№ 6664
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20112240/08.01.2024 г. по гр. д. № 17390/2020 г., по описа
на СРС, 44 състав, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на
Л. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени
травми, както и преживян стрес, в резултат от ПТП, настъпило на 22.04.2019 г.
в гр. София, ведно със законната лихва считано от 20.09.2019 г. до
окончателното плащане, сумата от 1 183,29 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат от същото ПТП под формата на
разходи за ремонт на увреденото МПС – л.а. „Опел Корса“, с рег. № ****, и
сумата от 78,23 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
1 183,29 лв. за периода от 20.09.2019 г. до 14.05.2020 г., като осъдителните
искове са отхвърлени в останалата част - съответно претенциите по чл. 432, ал.
1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 500 лв. до
пълния претендиран размер от 20 000 лв., а за обезщетение за имуществени
вреди – за разликата над 1 183,29 лв. до пълния претендиран размер от 2 000
1
лв., както и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва – за разликата
над 78,23 лв. до пълния предявен размер от 216,11 лв. и за периода от
22.04.2019 г. до 19.09.2019 г., като между страните е разпределена по
съразмерност и отговорността за разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
частта, с която исковата претенция за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди е уважена за размера над 2 000 лв. до присъдената от
първоинстанционния съд сума от 3 500 лв., е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 25001821/23.01.2024 г. от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, в която се излагат
съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че
присъденото обезщетение не е определено при спазване на принципа за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, доколкото първата
инстанция не е съобразила вида и характера на причинените увреждания,
както и интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.
Оспорва се изводът на съда за установеност по делото на обстоятелството, че
ищцата страда от посттравматичен стрес. Въззивникът поддържа, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено при
отчитане на твърде леките травми на пострадалата. С оглед изложеното се
отправя молба до съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постанови друго, с което претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлена за размера над 2 000 лв. до
определения от първата инстанция размер от 3 500 лв. Претендира се и
присъждането на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
вх. № 25008034/25.03.2024 г., подаден от Л. А. И., чрез адв. Ю., с който се
изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и
за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски. По
същество се излагат твърдения, че определеното от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди дори е твърде занижено с оглед
множеството физически и психически болки и страдания, получени в резултат
от процесното ПТП. Посочва се, че при ищцата се установило разместване на
шийни прешлени, което наложило носенето на мека яка за период от 10 дни,
както и ползване на болничен за период от 14 дни. Твърди се, че болката във
врата и гръбначния стълб е продължила и след това при въртене на главата и
2
напрежение. Сочи се, че ищцата е получила и тежък посттравматичен стрес,
който не е отшумял.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на
изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Същевременно, доколкото пред настоящата инстанция не
са ангажирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да
променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
въззивната инстанция намира, че мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да преповтарят същата, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.
Съобразявайки установените по делото факти и в изпълнение на
задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните, съдът
намира следното по отношение на правилността на обжалвания съдебен акт:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Посочената правна
норма предоставя възможност на увреденото при пътнотранспортно
произшествие лице да насочи претенцията си за обезщетяване на
претърпените във връзка със същото вреди пряко срещу застрахователя,
страна по застрахователното правоотношение по сключена с делинквента
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Основателността на иска се предпоставя от
установяване от страна на ищеца на следните обстоятелства, а именно, че
ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
3
отговорност" на процесното МПС, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
С оглед оспорването, обективирано в постъпилата по делото въззивна
жалба, предмет на въззивна проверка в настоящото производство е
първоинстанционното решение в частта, в която съдът е уважил предявения от
Л. А. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до размера от
3 500 лв. Решението в частта, в която искът е уважен до размера от 2 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 20.09.2019 г. до окончателното плащане, за сумата от 1 183,29 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за сумата от
78,23 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 183,29 лв. за
периода от 20.09.2019 г. до 14.05.2020 г., както и в частта, в която посочените
искове са отхвърлени над размера от 3 500 лв. до пълния претендиран размер
от 20 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за
имуществени вреди – за разликата над 1 183,29 лв. до пълния претендиран
размер от 2 000 лв., както и по отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за мораторна лихва – за разликата над 78,23 лв. до пълния предявен размер от
216,11 лв. и за периода от 22.04.2019 г. до 19.09.2019 г., е влязло в сила. От
това следва, че със сила на пресъдено нещо между страните е установен
правопораждащият фактически състав на претенцията. Предвид изложеното и
след като съобрази наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира, че
спорен между страните в настоящото производство се явява единствено
въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, надхвърлящ сумата от 2000 лв.
От приетите в първата инстанция медицински документи - лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 24.04.2019 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, образна диагностика № 101631/24.04.2019 г., допълнителен
лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 058255 към Спешен кабинет
по хирургия от 24.04.2019 г., както и от приетото без възражения от страните
по делото заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което
4
съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се
установява, че в резултат от процесното ПТП, настъпило на 22.04.2019 г., Л. А.
И. е претърпяла травматични увреждания, представляващи контузия
(натъртване) на гръдната област и дисторзия (навяхване) на шията, които са
довели до обичайни за този вид наранявания болки и страдания. На
пострадалата е предписано обезболяващо лечение, което да се прилага при
необходимост, както и лечение с мека имобилизираща яка за период от 10 дни,
като липсват данни за провеждано медикаментозно лечение. Причинените на
ищцата болки и страдания били най-интензивни през първата седмица
непосредствено след произшествието. В заключението се посочва още, че
липсват данни за настъпили в резултат от нанесените травми усложнения. С
оглед възприетия в заключението характер на уврежданията, експертът
изразява становище, че последиците от нанесените травми са отшумели
напълно за около 3 – 4 седмици след инцидента.
Изложените от вещото лице обстоятелства относно състоянието на
пострадалата се подкрепят и от показанията на свидетелката З.Д. И. – майка на
ищцата, които съдът намира, че следва да бъдат кредитирани, доколкото са
последователни, логични и лишени от вътрешни противоречия, като
възпроизвеждат преки впечатления по отношение състоянието на увреденото
лице непосредствено след инцидента, както и в продължение на
възстановителния период. Предвид близката родствена връзка между
свидетелката и страната и възможната заинтересованост от изхода на делото,
същите следва да се ценят от съда при съобразяване разпоредбата на чл. 172
ГПК. Доколкото изнесените от свидетелката И. фактически данни
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал, то и за
съда не е налице основание за поставяне под съмнение тяхната достоверност.
При разпита свидетелката заявява, че непосредствено след инцидента ищцата
изглеждала видимо добре, но била уплашена, а на следващия ден започнала и
да се оплаква от много силни болки във врата, главата и лявото рамо, което
наложило да се назначат изследвания. Посочва, че в резултат от това на
ищцата било предписано да носи яка на шията за период от 10 дни, както и да
ползва болничен за срок от 14 дни. Яката трябвало да се носи постоянно и да
се сваля единствено при вземане на душ, което не й се било случвало преди.
Твърди, че пострадалата споделила, че изпитва страх и не знае дали ще
управлява отново автомобил. Първите дни след инцидента се наложило
5
свидетелката да спи при ищцата, като така установила, че последната се
стряска на сън нощно време. Сочи, че едва след около година – година и
половина започнала отново да шофира.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Според константната практика на
Върховния касационен съд отговорността на застрахователя по договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования, като за определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото от
ПТП лице се прилагат постановките на ППВС № 4/1968 г., последователно
доразвити в решенията на касационната инстанция. Съгласно същите,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги
е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с
начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него
физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст,
неговото обществено и социално положение, среда и занаят. Понятието
"неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на пострадалия, които ноторно се отразяват върху психиката и
създават социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност от неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние. Когато се е стигнало да разстройство на здравето, от значение е
дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки, психически страдания и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително осакатяване,
загрозяване; какви са интензитетът и продължителността на болковия синдром
и дали той е отшумял; продължителността на лечението и извършените
медицински манипулации; възможността на увредения да продължи трудовата
си кариера и да се социализира. Доколкото обезщетението за неимуществени
вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, една от
проявните форми на която, наред с официалната статистика за минимална и
средна работна заплата, нивото на инфлация и др., са и съответните нива на
6
застрахователно покритие към момента на увреждането, независимо от това,
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД – така Решение № 608 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 1309/2023 г. на IV г. о.
на ВКС.
В конкретната хипотеза следва да се съобразят от една страна, възрастта
на пострадалата, която към момента на настъпване на ПТП е била на 20 г. – в
активна трудоспособна възраст; обстоятелствата, при които са настъпили
уврежданията – в тъмната част на денонощието при челен удар, като в
управлявания от ищцата автомобил е имало още двама пътници; вида,
тежестта и броя на травматичните увреждания, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; интензивността на търпените
болки и страдания, както и тяхната продължителност – не повече от четири
седмици, с най-голям интензитет през първата седмица непосредствено след
инцидента; причинените неудобства в ежедневието и бита и преживените
психически страдания – стрес, уплаха, нарушения в съня, страх от шофиране,
както и психически дискомфорт от постоянното носене на мека яка в
продължение на десет дни – настъпването на които е доказано от събраните и
ценени по делото доказателства. От друга страна, следва да бъдат взети
предвид и следните обстоятелства: липса на трайни последици за здравето на
ищцата, пълното възстановяване, доколкото вещото лице не е установило
наличие на данни за обратното, съществуващите в страната
общественоикономически условия към датата на настъпване на вредите.
Предвид посоченото, въззивният съд счита, че сумата в размер от 3 500 лв. би
била справедливо обезщетение за претърпените от въззиваемата страна
неимуществени вреди, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд. Това е така, доколкото присъденото парично обезщетение следва да
съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в
тяхната цялост, като се държи сметка, че в същото време то не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване
на конкретно претърпените неимуществени вреди и да бъде източник на
неоснователно обогатяване за пострадалата страна.
Следва да се посочи, че действително по делото не са налице данни, от
които да може да бъде формиран извод за преживян посттравматичен стрес,
доколкото не се установява на ищцата да е поставяна такава медицинска
7
диагноза от специалист в съответната област. Последното обаче не
разколебава извода на съда за причинен на пострадалата силен стрес, довел до
нарушения в съня и до страх от шофиране на автомобил, предвид начина на
настъпване на процесното ПТП, а именно реализирано в тъмната част на
денонощието произшествие, представляващо челен удар. Следва да се отчете
и обстоятелството, че към датата на настъпване на инцидента ищцата е била
едва на 20 г., т.е. в млада възраст, неотдалечена от момента на първоначално
придобиване на свидетелство за управление на МПС, с двама пътници в
колата, което неминуемо, предвид обичайно случващото се в обективната
действителност, е подсилило отрицателните психо-емоционални възприятия
на пострадалата. Ето защо, липсата на диагностицирано по надлежния ред
посттравматично стресово разстройство само по себе си не следва да води до
определяне от страна на въззивния съд на обезщетение в по-нисък размер от
посочения.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че доколкото във
въззивната жалба не се поддържа от страна на въззивника – ответник в
първата инстанция, релевираното с отговора на исковата молба възражение по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице и не са изложени доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд в тази посока, то настоящата инстанция, предвид
ограниченията в обсега на въззивната дейност, не следва да го обсъжда.
С оглед съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение - да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемата, която е
отправила своевременно с отговора на въззивната жалба искане за тяхното
присъждане. Страната е представила по делото и списък на разноските по чл.
80 ГПК, с който се претендира възлагане в тежест на въззивника на разноски
за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 25.03.2024 г., сключен с адв. И. Ю.. За
присъждане на възнаграждението е достатъчно представянето на договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че се оказва безплатна правна
помощ. Доколкото в кориците на въззивното производство не се намира такъв
8
документ, то разноски в полза на предоставилия безплатна правна защита
адвокат не могат да бъдат присъдени, въпреки благоприятния изход на делото
за защитаваната от него страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20112240/08.01.2024 г. по гр. д. №
17390/2020 г. по описа на СРС, 44 състав, в обжалваната част, с която е
осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Л. А. И., ЕГН
**********, по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, сумата над размера от 2 000 лв. до размера от 3 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получени травми, както и преживян стрес, в резултат от ПТП,
настъпило на 22.04.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва считано от
20.09.2019 г. до окончателното плащане.
Решение № 20112240/08.01.2024 г., постановено по гр. д. № 17390/2020
г. по описа на СРС, 44 състав, в останалата част, като необжалвано, е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9