№ 45652
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110115157 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 ГПК
Подаденото по делото заявление вх.№57061/23.03.2022 г. от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. М. е уважено
и е издадена заповед №9132/01.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
По делото в срока по чл.414а ГПК длъжникът е депозирал възражение вх.
№74347/13.04.2022 г. по чл.414а ГПК с приложени доказателства за плащане в полза на
заявителя на сумата 628,32 лв., извършено на 13.04.2022 г.-в хода на делото и след връчване
на заповедта.
Кредиторът чрез свой процесуален представител-юрк.П.А., със становище по чл.414а ГПК
вх.№79911/20.04.2022 г. заявява, че по делото не са извършвани плащания; длъжникът е
заплатил посочената сума, но тъй като в платежното нареждане не е посочен нито номер на
делото, нито ID номер на съдебната преписка (sic!), със сумата били погасени текущи
задължения.
Кредиторът чрез свой процесуален представител-юрк.Р.П., със становище вх.
№98824/18.05.2022 г. заявява, че за процесния период и процесния имот са постъпили
плащания от длъжника, които са покрили задълженията за главница, лихви и съдебни
разноски; прави се искане за издаване на изп.лист за юрк.възнаграждение по заповедта.
Кредиторът чрез същия си процесуален представител-юрк.Р.П., със становище вх.
№100226/19.05.2022 г. заявява, че „за процесния период и процесния имот НЕ са постъпили
плащания от длъжника, видно от данните в информационната система. Всички плащания
твърдени от длъжника не са извършвани по спорни фактури“; нямало основание за
1
обезсилване на заповедта.
След влизането в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) в
заповедното производство са регламентирани две отделни възражение: това по чл.414а ГПК-
основано на твърдения, че сумата е заплатена в хода на заповедното производство (или в
срока по чл.412, т.8 ГПК), и възражението по чл.414 ГПК-за всички останали хипотези на
оспорване на задължението, като само възражението по чл.414 ГПК може да не се
обосновава и да не съдържа мотиви защо длъжникът намира, че не дължи (съгласно
изричната норма на чл.414, ал.1, изр.ІІ ГПК-възражението по чл.414а ГПК винаги следва да
се основава на твърдението за плащане в хода на заповедното производство-чл.414а, ал.1,
изр.І ГПК, и да съдържа доказателства за тези твърдения- чл.414а, ал.1, изр.ІІ ГПК).
Съгласно чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК „Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася
по възражението и постъпилото становище“-следователно и при подадено възражение по
чл.414а ГПК (което винаги следва да се основава на твърдението за плащане в хода на
заповедното производство), а дължимостта на процесните вземания и разноските по делото
следва да се разреши от съда с разпореждането по чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява покана до длъжника да изпълни
посоченото в нея задължение (чл.412, т.7 ГПК), а след влизането й в сила-и изпълнително
основание за принудителното изпълнение на това задължение.
Тъй като предмет на делото са исканията на кредитора в заявлението: да се издаде заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, то по реда на чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК след издаване на
заповедта съдът може да се произнесе само по искането за издаване на изпълнителен лист,
направено в заявлението.
От обърканите и противоречиви изявления на дружеството-заявител може да се установят
единствено 2 обстоятелства: плащането на длъжника е получено, а състоянието на
дружественото счетоводство е плачевно и граничи със скандал-при липса на други дела
между страните (служебно установен от съда факт) и вписано основание за плащането
„плащане топлинна енергия, такса, хонорар“ счетоводното отнасяне на това плащане за
несъдебни задължения е извън здравия разум-очевидно счетоводството на заявителя счита,
че на дружеството се дължат такси и хонорари извън съдебните дела, но за съда е загадка за
какви ли извършени дейности на това дружество биха се дължали такъв вид вземания.
Да се изисква от длъжника да сочи ID номер на съдебната преписка (sic!), без той да
разполага с такава информация, е явно смехотворно и не заслужава коментар.
За погасителния ефект на плащането съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД е от значение само
заверяването на банковата сметка на кредитора-как той е отнесъл счетоводно това плащане
нито интересува съдът, нито е от значение за погасителния му ефект, а счетоводните
проблеми на заявителя не могат да са в тежест на платеца. Платената сума съответства точно
по размер на претендираната главница, мораторна лихва и разноските по делото: държавна
такса и юрк.възнаграждение.
Въпреки ясното посочване в заповедта, че длъжникът дължи и законната лихва върху
2
главницата от 23.03.2022 г. до пълното й плащане, длъжникът при погасяване на
задълженията си по заповедта се е разсеял да плати и нея, поради което за законната лихва
(по изчисление на съда тя е в размер на 2,93 лв.) върху главницата за периода 23.03.2022 г.
до датата наплащането-13.04.2022 г. искането за издаване на изпълнителен лист е
основателно.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД за издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника Г. М. М., направено със заявление вх.
№57061/23.03.2022 г. по ч.гр.д.№15157/2022 г. на СРС-161 с-в за следните суми:
478,90 лв.-цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово
разпределение за периода м.11.2018 г.-м.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: ***, аб.
№***, инсталация ***;
74,42 лв.-мораторна лихва за периода 31.03.2019 г.-15.03.2022 г., както и разноските по
делото: 25,00 лв.-държавна такса, и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ при влизане в сила на настоящото разпореждане изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение за:
1. законната лихва за периода 23.03.2022 г.-13.04.2022 г. (от датата на подаване на
заявлението, изрично посочена на длъжника в заповедта-до датата на плащането на
главницата) върху платената главница от 478,90 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3