Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260021
гр. Севлиево,
19.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1158 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова
молба предявена от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу С.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата
125.37 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите, сключени между ответника и „БТК“ ЕАД по договор с клиентски номер
16497745001 от 06.12.2016 г., която сума не била заплатена от потребителя. По
предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 791/2010 год. по описа
на СРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 ГПК ответникът
депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочената сума, за която
му била издадена заповед за изпълнение.
Ищецът с искова молба
твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника С.М.М. е съществувал и валидно действал
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16497745001 от 06.12.2016
г., с който на абоната са предоставени далекосъобщителни услуги по избрани
тарифни планове. Ответникът от своя страна не заплатил ползваните мобилни
услуги за два последователни месеца, с оглед на което „БТК“ ЕАД прекратило
едностранно предсрочно сключените индивидуални договори с абоната. Излага, че
съгласно уговореното между страните
ответникът дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси за всяка
абонаментна услуга по сключените договори, или в случая в размер на 125.37
лева, за което е издадена фактура **********/15.07.2017 г.
Твърди, че на 16.10.2018
г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г. Груп" ООД е сключен договор за цесия, по
силата на който вземането на „БТК“ ЕАД, произтичащо от процесния договор е
прехвърлено на „С.Г.Г. Груп" ООД, което от своя страна го прехвърлило на
ищеца с договор от 01.10.2019 г .. Излага, че длъжникът следва да се счита за
уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба.
Моли да се уважи предявеният иск. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения
срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание предявеният иск се признава за основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
На
първо място, следва да се посочи, че предявения установителен иск е допустим,
тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен
срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на
вземането си, който срок е спазен.
В хода на производството
ответникът С.М.М. изрично признава иска, като ищецът е направил изявление за
постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.
Съдът, като взе предвид,
че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатото субективно материално право на
вземане не противоречи на закона и добрите нрави, респ. признатото
правоотношение е в разпоредителна власт на ответника, намира, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, предявеният
установителен иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане на ищцовото дружество от С.М.М.
в обем на сумата 125.37 лв. –
главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
сключени между ответника и „БТК“ ЕАД по
договор с клиентски номер 16497745001 от 06.12.2016 г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до
изплащане на вземането, за която сума в производството по
частно гр. д. № 791/2020 г. на РС- Севлиево, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаването на
установителния иск, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 205 лева – разноски
за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25 лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева, както и сумата 205 лева – направени
разноски за заповедното производство. Извършените за производството
разноски съдът присъжда в полза на ищеца, по аргумент за противното от чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като въпреки признанието на иска, именно ответникът С.М.М., с
поведението си, е станала причина за завеждане на делото, като не е изпълнила
свои изискуеми задължения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу С.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, установителен иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 125.37 лв. (сто двадесет и пет
лева и тридесет и седем стотинки) - главница, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите, сключени между ответника и „БТК“ ЕАД по договор с клиентски
номер 16497745001 от 06.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното
й погасяване, за която сума в производството по частно гр.д. № 791/2020 г. на
СРС, е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 205 лева (двеста и
пет лева) - разноски за исковото
производство и сумата 205 лева (двеста и пет лева) - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: