Решение по дело №86/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

28

Година

18.1.2016 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.25

Година

2016

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С Решение № 595 от 03.07.2015г., постановено по гр. д. № 1739/2014год., Великотърновският районен съд е осъдил Й. Т. С. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. П., ул. ”К.Р.”, № * ДА ЗАПЛАТИ на С. П. К. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. С., ул. ”3. С. П.”, № * по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1 700,00лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от пътно - транспортно произшествие, предизвикано от ответника на 23.07.2013г., както и сумата 214,20лв. /двеста и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 1 052,00 лв./хиляда петдесет и два лева/, както и иска за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 8 948,00лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.; осъдил е Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” №* ДА ЗАПЛАТИ на А. Ц. К. с ЕГН * с постоянен адрес гр.С., ул.”3. С. П.”№* по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД сумата от 7300лв. /седем хиляди и триста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от пътно– транспортно произшествие, предизвикано от ответника на 23.07.2013 г., както и сумата 919,80 лв. /деветстотин и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 183лв. /сто осемдесет и три лева/, както и иска за неимуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над уважения размер до пълния претендирания размер от 9 937 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.; осъдил е С. П. К. с ЕГН * с постоянен адрес гр.С., ул.”3. С. П.”№ * ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” №* сумата 307,93лв./триста и седем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.; осъдил е А. Ц. К. с ЕГН * с постоянен адрес гр.С., ул.”3. С. П.”№ * ДА ЗАПЛАТИ НА Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” № * сумата 100,17лв./сто лева и седемнадесет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.; осъдил е ЗД „Б. И.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., Б..”Д.Б.” №*, представлявано от изпълнителния директор С.С.П., по предявения обратен иск с правно основание чл.223 ал.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” №* сумата от 9000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № №***** от 14.01.2013г. за причинените от Й. Т. С. с ЕГН * неимуществени вреди на С. П. К. в размер на 1700лв. и на А. Ц. К. в размер на 7300лв, както и сумата 628,20 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по обратния иск, при условие че, Й. Т. С. с ЕГН * заплати на С. П. К. присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1700 лв. и на А. Ц. К. присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7300 лв., като решението е постановено при участие на трето лице помагач, а именно: ЗД „Б. И.” гр. С. -трето лице помагач на страна на ответника Й. Т. С..

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от С. П. К. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. С., ул. ”3. С. П.”, № *в частта, с която е отхвърлен искът му против Й. Т. С. за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 8 948,00лв. - за неимуществени вреди; за ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ в размер на 1 052,00 лв., включително относно присъдените разноски. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли решението на ВТРС бъде отменено в тази част.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок и от ЗД „Б. И.” гр. С. в осъдителната част. В жалбата се посочват съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок и от Й. Т. С. в осъдителната част. В жалбата се посочват съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част.

Страните респективно, чрез процесуалните си представители оспорват подадените жалби.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства са събрани - медицинска документация касаеща първият жалбоподател.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано въз основа на предявени субективно съединени искове срещу деликвент за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

По делото Великотърновският районен съд за да постанови обжалваното решение в осъдителната част, основно се е аргументирал с наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и събраните за това доказателства. В отхвърлителната част районният съд се е позовал с неналичието на определени факти и обстоятелства

Аргументацията на районния съд относно наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е правилна. Безспорно е установено наличието на инцидента – Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка, образувана въз основа на акт за установяване на административно нарушение, се установява, че на 23.07.2013г около 14,00ч. на път ІІ-55 км., в посока гр.Г.о, управлявания от ответника С. т.а. „Ф.” с рег. № ********, собственост на „С.Т.”, като извършва маневра изпреварване на два товарни автомобила, движещи се в същата посока, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска странично насрещно движещия се л.а. „А.” с рег №*******, собственост на С. П. К., управляван от същото лице. На Й. С. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е нарушил разпоредбата на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. В акта е посочено, че при удара са причинени щети по автомобилите и са пострадали водачът на лекия автомобил С. К. и спътничката му А. К.. Актът е подписан от нарушителя, без възражения. Въз основа на акта, на 16.08.2013г. е издадено наказателно постановление, с което на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на нарушителя е наложена глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 02.10.2013г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява следното: В резултат на настъпилото на 23.07.2013г. ПТП пострадалият С. П. К. е получил следните травматични увреждания: контузия/натъртване/ на флексорните и екстензорните на сухожилията на външния глезен и лявото стъпало на крака, кръвонасядане и оток в областта на външния глезен и по гърба на стъпалото на левия крак, като вещото лице е достигнало до извод, че причинените травматични увреждания отговарят да бъдат получени по време, начин и давност и са в пряка непосредствена причинна връзка с претърпяното от пострадалия. Вещото лице е приело, че установените травматични увреждания са довели до нарушаване на клиничното здраве на К., проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, като срокът на възстановяване при правилно протекъл оздравителен процес е около 25 дни. Вещото лице е посочило, че дълго перистиращите болки и страдания в областта на външния глезен и по гърба на лявото ходило на К. са наслоени във времето от неефективно проведено първоначално консервативно лечение и от несвоевременни рехабилитационни процедури, като извършената по-късно, на 31.10.2013г глезенна артроскопия на левия крак се дължи на приложено консервативно лечение извън рамките на добрите практики в такива случаи, което неефективно според вещото лице лечение е забавило и усложнило възстановително- оздравителния процес.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила причинил ПТП и увреждането. Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът е предявил иск за неимуществени вреди в определен размер. ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина. Деянието трябва да бъде противоправно /неизпълнение на правно задължение, на задължението да не се причиняват вреди, т.е. нарушение на общата забрана да не се вреди другиму/ и виновно. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира, т.е. тя се предполага до доказване на противното. Следователно подлежат на доказване от страна на ищците първите четири елемента от фактическия състав на деликта, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника – деликвента.

При определяне размера на дължимото парично обезщетение, за да се възмездят причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които поначало са неоценими, следва да се присъди една условна парична равностойност с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД, т.е. по справедливост. Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на всички конкретно и обективно настъпили обстоятелства. В случая съдът, като взе предвид всички увреждания на здравето, счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика за присъждане на обезщетения за такива случаи е да определи обезщетение в размер на сумата 7 000.00 лв.

Безспорно е, че извършителят Й. С. отговаря пред увредения ищец на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност. Безспорна е и трайната практика на съдилищата, че увредените лица могат да предявят исковете си както в едно производство, така и в различни производства, като ищците могат да избират и ответника.

В случая, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Й. С. в посочения размер.

Постановеното от районния съд решение в обжалваната отхвърлителна част е правилно и законосъобразно.

Разноски: С оглед изхода на въззивното дело, на С. П. К. следва да се присъдят разноски, които са поискани, в размер на 913,55лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, заплатената държавна такса и други такси.

Водим от гореизложеното съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 595 от 03.07.2015г., постановено по гр. д. № 1739/2014год. по описа на Великотърновския районен съд вчастта, с която е отхвърлен предявения от С. П. К. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. С., ул. ”3. С. П.”, № * иск правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди против Й. Т. С. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. П., ул. ”К.Р.”, № * за разликата от 1 700,00лв. /хиляда и седемстотин лева/ до 7 000,00лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА наоснование чл.45 от ЗЗДЙ. Т. С. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. П., ул. ”К.Р.”, № * да заплати на С. П. К. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. С., ул. ”3. С. П.”, № * иск сумата от 5 300,00лв., представляваща разликата от 1 700,00лв. до 7 000,00лв. - част от предявен и претендиран размер от 8 948,00лв. - обезщетение за нанесени неимуществени вреди.

ОТМЕНЯВА Решение № 595 от 03.07.2015г., постановено по гр. д. № 1739/2014год. по описа на Великотърновския районен съд вчастта, с която е осъден С. П. К. с ЕГН * с постоянен адрес гр.С., ул.”3. С. П.”№ * ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” № *сумата от 200,00лв., представляваща разликата от 100,00лв. до присъдения размер на разноски от 307,93лв. /триста и седем лева и деветдесет и три стотинки/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯВА Решение № 595 от 03.07.2015г., постановено по гр. д. № 1739/2014год. по описа на Великотърновския районен съд вчастта, с която е осъдено ЗД „Б. И.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., Б..”Д.Б.” №* представлявано от изпълнителния директор С.С.П., по предявения обратен иск с правно основание чл.223 ал.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” № * сумата 1 700,00лв. - част от 9000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № *9257 от 14.01.2013г. за причинените от Й. Т. С. с ЕГН: * неимуществени вреди на С. П. К. в размер на 1700лв., при условие че, Й. Т. С. с ЕГН * заплати на С. П. К. присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 700 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., Б..”Д.Б.” №*, представлявано от изпълнителния директор С.С.П., по предявения обратен иск с правно основание чл.223 ал.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. С. с ЕГН * с постоянен адрес гр.П., ул.”К.Р.” №* сумата от 7 000,00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № №*9257 от 14.01.2013г. за причинените от Й. Т. С. с ЕГН * неимуществени вреди на С. П. К. в размер на 7 000,00лв., при условие че, Й. Т. С. с ЕГН: * заплати на С. П. К. присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000,00лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 595 от 03.07.2015г., постановено по гр. д. № 1739/2014год. по описа на Великотърновския районен съд в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Й. Т. С. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. П., ул. ”К.Р.”, № * да заплати на С. П. К. с ЕГН: *, с постоянен адрес гр. С., ул. ”3. С. П.”, №*сумата от 913,55лв. - разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач - ЗД „Б. И.” гр. С..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. С. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: