Определение по дело №334/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………./                .2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на                        г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                Мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. с. Филип Радинов,

в. т. д. № 334 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесета.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 2761/13.01.2020 г. (рег. РС Варна) от Н.Н. чрез адв. Георги Геров АК – Варна, срещу Решение № 5742/13.12.2019 г. по гражданско дело № 1982/2019 г. РС Варна, с което са уважени предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД срещу Н.Н. искове по чл. 415 вр. 422 от ГПК и е прието за установено, че Н.Н. в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г. дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД сумите – 2989,36 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г.; 452,85 лева., представляваща изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г. включително; 23,27 лева, представляваща изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г. до 05.11.2018 г., включително и 120,00 лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 8422/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд.

Навеждат се оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно, поради необоснованост като се твърди, че е изтекъл шест месечния преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД за прядявяване на иск срещу поръчителя, поради което поръчителството е преклудирано. Посочва се, че кредитополучателят и Н. са солидарно отговорни, поради което е следвало исковете да бъдат насочени срещу двамата едновременно, вместо само срещу Н.. Твърди се, че Н. за първи път се запознава с приложените към исковата молба договор за текущо потребление, общите условия и плана за погасяване и не е подписвал тези документи. Посочва се, че по кредита не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като по делото не са представени доказателства, че писмото за обявяване на такава е достигнало до кредитополучателя. Счита, че представената разписка от връчителя до съдебния изпълнител, с която го уведомява, че връчването е осъществено по реда на чл. 44 ал. 1 от ГПК (при условията на отказ) е ново доказателство, което съдът не е следвало да приема, тъй като е пропуснат срока за представянето му. Поддържа се, че по отношение на Н. не е обявена предсрочна изискуемост, защото в т. 4 от договора за поръчителство е предвидено изрично задължение за банката да го уведомява чрез СМС при забава на вноските по кредита, което не е сторено. Счита, че възнаградителна лихва не се дължи, тъй като такава не е уговаряна. Поддържа се, че клаузите в общите условия към договора – от т. 7 до т. 9.3 са неравноправни, поради което са нищожни. Счита, че са неравноправни, поради липсата на яснота относно начина на формиране и определяне на променливата лихва, надбавката, ГПР. Изтъква се, че липсва размера на надбавката в случай на неизпълнение на партньорските условия. Направено е искане за обезсилване, в условията на евентуалност – за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „БАНКА ДСК” ЕАД чрез юрк. Милена Стоянова, в който се застъпва становище за правилност на обжалваното решение. Относно допустимостта на исковете се твърди, че заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е подадено преди изтичане на срока по чл. 147 от ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост е обявена на 17.10.2018 г., а заявлението е подадено на 05.11.2018 г. Поддържа се, че исковете са предявени единствено срещу поръчителя, тъй като само последния е подал възражение и указанията на съда за предявяване на иск са само по отношение на него. Относно обявяването на предсрочна изискуемост на кредита се изтъква, че за връчването на покана на кредитополучателя е съставен, констативен протокол от служител на съдебен изпълнител, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Посочва се, че с обявяването на предсрочна изискуемост на кредитополучателя, вземанията по кредита са станали предсрочно изискуеми и по отношение на поръчителя. Счита, че оплакването за недължимост на възнаградителната лихва, поради това, че такава не е уговорена е несъстоятелно, каквото е и оплакването за неравноправност на клаузи от договора и общите условия към него, тъй като в последните е ясно очертан механизмът, по който се формира всяко задължение по договора за кредит. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е редовна и допустима - подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване.

С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 2761/13.01.2020 г. (рег. РС Варна) от Н.Н. чрез адв. Георги Геров АК – Варна, срещу Решение № 5742/13.12.2019 г. по гражданско дело № 1982/2019 г. РС Варна, с което са уважени предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД срещу Н.Н. искове по чл. 415 вр. 422 от ГПК и е прието за установено, че Н.Н. в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г. дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД сумите - 2989.36 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г.; 452,85 лева., представляваща изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г. вкл.; 23,27 лева, представляваща изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г. до 05.11.2018 г., включително и 120,00 лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 8422/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд;

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 334/2020 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2020 г. от 14.30 ч., за която дата и час страните да се призоват.

Да се връчи препис от определението на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

            

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               

        2.