Решение по дело №2411/2025 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл.10 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на
мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е по молба на осъденото лице М.Е.Т. и въз основа на представеното
удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС спрямо българския гражданин М.Е.Т. за
приемане за изпълнение на присъда на Окръжен съд в гр.Хавличков Брод от 17.12.2019 г.,
влязла в сила на 27.05.2021 г. по дело №Е- 2 Т 89/2019-71, с която българският гражданин
М.Е.Т. е осъден за престъпление изнасилване по §185, ал.1 от Наказателния кодекс на
Република Чехия и за престъпление нарушаване на домашната свобода по §178, ал.1 от
Наказателния кодекс на Република Чехия и му е наложено общо наказание от 12
/ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено за срок от 2 години, считано от
27.05.2021 г. и приведено в изпълнение с разпореждане на Окръжен съд в гр.Хавличков
Брод от 12.12.2023 г., влязло в законна сила на 19.12.2023 г. по дело № 2 Т 89/2019-132.
Пред съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, се налице
основанията за приемане за изпълнение на чуждата присъда.
Счита, че от данните по делото се установява да са налице както абсолютните, така и
относителните предпоставки за постановяване на решение в този смисъл, а именно: сочи, че
съгласно чл.7, ал.2 от Специалния закон Софийски градски съд е компетентен да разгледа
делото, тъй като местоживеенето на осъденото лице е в гр. София. Налице е валидно
удостоверение, което съдържа всички изискуеми се реквизити и е придружено със съдебен
акт, като същото удостоверение не е оттеглено. Актът на съда е преведен на български език,
както и удостоверението. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Специалния закон не следва да се изиска
двойна наказуемост за деянието, извършено от Т. първо от това, че в т.28 е отбелязано, че се
касае за изнасилване. Счита обаче, че с оглед описаните в удостоверението фактически
обстоятелства, то по останалите признаци извършеното от Т. би следвало да се квалифицира
по чл.150, ал.1 от НК на Република България. Налице е изискването на разпоредбата на чл.8,
ал.1 от Специалния закон за двойна наказуемост, тъй като по описанието на деянието то
същото несъмнено съставлява престъпление по НК на Република България. Съгласно нашия
кодекс предвиденото от закона наказание е „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години. В
удостоверението изрично е посочено, че лицето е участвало лично в съдебното заседание по
време, на което е постановено осъдителното решение, както и същият лично е започнат с
привеждането в ефективно изпълнение на условното наказание, като лицето не се е
възползвало от правото си да обжалва акта. Не се налага приспособяване на наказанието,
тъй като не е надвишен максималния размер на наказанието, предвидено в НК на Република
България. Не са налице основания за отлагане на признаването, самоличността на
българския гражданин е установена по безспорен начин. По делото не се съдържат данни М.
Т. да е осъждан за същото деяние на територията на Република България. Престъплението
категорично е извършено под наказателната юрисдикция на осъдилата го държава.
Изпълнението на наказанието не е погасено по давност по нашето законодателство, а от
представените лични данни за Т. е видно, че същият е пълнолетен, съответно наказателно
отговорен и няма данни същият да се ползва с имунитет на наша територия. Към момента на
получаване на съдебния акт остават за изтърпяване повече от 6 месеца, с допускане на
трансфера на присъдата биха се постигнали в пълен обем целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК и би се постигнала в по-пълен обем ресоциализацията на
осъденото лице. Ето защо счита, че е налице основание за постановяване на решение за
признаване на изпълнение на съдебен акт, постановен от компетентен съдебен орган на
Република Чехия по отношение на българския гражданин М.Е.Т. от гр.София за изпълнение
на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, като предлага на лицето да се
определи строг режим на изтърпяване, а на основание чл.12, ал.9 от Специалния закон моли
съдът да приспадне изцяло срока на изтърпяната част от наказанието.
1

Защитникът на осъденото лице моли съда да приеме за изпълнение присъдата на
чешкия съд, като приспадне от наложеното му наказание времето на задържане на лицето и
изтърпяната част от наказанието.
Осъденото лице заявява, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да
добави.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид
събраните по делото доказателства и приложимият закон намери следното:
Българският гражданин М.Е.Т. е роден на **** г. в гр. София, адрес: гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл.****, неженен, ЕГН: **********, осъждан.
С присъда на Окръжен съд в гр.Хавличков Брод от 17.12.2019 г., влязла в сила на
27.05.2021 г. по дело №Е- 2 Т 89/2019-71, българският гражданин М.Е.Т. е осъден за
престъпление изнасилване по §185, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Чехия и за
престъпление нарушаване на домашната свобода по §178, ал.1 от Наказателния кодекс на
Република Чехия, като и двете престъпления са извършени в периода между 00:00 ч. на
22.03.2019 г. до 04:00 ч. на 23.03.2019 г. в гр. Хомутов, Република Чехия. За тези две
престъпления му е наложено общо наказание от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 2 години, считано от 27.05.2021 г.
Същевременно установява се, че М. Т. е осъден в Р Чехия и с още една присъда, а
именно: с присъда от 31.08.22 г. по дело № 25 T 51/2022 на Окръжен съд в гр. Хомутов,
Република Чехия, потвърдена с решение от 23.11.22 г. по дело № 4 To 340/2022 на Крайски
съд в гр. Усти над Лабем, влязла в сила на 23.11.22 г. за престъпление изнасилване по §185,
ал.1 и ал.2, б.“а“ от Наказателния кодекс на Република Чехия и за престъпление нарушаване
на домашната свобода по §178, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Чехия, като и
двете престъпления са извършени на 26.11.2021 г. в гр. Хомутов, Република Чехия. За тях му
е наложено общо наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Доколкото деянията по присъдата на Окръжен съд в гр.Хомутов са били извършени в
изпитателния срок на осъждането на Т. с присъдата от Окръжен съд Хавличков Брод, то и с
разпореждане на Окръжен съд в гр.Хавличков Брод от 12.12.2023 г., влязло в законна сила на
19.12.2023 г. по дело № 2 Т 89/2019-132, наказанието, наложено на Т. с присъдата на
Окръжен съд в гр.Хавличков Брод в размер на 12 месеца лишаване от свобода е било
приведено в изпълнение, като е направено ефективно. Именно и това ефективно наказание
от 12 месеца лишаване от свобода е предмет на настоящето производство.
Съдът прие, че деянията, за които е осъден българският гражданин Т. с оглед
описанието на фактите сочат на престъпления по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1
от Наказателния кодекс на Република България и по чл.170, ал.1 от Наказателния кодекс на
Република България. Това е така на първо място защото се описва насилствен опит на
лицето за проникване във влагалището на пострадалата, без да се твърди изрично, че става
въпрос за проникване с пръсти или с ръка, а само се сочи, че е сложил ръката си върху
интимните й части, а след това се сочи, че се е опитал да влезе във влагалището на
пострадалата, като изрично се сочи, че това съставлява престъпление изнасилване, чиято
дефиниция според чешкия закон е насилствено полово сношение, което като дефиниция се
припокрива с дефиницията за изнасилване и по българския закон и поради това, съдът прие,
че става въпрос именно за престъпление по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от НК, а не за такова
по чл.150, ал.1 от НК на Р България, както поддържа прокурорът. За това престъпление
законът не изисква двойна наказуемост, тъй като то попада в списъка с престъпления по
чл.8, ал.2, т.28 от Специалния закон, но едновременно с това е налице и двойна наказуемост,
тъй като описаното деяние съставлява престъпление и по българския закон и то именно
такова по чл.152, ал.1, т.2 от НК по съображенията, визирани по- горе. Другото
престъпление, за което е осъден Т. съответства според съда на престъпление по смисъла на
2

чл.170, ал.1 от НК на Р България, тъй като съставлява противозаконно проникване в чуждо
жилище чрез ловкост (през затворен и необезопасен прозорец), като според българския
закон би могло да се квалифицира и като такова по чл.170 ал.2 от НК, но с оглед липсата на
изрична квалификация за противозаконно проникване в чуждо жилище нощем по чешкия
закон, съдът прие, че в случая следва да квалифицира това деяние по основания състав на
престъплението по чл.170 от НК на Р България.
На Т. за двете престъпления е наложено едно наказание- 12 месеца лишаване от
свобода, като и с оглед обстоятелството, че престъплението, предвидено за престъплението
по чл.152, ал.1, т.2 от НК на Р България законът предвижда наказание от 2 до 8 години
лишаване от свобода, а за престъплението по чл.170, ал.1 от НК се предвижда наказание до 3
години лишаване от свобода, то не се налага редуциране на наказанието, наложени на Т. за
тези две престъпления.
Установява се, че във връзка с процеса, воден спрямо Т. за тези деяния, същият е бил
задържан само за срок от 2 дена, а именно за времето от 00:39 ч. на 24.03.2019 г. до 21:13 ч.
на 25.03.2019 г., който срок следва да се приспадне от наложеното му наказание от 12 месеца
ЛОС.
Установява се, че лицето все още не е почнало да търпи това наказание, тъй като към
настоящия момент търпи наказанието от 5 години ЛОС, наложено му с другата присъда на
ОС в гр. Хомутов, Република Чехия във връзка, с което наказание, същият е трансфериран в
Р България, доколкото същото е прието за изпълнение с решение на СГС, НО, 8 с-в по НЧД
№6534/23 г. на СГС, влязло в сила на 20.11.2024 г. С оглед на това и не следва от
наказанието от 12 месеца ЛОС да бъде приспадано нищо по реда на чл.25, ал.2 от НК.
Наказанието от 12 месеца ЛОС, съдът прие, че Т. следва да изтърпи при първоначален
общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съобразно последната практика на ВКС,
тъй като това наказание е под 5 години ЛОС и независимо, че за деянията, които са
извършени в изпитателния срок на това осъждане на Т. на същия е наложено наказание от 5
години ЛОС и общият срок надвишава 2 години, то строг режим следва да са определи само
за деянията, извършени в изпитателния срок, а не и за приведеното в изпълнение наказание,
ако същото е първо осъждане и ако не надвишава 5 години ЛОС при умишлени
престъпления. С оглед на това съдът постанови наказанието да се изтърпи при общ режим.
Факта, че при приемането на другото наказание от 5 години ЛОС, наложено на Т. в Р Чехия,
българският съд не е имал данни за това осъждане на лицето и е постановил изтърпяването
на наказанието от 5 години също при общ режим, макар да са били налице основания за
определяне на строг такъв, не е проблем на настоящето производство.
Същевременно както посочи и прокурорът установява се, че не са налице нито
абсолютни, нито факултативни основания за отказ за приемане за изпълнение на чуждата
присъда.
Налице е валидно удостоверение, което съдържа всички изискуеми се реквизити и е
придружено със съдебен акт, като същото удостоверение не е оттеглено. Актът на съда е
преведен на български език, както и удостоверението. Двете престъпления, за които е осъден
Т. съставляват такива и по българския закон с уточненията, направени по- горе в тази
връзка. Лицето към момента на образуване на производството се е намирало не територията
на държава членка на ЕС- издаващата държава, а към този момент вече на територията на Р
България.
В удостоверението изрично е посочено, че лицето е участвало лично в съдебното
заседание по време, на което е постановено осъдителното решение, както и същият лично е
започнат с привеждането в ефективно изпълнение на условното наказание, като лицето не се
е възползвало от правото си да обжалва акта. Не се налага приспособяване на наказанието,
тъй като не е надвишен максималния размер на наказанието, предвидено в НК на Република
3

България. Не са налице основания за отлагане на признаването, самоличността на
българския гражданин е установена по безспорен начин. По делото не се съдържат данни М.
Т. да е осъждан за същото деяние на територията на Република България, т.е. признаването
не би било в противоречие с принципа ne bis in idem. Престъплението категорично е
извършено под наказателната юрисдикция на осъдилата го държава. Изпълнението на
наказанието не е погасено по давност по нашето законодателство, а от представените лични
данни за Т. е видно, че същият е пълнолетен, съответно наказателно отговорен и няма данни
същият да се ползва с имунитет на наша територия. Към момента на получаване на
съдебния акт остават за изтърпяване повече от 6 месеца и с допускане на трансфера на
присъдата биха се постигнали в пълен обем целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36, ал.1 от НК и би се постигнала в по-пълен обем ресоциализацията на осъденото
лице, тъй като на територията на Р България той има роднини, с които поддържа и контакт.
С оглед на това и съдът счита, че са налице всички предвидени в закона предпоставки,
както и че липсват пречки за признаването и приемането за изпълнение на наказанието от 12
месеца ЛОС, наложено на Т. с присъдата на ОС гр.Хавличков Брод.
По изложените съображения съдът постанови своето решение.

4

Номер на акта:	523
Дата:	10 юли 2025 г. (в сила от 25 юли 2025 г.)
Съдия:	Величка Маринкова

Дело:	20251100202411
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 април 2025 г.

Решение по дело №2411/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите