№ 1216
гр. Сливен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230101908 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата си молба ищцата твърди, че заедно с ответниците е
наследник на К.П.. Ответниците се твърди, че са наследници на Е.Д.А., която
също е от кръга на наследниците на П.. С решение №399/15.12.1998г. на
наследниците на К.П. е възстановено правото на собственост върху конкретно
посочен недвижим, за който наследодателката на ответниците се снабдила на
11.06.2018г. с нотариален акт за собственост, въз основа на обстоятелствена
проверка. Ищцата твърди, че е собственик на 1/8 ид.част от имота и оспорва
правото на собственост на ответниците.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 1/8 ид.част и
процесния недвижим имоти и да осъди ответниците да й предаде
владението.Претендират се разноските по делото.
От страна на ответниците са подадени отговори на исковата молба,
като исковата претенция се оспорва като неоснователна.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от
пълномощник, който поддържа исковата молба.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание.Пълномощникът им
1
поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковата молба.Претендират се
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са наследници на К.М.П.. Наследодател на ответниците е
Е.Д.А., която също е била наследник по закон на П.. На наследниците на
последната през 1998г. е възстановено правото на собственост върху
земеделски имот, който към момента представлява поземлен имот с
идентификатор №36779.89.4 в землището на гр.Кермен, местност Герена, с
площ 28386 кв.м., земеделска земя, нива.
С нотариален акт №118 по дело №90/2018г. на нотариус Р.С.,
наследодателката на ответниците е призната за собственик на процесния
недвижим имот по силата на давностно владение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка на допустимите, относими, безпротиворечиви и неоспорени от
страните писмени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Претенцията с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за
установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 1/8 ид.част от
процесния недвижим имот е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкувателно решение
№11/21.03.2013г. по тълк. Дело №11/2012г. на ОСГК на ВКС, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179,
ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Това е така тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт
по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост,
може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
2
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така
и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по
правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид
посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в
правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши
по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание. В случая не са ангажирани никакви
доказателства от ищцовата страна, които да доказват несъществуването на
признатото в полза на наследодателката на ответниците право на собственост
върху процесния недвижим имот.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което
предявения иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/8 ид. част от процесния
недвижим имот да бъде отхвърлен като неоснователен.
По правилата на процеса на ответницата Г. К. следва да се присъдят
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева,
което не е прекомерно и е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И. с ЕГН-********** от
*************************** ПРОТИВ Г. А. К. с ЕГН-********** от
*************************** и С. Б. К. с ЕГН-********** от
3
*************************** иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/8
идеална част от поземлен имот с идентификатор №36779.89.4 в землището на
гр.Кермен, местност Герена, с площ 28386 кв.м., земеделска земя, нива, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. И. И. с ЕГН-********** от
*************************** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. с ЕГН-**********
от *************************** сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4