П Р О Т О К О Л

 

Година 2021                                                                           Град Свиленград

Свиленградски районен съд                                                        граждански състав

На девети юли                                           две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                        Председател: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

                                                               Членове:

                                           

Секретар: Цвета Данаилова

Прокурор: Десислава Садова

сложи  за разглеждане докладваното от съдия ХАДЖИКИРЕВА

Гр. дело № 142 по описа на съда за 2021 година

На именното повикване в 10.30 часа се явиха:

Ищецът Р.Ш.И., редовно призован, се явява лично и с адв. Й., надлежно упълномощена.

Ответникът Г.А.М., редовно призована, представлява се от назначения от съда особен представител – адв. Т..

Контролираща страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, редовно призовани, изпращат представител – прокурор Десислава Садова.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител. 

По хода на делото:

Адв. Й. – Да се даде ход на делото

Адв. Т. – Да се даде ход на делото.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Й. – Госпожо Съдия, детето към момента живее в Австрия от две години, като последното й заминаване беше през януари месец. В България детето е ходило само на детска градина. Тук идва само за 3 месеца през лятото и за празниците. Детето посещава училище в Австрия от септември месец 2019 г. Преди това е била в детска градина „Радост”, гр. Свиленград. Доверителят ми е заминал в Австрия по-рано, когато детето е било на годинка. До 2017-2018г. то е било при баба си, но след като тя се е разболяла и трябваше някой да гледа детето. Тогава заведохме дело за разрешение за паспорт, тъй като тогава майката обеща, че ще даде разрешение за пътуване, но не даде. В действителност, детето е от две години в Австрия с баща си, тъй като тук няма реално кой да се грижи за него.  

Адв. Т. – Госпожо Съдия, аз не успях да осъществя контакт с доверителката ми.

Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, писмото от Дирекция „Социално подпомагане” - Харманли, както и изисканият Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба писмени документи, писмо от 05.07.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли и Социален доклад от 06.07.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград.

Съдът, след извършена преценка на изложеното от процесуалния представител на ищеца и събраните доказателства, намира следното:

Производството е образувано по искова молба от Р.Ш.И. срещу Г.А.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване на ответницата от родителски права по отношение малолетното й дете С.Р.И..

На основание разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК съдът е разпоредил исковата молба, ведно с приложенията към нея да се връчат на ответницата по постоянния й и настоящ адрес ***. Тъй като връчителят е събрал сведения, че лицето не пребивава на адреса, съдът е разпоредил да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. В двуседмичния срок ответницата не се е явила в Гражданско деловодство на РС - Свиленград да получи книжата. Извършена е и справка за месторабота, но не е установено наличието на действащ трудов договор. Поради това съдът е приел, че съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и е назначил особен представител.

От изготвения по делото социален доклад се изяснява, че ищецът заедно с настоящата си съжителка Лидия Ангелова и детето Светла живеят в село близо до гр. Фелкер, Австрия. Детето Светла посещавало училище там и имало изграден приятелски кръг, а ищецът и съжителката му работели на постоянен трудов договор в Австрия. От становището на процесуалния представител на ищеца, дадено в днешното съдебно заседание, се потвърждава, че от 2019 г. детето посещава училище в Австрия.

Съдът, като съобрази гореизложеното, намира, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК по следните съображения:

Съгласно чл. 1 в обхвата на Регламент (ЕО) 2201/2003 г. на Съвета на Европа се включват гражданските дела, отнасящи се до развод, законна раздяла или обявяване нищожността на брака, както и определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. От това следва, че в разглеждания случай компетентността на съда се урежда по правилата на този регламент. В чл. 8, § 1 от него е установена обща компетентност на съдилищата на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Според практиката на съда на ЕС понятието „обичайно местопребиваване” следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. Вземайки установеното в социалния доклад, съдът намира, че към момента на сезиране на българския съд обичайното местопребиваване на детето не е на територията на Република България, а на друга страна-членка. От това следва, че сезираният съд не е компетентен по смисъла на чл. 8, § 1 от регламента да разгледа спора, но § 2 от същата норма го задължава, преди да се обяви за международно некомпетентен, да извърши проверка дали неговата компетентност не е възникнала по силата на чл. 9, чл. 10 или чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. В случая не е налице правомерно преместване или неправомерно отвеждане или задържане на дете, поради което правилата на чл. 9 и чл. 10 не намират приложение. Липсва и хипотеза на пророгация на компетентност по смисъла на чл. 12, § 3, тъй като не са налице кумулативно дадените предпоставки по б. „а” и б. „б” от посочената норма. Макар детето да е гражданин на Република България, не може да се приеме, че компетентността на сезирания съд е изрично или по друг недвусмислен начин приета от ответницата. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че преписът от исковата молба не е връчен лично на ответницата, тъй като последната не пребивава на постоянния си и настоящ адрес, поради което не може да изрази становище по компетентността на настоящия съд. В тази връзка следва да се отчете, че в решение от 21.10.2015 г. на Съда на ЕС, С-215/15 е прието, че компетентността на съдилищата, сезирани с разглеждането на иск, свързан с родителска отговорност, не би могла да се счита за „изрично или по друг недвусмислен начин приета от [всички страни в производството]” единствено поради обстоятелството, че назначеният служебно от тези съдилища процесуален представител на ответника, поради невъзможността на последния да се връчи исковата молба, не е повдигнал възражение по компетентността на тези съдилища (така Определение № 496 от 10.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1988/2015 г., I г. о., ГК). Отделен е и въпросът, че пророгацията на компетентност противоречи и на висшия интерес на детето, тъй като същото вече се е интегрирало в социалната и семейна среда в Австрия, поради което българският съд няма достатъчно близка връзка с него, за да прецени най-добрия му интерес.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че на основание чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, при съобразяване на условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от него, компетентен да се произнесе по спора за лишаване от родителски права е съдът в Австрия. Компетентността на съд на друга държава-членка изключва международната компетентност на българския съд, което следва да бъде обявено на основание чл. 17 от регламента, а делото да се прекрати.

Така мотивиран, РС Свиленград

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И: №

ПРОГЛАСЯВА, че РС Свиленград не е компетентен да разгледа и реши гр. д. № 142/2021 г. по описа на РС Свиленград на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 142/2021 г. по описа на РС Свиленград.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от днес.

 

Адв. Й. – Госпожо Съдия, моля за препис от протокола от днешното съдебно заседание.

Адв. Т. – Аз също моля за препис от протокола от днешното съдебно заседание.

С оглед горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ издадат преписи от протокола от днешното съдебно заседание на адв. Й. и адв. Т..

 

Заседанието завърши в 10.45 часа.

Протоколът се изготви на 09.07.2021 година.

 

 

                                                           Съдия: .....................

 

 

                                                                Секретар: .....................