О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 1431 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти юни, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 1183 по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД –
гр.София, против Разпореждане №341/13.05.20г., постановено по ч.гр.д.№138/20г.
на Районен съд Царево, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу П.Г.П. /предишна фамилия В./, за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в
размер на 1113.84 лева и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30.00 лева за периода от 20.03.2019г. до 31.07.2019г. - дата на
предсрочната изискуемост, на основание чл.411 ал.2 т.3 от ГПК, както и в
частта, с което заявлението е отхвърлено досежно за разноски за платена
държавна такса над сумата от 25.00 лева до 44.29 лева и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 50.00 лева до 150.00 лева.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Първоначално пред Районен съд Пещера - на 04.03.20г., а след установяване настоящия адрес на длъжника и изпращане на делото по подсъдност – пред Районен съд Царево, е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу П.Г. В., за следните суми: 900.00 лв., представляваща главница; 145.45 лева – възнаградителна договорна лихва, 1113.84 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лева – такси, 25.32 лева – лихва за забава - всички по договор за кредит от 08.02.2019г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 100.1 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 5-то число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че са останали неизплатени 145.45 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги, на стойност 1113.84 лева, без да се посочва броя, вида и цената на всяка от тези услуги.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една от вноските, поради което на 31.07.19г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Кредиторът направил разноски за извънсъдебното му събиране, в размер на 30 лева.
Представят се договор за кредит „Стандарт“, №***, декларации, общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, допълнителна преддоговорна информация, споразумение за пакет допълнителни услуги, в което е посочено че същите са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По заявлението е издадена Заповед №341/13.05.20г., за следните суми: 900 лева главница, 145.45 лева възнаградителна лихва, 25.32 – лихва за забава, 75 лева разноски.
С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за сумата 1113.84 лева – главница, съставляваща закупен пакет от допълнителни услуги и 19.29 лева – държавна такса и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Извършен е подробен анализ на понятието „услуга“, за да се обоснове основателността на претенцията.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на изложените съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, клаузата относно пакет допълнителни услуги и включените в нея: възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съставляват такси за дейности, свързани с управление на кредита, поради което противоречат на горепосочените правни норми.
Освен казаното, споразумението за допълнителен пакет е сключено към датата на основния договор за заем и е разсрочено на вноски, в размер на 46.41 лева месечно, като е включено и в погасителния план. Това означава, че длъжникът се е задължил предварително да плаща „услуга“, от която към момента на договора и до края не се е възползвал.
По отношение на включените
в пакета „услуги“, в т.ч. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, следва да се каже: касае се за предварителна дейност на кредитора,
която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като
след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се
касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Налице е и противоречие
с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 900
лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 1113.84 лева. Размерът на
цялото задължение е 2013.84 лева. Освен това, с така въведения „пакет услуги“
се заобикаля закона, доколкото отчитането му и включването му в ГПР би
надвишило размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.
По отношение на сумата
от 30 лева – разноски за извънсъдебно събиране, по делото не се твърди и не се
установява за какво са направени тези разноски.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от ЦРС разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №341/13.05.20г., постановено по
ч.гр.д.№138/20г. на Районен съд Царево, в частта, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу П.Г.П. /предишна фамилия В./.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.