№ 14991
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110133483 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети юли две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 33483 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *******************, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Е. С. Б., с ЕГН **********, от гр. ************************.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 23.02.2023 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника, по което било
образувано гр.д. № 9701/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, за сумата от общо 429,39 лв.,
от които: сумата от 346,80 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата
от 40,22 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
26.01.2023 г., сумата от 36,48 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
януари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,89 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г., както и за присъждане
на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания, ищецът
предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – ап********, находящ се в гр.
********************* с абонатен № *****, за периода от месец май 2019 г. до месец април
2022 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза
на общо 429,39 лева. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Е. С. Б., че
ответницата дължи на Т.С. – гр. София сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 429,39 лв., от които: сумата от 346,80 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април
2022 г., сумата от 40,22 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020
г. до 26.01.2023 г., сумата от 36,48 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,89 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
2
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответницата Е. С. Б. особен представител.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител оспорва
исковите претенции поради липса на реално предоставена услуга. Твърди, че на етажа на
ответницата няма изградена инсталация.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 9701/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
10.03.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Е. С. Б. е осъдена да заплати на Т.С. сумата от 346,80 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. ************************ абонатен № ***** за периода от месец май
2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 40,22 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г., сумата от 36,48 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 5,89 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до
26.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 23.02.2023 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в
предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представения и приет като доказателство по делото договор от 20.08.2012 г.,
сключен между ищеца и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
********************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извършва
услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти
с сграда – етажна собственост.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот *****************, дело № 243 от 26.06.2008 г. на
3
нотариус с рег. ****** действащ в района на СРС, се установява, че С.С.С. е придобила
собствеността върху ап******** находящ се в гр. *********************, а от
представения препис от Удостоверение за наследници с изх. № *** от 30.04.2015 г., издадено
от Столична община, район „М.“, се установява, че С.С.С. е починала на 24.03.2013 г. и е
оставил за свой законен наследник ответницата. От представения заверен препис от
заявление от 15.06.2018 г. се установява, че ответницата е заявила промяна на титуляра на
партидата за абонатен № *****.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от Т.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация възлиза на 343,10 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 339,09
лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 4,01 лв. Вещото лице също така
установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 23.10.2025 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *****, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г. са в размер на
343,08 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и с отразена корекция на цената на
топлинната енергия и 40,22 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени
три броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за
извършени плащания на сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния недвижим
имот – ап********, находящ се на адрес: гр. ********************* на който адрес е
открита партида на абонатен № *****. По делото не се спори, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот по силата на сделка покупко-продажба и наследствено
правоприемство. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
4
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия за сградна
инсталация в твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния
имот от ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 343,10 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 339,09 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 4,01 лв.
По отношение на възражението на ответницата, че процесният имот не е
топлоснабден, следва да се отбележи, че претендираната от ищеца сума за топлинна енергия
е за сградна инсталация, а не доставяне до имота топлинна енергия и такава за битово-
горещо водоснабдяване /БГВ/. Видно от заключението на вещото лице по назначената
5
съдебно-техническа експертиза за процесния период няма начислявана топлинна енергия за
БГВ, тъй като отчетите на монтирания водомер в имота са в размер на нула, а във
фактурите, изготвени от ищеца няма начислявана такса мощност. Ето защо направеното от
ответницата възражение е основателно, но доколкото не се претендира топлинна енергия за
отопляване на имот и БГВ, то не се отразява на изводите на съда относно дължимостта на
суми за топлинна енергия за сградна инсталация.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 343,10 лв., като за разликата над този размер до първоначално
претендирания от 346,80 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза дължимата лихва за забава за процесния период е в размер на 40,22 лв.,
последната изчислена върху главницата от 343,08 лв. Исковата претенция като основателна
и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 36,48 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира,
че същата е основателна. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът извършва услугата дялово разпределение. Видно от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза за претендирания период дължимата сума
възлиза на 36,48 лв. Претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, съдът намира следното: С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и предявеният акцесорен иск. Видно от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза за претендирания период дължимата лихва
за забава върху главницата от 36,48 лв. възлиза на 5,89 лв. Исковата претенция като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
74,35 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
6
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 363,15 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 375 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата
от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Т.С., с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************************,
представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., против Е. С. Б., с ЕГН **********, от
гр. ************************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. С. Б. дължи на Т.С.
сумата от 343,10 лв. /триста четиридесет и три лева и десет стотинки/ – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 40,22 лв. /четиридесет лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
26.01.2023 г., сумата от 36,48 лв. /тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ –
главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 5,89 лв. /пет лева и осемдесет и девет стотинки/ – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 23.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата над 343,10
лв. до първоначално претендирания размер от 346,80 лв. /триста четиридесет и шест лева и
осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е. С. Б., с ЕГН **********, от гр. ************************, ДА
ЗАПЛАТИ разделно на Т.С., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 363,15 лв. /хиляда триста шестдесет и три
лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е. С. Б., с ЕГН **********, от гр. ************************, ДА
ЗАПЛАТИ разделно на Т.С., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 74,35 лв. /седемдесет и
четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
7
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 7587 от 10.03.2023 г. по гр.д. № 9701/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8