РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Благоевград, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100758 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от **** и *** –
изпълнителни директори против И. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор за финансов лизинг № 124290/15.06.2017 г., с нотариална заверка
на подписите, по силата на който в качеството му на лизингодател и третото неучастващо
по делото лице „ИБВ-Траспорт“ ЕООД (лизингополучател), и ответника И. В. Б. (солидарен
длъжник) бил придобил в собственост следната движима вещ: нов влекач, марка ДАФ,
модел XF ***, рама ****, вътрешен номер *****, която вещ предоставил за ползване на
лизингополучателя. Поддържа, че лизингополучателят се бил задължил да заплащал
определените лизингови вноски, посочени в Приложение № 2 към договора — Погасителен
план. Заявява, че ответникът И. В. Б. се бил задължил да отговарял солидарно с
лизингополучателя спрямо лизингодателя за изпълнението на всички задължения по
договора. Излага, че бил предал лизинговият обект за ползване на лизингополучателя. Сочи,
че ответникът дължал заплащането на лизингови вноски за главница, падежирали в периода
от 15.08.2021 г. до 15.02.2022 г., както и лихви за забава върху вноските. Заявява, че
задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на
16 514,23 лева - представляваща сбор от просрочията по седем вноски за главница,
падежирали в периода от 15.08.2021 г. до 15.02.2022 г. и възнаградителна лихва в размер на
279,11 лв. за периода от 15.10.2021г. до 15.02.2022 г. Поддържа, че за посочените вземания
на 06.04.2022г. по ч. гр. д. № 871/2021г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, която била връчена на длъжника И. В. Б. при
условията на чл. 47 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. В тази връзка излага доводи, че процесният договор бил нищожен поради
наличието на неравноправни клаузи в него. Излага и съображение, че ищецът не бил обявил
договора за лизинг за предсрочно изискуем и за неспазване на срока по чл. 147 ЗЗД.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
1
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ – относно
вземането за сумата от 16 514,23 лева (шестнадесет хиляди петстотин и четиринадесет лева
и двадесет и три стотинки) – главница, представляваща сбор от просрочията по седем
вноски за главница, падежирали в периода от 15.08.2021 г. до 15.02.2022 г., по Договор за
финансов лизинг № 124290/15.06.2017 г., сключен между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД
(лизингодател) и „ИБВ-Траспорт“ ЕООД (лизингополучател) и И. В. Б. (солидарен
длъжник) с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно
вземането за сумата от 279,11 лева (двеста седемдесет и девет лева и единадесет стотинки) -
възнаградителна лихва за периода от 15.10.2021г. до 15.02.2022 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 473 от 06.04.2022г. по ч.
гр. д. № 871/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за незабавно изпълнение е
била връчена на длъжника И. В. Б. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат
от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за финансов лизинг за пътно
превозно средство № 124290 от 15.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите,
Приложение № 1 и Приложение № 2 към него, Погасителен план към него и Приемо-
предавателен протокол от 27.06.2017г. е видно, че същият е бил сключен между
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД (като лизингодател), третото неучастващо по делото лице
„ИБВ-Траспорт“ ЕООД (като лизингополучател) и ответника И. В. Б. (като солидарен
длъжник). Срокът на договора бил 60 месеца – от 15.06.2017г. до 15.06.2022г.
По силата на това облигационно правоотношение “УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД се е
задължил да придобие лизингов обект, описан в Приложение № 1 към договора (нов влекач,
марка ДАФ, модел XF ***, рама ****, вътрешен номер *****) и да го предостави за
ползване на лизингополучателя. От своя страна лизингополучателят е приел да ползвал
срещу изплащане на лизинговата цена посочения влекач при условията на финансов лизинг.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от процесния договор за финансов лизинг ответникът И. В. Б. се бил
задължил при условията на чл. 121-чл. 127 ЗЗД да отговарял солидарно с лизингополучателя
за изпълнението на всички задължения на последния по договора така, както са били
уговорени от момента на възникването им до окончателното им погасяване, като се
задължил при неспазване на условията на договора от лизингополучателя да изплатил
задължението при същите условия.
От приетия по делото Приемо-предавателен протокол от 27.06.2017г. е видно, че
лизингодателят е изпълнил задълженията си по договора за финансов лизинг, като е предал
на посочената в протокола дата на лизингополучателя лизинговия обект - нов влекач, марка
ДАФ, модел XF ***, рама ****, вътрешен номер *****.
От съдържанието на договора и приложенията към него става ясно, че била уговорена
лизингова цена от 164 249,04 лв. Лизингополучателя се бил задължил да направил следните
плащания по договора: Встъпителна лизингова вноска 15 04,33 лева, платима в срок до
25.06.2017 година, Комисионна за управление 1218,27 лв., платима до 25.06.2017 година, 60
/шестдесет/ броя периодични лизингови вноски съгласно Приложение № 2 /погасителен
план/ към договора, Разходи за предварително финансиране, Лихва - в периодичните
лизингови вноски е включена лихва, изчислена при годишен лихвен процент основан на
2
тримесечният S0F1B0R плюс надбавка от 3.79600 % , като годишният лихвен процент към
момента на подписване на договора е 3,9 %.
С оглед изложеното се доказва наличието на валидно облигационно отношение, породено
от процесния договор за финансов лизинг № 124290/15.06.2017 г., с нотариална заверка на
подписите, по силата на който ищецът има качеството на лизингодател, а ответникът на
солидарен длъжник с лизингополучателя. Установи се и
реалното предоставяне от лизингодателя на лизингополучателя на вещта, предмет на
финансовия лизинг - нов влекач, марка ДАФ, модел XF ***, рама ****, вътрешен номер
*****.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че за погасяване на задълженията
по договора за финансов лизинг са били извършени плащания в размер на сумата от общо
200 279,89 лв., като на 06.10.2021г. е било извършено последното плащане по лизинга в
размер на 2500 лв. След 06.10.2021г. е било преустановено плащането на суми за погасяване
на главница и договорна лихва по процесния договор за лизинг. Според вещото лице,
непогасената главница се равнява на 16 515,03 лв.; размерът на непогасената договорната
(възнаградителна) лихва за периода от 15.10.2021г. до 15.02.2022 г. е 268,78 лв. Съдът смята
за меродавни изчисленията на вещото лице. Става ясно от заключението, че не са налице
данни за промяна на договореният лихвен процент при подписването на договора, а именно
3,9 %. Установява се, че няма анатоцизъм, като са спазени поредността на погасяване на
задълженията по техният падеж и дължимост.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника-солидарен длъжник, за
установяванe на факта, че е погасил изцяло задълженията си, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че процесният
договор бил нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него. Това е така,
защото ответникът не притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително когато
физическото лице е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо
от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото. В конкретния случай ответникът е бил
управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество
лизингополучател, поради което е налице сочената тясна професионална /функционална/
връзка.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че не бил спазен
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото в случая ответникът не е
поръчител по договора, а е солидарен длъжник.
Не може да се сподели тезата на особения представител на ответника, че ищецът не бил
обявил договора за лизинг за предсрочно изискуем. Това е така, защото в случая не се
твърди предсрочна изискуемост от ищеца, а настъпването на падеж на вноските по лизинга
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери съдът
съобрази заключенията на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Предявения иск за главница е изцяло основателен.
Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за периода от 15.10.2021г.
до 15.02.2022 г. която е в размер на 268,78 лв. Тази претенция следва да се отхвърли за
разликата от 268,78 лв. до пълния претендиран размер от 279,11 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
3
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 1214,80 лв. и в
исковото производство в общ размер на 4936,70 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. В. Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ***дължи на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от **** и *** – изпълнителни
директори, следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК с № 473 от 06.04.2022г., издадена по ч. гр. д. № 871/2022г. на Районен съд – гр.
Благоевград, а именно:
- 16 514,23 лв. (шестнадесет хиляди петстотин и четиринадесет лева и двадесет и три
стотинки) – главница, представляваща сбор от просрочията по седем вноски за главница,
падежирали в периода от 15.08.2021 г. до 15.02.2022 г., по Договор за финансов лизинг №
124290/15.06.2017 г., сключен между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД (лизингодател) и
„ИБВ-Траспорт“ ЕООД (лизингополучател) и И. В. Б. (солидарен длъжник) с нотариална
заверка на подписите, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 05.04.2022г. до изплащане на вземането.
- 268,78 лв. /двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 15.10.2021г. до 15.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 279,11 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***да заплати на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от **** и *** – изпълнителни директори, разноски,
сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 1214,80 лв. /хиляда двеста и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ –
представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 871/2022г. на
РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 4936,70 лв. /четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева и седемдесет
стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 758/2023г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4