№ 183
гр. Шумен, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630200468 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление №23 – 0869 - 003222/10.01.2024г. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И., ЕГН********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно в тази част. Оспорва вмененото нарушение по
същество, твърдейки че протектора на гумите на автомобила не били измервани, не бил
правен и опит за това, а също така и, че автомобилът бил стар, поради което не бил снабден
със система за осветление на задната регистрационна табела. Излага също така, че
липсвало конкретизация в какво се изразява опасната техническа неизправност и по
смисъла на кой нормативен акт, автомобилът се приемал за опасен. Било неясно и защо бил
санкциониран с „глоба” в размер на 500 лева. Оспорва и отнемането на 20 контролни
точки, излагайки, че също не било ясно на кое основание и за кое нарушение се отнемат.
При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложеното наказание. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв.
Р.Х. от ШАК, която поддържа жалбата. В първото съдебно заседание заявява, че оспорва
НП и в пункт 2. В хода по същество излага и допълнителни доводи, а именно, че доколкото
в НП не бил посочен нормативния акт регламентиращ характера на конкретните
неизправности, това затруднявало правото на защита на жалбоподателя.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Намира нарушението за безспорно доказано.
По отношение заявеното от процесуалният представител в първото съдебно заседание, че
оспорват НП и по пункт 2, изразява становище, че е изтекъл преклузивния срок за оспорване
на процесното НП в тази част. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, по отношение обжалваното НП №23 – 0869 - 003222/10.01.2024г. на Началника
на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179
ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500
лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП /пункт 3 от същото/. По отношение
направеното изявление от страна на процесуалният представител на жалбоподателя в
1
първото съдебно заседание на 02.04.2024г., че оспорва НП и по пункт 2, т.е. и в частта с
която на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, съдът намира същото за
процесуално недопустимо, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок за
оспорване на процесното НП в тази част. НП е обжалвано в рамките на преклузивния за
целта срок единствено в частта му по пункт трети. Лицето изрично е заявило във въззивната
си жалба, че счита НП за незаконосъобразно относно пункт 3 от същото и моли да бъде
отменено частично в тази част като излага доводи касаещи единствено нарушението на
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. В тази връзка, съдът приема, че е надлежно сезиран за произнасяне
по законосъобразността на наказателното постановление само в частта му по пункт трети, с
който на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП . В останалата му част,
постановлението е влязло в законна сила като необжалвано на основание чл.64, б.„б“ от
ЗАНН и за съда не съществува възможност да обсъжда същото и да преценява неговата
законосъобразност. В този смисъл е и съдебната практика на ШАС и по-конкретно Решение
№183 от 04.07.2017 год. по КАНД №122 по описа за 2017 год. на ШАС.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 18.11.2023г. в 03.05 часа жалбоподателят управлявал л.а. «БМВ 325 И» с рег. №
Н 9191 КВ в гр.Шумен на ул. «Райна Княгиня» до кръстовището с ул.»Тича», в посока ул.»
Г.С.Р.. Бил спрян за проверка от свидетелите Н. Т. Н. и О. Н. Ю. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОДМВР – Шумен. В хода на проверката било констатирано, че дълбочината
на протекторния рисунък на задната лява и дясна гума не съответствал на изискванията като
измерването с техническо средство било невъзможно поради изтъркване на протектора до
гладкост. Също така при включена система не светели осветителите на задната
регистрационна табела, а шумозаглушителната система била изменена и по този начин
оказвала неблагоприятно въздействие върху нивото на шума с издадения звук от нея.
Св. Н. Т. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №1160203/18.11.2023г.
за три нарушения на ЗДвП, едно от които – нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП –
движение с опасна техническа неизправност на ППС, съставляващо пункт 3 от АУАН. В
акта е отразено, че жалб. И. няма възражения. Такива не са депозирани и в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И., ЕГН********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитаните свидетели подкрепят
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, и не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на
фактическа обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в
НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН
и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Действително в АУАН и в НП изрично
не е посочен нормативният акт, който определя неизправностите и тяхната класификация,
но доколкото е конкретизирано в какво точно се изразява опасната техническа неизправност,
2
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята
теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП предвижда административно наказание
глоба в размер на 500 лева за лице, което управлява техническо неизправно МПС, при
констатирани опасни неизправности. Съгласно чл.101 ал.4 от ЗДвП неизправностите и
тяхната класификация се определят с наредба по чл.147 ал.1 от същия закон. В случая
приложимата наредба е НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Приета е Методика за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, съставляваща Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредбата съгласно,
която оценката на неизправностите се извършва в съответствие с посочени в таблица
критерии. Съгласно т.5.2.3. дълбочина на протекторния рисунък на гумите на автомобилите
и на мотоциклетите по-малка от 1.6 mm съставлява опасна техническа неизправност.
Съгласно т.4.7.2 неработещите осветители на задната регистрационна табела съставлява
значителна техническа неизправност, а според т.8.1.1. изменението в шумозаглушителната
система по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, може
да съставлява значителна или незначителна техническа неизправност.
В конкретният случай жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с
опасна техническа неизправност. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП,
актосъставителят и наказващият орган са приели,че същата се изразяваща в това, че
дълбочината на протекторния рисунък на задната лява и дясна гума не съответствал на
изискванията като измерването с техническо средство било невъзможно поради изтъркване
на протектора до гладкост. За останалите констатирани технически неизправности,
касаещи неработещите осветителите на задната регистрационна табела и изменението в
шумозаглушителната система, които безспорно нямат характера на опасни, жалбоподателят
не е санкциониран, независимо, че са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е
управлявал технически неизправно МПС, предвид обстоятелството, че протекторът на
задните гуми бил изтъркан до гладкост, поради което и измерването с техническо средство е
невъзможно. Безспорно при това положение дълбочина на протекторния рисунък на гумата
е по-малка от 1,6 mm и съгласно т.5.2.3. от Методиката съставлява опасна техническа
неизправност и предвид характера на констатираната техническа неизправност в процесния
случай, жалбоподателят е нямал право да се движи по пътя, вкл. и до място, където може да
бъде отстранена, съгласно чл.101 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП.
Показанията на свидетелите Н. Т. Н. и О. Н. Ю. съдът кредитира като депозирани от
лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по
отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им съставляват пряко
доказателство по делото, тъй като пресъздават това което са възприели непосредствено.
Жалбоподателят оспорва вмененото нарушение, но от негова страна не бяха представени
каквито и да е доказателства, касаещи по същество нарушението. Съгласно разпоредбата на
чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се
считат за доказани, до доказване на противното. Последното не бе доказано, именно, че
жалбоподателят се е движел с технически изправно МПС. Съдът намира, че в процеса не се
доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт,
поради което намира, че е осъществен от обективна страна състава на нарушението.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
3
разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. За
административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по
непрепазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение. В случая се касае за
формално нарушение, поради което не изисква да е настъпил вредоносен резултат.
Наличието на такъв би следвало да бъде преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Дори в конкретната ситуация да не се установява безспорно обстоятелството,
че жалбоподателя е действал умишлено, същият в качеството си на собственик и водач е
могъл и е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС е технически изправно и
като не е сторил това, той е действал при условията на непредпазливост, в хипотезата на
небрежност. Предвид изложеното съдът намира, че нарушението е осъществено и от
субективна страна.
В случая актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали действията на
жалбоподателя като нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. За това нарушение
жалбоподателят е санкциониран съобразно чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, съгласно който се
наказва с глоба от 500 лева, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство, с констатирани опасни неизправности, което в конкретният случай, предвид вида
на конкретната техническа неизправност, се явява неправилно.
Действително констатираната техническа неизправност е опасна, но приложената
санкционна разпоредба в процесния случай е неприложима. Непълна се явява и направената
правна квалификация на нарушението само по т.1 на чл.139 ал.1 от ЗДвП, вместо по чл.139
ал.1 т.1 и т.4 от ЗДвП. В ЗДвП се съдържа друга разпоредба – чл.183 ал.4 т.5, която
предвижда налагане на наказание глоба в размер на 50 лева за водач, който управлява ППС
с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл.139 ал.1 т.4 от ЗДвП. Доколкото от
една страна процесното нарушение е извършено на 18.11.2023г., в периода визиран в чл.139
ал.1 т.4 от ЗДвП, а от друга страна протектора на гумите бил изтрит до гладкост,
нарушението попада в първата и третата хипотеза на чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП се явява специална, спрямо общата норма на чл.179 ал.6 т.3 от
ЗДвП и в този смисъл, специалната норма дерогира общата, поради което отговорността на
жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП. Посочената
разпоредба не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на
нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на
АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП, то
настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване правото на защита. В обстоятелствената част на
акта и на НП е посочено в какво точно се състои техническата неизправност – дълбочината
на протекторния рисунък на задна лява и дясна гума не съответства на изискванията,
същите са изтрити до гладкост.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК,във връзка с чл.84 от
ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не
е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което
нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП, за
което е предвидено наказание в по – малък размер, т.е. касае за по - леко наказуемо
нарушение.
По отношение изложените доводи свързани с отнетите контролни точки, съдът
намира следното: Отнемането на контролни точки не представлява принудителна
4
административна мярка, както и наказание по ЗДвП. Контролните точки се отнемат само въз
основа на влязло в сила наказателно постановление и не се явява санкция подлежаща на
самостоятелно обжалване и респективно отмяна. При отмяна на НП отпада и отнемането на
контролни точки за съответното нарушение. Според ЗДвП те служат за отчитане на
извършените нарушения и се отнемат при допускане на определени нарушения, за които се
предвижда отнемане на точки. За кои нарушения се отнемат контролни точки и в какъв
размер е регламентирано в Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение.
Списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат контролни точки съобразно допуснатото
нарушение се съдържа в чл.6 ал.1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. за управление на
технически неизправно пътно превозно средство при констатирани опасни неизправности
(чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки /чл.6 ал.1 т.10/, а при неизпълние на
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл.183 ал.4 т.7 предл.1
от ЗДвП) – 10 контролни точки /чл.6 ал.1 т.10/. Доколкото жалбоподателят с НП е бил
санкциониран на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП,
правилно в НП е посочено, че се отнемат общо 20 точки.
Доколкото съдът намира, че процесното НП следва да бъде изменено като
нарушението на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвПбъде преквалифицирано по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП,
за което не е предвидено отнемане на контролни точки, на жалбоподателят не следва да
бъдат отнемани 10 контролни точки на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП.
Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуален представител на
наказващия орган – е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни
заседания и е изготвил писменото становище, от друга страна делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено
и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23 – 0869 - 003222/10.01.2024г. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И., ЕГН********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП, за което му налага
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на И. И. И., ЕГН********** да заплати на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5