Присъда по дело №455/2024 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И

към Присъда № 23 по НОХД № 455/2024г.по описа на КРС

Обвинението срещу подсъдимата Н. А. А. е по
чл.144,ал.3,т.1,във вр.с ал.1 от НК за това,че на 26.09.2023 г. в с. Т.,
общ. ПБ, се е заканила на З. А. Т. с престъпление против личността и
- с убийство, отправяйки и думите: „Теб ще те убия, теб ще те затрия,
ти си боклук, сметище" и това заканване би могло да възбуди и е
възбудило у З. А. Т. основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимата в с.з. не се признава за виновна.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства,установени с
доказателствени средства-обясненията на подсъдимата,свидетелски
показания /показанията на свидетелите З. Т.,Т. К.,И. Т.,М. К.,Ц.
Б./,експертни заключения на 2 бр.комплексни психолого-психиатрични
експертизи,писмени доказателства /амбулаторен лист, 3 бр приходни
квитанции, справка от 29.11.2023г от КОС- К./, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Н. А. и пострадалата З. Т. живеели в
с.Т.,общ.ПБ.Те били роднини по сватовство,тъй като подсъдимата А.
била племенница на съпруга на св.Т. /дъщеря на брат му/-св.И. Т.. В
продължение на осем години св. Т. живяла в една къща /но с два
отделни входа и в отделно домакинство / в село Т. с родителите на
съпруга си и с неговия брат - баща на подс. А..Подсъдимата А. по това
време била малко дете.След това-през 1994г. свидетелите З. Т. и И. Т.
си купили собствена къща на друго място в с.Т.-на ул.“П“ № 4 и
отишли да живеят там,тъй като св.З. Т. не се разбирала със свекъра и
свекървата си.И към дата 25.09.2023г. свидетелите З. Т. и И. Т.
продължавали да живеят в горепосочения имот на ул.“П“ № 4.На тази
дата-25.09.2023г. св. З. Т. била в дома си. Съпругът и - св.И. Т. ,се
прибрал от работа около 16:00 часа. На същия ден, около 17:00 часа в
дома им дошъл свидетелят М. К.-син на подсъдимата Н. А..Той
отишъл в дома на Т.ови да говори с чичото на майка си-св.И. Т. по
въпроси за подялбата на имот,относно който съществувал спор от
повече от 20 години между свидетелите Т. и Т.-от една страна,и св.К. и
подс.А.-от друга.При проведения разговор свидетелите И. Т. и М. К.
не постигнали съгласие и свидетелят М. К. си тръгнал.След като се
1

прибрал,се обадил по телефона на майка си-подсъдимата Н. А.,и и
казал,че чичо и-св.И. Т. му отказал да му прехвърли недвижим
имот,който св.К. предварително на доверие му бил платил,докато не
му дадат на него-на св.И. Т. дял от наследствената къща.Подсъдимата
А. много се възмутила,не можела да повярва на ушите си,че чува
такова нещо,и веднага тръгнала към дома на св.И. Т. да се разправя с
него.Започнала да тропа силно на входната врата.Отворила и св.З.
Т..Подсъдимата я избутала и нахлула в двора. Подс. А. се скарала със
св. И. Т.. Възникнал скандал между тях.Междувременно св. К. дошъл
отново. Подсъдимата А. и св.К. провели разговор на висок тон със
св.И. Т., касаещ наследствените им имоти. Подсъдимата А. била много
ядосана,крещяла,викала на св.И. Т. „мошеник“,“измамник“.Св.З. Т.
присъствала там,но не се намесвала активно в скандала.Въпреки това
подс.А. и св.К. смятали,че тя е виновна за това св.И. Т. да откаже да
прехвърли имота на св.К.,и че това е станало заради нея,тъй като тя
винаги показвала ненавистта си към роднините на съпруга си.Когато
подс. А. и св. К. тръгнали да излизат от имота, св. З. Т. чула подс. А.
да казва на сина си - св. К., думите: „Муси, тръгвай, той Господ затова
я е наказал и и е отнел детето“. Подс. А. казала думите на висок глас-
така, че тези думи да се чуят от св. З. Т., защото св.З. Т. имала
починала дъщеря и очевидно думите се отнасяли за нея. Тримата били
на улицата, когато в този момент по ул. „ П“ вървял към дома си св. Ц.
Б.- кмет на село Т.. Той чул скандала, виковете и видял на улицата
подс. А., св. К. и св. Т.. Той чул двете жени да крещят и да се обиждат.
Когато го видели, те спрели да се карат, а подс. А. и св. К. си
тръгнали. След това св. Б. провел разговор със св. Т.. Тя му се
оплакала,че подсъдимата А. я засегнала като намесила починалата и
дъщеря и и казала,че я е наказал Господ.
На следващия ден-26.09.2023г. св. Т. тръгнала за работа около
09:00-09:30 часа. На барче,на което пиела кафе,срещнала съседката си-
св. Т. К.,която също пила кафе на барчето и след това двете тръгнали
заедно за работа.Обичайно правели така.Не се уговаряли
предварително,а ако случайно се срещнели на барчето,след това
продължавали заедно да вървят до работата.Двете вървели и си
говорили. Стигнали до детската градина в с. Т., общ. ПБ. Св. Т. и св.
К. видели подс. Н. А. да стои и да чака на тротоара.Тя била излязла на
пътя,въпреки че къщата и била по-навътре.До нея се стигало след като
се прекоси една ливада,намираща се зад детската градина. Когато
свидетелките Т. и К. я приближили, подс. А. казала на висок глас: „
Ела, ела, тебе чакам". Св. К. я попитала : „ Аз ли ти трябвам?“. Подс.
2

А. и отговорила : „ Не, тая ми трябва.“-и посочила св.З. Т..След това
подс. А. хванала св. Т. за косата и започнала да и крещи:“Ти си
виновна,всичко от теб излезе,ще те убия,ще смета асфалта с тебе,ще
те затрия“.Натискала главата на св.З. Т. към земята и и крещяла в
ухото.Бутала я към земята,за да я събори.Св.К. застанала между
двете,за да възпре подсъдимата,хванала я за ръцете,но подсъдимата и
викала:“Тинке,махни се,аз тая ще я убия,ще я затрия“.Св.К.
приканвала подсъдимата да обясни какво има и с нормални думи да се
разберат със св.Т.,но подс.А. продължавала да вика „Аз нея ще я убия“
и за втори път хванала за косата св.Т..Отправила към нея думите:“ Теб
ще те убия, теб ще те затрия, ти си боклук, сметище“. Казала й също:
„ От тук няма да минеш“. Тогава вече св.К. успяла да издърпа
подсъдимата и да я отдели от св.Т. и казала на св.Т. да тръгват.Двете
тръгнали,а подс.А. викала след тях към св.Т.: „Ти си гладна курва и
дъщеря ти е курва“,“Аз няма да ви дам през тоя път да минете,ще ви
убивам,ще ви бия,няма да минавате през тоя път“.Последното се
отнасяло за св.З. Т. и дъщеря и.Едва след като свидетелките се
отдалечили подсъдимата си тръгнала. След това двете свидетелки
тръгнали към работните си места.Св.Т. била силно притеснена и
уплашена от случилото се и от отправената от подсъдимата към нея
закана с убийство.Цялата треперела от страха,който изпитала.След
като заедно със св.К. влязла в къщата, в която работила, св. Т. седнала
на масата. Тя не била в състояние да работи. Обадила се на мъжа си по
телефона и му разказала за случилото се между нея и подс.А.,и че
заради техните-на рода му-къщи подсъдимата А. я е хванала за
косата,премятала я и я заплашила с убийство.След това се обадила и
на полицейски инспектор отговарящ за района-св.М.,и на него също
разказала за случая като го помолила спешно да отиде у тях,тъй като е
много притеснена,но св.М. и казал,че не може веднага да дойде,тъй
като в момента е на мисия в гр.К.,и казал да отиде в приемната в с.Т. и
там да му обясни по-подробно какво се е случило.След това св.Т. се
прибрала в дома си. Почувствала се много зле.Вдигнала високо кръвно
налягане.Цяла нощ не могла да заспи заради страха.Пила
успокоително лекарство.На другия ден също не отишла на
работа.Отишла при личната си лекарка и тя и поставила инжекция
диазепам и и изписала хапчета за сън.Кръвното налягане на св.Т. било
високо. След това св.Т. цяла седмица не ходила на работа,а когато
отново тръгнала на работа се придвижвала до работното си място с
придружител и заобикаляла по обиколни улици,за да не минава
покрай детската градина,до която живеела подсъдимата А. и откъдето
бил единствения пряк път до работата на св.Т.,тъй като се страхувала
3

от заплахите на подсъдимата „Ще те убия,ще те затрия,по този път
няма да минаваш“,както и от злобата,която видяла в очите и,както и че
я хванала за косата.По случая било образувано досъдебно
производство по подадена от св.З. Т. жалба в полицията.
На досъдебното производство е назначена и изготвена
комплексна психолого-психиатрична експертиза с обект на изследване
св.на З. Т.,от заключението на която се установява,че св. З. Т. не
страда от психично заболяване. Същата на 25.09.2023г. и на
26.09.2023г., както и към момента на изготвяне на експертизата, е била
в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото, и да дава достоверни показания за тях. Св. Т. е разбирала вида
и естеството на думите и действията, извършени спрямо нея от страна
на подс. Н. А. на 25.09.2023г. и 26.09.2023г. Психичното състояние на
св. Т. както към 25.09.2023г. и 26.09.2023г., така и към момента на
изготвяне на експертизата ,позволява тя да участва във фазите на
наказателното производство. Психичното и състояние от момента на
започване на действията от страна на подс. А. спрямо нея и до
приключването им отговаряло на критериите за психично здраве.
Действията и думите на подс. А., на 25.09.2023г. и на 26.09.2023г.
спрямо св. Т. са били възприети от нея като действителни към
посочения период и са възбудили основателен страх у св. Т. за
осъществяването им. Действията и думите на подс. А., отправени на
25.09.2023г. и на 26.09.2023г. спрямо св. Т., са били от естество да
възбудят основателен страх у св. Т. за осъществяването им. Св. Т. е
изпитала основателен страх за живота и интегритета на тялото си,
както и за живота и интегритета на своите ближни. В резултат на
случилото се св. Т. е развила травматичен стрес. Не се констатират
клинични данни за преживян диагностичен значим стрес към
инкриминирания период или такъв, свързан с промяна на психичното
състояние на св. Т.. Св. Т. е определена като човек с изразен
невротичен синдром от астеничен тип. У нея е налице наличие на
критично отношение към себе си и занижена самооценка.Отсъстват
психопатични тенденции в личността.Ниските показатели по скалата
за раздразнителност са характерни за
сдържани,спокойни,уравновесени хора.Лицата с такива показатели
умеят да се владеят и само в крайни случаи могат да действат грубо
или нападателно.Св.З. Т. е характеризирана като избягваща скандали и
побои, недоразуменията с околните предпочита да се уреждат по
спокоен, трезв начин, без заплахи и насилие.Затворена,слабо
общителна.Предпазлива в отношенията си с околните и не се доверява
4

на хора,които не познава добре.Интровертен тип,с насоченост към
себе си и своите мисли,чувства и преживявания.
В хода на съдебното производство по искане на защитника на
подсъдимата бе назначена и изготвена съдебна комплексна психолого-
психиатрична експертиза с обект на изследване подс.Н. А.,от
заключението на която се установява,че към 25.09.2023г.-
26.09.2023г.подс.Н. А. се е намирала в състояние на фрустрация,което
е свързано със силно емоционално напрежение и ограничава
свободата на волята.Фрустрацията е цялостен поведенчески
механизъм,при който човек изпитва гама от негативни
емоции,причинени от разочарование,измама,провал,излъгани
очаквания.Състоянието,в което се е намирала ,не лишава подс.А. от
способността да разбира свойството и значението на това,което е
извършила физически и вербално,и да ръководи постъпките си.В
състояние на фрустрация действията са с намален контрол и
ограничено осъзнаване.В с.з.вещите лица,изготвили тази
експертиза,потвърждават,че при фрустрация силните емоции
надделяват над обичайното поведение и намаляват контрола над
поведението.Посочват,че на стр.5 от експертното заключение са
описани формите на фрустрацията-агресия,регресия и ресигнация,
която е силен,неудържим плач без предприемане на активни
действия.Поясняват,че фрустрацията е предхождащо състояние и тя
води до деянието,а не обратното.първо е състоянието,после е
деянието.Състоянието на фрустрация се характеризира с намален
контрол.При силен емоционален стрес намалява контролът над
поведението и осъзнаването на това,което лицето върши,като
това,което върши противоречи на личностовата структура на
лицето.състоянието на фрустрация води до това поведение.
От изисканите от съда и приложени към делото справки от
психиатрични заведения и болници се установява от получените
писмо от 08.11.2024 г на Управителя на ЦПЗ - С.З., писмо изх.
№1023/12.11.2024г на Управителя на психиатрично отделение в
МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД гр.К.,и писмо изх.
№5089/08.11.2024 г на Директора на ДПБ- Раднево,че подс.Н. А. не се
води на диспансерен учет в посочените психиатрични заведения и
болници,не е постъпвала и не е лекувана там.
В обясненията си пред съда в хода на съдебното производство
подсъдимата Н. А. твърди,че в никакъв случай не е имала намерение
да убива свидетелката З. Т..Подсъдимата обаче не отрича установените
по-горе факти.
5

Съдът намира,че описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и експертни заключения,като всички те
кореспондират помежду си.По безспорен начин от показанията на
свидетелите М. К.,З. Т.,И. Т. и Ц. Б. и от обясненията на подсъдимата
се установи,че процесният инцидент на 26.09.2023г.е имал
предистория от предния ден-25.09.2023г.,когато подсъдимата Н.
А.,много ядосана и възмутена от това,което чичо и св.И. Т. е казал на
сина и св.М. К. относно техни наследствени имоти,и считайки,че
св.И. Т. е постъпил некоректно спрямо сина и и го е излъгал относно
техни имуществени отношения,свързани с недвижими имоти,нахлула
в двора на дома на свидетелите З. Т. и И. Т. и предизвикала словесен
скандал със свидетеля И. Т..Обидила и свидетелката З. Т. като я
засегнала по въпроса с нейно починало дете.На следващия ден-
26.09.2023г.,без свидетелката З. Т. да я е предизвикала с нещо,нито
пък да е участвала активно в скандала предния ден,нито пък
подсъдимата А. да е имала доказателства,че св.З. Т. е подстрекавала
мъжа си да откаже на сина на подсъдимата да му прехвърли недвижим
имот,предварително замислено,съзнателно и целенасочено причакала
свидетелката З. Т. по пътя и към работното и място,знаейки по кое
време на деня и точно откъде минава тя,за да отиде на работа.По
безспорен начин от показанията на свидетелките З. Т. и Т. К.
/очевидки/ и свидетелите И. Т. и М. М. /косвени доказателства/ се
установи,че подсъдимата А. се е нахвърлила върху св.Т.,на два пъти я
е дърпала за косата,опитвала се е със сила да я събори на земята и
вършейки тези действия е крещяла на св.Т. множество обидни думи и
закани с убийство спрямо нея:“Ти си виновна,всичко от теб излезе,ще
те убия,ще смета асфалта с тебе,ще те затрия“, „Теб ще те убия, теб
ще те затрия, ти си боклук, сметище“.През цялото време на
нападението и отправянето на обидите и заплахите спрямо св.Т.
свидетелката Т. К. се опитвала да издърпа подсъдимата А. и да
преустанови действията и думите и.Съдът намира,че няма никакво
противоречие между показанията на свидетелките Т. и К.,тъй като
единственото противоречие,което беше съзряно в съдебното
заседание,беше противоречието между показанията на самата
свидетелка К.-между дадените в с.з.и дадените на досъдебното
производство,само в частта им относно това кога,в кой момент подс.А.
е казала думите „Ти си гладна курва и дъщеря ти е курва,аз няма да ви
дам през тоя път да минете,ще ви убивам,ще ви бия,няма да минавате
през тоя път“,отнасящи се до св.Т. и дъщеря и.След прочитане на
показанията,дадени на досъдебното производство,св.К. потвърди
6

показанията си,дадени в хода на съдебното следствие,а именно,че
горепосочените думи са били казани от подсъдимата след като вече
двете свидетелки са тръгнали,за да продължат по пътя си,крещейки
след тях,което съвпада и с показанията на св.Т..Тези реплики на
подсъдимата обаче не се отнасят към главния предмет на доказване,а
именно-заканите за убийство спрямо св.Т.,за които безспорно се
установи,че са били отправени от подс.А. в предшестващия момент-
когато подс.А. е нападнала физически и словесно св.Т. на тротоара,по
който тя е вървяла,тогава,в този момент е отправила към нея
заплахите „Ще те убия,ще смета асфалта с тебе,ще те затрия“, „Теб ще
те убия, теб ще те затрия, ти си боклук, сметище“.Показанията на
свидетелките Т. и К. кореспондират с показанията на свидетелите Т. и
М.,на които св.Т. се е обадила по телефона веднага след инцидента и е
споделила с тях случилото се,и които свидетели установяват,че
свидетелката,говорейки с тях по телефона,е била много
притеснена,изплашена,плачела е,споделила е,че подс.А. ще я убие,и
дори е искала св.М. да отиде веднага у тях.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установи,че св.Т. е възприела заканите за убийство като реални-т.е.в
случая заканването с убийство,отправено от подс.А. спрямо св.Т. с
думите „Теб ще те убия,теб ще те затрия,ти си боклук,сметище“ не
само е било от естество да може да възбуди у пострадалата
основателен страх за осъществяването му,но и е възбудило такъв
основателен страх.Това е нещо в повече,отколкото се изисква за
съставомерност на деянието по чл.144,ал.3,т.1,във вр.с ал.1 от
НК,поради което съдът намира,че деянието е съставомерно по
чл.144,ал.3,т.1,във вр.с ал.1 от НК.По делото са налице гласни
доказателства,които описват състоянието на св.Т. непосредствено след
инцидента и в дните след него-показанията на св.К.,която
установява,че св.Т. цялата е треперела,не можела да се успокои и не
била в състояние да работи; показанията на св.И. Т.,който
установява,че св.Т. му казала по телефона,че подс.А. ще я убие и един
месец след инцидента била в шоково състояние,пиела лекарства,не
била в състояние да ходи на работа,а когато тръгнала изпитвала страх
да ходи сама и ходела със съседката си; показанията на св.М.,който
установява,че по телефона св.Т. била притеснена и искала св.М. да
отиде у тях,за да му обясни по-подробно какво е станало.Приложеният
по делото амбулаторен лист е доказателство за това,че инцидентът се
е отразил негативно и на физическото здраве на св.Т..От заключението
на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
7

психолого-психиатрична експертиза,която кореспондира с горните
доказателства,се установява,че действията и думите на подс. А. на
инкриминираната дата 26.09.2023г. спрямо св. Т., са били възприети от
нея като действителни и са възбудили основателен страх у св. Т. за
осъществяването им. Действията и думите на подс. А. спрямо св. Т. са
били от естество да възбудят основателен страх у св. Т. за
осъществяването им. Св. Т. е изпитала основателен страх за живота и
интегритета на тялото си, както и за живота и интегритета на своите
ближни. В резултат на случилото се св. Т. е развила травматичен
стрес.
Предвид изложеното,от анализа на доказателствения
материал,съдът намира,че като на 26.09.2023 г. в с. Т., общ. ПБ, се е
заканила на З. А. Т. с престъпление против личността и - с убийство,
отправяйки и думите: „Теб ще те убия, теб ще те затрия, ти си боклук,
сметище", и това заканване би могло да възбуди и е възбудило у З. А.
Т. основателен страх за осъществяването му,подсъдимата Н. А. е
осъществила от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 144,ал.3,т.1,във вр.с ал.1 от НК.
Съдът намира,че подсъдимата А. е осъществила състава на
престъплението по чл. 144,ал.3,т.1,във вр.с ал.1 от НК и от субективна
страна.Подсъдимата е извършила деянието умишлено,при форма на
вината пряк умисъл-съзнавала е общественоопасния характер на
деянието,предвиждала е общественоопасните последици и е искала
настъпването им.Горното се установява от обективираните и
действия.Съдът уважи искането на защитника на подсъдимата да
назначи съдебна комплексна психолого-психиатрична експертиза
относно психическото състояние,в което се е намирала подс.А. при
извършване на деянието,но от заключението на тази експертиза не се
потвърди тезата на защитата,че подсъдимата е извършила деянието в
такова особено психическо състояние,което да не и е позволило да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.От заключението на съдебната комплексна психолого-
психиатрична експертиза се установи,че към 25.09.2023г.-
26.09.2023г.подс.Н. А. се е намирала в състояние на фрустрация,което
е свързано със силно емоционално напрежение и ограничава
свободата на волята.В експертното заключение е пояснено,че
фрустрацията е цялостен поведенчески механизъм,при който човек
изпитва гама от негативни емоции,причинени от
разочарование,измама,провал,излъгани очаквания.Вещите лица
обаче,както в заключението си,така и при разпита си в с.з.бяха
8

категорични,че състоянието,в което подс.А. се е намирала ,не я
лишава от способността да разбира свойството и значението на
това,което е извършила физически и вербално,и да ръководи
постъпките си.Следователно-подс.А. е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките
си,поради което следва да носи наказателна отговорност,а относно
състоянието на фрустрация,в което се е намирала при извършване на
деянието-то следва да се вземе предвид като смекчаващо вината и
обстоятелство при определяне на вида и размера на наказанието и.
Предвид изложеното съдът намира,че подс.А. следва да бъде
призната за виновна за престъплението по чл.144,ал.3,т.1,във вр.с ал.1
от НК,за което и е повдигнато обвинение-и наказана.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.А. съдът
отчита като смекчаващи вината и обстоятелства чистото и съдебно
минало,критичното и отношение към извършеното деяние /съжалява
за постъпката си и се разкайва/,добрите и характеристични
данни,затрудненото и материално положение /декларирала е в
ДСМПИС,че е безработна/,подбудите за извършване на деянието
/извършена от съпругът на св.Т. според нейните представи и
възприятия несправедлива и нечестна постъпка спрямо сина
и/,психическото състояние,в което се е намирала при извършване на
деянието /състояние на фрустрация,при което силните емоции
надделяват над обичайното поведение и намаляват контрола над
поведението/.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
намира,че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,при които и най-лекото,предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко на извършеното от подс.А.
престъпление.Поради това наказателната отговорност на подс.А.
следва да се реализира при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК
като предвиденото наказание лишаване от свобода се замени с
пробация и така на подс.А. следва да се наложи наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА –два пъти седмично.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът намира,че това наказание по вид и размер ще способства
за поправянето на подсъдимата А. и за постигане на целите както на
9

индивидуалната,така и на генералната превенция.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.А. следва да заплати по сметка
на ОД на МВР С.З. направените по делото разноски за КСППЕ в
размер общо на 748,80 лева, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на КРС направените по делото разноски за
2 броя КСППЕ в размер на 1560 лева, както и държавна такса по
сметка на КРС в размер на 5 /пет/ лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

10

Номер на акта:	23
Дата:	12 март 2025 г.
Съдия:	Невена Иларионова Иванова

Дело:	20245510200455
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 март 2024 г.

Присъда по дело №455/2024 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите