№ 5009
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110156800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закон за собствеността от В. В. Д., В.
В. Х., А. В. С., Е. Б. Ц. и Е. Б. Ц. срещу И. К. И. за признаване правото на собственост и
осъждане предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор №******** по КК
и КР на гр. София, находящ се в ***********. В искова молба са изложени фактически
твърдения, че ищците В. В. Д., В. В. Х., А. В. С., Е. Б. Ц. и Е. Б. Ц., при квота съответно 1/4,
1/4, 1/4, 1/8, 1/8, са придобили в съсобственост по силата на наследствено правоприемство от
В. З.П. (Е. и Е. Ц.и от Н. В. Г.) спорния недвижим имот с площ от 500 кв.м. Позовават се на
Решение от 12.04.2000 г. по гр.д. №8247/1998 по описа на СРС, съгласно което на
наследодателя на ищците е признато правото на собственост върху недвижим имот с площ
от 1,1 дка, находящ се в м. „П.“ в землището на с. В., район „И.“, С.О. и с Решение от
10.08.2015 г. ОСЗ – Н. И. е признато на ищците правото на собственост върху нива с площ
от 1,1 дка. Със Заповед от 07.04.2017 г. на кмета на район „Н. И.“ на ищците е възстановено
правото на собственост върху новообразуван имот №11884.5964.277, находящ се в м. „П.“, в
землището на с. В., район „Н. И.“. Твърди се, че до момента ищците не могат да влязат във
владение на имота си, тъй като не са допускани от ответника, който се е настанил въпреки
тяхното несъгласие, оградил е мястото и има изградена незаконна постройка в имота, която
обитава. С оглед на това през 2018 г. ищците разделили имота на 2 парцела, отразени в
кадастъра под №******** с площ от 500 кв.м. и №11884.5964.410 с площ от 553 кв.м., а през
2020 г. по силата на договор за покупко-продажба се разпоредили с последния в полза на
трето лице. Посочват, че са декларирали имота пред данъчните служби и заплащат данъците
за същия. Считат, че ответникът владее процесния имот без правно основание.
Ответникът, получил препис от искова молба, с приложенията, на 16.06.2022г. при
отказ, на осн.чл.44, ал.1 от ГПК, в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор
на искова молба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
1
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От писмените доказателства се установява, че В.З.П. (според удостоверение за
идентичност на имена още В. или В.З.П.) е починал на 14.02.1986 г. и оставил за наследници
по закон – съпруга Магда Танчова Петкова, починала на 01.03.2004 г., и деца В. В. Д., В. В.
Х., А. В. С., Н. В. Г., починала на 13.06.2021 г., последната оставила за наследници –деца Е.
Б. Ц. и Е. Б. Ц.. Съобразно правилото на чл. 5 от ЗН децата наследяват по равни части или
по ¼ ид.ч. от наследството на В. и М.П., а тези на Н. Г. в обема на наследената от нея ¼
ид.ч. – по 1/8 ид.ч. от наследството.
Ищцовата страна, като универсален правоприемник на В. З.П., се легитимира като
собственик на нива от 1,100 дка, находяща се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
землището на село В. в местността „П.“, съгласно влязло в сила Решение №181 от
10.08.2015 г. за признаване и възстановяване правото на собственост на наследниците на В.
З.П. на земи в съществуващи стари реални граници, издадено от ОСЗ – „Н. И.“. Приложена
е Заповед №РНИ 17-РД56-07.05.2017 г. на кмета на р-н „Н. И.“ по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСППЗ и Скица №277/23.02.2017г. по решението на ОСЗ, съгласно която се възстановява
правото на собственост на наследниците на В. З.П. при условията на новообразуван имот с
идент. №11884.5964.277 в местността „П.“. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ влязлото в
сила решение, придружено със скица, е титул за собственост, приравнен на констативен
нотариален акт. В хода на настоящото производство ответникът не оспорва акта и не твърди
насрещни права. Изяснява се, че по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, недвижимият имот е
индивидуализиран с актуален идентификатор №№********. Установява се, че ищците са
подали сигнали до С.О. и МВР за невъзможността да влязат в имота, тъй като отв. И. И. се
самонастанил в постройката в имота, отказал да ги пусне, което се потвърждава и от
събраните гласни доказателства – показанията на св. Янков и св. Спасов. Преценени от съда
по реда на чл. 172 от ГПК те изясняват, че в дворното място на ищците се е настанил мъж,
заградил имота и го държи със заключена с катинар порта, за която ищците нямат ключ, а
когато се опитали да влязат не ги пуснал. Съдът възприема за достоверни показанията на
свидетелите за последователни и житейски логични, не се устаН.ха противоречия и
заинтересованост от изхода на делото, като възпроизвеждат непосредствени впечатления за
ползването на имота.
Според чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За основателността на предявения иск се
изискват кумулативно следните предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца,
а имено той е собственик на имота; процесният имот се владее или държи от ответника;
ответникът владее или държи имота без правно основание. Ищците се легитимират като
собственици на процесния имот. УстаН. се, че ответникът упражнява фактическа власт
върху дворното място като го е оградил и държи заключена портата, както и че оспорва
правата на ищците и не им позволява да достъпят в имота си. Ответникът, като запознат с
тезата на ищците, не оспори твърденията им и не доказа годно правно основание, което да
противопостави на правото на собственост на ищците.
Съдът, като взе предвид, че ответника не представя в срок отговор на искова молба,
редовно призован за датата и часа на откритото първо съдебно заседание - не се явява, не
прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща представител, и е
предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238 от ГПК, както
и след анализ и преценка на доказателствата по делото, намира, че предявените искове са
вероятно основателни и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Ето защо съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е
необходимо да излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените деловодни разноски за платена държавна такса и възнаграждение
на адвокат (не е посочено в договора за правна помощ колко кой ищец е платил на адвокат,
2
поради което се приема, че е поравно) за сумата общо 1450 лв. или на всеки един по 290 лв.
Настоящото решение не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на И. К.
И., с ЕГН:**********, с ************, че В. В. Д., с ЕГН:**********, при квота 1/4, В. В.
Х., с ЕГН:**********, при квота 1/4, А. В. С., с ЕГН:**********, при квота 1/4, Е. Б. Ц., с
ЕГН:**********, при квота 1/8, и Е. Б. Ц., с ЕГН: **********, при квота 1/8, всички с адрес:
***********, на основание Решение №181/10.08.2015 г. за признаване и възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници на ОСЗ – „Н. И.“, са
собственици на поземлен имот с идентификатор №******** по КК и КР на гр. София,
одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящ се в село В., район „Н.
И.“, общ. Столична, обл. София-град.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, И. К. И., с ЕГН:**********, да предаде на В.
В. Д., с ЕГН:**********, при квота 1/4, В. В. Х., с ЕГН:**********, при квота 1/4, А. В. С., с
ЕГН:**********, при квота 1/4, Е. Б. Ц., с ЕГН:**********, при квота 1/8, и Е. Б. Ц., с ЕГН:
**********, при квота 1/8, владението върху поземлен имот с идентификатор №******** по
КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящ
се в село В., район „Н. И.“, общ. Столична, обл. София-град.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. К. И., с ЕГН:**********, с
************, да заплати на В. В. Д., с ЕГН:**********, В. В. Х., с ЕГН:**********, А. В.
С., с ЕГН:**********, Е. Б. Ц., с ЕГН:**********, и Е. Б. Ц., с ЕГН: **********, всички с
адрес: ***********, сумата 1450,00 лева или на всеки един 290,00 лева – съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3