№ 1102
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203360 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на Г.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: * против Наказателно постановление № 25-0445-
000512/08.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Варна, РУ Аксаково, с
което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет /
лв. на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата си въззивникът Г. иска отмяната на НП. В жалбата не се съдържат
правни аргументи за отмяната на НП, а единствено упреци към външния вид и
техническото оборудване на полицейските служители извършили проверка на
въззивника. Не се оспорва нарушението, а единствено се сочи, че пътният знак „Стоп“
е поставен от собственика на пътя с цел рекет.
В съдебно заседание възз. не се явява и не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от г-н Г., в което се иска отмяната на НП и отново се отправя
упрек към външния вид на органите на реда. Твърди се, че поставянето на знак „Б2“ в
кръгово кръстовище е абсолютно ненужно, тъй като забавяло излизането от
автомагистралата и съставлявало злонамерено действие на собствениците на пътя, с
цел събиране на средства от глоби. Счита, че допуснатото нарушение е маловажен
случай. Иска се от съда със своя акт да доведе до промяна в дисциплината на органите
на реда, за да бъдат избегнати провокации като в гр.Русе.
Наказващият орган - Началник група в ОДМВР - Варна, РУ Аксаково, редовно
1
призована, в съдебно заседание не се явява. По делото са постъпили писмени бележки
от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за
законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът на Г. Д. Г. е правоспособен водач от 1986г., като притежава СУМПС за
категория „В",, и „ АМ",. През периода от 2003г. до настоящия момент срещу него са
издадени и влезли в сила общо 21 НП и 6 фишове за различни нарушения на ЗДвП.
На 27.06.2025 г., възз.Г. управлявал лек автомобил „ Киа“ с peг. номер СВ 6149 КН,
собственост на * Г.а. Около 18:43ч. на същата дата той се движел с горепосочения
автомобил по път етапна връзка между автомагистрала „Хемус“ и гр.Варна, в посока
гр.Варна. На пътен възел Летище Варна, на кръговото движение, той не спрял на пътен
знак „Б2“ /Стоп!Пропусни движещите се по пътя с предимство!/, продължил
движението си и навлязъл на пътя с предимство за гр.Варна. В същото време екип на
РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна, в състав свидетеля Н. Г. и Ж. С. извършвали
контрол над пътното движение, като били позиционирани със служебен автомобил по
посока на движението след поставения знак „Б2“. Екипът бил позициониран там
поради зачестили пътни произшествия , вследствие нарушения на ЗДвП в участъка на
пътен възел Летище Варна, посока гр.Варна. Полицейският екип забелязал, че възз. Г.
не спира на пътният знак „Б2“, указващ му да спре и да пропусне движещите се по
пътя с предимство, а направо навлязъл на пътя с предимство. При това поведение на
пътя органите на реда предприели действия по спиране на автомобила и установяване
на водача. Възз. бил спрян за проверка. В рамките на проверката органите на реда
установили самоличността и правоспособността на водача да управлява МПС.
При тези констатации Ж.С. съставил срещу възз. АУАН Серия GA,
№1247634/27.06.2025г., като описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, а
именно на чл.6, т.1 от ЗДвП. Въззивникът бил запознат със съдържанието на АУАН ,
като последният го подписал с отбелязване, че има възражения.
Възражения от въззивника постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН. По депозираните
възражения била сформирана нарочна комисия от наказващия орган, която излязла със
становище, че възраженията са неоснователни, а твърденията в тях –неуважителни към
институцията. Заключено било, че няма основание за отмяната на АУАН.
Впоследствие на 08.08.2025г. срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В
него наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя. Затова и наложил наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДвП.
2
НП било връчено на жалбоподателя на 14.08.2025г. чрез ССЕВ, а на 19.08.25г. чрез
наказващия орган възз. депозирал жалба до ВРС.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетеля по акта Г.-очевидец на
деянието.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като са
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените материали по делото. Свидетелят
подробно и добросъвестно изложи възприятията си относно поводът за проверката на
въззивника.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач, заповеди, становище и др.които не навеждат на различни
правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.08.2025г. видно от
входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
ОДМВР - Варна, РУ Аксаков, съгласно т.3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е издаден от компетентен орган-
инспектор в РУ, съобразно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
3
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по АУАН са проверени, но са преценени за неоснователни.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
С НП административно наказание „глоба" в размер на 20 /двадесет / лв. на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Възз. е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която предвижда общи
правила за поведение, които водачите следва да спазват. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП
4
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка”. Тази норма, намираща се в Раздел І от Глава ІІ на ЗДВП – „Правила за
движение по пътищата” е обща. Тя предвижда дължимо поведение на водачите, в
частност задължение да се съобразяват с положените на пътя пътни знаци. Съобразно
гл.9 от ППЗдвП пътните знаци от група "Б" са пътни знаци относно предимството.
Съгласно чл. 45, ал.1 от ППЗдвП пътните знаци относно предимството определят реда
за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от
пътя. А пътен знак „Б2“- Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! –
въвежда задължение за водачите за спиране и пропускане на движещите се по пътя с
предимство. Именно такъв пътен знак е бил положен преди кръговото движение на
пътен възел Летище Варна, свързващо пътя от автомагистрала „Хемус“ към гр.Варна.
От доказателствата по делото, а именно показанията на разпитания свидетел, който е и
очевидец на деянието е видно, че възз. не е съобразил поведението си с така
поставения пътен знак, като при наличието на такъв, не е съобразил поведението си на
водач на МПС, не е спрял и е навлязъл по пътя с предимство. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. От разпита на свидетеля по акта, както и от другите
приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на 27.06.2025г.
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като е предприел навлизане в
пътния възел на кръговото движение без да спре , при наличието на пътен знак
указващ задължението му за спиране и пропускане на движещите се по пътя с
предимство. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични
доказателства, че именно Г. на датата посочена в АУАН и НП, е управлявал МПС,
респективно е имал качеството на водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и
като такъв не е изпълнил задължението си по закон да съобрази поведението си с
пътен знак Б2 и то създавайки опасност за движението, за което е бил санкциониран.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС следва да знае правилата за движение, както и задължението си да не
нарушава пътните знаци, особено тези указващи предимство. Всеки водач на МПС
дължи спазване и уважение към закона.
В случая въззивникът не оспорва нарушението, като не твърди, че не е бил наличен
знак Б2, или пък, че е спрял и че не е нарушил пътен знак Б2, а изказва упрек към
администрацията на пътя, че мястото на което е позициониран пътният знак
затруднява движението и забавя навлизането по пътя. Поставянето на пътни знаци на
територията на пътен възел Летище Варна е ангажимент на съответната
администрация, като несъстоятелно се явява твърдението, че това е сторено с цел
рекет на водачите. Безспорно концентрацията на ПТП в посочения участък се
5
контролира именно чрез съответните пътни знаци, а контролът по спазването на
същите е вменен на компетентните служби на МВР.
Съдът намира за ирелевантни за спора възраженията на възз. относно облеклото на
полицейските органи, респективно мястото на което са били прикрепени за телата им
служебните „бодикамери“. Нещо повече, съдът няма правомощия да предприема
дисциплиниращи мерки спрямо органите на МВР. Последното е от изключителната
прерогатива на компетентните служби на съответното РУ /в случая РУ Аксаково/,
респективно компетентните служби на ОД на МВР-Варна, към които се числи и
съответното РУ. Субективните преценки на въззивника за вида на органите на реда,
както и мнението му за конкретните служители на МВР нямат място в съдебния
процес по конкретния административнонаказателен спор, където се преценява
задължението на всеки водач на МПС да спазва закона- ЗДвП.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на МПС съгласно нормата на
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП / в редакцията й с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г./, която предвижда, че се наказва с глоба от 20 лв., водач който не спира на
пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". В случая
нарушението е доказано с всички негови елементи от обективна и субективна страна.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание
„глоба" в размер на 20 лв. то се явява законосъобразна.Съдът намира, че приетата с ДВ
бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. законодателна промяна на ЗДвП, която в чл.183,
ал.4, т.14 от ЗДвП предвиждаща санкция в размер на 100 лева за водач, който не спира
на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" не е по-
благоприятна за дееца, тъй като предвижда санкция в по-голям абсолютен размер,
поради което и приложение следва да намери законът, който е бил в сила по време на
деянието /аргумент от чл.3, ал.1 и ал.2 на ЗАНН/.
С оглед наведеното в писмените бележки на възз. искане за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН , съдът следва да посочи още и че намира, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение наказаното лице.
Очевидно наложените множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат
въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното поведение на
въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в
закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния
нарушител /спрямо който са издадени и влезли в сила общо 27 НП и фишове за
различни нарушения на ЗДвП/ би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
6
именно индивидуална превенция на нарушенията.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От страна на въззивника не е направено искане за присъждане на разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното
от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК
да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-
наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа
и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било
процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило
се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—
80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.1 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0445-000512/08.08.2025 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - Варна, РУ Аксаково, с което на Г. Д. Г., ЕГН
7
**********, с адрес: * му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер
на 20 /двадесет / лв. на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП /в редакцията й с ДВ
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
АНД №360/2025г. по описа на РС-Варна
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8