгиева Андреева твърди, че не ходила до Германия, а детето на Х. видяла през лятото на 2019 г. Свидетелката Тинка Георгиева Андреева се чувала веднъж или два пъти седмично с ответника Х.А.Х., но той не е казвал за проблеми с баща си. Свидетелката Тинка Георгиева Андреева твърди, че насилник е молителя А.Х.А.. Свидетелката Тинка Георгиева Андреева разбрала за А. и Анета една година преди да започне делото за развода. Свидетелката Тинка Георгиева Андреева твърди, че на нея Евелина не се е оплаквала от Х..

Съдът внимателно прецени с оглед всички данни по делото на основание чл. 172 ГПК и възможната им заинтересованост показанията на горепосочените свидетели Евелина Стоилова Русева, Анета Миткова Рама, Георги А.Х. и Тинка Георгиева Андреева. Показанията на свидетелите Евелина Стоилова Русева и Анета Миткова Рама са логични, последователни, пряко относими към извършеното домашно насилие на 28.06.2020 г. и кореспондират с представената декларация от молителя, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията на свидетелите Георги А.Х. и Тинка Георгиева Андреева следва да се кредитират в горепосочените части, като се отбележи, че същите не са свързани пряко с твърдяното домашно насилие на 28.06.2020 г., а отразяват негативното отношение на тези свидетели спрямо молителя А.Х.А. след развода му с Тинка Георгиева Андреева. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Георги А.Х. и Тинка Георгиева Андреева в частите за липса на конфликти между Х. и Евелина; отправяне на заплахи към нея и молителя А.Х.А.; Х. не употребява алкохол, тъй като противоречат на показанията на свидетелите Евелина Стоилова Русева и Анета Миткова Рама.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лица от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

По същество същата се явява основателна.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Това е така, защото отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя - чл. 1, ал. 2 ЗЗДН. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН).

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от молителя, който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Действително, чл. 13, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 ЗЗДН овластява съда да издаде заповед за защита и единствено въз основа на декларацията, но само при липсата на други доказателства по делото, с оглед спецификата на характера, обичайното място, време и обстановка на извършване на актовете, съставляващи домашно насилие, при които, в общия случай, най-често други доказателства за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в гражданския процес не създава законна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в декларацията, се считат верни до доказване на противното.

От събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Евелина Стоилова Русева и Анета Миткова Рама се установява, че на 28.06.2020 г. около 21.30 часа ответникът Х.А.Х. осъществил акт на домашно насилие спрямо молителя А.Х.А., изразяващо се в отправяне на закани, заплахи и обиди. Показанията на свидетелите Евелина Стоилова Русева и Анета Миткова Рама кореспондират с фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Показанията на свидетелите Георги А.Х. и Тинка Георгиева Андреева не са свързани пряко с твърдяното домашно насилие на 28.06.2020 г., като в основни линии изразяват негативното им отношение спрямо молителя А.Х.А. след развода му с Тинка Георгиева Андреева. Ирелевантни са и причините, довели до извършеното домашно насилие, тъй като неговата основна цел не е налагане на наказание на извършителя, а осигуряване на защита на лицето, спрямо което е извършено домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен факт в това производство е извършването на домашно насилие.

При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки – така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има уважение към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Съдът счита, че подходяща мярка за защита е предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Съдът счита, че мерките за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН също са подходящи, като следва да се наложени за срок от девет месеца, предвид тежестта на извършено домашно насилие и обстоятелството, че към момента не са установени вредни последици за здравето на пострадалия А.Х.А.. Видно е от справките от Национална база Население, че страните са с постоянен и настоящ адрес ***, поради което от това жилище следва да отстрани ответника. С оглед естеството на извършеното домашно насилие не се установи необходимост ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми, като постановяването на такива по скоро би имало обратен ефект при изострените отношения между страните. Съдът счита, че мерките към момента ще създадат достатъчно гаранции, че молителят А.Х.А. няма да бъде обект на домашно насилие. След изтичане на срока молителят може да потърси отново защита по реда на ЗЗДН, ако има необходимост от такава.

На основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, като взе предвид конкретиката на извършения акт на домашно насилие на 28.06.2020 г., съдът намира, че на извършителя на домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния размер, предвиден в ЗЗДН, а именно в размер на 200 лв.

Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици.

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът Х.А.Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25,00 лева. 

Воден от горното, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ИЗДАВА заповед за защита на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, от жилището, находящо се на адрес: с. Столник, община Елин Пелин, ул. „Цанко Церковски” № 4, за срок от 9 (девет) месеца.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава А.Х.А., ЕГН **********, жилището му на адрес: ***; местоработата му, местата за социални контакти и отдих, за срок от 9 (девет) месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВАМ Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на ответника Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Препис от решението да се изпрати на РУ гр. Елин Пелин след влизането му в сила.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

З   А   П   О   В   Е   Д

з а     з а щ и т а

гр. Елин Пелин, 02.02.2021 година

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 419 по описа за 2020 година:

 

З А П О В Я Д В А:

 

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, от жилището, находящо се на адрес: с. Столник, община Елин Пелин, ул. „Цанко Церковски” № 4, за срок от 9 (девет) месеца.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава А.Х.А., ЕГН **********, жилището му на адрес: ***; местоработата му, местата за социални контакти и отдих, за срок от 9 (девет) месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВАМ Х.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: