Р Е Ш Е Н И
Е
№V-241 Година 2020, 14. 12 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На девети ноември, две хиляди и
двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 1704
по описа за 2020 година
]Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№17740/28.05.2020г., подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс
кула-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Георги Коршия и Яна Димитрова, чрез юрисконсулт Полина Иванова срещу Решение №983/09.04.2020г., постановено по
гр.д.№1834/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „Енерго-Про
Продажби” АД, за приемане за установено,
че ответникът Д.И.Д., ЕГН **********, адрес в с.Д., дължи на ищцовото дружество сумата от 2087,39 лева, представляваща сбор от
главница в размер на 1999,64 лева,
от която 1615,88 лева е главницата
за консумирана електрическа енергия в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за
обект на потребление с абонатен номер №**********, кл.№**********, находящ се в
с.Долище, УПИ ХVIII-22, 87247, 70,91 лева е мораторната лихва върху
тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., 383,76 лева е главницата за консумирана електрическа енергия в периода
24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер
№**********, находящ се в с.Долище, УПИ ХVIII-22, 87248, кл.№**********, 16,84 лева е мораторната лихва върху
тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и
за които суми има издадена по ч.гр.д.№86/2019 г. по описа на РС-Бургас Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №70/08.01.2019 г..
Със същото решение, съдът е отхвърлил предявените при условията на
евентуалност искове на „Енерго-Про Продажби” АД, за осъждане на конституираните
в производството трети лица-помагачи на страната на ищеца, И.С.И., ЕГН **********
и Ц.И.И., ЕГН ***********, да му заплатят сумата от 1999,64 лева,
представляваща сборна главница за консумирана ел.енергия за периода 24.03.2018
г. – 23.04.2018 г. в обекти на потребление с абонатен №********** и абонатен
№********** и сумата от 87,75 лева, представляваща сборна мораторна лихва за
забава върху главниците, считано за периода 25.06.2018 г. – 30.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на
сумите.
Съдът е осъдил „Енерго-Про Продажби” АД, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 375,00 лева (триста
седемдесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
С жалбата се изразява недоволство
от обжалваното решение в частта, в
която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.Дружеството- жалбоподател счита, че същото е неправилно в обжалваната
част, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
се иска неговата отмяна.
На първо място се оспорва извода на първоинстанциония съд,
че от събраните по делото писмени доказателства не се установявало възникването
на парични задължения на ответниците по
обратния иск- И. И. и Ц.И.. Излага се становище, че след
прехвърляне на собствеността върху имота, длъжник по вземането за
електроенергия се явявал новият собственик (Решение№205 от 28.02.2019г. по
гр.д.№ 439/2018г. по описа
на III-то г.о. на
ВКС). Твърди се, че, в конкретния случай била налице хипотезата на законово
заместване на длъжника, тъй като видно
от представения в производството по делото НА от 05.10.****г. за покупко–продажба
на недвижим имот №***, том **, рег.№*** НК, ответниците по обратния иск
придобили собствеността върху процесните имоти.
Подчертава се, че за основание за плащане следвало да се приеме
консумираното количество електрическа
енергия през съответния период, а не издадените от ищцовото дружество
(въззвиник) фактури.
Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено в обжалваната част и съдът да постанови ново, с което предявените осъдителни искови
претенции срещу
И. И. и Ц.И., бъдат уважени. Претендират се направените пред двете инстанции разноски.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от третите
лица-помагачи, чрез назначения особен представител–адв Полименова- БАК, с който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
Въззиваемите
намират атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства. Считат подадената въззивна
жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Твърди се, че
въпреки извършената по делото съдебно–икономическа
експертиза, не се установило какви са показанията на измервателните уреди и
дали реално е изразходено съответното количество електроенергия. Подчертава се, че
ищецът(въззивник), без знанието и съгласието
на ответниците, сменил измервателните уреди, за което обстоятелство
представил писмени доказателства. Развиват се съображения за недоказаност на
исковите претенции.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендират се
направените съдебно–деловодни разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от
надлежна страна, в преклузивния срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. След като прецени твърденията на
страните с оглед събраните по делото доказателства и съобрази относимите
разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация
чл.422 ГПК, а предявените при условията на евентуалност обратен иск–по
чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
ответникът е негов клиент с кл.№********** във връзка с продажба на два
ел.енергия за два обекта, находящи се с.Долище
с аб.№********** и аб.№ **********. Твърди, че за периода
24.03.2018г.-23.04.2018 е доставил до обектите на ответника ел.енергия, която
не е заплатена.
За горните суми е
образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№86/2019г. по описа на
БРС, но в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил, поради което
заповедта не е влязла в сила, а за ищеца е възникнал правния интерес от предявяване на установителен иск
за сумите, за които и издадена заповед за изпълнение по посоченото ч.гр.д.
Ответникът Д. е подал
отговор в срока по чл. 131 от ГПК като е възразил, че няма качеството на
потребител, тъй като се е разпоредил на 05.10.2016г. с посочения имот. А
обстоятелството, че не е изпълнил задължението по чл.17, т.3 от ОУ да информира
доставчика на електроенергия за промяната на собственост не може да обоснове
отговорността му за консумираната енергия. Представил е справка от АВ-Имотен
регистър.
По молба на ищеца по
делото са конституирани като трети лица помагачи на страната ищеца лицата И.С.И.
и Ц.И.И. и при условията на евентуалност срещу тях е предявен обратен иск за
осъждането им да заплатят на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД сумата от
1999,64 лв., представляваща главница за консумираната ел.енергия за периода 24.03.2018г. до 23.04.2018г. в два
обекта на потребление и 87,75 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от фактурите025.06.2018г. до
30.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, ведно с разноските.
Към делото е приобщено ч.гр.д.№86/2019 по
описа на БРС.
Съобразно разпределената доказателствена
тежест дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е доставял договореното количество и качество ел. енергия, а
ответникът – онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата
молба.
По делото са представени
2 бр. фактури, издадени от ищцовото дружество за кл.№**********.
По делото е изготвена и
приета съдебено–техническа експертиза. ВЛ е посочило, че за процесния период в
обекта на ответниците по обратния иск е била доставена ел.енергия в посочените
количества. От допуснатата и приетата по делото съдебно–икономическа експертиза
се установява, че за доставената и потребена ел.енергия са съставени процесните
фактури, като по тях няма извършени плащания.
По делото няма спор, че
ищцовото дружество е краен снабдител на ел.енергия по смисъла на чл.98а ЗЕ и
осигурява снабдяването с електрическа енергия
при ОУ потребители, присъединени към електрическата мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД. От представените и приети по делото
доказателства се установява безспорно, че ответниците по обратния иск се
легитимират като собственици при равни квоти на недвижим имот в землището на
с.Долище с №216086 и №216085. Собствеността върху имота е придобита на
05.10.2016г., видно от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.**,
рег.№*****, д.№ ***/05.10.****г. на
Нотариус в съдебен район Варна с рег.№212 на НК. Очевидно е, че нито продавача Д.И.Д.,
ответник в производството, нито купувачите-третите лица помагачи са уведомили
ищцовото дружество за настъпилата промяна съгласно чл.16, ал.1,т.5 и ал.2 т.2
от ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД, одобрени
с Решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР. На 30.05.2018г. ответницата по обратния
иск И.И. е подала заявление по отношение на кл. №********** аб. №*********,
използван от Д.Д. и заявление от същата дата по отношение на кл. №**********
аб. №*********, като е представила цитирания по-горе нот.акт. Видно от справка
от базата данни на дружеството смяната на клиента е от 12.06.2018г. ЗЕ обвързва
правоотношението по договора да продажба на ел.енергия с титулярството на
вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване,
когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител
и ползвателя. Следователно в периода 24.03.2018г.-23.04.2018г. ответниците по
обратния иск макар и да не са били титуляри на партидата в процесния имот в
с.Долище имат качеството на насрещна страна по валидно двустранно облигационно
правоотношение с предмет доставка на ел.енергия. Очевидно е, че след промяната
в собствеността доставката на електроенергия обслужва нуждите на новия
собственик и между страните по обратния иск е възникнало валидно облигационно
отношение. Ето защо отношенията между тях се уреждат по силата на ОУ за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД, одобрени с
Решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР. Основен принцип в правото е, че никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение. Вярно е, че процесните
фактури са с адресат Д.Д., но това е именно поради неправомерното поведение на
страните, които не са заявили своевременно промяната в обстоятелствата. Предвид
изложеното съдът приема, че предявеният обратен иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
Поради несъвпадение на
изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част като вместо това бъде постановено ново и предявения
обратен иск бъде уважен изцяло.
При този изход от спора в полза на въззивника
следва да се присъдят направените разноски за двете инстанция съобразно чл.78,
ал.10 ГПК в общ размер на 1234,99 лв., включващ по 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение за всяка от инстанциите, определено на основание чл.78,ал.8 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №983/09.04.2020г., постановено по гр.д.№1834/2019г. по
описа на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс кула-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Георги Коршия и
Яна Димитрова, за осъждане на И.С.И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН ***********,
да му заплатят сумата от 1999,64 лева, представляваща сборна главница за
консумирана ел.енергия за периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. в обекти на
потребление с абонатен №********** и абонатен №********** и сумата от 87,75
лева, представляваща сборна мораторна лихва за забава върху главниците, считано
за периода 25.06.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане на сумите, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.С.И.,
ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН ***********, да
заплатят на Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс кула-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Георги Коршия и
Яна Димитрова сумата от 1999,64 лева
/хиляда деветстотин деветдесет и девет лв. и 64 ст./, представляваща сборна
главница за консумирана ел.енергия за периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. в
обекти на потребление с абонатен №********** и абонатен №********** и сумата от
87,75 лева /осемдесет и седем лв. и 57
ст./, представляваща сборна мораторна лихва за забава върху главниците,
считано за периода 25.06.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска-17.05.2020г. до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН ***********, да заплатят на Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Варна,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс кула-Г, представлявано от Пламен
Стефанов, Георги Коршия и Яна Димитрова сумата от 1234,99 лв. /хиляда двеста тридесет и четири лв. и 99 ст./,
представляващи разноски за двете инстанции, вкл. по 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение за всяка от инстанциите.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: