РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр.Русе, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 25 септември
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ С.
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4248 по описа за
Предявените в
обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно
такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД твърди, че на 25.05.2016г. в гр.Русе, между
ответника Д.С.М., в качеството му на кредитополучател и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитодател бил сключен
Договор за револвиращ потребителски паричен кредит № PLUS –13338919, по силата
на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 5000 лева за
поребителски цели и 1680 лева размер на кредита за застрахователна премия
съгласно сертификат PLUS –13338919, платима на 60 месечни анюитетни вноски, с краен
срок на погасяване 20.06.20210г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признаете за установено, че ответникър Д.С.М. с ЕГН: **********,
дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр. София, сумата 1084,75 лева - главница,
част от общо задължение за главница в размер на 5148,85 лева, дължима по
Договор за потребителски кредит РШ5-13338919 от 26.05.2016г. и 1715,65 лева
договорна лихва за посочения по-горе период, посочени в заповедта за изпълнение
по частно гр. дело № 920/2018г. по описа на РС Русе, дължими на основание
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13338919 от 26.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по частно гр. дело № 920/2018г. по
описа на Районен съд Русе, представляващи държавна такса в размер на 60,00 лева
и разноските по настоящото производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Оспорва обстоятелството, че се намира в облигационни отношения с
ищцовото дружество, както и с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“. Ответникът
счита, че дружеството- ищец не се легитимирало като кредитор. Възразява, че
не е уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема установеното от фактическа страна, като извежда
следните правни изводи:
Съгласно чл.
99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, а според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Разпоредбата е
императивна и има за цел да защити длъжника от възможността да изпълни на
некредитор. Неспазването ѝ има за последица освобождаване на длъжника
от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не
поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
Според чл.36 от
ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията
и това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).
В конкретния
случай е налице хипотеза на упълномощаване от стария кредитор на новия кредитор
за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В тази насока е пълномощното
на стр.38, с което предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е упълномощил новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕАД да уведоми
длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Следователно
съобщаването
на цесия е извършено от новия кредитор, но в качеството му на пълномощник на
предишния кредитор, както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От своя
страна уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни за прехвърляне на
вземането, за предишния и за новия кредитор и индивидуализира вземането. То е
изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора и
е получено лино от ответника на дата 28.12.2017г.
След като
длъжникът е надлежно уведомен от
предишния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника му „Еос Матрикс“ ЕООД за
прехвърляне на вземането по договора за кредит, то на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД следва да се приеме, че цесията е породила
правните си последици по отношение на длъжника, макар и не в
размера претндиран от ищеца видно от приетата и неоспорена СИЕ.
На 07.02.2018г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част
от дължимите суми по кредита, от които 1084,75 лева – част
от дължимата главница в размер на 5148,85 лева и 1915,25
лева дължима
договорна лихва, по което било образувано ч.гр.д. № 920/2018г. по описа
на Районен съд Русе. Издадена била заповед за изпълнение, която
била връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск
след получени указания с разпореждане от 10.05.2018г. на РРС.
В
хода на исковото производство , след изготвяне на СЧЕ ищецът е направил
изменение на иска на основание чл.214 от ГПК, като вместо първоначално
посочената в исковата молба сума от 1915,25 лева за дължима
договорна лихва, претендира сумата от 1715,65 лева
договорна лихва за посочения период.
При
тези предпоставки съдът счита, че възраженията на ответника релевирани с отговора по
чл.131 от ГПК и писмената защита са неоснователни. Това е така, тъй като по делото са представени безпорни доказателства, а именно - писмено потвърждение, рамков договор за цедиране на задължения, пълномощни, уведомления за цесия и за предсрочна
изискуемост на задължението. По този начин „ЕОС Матрикс” ЕООД е придобило
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД едно ликвидно и изискуемо парично вземане,
за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Следователно с оглед на
разпределената в доклада по чл.146 от ГПК доказателствена тежест, съдът намира, че ищецът при условията на пълно и
главно доказване установи възникването на спорното право между страните, доказа
по безпорен начин наличието на облигационна обвързаност между тях, което прави
исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК основателна и доказана, както по основание, така и по размер.
При този изход на процеса
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер общо на сумата 676,61 лева, от които 616,61 лева за настоящото исково произвоство (66,61 лева държавна такса, 150 лева за назначаване на особен представител и 400 лева депозит за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза) и 60 лева държавна
такса за заповедното производство. Водим
от тези съображения, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.М. с ЕГН: ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова
Долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6 сумата от 1084,75 лева -
главница, част от общо задължение за главница в размер на 5148,85 лева, дължима
по Договор за потребителски кредит PLUS-13338919 от 26.05.2016г.,
както и сумата от 1715,65 лева договорна лихва
за посочения по-горе период, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр.
дело № 920/2018г. по описа на РС Русе, дължими на основание Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13338919 от 26.05.2016г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.С.М.
с
ЕГН: ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията”№4-6 сумата общо от 676,61 лева, от които 616,61 лева за настоящото исково произвоство (66,61 лева държавна такса, 150,00
лева за назначаване на особен представител и 400,00 лева депозит за вещо лице по
съдебно-икономическата експертиза) и 60,00 лева държавна такса за заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: