№ 13494
гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110140664 по описа за 2024 година
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от Д. Й. Т. срещу О. М. К., с която е предявен иск за
съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес гр. С., район „М.“, ж.к. „М. ...., находящ се в сграда с
идентификатор .... с предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ по документи 76,44 кв.м., при
съседи на самостоятелния обект в сградата на същия етаж: ........, под обекта .....36, над
обекта: няма, ведно с прилежащите складово помещение ... с площ от 2,71 кв.м. и 0,9358 %
идеални части от общите части на сградата.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни дялове на гореописания
имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том II, рег.
№ ..., дело № .../2013 г. на Г. Т., помощник-нотариус по заместване на нотариус ...., с рег. № ..,
с район на действие СРС. Съделителите придобили правото на собственост върху имота на
31.07.2013 г. по време на брака им, сключен на 20.07.2013 г., в режим на съпружеска
имуществена общност. На 03.07.2017 г. бракът им бил прекратен с развод по взаимно
съгласие съгласно решение, обективирано в протокол по гр. д. № 24875/2017 г. на СРС.
Предвид факта, че ответникът ползвал имота единствено за себе си и по този начин засягал
правата на ищеца като съсобственик, счита, че има правен интерес от предявяване на
осъдителна искова претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което с искова молба отправя към
ответника покана за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща месечно обезщетение
за лишаване от правото на ползване на процесния имот, считано от датата на връчване на
исковата молба. Твърди невъзможност за доброволното ликвидиране на съсобствеността
между страните, с което мотивира искането си за допускане до делба на имота при равни
квоти в съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че бракът между
страните е прекратен на 03.07.2017 г., но счита иска за съдебна делба за недопустим, тъй
като съгласно т. 2 от споразумението между съпрузите, утвърдено от съда по реда на чл. 51
1
СК, същите изрично декларирали, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти,
моторни превозни средства и влогове. Излага, че в тази част споразумението имало
характера на договор за спогодба, с подписването на който страните уредили спора помежду
си чрез взаимни отстъпки. По повод възражението си ответникът посочва още, че
манифестираната в споразумението воля от ищеца представлявала признание за липсата на
принос в закупуването на имота. Възразява, че недопустимо в представената към исковата
молба скица-схема от кадастъра имотът бил обозначен кто ателие с функционално
предназначение за творческа дейност. В случай че съдът счете иска за допустим, възразява
срещу сочените от ищеца квоти в съсобствеността с твърдения, че ищецът притежавал 44
ид. ч., а ответникът – 56 ид. ч., тъй като действителната продажна цена за имота била 53 000
евро, а не посочената в нотариалния акт, при което за плащането й ответникът вложил свои
лични предбрачни и дарени му парични средства в размер на 6 200 евро с твърдяна левова
равностойност от 12 400 лв. Сочи, че останалата част от цената, или сумата от 46 800 евро, е
платена със средствата по предоставения на страните от „..“ АД договор за ипотечен кредит
от 31.07.2013 г. В тази връзка релевира възражение по чл. 23, ал. 2 СК за наличие на
частична трансформация на лично имущество по отношение придобития по време на брака
недвижим имот. Оспорва твърденията на ищеца, че възпрепядства ползването на имота,
като в тази връзка излага, че Д. Т. не се явила в уречен ден и час за предаване на ключовете
за достъп до апартамента. Независимо от това с отговора на исковата молба ответникът кани
ищеца да ползва и да си служи с имота съобразно притежаваната идеална част.
В първото по делото заседание по реда на чл. 145 ГПК страните уточняват във
фактическите си твърдения, че за имуществените отношения между бившите съпрузи е бил
приложим режим на общност. Ответникът уточнява, че личният му принос в платената
покупна цена за имота се състои от 1 000 евро, платени като „стоп-капаро“, които получил
чрез паричен превод от майка му и впоследствие били приспаднати като капаро по
предварителния договор, и още 5 200 евро, платени от други, дарени в брой от майка му и
доведения му баща суми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Съделителите не спорят относно обстоятелствата, че бракът между тях е бил сключен
на 20.07.2013 г., за което е съставен акт за граждански брак ... от 20.07.2013г. в гр. Б..
На следващо място не е спорно, че делбеният недвижим имот е придобит през време
на брака на името на двамата съделители с представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 50, том II, рег. № ..., дело № .../2013г. от 31.07.2013г.
на Г. Т., помощник-нотариус по заместване на нотариус .... с район на действие Софийски
районен съд, както и че за имуществените отношения между бившите съпрузи е бил
приложим режим на общност.
В снетите й по ред на чл. 175 ГПК обяснения ищцата Д. Т. признава, че
действителната цена, която е платена за правото на собственост върху делбения имот, е 53
000 евро, а не посочената в нотариалния акт – 46 800 евро, като втората сума представлява
само частта от цената, платена със средствата, предоставени на ответника О. М. К. от „...“
АД по силата на договор за ипотечен кредит „Домът“ от 31.07.2013г., по който солидарен
длъжник е Д. Й. Т.. Това признание намира надлежна опора в приетите като писмени
доказателства депозитна разписка-споразумение /на л. 47 от делото/ и предварителен
договор /на л. 49/.
Установява се, че бракът между съделителите е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие по силата на съдебно решение № 162188, обективирано в протокол от открито
съдебно заседание, проведено на 03.07.2017г. на 03.07.2017г. по гр.д. № 24875/2017г. по
описа на СРС, 91 състав, в законна сила от същата дата като неподлежащо на обжалване.
Спорът между страните е концентриран около въпроса за произхода на средствата, с
които на продавачите е платена сумата от 6 200 евро, представляваща разлика между
действителната цена /53 000 евро/ и цената за правото на собственост върху делбения имот,
2
която е посочена в нотариалния акт /46 800 евро/.
По така очертания спорен въпрос съдът съобрази на първо място, че видно от
депозитната разписка-споразумение на 05.04.2013г. О. М. К. е предал на бъдещите
продавачи сумата от 2000 лв. срещу поетото насрещно задължение да не се предлага имотът
за продан на трети лица, при което страните са уговорили продажна цена от 53 000 евро и
срок за сключване на предварителен договор до 30.06.2013г.
Представено е банково извлечение от сметка с титуляр О. М. К. /на л. 101 от делото/,
от което е видно, че на същата дата е изтеглена на каса сумата от 2 000 лв. и е получена
сумата от 6 000 лв. от Н. К. М. с посочено основание „превод“. От същото извлечението се
установява, че на 29.05.2013г. е получен още един банков превод за сумата от 1350 лв. от
лицето И. Т. Д..
В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника заявява, че
не оспорва обстоятелството, че частта от капарото в размер на 2 000 лева, която по
твърдения на страните се остойностява на 1 000 евро, е платено със средства, които са
дарени на О. К. от майка му.
Видно от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот същият е сключен на 28.06.2013г. от О. М. К. и Д. Й. Т. като купувачи при договорена
продажна цена за имота от 53 000 евро. В чл. 2 страните по предварителния договор са
деларирали, че купувачите са платили на продавачите сумата от 1 000 евро в брой, а
остатъкът от капарото в размер на 4 300 евро ще се плати по банков път на продавачите по
посочени банкови сметки. Уговорено е, че останалата сума в размер от 47 700 евро ще бъде
платена по банков път със собствени средства на купувачите и банков кредит след
вписването на първа по ред ипотека върху имота в полза на банката в деня на прехвърляне
на собствеността върху имота по нотариален ред.
От обясненията на ищцата Д. Й. Т., снети в проведеното на 15.04.2025г. открито
съдебно заседание по делото по реда на чл. 175 ГПК, които в тази част съдът цени като
признание за неизгодни в контекста на повдигнатия правен спор обстоятелства, и съвкупния
им анализ с изявленията на ответника, обективирани в отговор на нотариална покана от
14.09.2018г. /на л. 70-71/ и нотариална покана на /л.... и 122/ съдът приема за установено по
делото, че поради отказа за цялостно финансиране от страна на банката, разликата от 5 200
евро между предоставения банков кредит от 46 800 евро до уговорената продажна цена от
53 000 евро след приспадане на платеното в брой капаро от 1 000 евро, е била платена със
средствата от изтегления от О. Койншки на 25.06.2013г. потребителски кредит за сумата от
20 000 лева.
Ответникът не доказва истинността на оспорените по реда на чл. 193 ГПК
договор за дарение и разписка от 01.07.2013г. /на л. 109 и 110 от делото/, поради което
на основание чл. 194, ал. 3 ГПК същите се изключват от доказателствата и не могат да се
ползват при формиране на изводите на съда за приетото за установено по делото.
Други относими доказателства не са ангажирание.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Искът за съдебна делба е допустим, доколкото предмет на същия са вещни права
върху самостоятелен обект. Без значение за този извод на съда е обстоятелството как е
нанесен имота в кадастралната карта и дали предназначението му е за жилищни нужди или
за творческа дейност, доколкото и двете предназначения не изключват възможността имотът
да бъде поделен. Делбата би била недопустима като несъвместима с предназначението на
вещта когато имотът е предназначен за задоволяване на признати от закона обществени
потребности, но в случая тези хипотеза не са налице.
Съдът намира за неоснователно и другото релевираното с отговора възражение за
недопустимост на предявения иск за съдебна делба, според което споразумението между
съпрузите, утвърдено от съда по реда на чл. 51 СК, в частта по т. 2, съгласно която същите
изрично са декларирали, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти, моторни
3
превозни средства и влогове, има характер на постигнат между страните договор за
спогодба, с подписването на който същите са уредили спора помежду си чрез взаимни
отстъпки. Действително, съгласно постановките на ТР 3/2018 по тълк. д. 3/2015, ВКС, ОСГК
в частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението по чл. 51, ал.
1 СК е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да
се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през
време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред, в която част
доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението има характер на договор за спогодба
по смисъла на чл. 365 ЗЗД. В цитираната тълкувателна практика е изяснено още, че
правомощията на съда при утвърждаване на споразумението в брачния процес е да провери
дали то съдържа уговорки относно всички последици от развода и дали в частта откъм
имуществените последици то противоречи на закона и на добрите нрави. В настоящия казус,
обаче, в т. 2 от соченото от ответника споразумение страните са . направили изявление, че
нямат недвижими имоти, придобити по време на брака, което не изключва наличие на вещи,
придобити от тях по време на брака им възмездно, по отношение на които законът е
установил законов режим на общност, ако съпрузите не са избрали режим на разделност,
или не са уредили отношенията си с брачен договор. Направеното в споразумението общо
изявление, че съпрузите нямат придобити по време на брака си недвижими имоти, не може
да доведе до прекратяване на съсобствеността между тях върху процесния имот - за да се
прекрати тази съсобственост, е следвало да има конкретно, ясно и изрично волеизявление на
съпрузите по какъв начин уреждат вече възникналите между тях имуществени отношения и
каква е съдбата на възникналата по време на брака бездялова собственост /в този смисъл
Определение № 4239 от 21.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 1993/2023 г./. Ето защо
неоснователно се явява и твърдението на ответника, че с декларираното по т. 2 от
споразумението ищецът е извършил признание, че не е участвала в закупуването на имота с
конкретни средства.
За основателността на иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка
от страните по делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки:
1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включените в делбената маса недвижими имоти на твърдяното правно основание, в т.ч.
размера на притежавания от съделителя дял от вещите; 2) предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН вр. с
чл. 34, ал. 2 ЗС.
В случая имотът е придобит на възмездно основание по време на брака между
съделителите, поради което върху него е била налице съпружеска имуществена общност, а
на основание чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение №5/2013г. по т.д. №5/2013г.
на ВКС, ОСГТК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с
договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК/ чл.21, ал.1 и 2 СК,
отм./.
По своевременно релевираните от ответника възражения за относителна симулация
на прехвърлителната сделка по отношение на цената с правно основание чл.26, ал. 2 вр. с чл.
17, ал. 1 ЗЗД и частична трансформация с правно основание чл. 23, ал. 2 СК същият следва
да установи при условията на пълно и глвно доказване, че платенат покупната цена се
различава от цената, посочена в титула за собственост, както и че сумата от 6 200 евро е
била заплатена с негови лични парични средства.
При така разпределената доказателствена тежест и с оглед приетото за установено по
делото съдът намира възраженията на ответника за относителна симулация на договора и за
частична трансформация за доказани и основателни със следните съображения:
Установява се еднопосочно от съвпадащите обясненията на ищцата Д. Т. с
4
твърденията на ответника и приетите като писмени доказателства депозитна разписка-
споразумение и предварителен договор, че уговорката за цената в нотариалния акт
прикрива действителна цена от 53 000 евро. От тази цена сумата от 46 800 евро е платена със
средства от банков кредит, при което остатъкът, за който ответникът твърди, че е платен с
негови лични средства, е на стойност 6 200 евро.
С Тълкувателно решение №2 от 20.01.2025г. по т.д. № 2/2022г.на ВКС, ОСГК се
приема, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния
кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за
имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че
имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично
имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на
доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично
имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.
В Решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 168 от
30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ІІ г. о. и Решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. №
2060/2016 г. на ІV г. о. се приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-
продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в
придобиването.
От доказателствата по делото се установява, че сумата от 6 200 евро е платена на два
транша- преди и след сключването на предварителния договор, но при всички случаи преди
датата на сключване на гражданския брак между съделителите, като част от нея е постъпила
по банковата сметка на О. К. от преводи от негови близки, а за остатъка същият е взел
потребителски кредит по договор, сключен отново преди брака му с Д. Т..
От тук съдът намира, че средствата по парични влог на О. К., които са послужили за
изплащането на сумата от 6 200 евро, са били набрани изцяло преди брака му с Д. Т., при
което и по арг, от чл. 22 СК тези суми са негови лични, а възражението за частична
трансформация е основателно.
При горните съображения съдът достога до краен извод, че искът за делба на
процесния недвижим имоти следва да се уважи при квоти 32 700/53 000 за съделителя О. К.
и 20 300/53 000 за съделителката Д. Й. Т..
По разноските
Решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски. Тази позиция е застъпена и в последователната практика
на ВКС, така напр. Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, I ГО, в което е
прието, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във
втора фаза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Й. Т. с ЕГН ********** с
адрес гр. С., ул. ... и О. М. К. с ЕГН ... с адрес гр. С., ж.к. „М. 3“, ... на следния съсобствен
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор .... по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. С., район „М.“, ж.к. „М. ...., с
предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, с площ по документи 76,44 кв.м., при съседи на
самостоятелния обект в сградата на същия етаж: ........, под обекта .....36, над обекта: няма,
ведно с прилежащите складово помещение ... с площ от 2,71 кв.м. и 0,9358 % идеални части
5
от общите части на сградата при следните квоти: 20300/53000 идеални части за Д. Й. Т. и
32700/53000 идеални части за О. М. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийска градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6