НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260201/26.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5678 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е
по предявени от „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „България“ №
81, вх. В, ет. 8, чрез процесуалния му представител – адв.
Виолета Герова, срещу Е. Ж.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата 57.23 лв., представляваща
сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по Договор за мобилни услуги от 26.07.2017 г. за ползване на
мобилен номер **********, сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Елена Ж.А.,
вземанията по който са прехвърлени на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД с договор за
цесия от 12.07.2019г. и впоследствие на ищцовото
дружество по силата на договор за цесия от 29.11.2019 г., представляваща сбор
от следните суми: сумата 41.64 лв., представляваща абонаментна такса без ДДС
/незаплатена цена за месечен абонамент по избран тарифен план Тотал 24.99 лв. с ДДС/, за отчетен период 15.12.2017 г. – 14.02.2018 г.;
сумата 0.22 лв., представляваща цена за разговори към „Грижа за клиента“ за
периода 15.12.2017 г. – 14.02.2018 г.; сумата 10.20 лв., представляваща
неплатена цена за ползвани услуги с добавена стойност /SMS/ извън пакета за периода 15.12.2017
г. – 14.02.2018 г., както и сумата 62.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, съгласно чл. 11 от договора, формирана от
тримесечните абонаментни такси /без ДДС/ по абонаментен план Тотал 24.99 лв. с ДДС.
В исковата си молба и
уточняващите молби към нея ищецът „ЮБЦ” ООД твърди, че на 26.07.2017 г.
потребителят е подписал договор за ползването на мобилен номер 0*********, при
избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна
такса 24.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Този договор е сключен между
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата Елена Ж.А.. Поддържа, че за потребените от абоната услуги в процесния
период 15.12.2017 г. – 14.02.2018 г. са издадени съответни фактури за дължимите
от ответницата абонаментни такси и ползвани услуги. Неизпълнението на абоната
на задължението да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 57.23 лв. е ангажирало договорната отговорност
му отговорност по т. 11 от процесния договор за
услуги. Посочва, че мобилният оператор е прекратил едностранно договора и е
начислил на ответницата неустойка за прекратяване в размер на тримесечните
абонаментни такси /без ДДС/, а именно – 62.47 лв. Твърди, че с два
последователни договора за цесия – първият от 12.07.2019 г., сключен между
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД и вторият от 29.11.2019 г.,
сключен между „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД и „Ю.“ ЕООД, ищецът е придобил
вземанията по процесния договор. Поддържа, че с
връчването на препис от исковата молба, с приложени към нея уведомления за
извършените цесии, следва да се счита, че ответницата е надлежно уведомена за
прехвърлените вземания по договора. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответницата Е. Ж.А., редовно
уведомена, не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Видно от материалите
по ч. гр. д. № 20599/2019 г. по описа на ВРС, ХХ състав, е отхвърлено изцяло
подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Елена Ж.А..
Във връзка с дадени
от съда указания е предявен осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 415, ал. 3 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведено по делото на 21.01.2021 г. открито
съдебно заседание редовно призованата ответница не се е явила и не е направила
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
20.01.2021 г.
Видно от приложените по делото книжа, на
ответницата са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжата и неявяването й в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответницата не е оспорила твърденията на
ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, а
именно: сключен договор за мобилни услуги между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Елена Ж.А.
от 26.07.2017 г., както и фактури за неплатени месечни абонаментни такси и
услуги по процесния договор.
Ищецът се легитимира като носител
на процесните вземания по договора за мобилни услуги
въз основа на последователни договори за цесия от 12.07.2019 г. и 29.11.2019
г., приложени към исковата молба.
Следва да се отбележи още, че
ответницата не е оспорила размера на претендираните
суми.
По
изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно
основателни.
Предвид
посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК,
поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца. Неоснователно е искането за присъждане на
разноски в заповедното производство, доколкото подаденото заявление е
отхвърлено в цялост. Внесената държавна такса в заповедното производство в
размер на 25 лв. следва да бъде отнесена към сторените по настоящото дело
разноски, доколкото е част от общо дължимата за разглеждане на исковете
държавна такса.
Сторените от ищцовото
дружество разноски в производството са в общ размер от 460 лв. /100 лв. –
държавна такса, от която 25 лв. внесена в заповедното производство и 75 лв. в
исковото производство, както и 360 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2020 г./, която сума следва да бъде присъдена в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е. Ж.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В,
ет. 8, следните суми: сумата 57.23 лв. /петдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща сбор от главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по Договор за мобилни услуги от
26.07.2017 г. за ползване на мобилен номер **********, сключен между „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Е. Ж.А., вземанията по който са прехвърлени на „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД с договор за цесия от 12.07.2019 г. и впоследствие на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от
29.11.2019 г., представляваща сбор от следните суми: сумата 41.64 лв., представляваща абонаментна такса
без ДДС /незаплатена цена за месечен абонамент по избран тарифен план Тотал 24.99 лв. с ДДС/, за отчетен период 15.12.2017 г. – 14.02.2018 г.;
сумата 0.22 лв., представляваща цена за разговори към „Грижа за клиента“ за
периода 15.12.2017 г. – 14.02.2018 г.; сумата 10.20 лв., представляваща
неплатена цена за ползвани услуги с добавена стойност /SMS/ извън пакета за периода 15.12.2017
г. – 14.02.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 62.47 лв. /шестдесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, съгласно чл. 11 от договора, формирана от
тримесечните абонаментни такси /без ДДС/ по абонаментен план Тотал 24.99 лв. с ДДС, на основани чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Ж.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В,
ет. 8, сумата 460 лв. /четиристотин и
шестдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: