Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 06,02,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№4764 по описа на съда за 2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.А.Г., против Й.С.П., ЕГН **********,***, за признаване
за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 17 720,41 лева
главница, 1082,28 лева договорна лихва за периода 16,02,2018 г. – 17,07,2018
г., 9,49 лева лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода
16,02,2018 г. – 16,07,2018 г., 4,92 лева лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за 17,07,2018 г., 120,00 лева дължими такси и разноски, ведно
със законната лихва върху главницата от 19,07,2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Сочи се, че между страните бил сключен договор за кредит
от 23,03,2016 г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата
от 20 000,00 лева, за срок от 120 месеца. Сочи се, че въпреки клаузите на
договора, ответникът трайно преустановил плащането на погасителните вноски по
кредита, поради което същият бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, за
което кредитополучателят бил уведомен с покана-уведомление от 15,06,2018 г.
Сочи се, че банката предприела действия за събирането на кредита по съдебен
ред, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Образувано било ч.гр.д.№6009/2018 г. на ПлРС, по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя, връчени му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца
в размер на 17 720,41 лева главница, 1082,28 лева договорна лихва за
периода 16,02,2018 г. – 17,07,2018 г., 9,49 лева лихвена надбавка за забава
върху просрочена главница за периода 16,02,2018 г. – 16,07,2018 г., 4,92 лева
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за 17,07,2018 г., 120,00 лева
дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
19,07,2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените разноски в исковото и заповедното производство. В с.з.
процесуалният представител на ищеца – юрк.Г., моли
съда да уважи претенцията, тъй като същата е основателна с оглед събраните по
делото доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител – адв.Е.А. от ПАК, в който се
сочи, че е пропуснат срока за завеждане на установителен
иск. Сочи се, че поисканата СИИ ще докаже размера на вземането и ще се ангажира
становище след изслушването й. В с.з. назначения особен представител на
ответника заявява, че с оглед заключението на ВЛ искът следва да бъде уважен.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 11,11,2019 г.
От приложеното ч.гр.д.
№6009/2018 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 15,08,2018 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумата от 17 720,41 лева главница, 1082,28 лева договорна лихва за периода
16,02,2018 г. – 17,07,2018 г., 9,49 лева лихвена надбавка за периода 16,02,2018
г. – 16,07,2018 г., 4,92 лева лихвена надбавка за 17,07,2017 г., и 120,00 лева
заемни такси, законната лихва върху главницата, считано от 18,07,2018 г. до
изплащане на сумата, както и сумата 378,74 лева разноски по делото за ДТ и 50,00
лева за юрк. В заповедта е отразено, че сумите
произтичат от договор за кредит от 23,03,2016 г.
Делото е попълнено с
писмени доказателства /Договор за кредит за текущо
потребление от 23,03,2016 г., погасителен план и общи условия към него, тарифа
за такси по кредити за текущо потребление, допълнително споразумение за
поправка на техническа грешка към договор за кредит от 23,03,2016 г. и нов
погасителен план към него, уведомление за обявена предсрочна изискуемост/ досежно наличие на облигационни
отношения между страните във връзка със сключения между ответника и „Б.Д.“ ЕАД договор
за кредит. Доколкото ответникът чрез особения представител не е изтъкнал
възражения относно недължимост на претендираните
от ищеца суми, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
изцяло уважен.
От заключението на ВЛ
по изготвената СИЕ също се установява по безспорен начин, че сумата е усвоена
от ответника на дата 23,03,2016 г., направени са плащания по кредита в общ
размер на 6829,00 лева, а размера на претендираните
суми съответства на изчисленията на ВЛ.
За пълнота следва да
бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на особения представител на
ответника, че установителния иск е заведен извън преклузивния
едномесечен срок. Видно от приложеното ч.гр.д.№6009/2018 г. на ПлРС, с разпореждане от 21,06,2019 г., получено от заявителя
на 25,06,2019 г., същият е уведомен, че може да предяви иск относно вземането
си, като довнесе дължимата ДТ. Настоящото дело е образувано на 18,07,2019 г.,
именно в рамките на дадения едномесечен срок.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 530,08 лева за държавна такса, 1366,00 лева за особен
представител и 150,00 лева за депозит за ВЛ. По отношение претендираното
юрк.възнаграждение в размер на 300,00 лева - съдът приема, че ищецът има право само на
100,00 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 378,74
лева за държавна такса и за юрк.възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца.
Следва на адв.Е.А. от
ПАК да се изплати възнаграждение за особено представителство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
от ГПК, че Й.С.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 17 720,41 лева
главница, 1082,28 лева договорна лихва за периода 16,02,2018 г. – 17,07,2018 г., 9,49 лева лихвена надбавка за забава
върху просрочена главница за периода 16,02,2018 г. – 16,07,2018 г., 4,92 лева лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за 17,07,2018 г., 120,00
лева дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата
от 19,07,2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6009/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 530,08 лева за държавна
такса, 1366,00 лева за особен представител, 150,00 лева за депозит за ВЛ и
100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 378,74
лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Да се изплати на адв.Е.А. възнаграждение за особено представителство в
размер на 1366,00 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: