О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
МЛ. С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1138 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 23755/10.08.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1452/03.08.2018 г. по настоящото дело.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното производство в размер на 300,00 лева, като твърди, че е повторно осъден за заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 125,00 лв., като сочи че не е станал причина за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. Д.Я., за неоснователност на молбата. Излага съображения, че не е налице присъждане на две възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено заплатения адвокатски хонорар, който е определен в минималните размери съобразно материалния интерес на спора. Оспорва още възраженията срещу присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, като твърди, че по отношение на молителя в настоящото производство не е налице основанието за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 258 - чл. 273 от ГПК се развива след
постановено решение № 103/15.05.2018 г. по т. д. № 416/2018 г. по описа на ВКС
- ТО, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК определение №
1774 от 25.05.2015 г., постановено по гр.д. № 1324/2015 г. на Варненски окръжен
съд, с което е обезсилено на основание чл. 233 от ГПК, поради направен пред
въззивния съд отказ от иска, въз основа на който е било образувано гр. д. №
9986/2014 г. по описа на ВРС – 8-ми състав, решение № 942 от 25.02.2015 г. и е
прекратено производството по гр.д. № 9986/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. №
1324/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Въззивното производство е
образувано по жалба от „Енерго - Про
Продажби” АД - Варна срещу решение № 942 от 25.02.2015 г., постановено по гр.д.
№ 99860 по описа за 2014 г. по описа на Районен съд – Варна, тридесет и девети
състав, с което е осъден въззивника да заплати на „КНМ Груп” ЕООД – Варна
сумата от 61,88 лева,
представляваща платена от праводателя му М.И.К. по
договор за цесия от 30.04.2014г., при първоначална липса на основание стойност
на начислена за периода от 15.01.2013 г. до 25.01.2013 г. електроенергия, след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с.Оброчище,
ул.“Ленена Фабрика“ №11, с абонатен номер № ********** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда /01.08.2014 г./ до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и е осъден въззивника да заплати на „КНМ груп“
ЕООД сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 1224/03.07.2018 г. съставът на ВОС е потвърдил обжалваният първоинстанционен съдебен акт, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 575,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Правноирелевантно е дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 23755/10.08.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., по реда на чл. 248 от ГПК, за изменение в частта за разноските на Решение № 1452/03.08.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1138/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.