№ 427
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202319 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „****” ООД, ЕИК *****,
представлявано от Д.Т. управител против наказателно постановление № 563568-
F584183/12.03.2021г., издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“ в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата) вр. чл.
118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорват се
фактическите констатации като се сочи, че действително „****” ООД било един от
наемателите на обект от къщичка, намираща се на площад Тройката, гр. Бургас за продажба
на ръчно изработени изделия, а другият наемател на обекта била Б.П.С. като дружеството
жалбоподател било собственик на всички керамични изделия, а останалите изделия били
собственост на С.. Последната извършвала дейност за собствена сметка и не е имала
качеството на служител на дружеството. Липсвал договор за съвместна дейност.
Продадената стока не била собствена на „****“ ЕООД. Моли да се отмени наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Л.Г.. Поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на
разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 15.04.2021г., а жалбата срещу него е
депозирана с п.к. от 21.04.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 19.12.2020г. в 18:02 часа служители на НАП, сред които и свидетeлят П.А.
извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - без
стационарен обект - тип „Къщичка” , находящ се в гр. Бургас, Площад Тройката,
стопанисван от „****” ООД с ЕИК *****. Свидетелката извършила контролна покупка на 1
брой коледен сувенир на обща стойност 12.00лв., заплатена в брой от нея като преди
легитимация не бил издаден фискален касов бон от намиращото се в обекта и свързано с
дистанционна връзка с НАП фискалното устройство модел DAISY Compact M02 с ИН на
ФУ: № DY452273 и ИН на ФП: № 36610309. Плащането е прието от Б.П.С. с ЕГН **** , в
качеството й на представител в обекта, с което „****” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***** не е
изпълнило задължението си едновременно с получаване на плащането да издаде и
предостави на клиента фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан.
На основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК бил съставен Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0051821/19.12.2020г.
АУАН е връчен на управителя на дружеството на 23.12.2020г, който е посочил, че има
възражения, но такива липсват данни да са депозирани.
При проверката била попълнена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение Б. С., в която е посочила, че работи в „****“ ООД.
Обстоятелството, че „****к“ ООД е стопанисвало обекта се установява от разрешение
л. 27, договор за наем на къщичка от 09.12.2020г., както и от декларация от Б. С..
АНО е възприел констатациите в АУАН и на 12.03.2021г. е издал обжалваното НП, с
което е счел, че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката С., че не разбрала какво подписва към
момента на проверката и че погрешка е подписала декларация за лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение. Свидетелката има образование, което й позволява да
прочете документите, които подписва и да се запознае с тяхното съдържание като
саморъчно е поставила подписа си и е изброила паричните средства, налични в обекта.
Съдът не кредитира представения едва с жалбата срещу НП договор за наем между „****“
2
ООД и Б. С., тъй като това е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, липсват изложени обстоятелства поради какви причини този договор
не е бил представен на проверката, извършена в обекта и съдът намира, че същият е
съставен с оглед защитна теза на жалбоподателя, която не се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства. По тази причина не се кредитира и представеният едва в
съдебно заседание Анекс № 1 от 09.12.2020г. към договор за отдаване под наем на къщичка.
Следва да се обърне внимание, че според жалбата се твърди, че не било подписвано
споразумение за съвместна дейност, а се представя Договор за съвместна дейност.
Обстоятелството, че в обекта са били продавани стоки както на „****“ ООД така и на
лицето Б. С. не е установено по делото, нито е било доказано пред служителите на
административния орган. Чия собственост са стоките не е било означено по никакъв начин,
нито по делото се представя доказателство чия собственост е била закупената стока, а
лицето установено като работещо за „****“ ООД е продало изделие на свидетелката А. и не
е издало фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. Фактът, че Б. С.
няма регистриран трудов договор с дружеството „****“ ЕООД не изключва фактът, че
същата е била в обекта, извършила е продажба на изделие от стоките в обекта, стопанисван
от „****“ ООД именно по възлагане от „****“ ЕООД в стопанисвания от него обект и това
сочи, че между тях е било налично правоотношение, макар да не е уредено като трудово.
Съдът по горните съображения намира нарушението за доказано като въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция намира следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице съгласно приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът намира нарушението за безспорно установено като съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите
или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
3
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в
чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От
анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка.
В случая нарушението е безспорно установено като не е била издадена касова бележка
за закупен 1 брой коледен сувенир на стойност 12 лева, който е платен.
Нормата на чл. 185, ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо
лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, за
предишни нарушения от страна на търговеца, поради което и правилно санкцията е била
определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе. Следва да се посочи, че
не се касае и за хипотезата на маловажен случай, законодателят не обвързва тежестта на
нарушението със стойността на закупената стока, а с факта на неиздаване на касова бележка,
с извършеното нарушение се засяга фиска и нарушението по своите белези не се отличава от
други подобни случаи.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно
индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди
изцяло.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
4
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая право на разноски
има само АНО, който претендира такива, поради което следва да му се присъдят с оглед
потвърденото наказателно постановление. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1
от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки
правната и фактическа сложност.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 563568-F584183/12.03.2021г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „****” ООД ЕИК ***** е наложено административно
наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „****” ООД ЕИК ***** да заплати на Национална агенция за приходите
София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5