№ 11
гр. Елхово, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20242310200646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-
процесуалния кодекс във връзка с чл.72, ал.4, вр. с ал.1, т.6 от ЗМВР.
Образувано е въз основа на жалба на Н. Х. Б., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
действащ чрез служебния му процесуален представител – адв.Г. Д. от АК-Ямбол, с посочен
съдебен адрес в гр.Елхово, против Заповед за задържане на лице с рег.№6865зз-532 от
07.10.2024г., издадена от полицейски орган – Командир на отделение при ГКПП-Лесово към
ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово Д.Д.С.. С жалбата се претендира за отмяна на посочената
Заповед за задържане с оплаквания, че същата е незаконосъобразна и неправилна. Твърди се,
че както на жалбоподателя, така и на служебния му процесуален представител по делото не
е разяснена каква е европейската заповед за арест, въз основа на която Б. е обявен за
издирване и екстрадиция, както и същата не е била предоставена на жалбоподателя в превод
на български език както на ГКПП-Лесово, така и преди задържането му за 24 часа в
помещението за задържане в РД“ГП“гр.Елхово. Не е било разяснено на жалбоподателя, нито
е посочено в обжалваната Заповед конкретното основание за издирването му и за
екстрадицията му, което е дало основание за налагане на принудителната административна
мярка - "задържане за срок от 24 часа".
В съдебно заседание за жалбоподателя Н. Б., редовно призован чрез процесуалният
си представител, се явява адв.Д., който от името на представлявания заявява, че поддържа
жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на устните прения адв.Д. изтъква,
че от извършения превод на приложената към преписката европейска заповед за задържане,
е видно, че няма направено искане за задържане на жалбоподателя. Предвид на това се
желае отмяна на обжалваната Заповед за задържане.
Ответникът по жалбата – Д.Д.С. – Командир на отделение при ГКПП-Лесово към
ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово, издал обжалваната Заповед за задържане, участва лично
в съдебно заседание като изразява несъгласие с твърденията в жалбата и желае същата да
бъде оставена без уважение, а Заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна.
РП-Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не е
изразила становище по жалбата.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес - гр.Пазарджик, ул.***, е бил
задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ 6865зз-532 от 07.10.2024г., издадена от
Д.Д.С. на длъжност Командир при ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово, т.е. полицейски орган
при РД“ГП“гр.Елхово за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР – лице
обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция, в помещение за временно задържане
на ПНЗЛ в ГПУ-Елхово, за времето от 11.40 часа на 07.10.2024г. до 11.30 часа на 08.10.2024
г., когато е бил освободен. Препис от така издадената Заповед за задържане, след
подписването й от задържаното лице, е връчен на жалб.Б. на датата на издаването й –
07.10.2024г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му.
При задържането, на жалбоподателя му е бил извършен личен обиск, за което
действие е съставен Протокол, в хода на който в него са били открити следните вещи и
документи: - 1 бр. л.карта №********* – МВР-Пазарджик, Р. България; 1 бр.банкнота с
номинал 100 лева с посочена серия и №; 1 бр.мобилен телефон SAMSUNG с посочен IMEI;
1 бр. банкова карта REVOLUT.
Ведно с посочената Заповед за задържане, жалбоподателят Н. Х. Б. е бил запознат
със съдържанието на Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях на Министерството на вътрешните работи.
При освобождаването на жалбоподателя на 08.10.2024г. е издадена Разписка за
върнати вещи и пари на задържаното лице от 08.10.2024 г., с която са върнати вещите,
намерени при обиска.
Към материалите по преписката за задържане на жалбоподателя, е приложено копие
на справка ШИС за издирвано лице, от която е видно, че с идентификатор МТ
0000003022163 0000 01 от Малта е въведен на 26.07.2024г. сигнал с дата на валидност –
26.07.2029г. за издирването на Н. Б. с дата на раждане 26.04.1968г. от Р. България, с цел –
предаване или екстрадиране, като в системата е въведена следната мярка: Арест с цел
предаване/екстрадиция за посочен вид престъпление: - стопански и финансови
престъпления. В изпълнение на така въведената в ШИС информация за издирване, е
приложен попълненият и подаден до Бюрото СИРЕНЕ формуляр от полицейския орган -
Д.Д.С. на длъжност Командир на отделение при ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово, издал
обжалваната Заповед за задържане, от който се установява, че при извършена гранична
проверка на жалбоподателя Н. Б., род.на 26.04.1968г., гражданин на Р. България, при
излизане от страната ни на 07.10.2024г. в 11.40 часа, е предприел задържането на лицето на
ГКПП-Лесово със Заповед за задържане на лице с рег.№ 6865зз-532 от 07.10.2024г., като е
посочено, че лицето ще бъде конвоирано до ГПУ-Елхово, РД“ГП“гр.Елхово и за
предприетата мярка за процесуална принуда е уведомен прокурор Лефтерова при Окръжна
прокуратура – Ямбол.
По делото към преписката е представено и заверено копие от Докладна записка с
УРИ № 6865р-22781 от 07.10.2024г. на Началник смяна при ГПУ-Елхово – инспектор Д.С.,
от която се установява, че около 11.30 часа на 07.10.2024г. на ГКПП-Лесово за излизане от
страната е пристигнал лек автомобил марка „Фолксваген“ с български рег.№***, управляван
от българския гражданин Н. Х. Б., с ЕГН **********, като в хода на извършената гранична
проверка в АИС-„ГК“ е било установено, че за лицето протича сигнал по ХИТ в НШИС по
чл.26. При извършената последваща проверка е било установено пълно съвпадение за
имената на лицето, дата на раждане и място на раждане, както и съответствие с налична
фотография по заложения от Малта сигнал в ШИС с начален срок 26.07.2024г., актуализиран
на 30.07.2024г. и с дата на валидност до 26.07.2029г. Отразено е, че е предприета мярка към
лицето Б.: - арест с горепосочената Заповед за задържане, с цел предаване/екстрадиция като
2
е посочено, че е уведомен дежурен бюро СИРЕНЕ с изпращане на съответния формуляр и е
изготвена експертна справка №6865р-22783/07.10.2024г. със заключение – документът е
истински и приносителят му се идентифицира с лицето от снимката и снимковия материал
от сигнала в НШИС. Отбелязано е, че по искане на лицето Б. е уведомен адвокат С.К. в
Малта.
Към преписката е приложено копие от Постановление от 08.10.2024г. на Р.Л. –
прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол, от което е видно, че въз основа на получен
сигнал от органите на МВР, в който се сочи, че на 07.10.2024г. на ГКПП-Лесово с
процесната Заповед за задържане на лице с рег.№ 6865зз-532 от 07.10.2024г. за срок от 24
часа е задържан българският гражданин Н. Х. Б., род.на 26.04.1968г., обявен за
международно издирване от малтийските власти във връзка с ЕЗА за арест на същия,
издадена от съд в гр.Гозо, Малта за провеждане на наказателно производство за измама,
както и въз основа на получената ЕЗА на английски език, на основание чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА
и чл.199 от НПК, е постановено задържането в ареста – Елхово на жалб.Н. Б. за срок от 72
часа, считано от 11.30 часа на 08.10.2024г. до 11.30 часа на 11.10.2024г. за осигуряването му
пред ОС-Ямбол за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ във връзка с
Европейска заповед за арест, издадена от съд в гр.Гозо, Малта.
От приложеното към жалбата на жалбоподателя Постановление с изх.№1256/2024г.
от 10.10.2024г. на Р.Л. - прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол, е видно, че е
постановено да се освободи от ареста-Елхово задържаният Н. Хр.Б., като мотивът за това е
липсата на активен сигнал в ШИС за международното издирване на жалб.Б. в резултат на
изтриването на първоначално въведеният сигнал за международно издирване от
малтийските власти, което се равнява на липса на ЕЗА за арест на същия. Посочено е в акта
на прокурора, че въз основа на получено писмо с рег.№А-14094/ 09.10.2024г. на Д“МОС“, се
установява, че е постъпило спешно съобщение от Бюро „СИРЕНЕ“-Малта, с което
уведомяват българските власти, че сигналът за международно издирване на Н. Х. Б. ще бъде
изтрит, тъй като на 08.10.2024г. негов представител е заплатил дължимата от Б. сума на
митническите власти. Във връзка с полученото от малтийските власти съобщение, органите
на МВР-Д“МОС“ са извършили своевременни проверки в ШИС, при които не е установен
активен сигнал за международно издирване на българския гражданин Н. Хр.Б..
Заповедта за задържане както се посочи по-горе е връчена на оспорващия на
07.10.2024г., а жалбата срещу Заповедта е подадена директно до РС-Елхово на 18.10.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл.147, ал.1 от
АПК, поради което е процесуално допустима.
Оспорената Заповед за задържане на лице представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от
основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При проверката
съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен
ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл.169 от АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт,
издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
3
административния акт и е основание за неговата отмяна.
Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 от АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът намери, че жалбата е е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваният административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 6865зз-
532 от 07.10.2024г. е издаден от компетентен орган – Д.Д.С. - Командир на отделение при
ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово - полицейски орган по смисъла на
чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от
ЗМВР. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквато
полицейските органи разполагат, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите
на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният Б. е попълнил декларация, че е запознат с правата
си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по чл.74, ал. 2, т. 6,
букви "б. " - "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта
е била връчена на задържаното лице срещу подпис.
Настоящият състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно - посочено е
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; отбелязани са
данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на жалб.Б./;
вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице да
обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да
бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията
за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира
български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани
други права, освен правото на свободно придвижване. Това означава, че в случая спрямо
задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б.
", "г" и "е" от ЗМВР. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правата на
задържаното лице не просто са били разяснени на Н. Х. Б., а и реално са му били
подсигурени.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1 вр.с чл.73
от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага
неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. В
зависимост от конкретния случай, мярката по чл.72 от ЗМВР, би могла да има превантивен
или преустановителен характер. Член 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР овластява полицейските органи
да задържат лице, "обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест". В обжалваната заповед е посочено правното основание за издаването й - чл. 72, ал. 1,
т. 6 от ЗМВР, като е пресъздадено съдържанието на законовата норма и е посочено, че
"лицето е обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция". В тази връзка е
необходимо да се изясни, че фактическите основания за издаване на процесната заповед
могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването
й, така и от материалите по преписката, според дадените разяснения в ТР № 16/31.03.1975 г.
на ОСГК. Съдът не възприе за достоверно оплакването на жалбоподателя, че на същият не
са станали при задържането му известни фактическите основания за издаването на
оспорената Заповед за задържане, след като от приложената към преписката Докладна
записка с УРИ № 6865р-22781 от 07.10.2024г. на Началник смяна при ГПУ-Елхово –
инспектор Д.С., е видно, че по искане на задържания Б. е бил уведомен адвокат С.К. в
Малта и на 08.10.2024г. е било извършено чрез посредничеството на друго лице плащане на
4
дължимата от Б. сума на митническите власти в Малта, което се установи, че е основанието,
въз основа на което въведеният в ШИС сигнал за международно издирване на Н. Х. Б.
впоследствие е бил изтрит от малтийските власти. Но същественото и релевантно в случая е,
че видно от представените доказателства към преписката за задържане, жалбодателят Б. към
датата на издаването на обжалваната Заповед за задържане, 07.10.2024г. е бил обявен в ШИС
за международно издирване от малтийските власти във връзка с ЕЗА за арест на същия,
което се установява от приложеното извлечение от сигнала за издирвания Б. в ШИС.
Полицейското задържане е акт издаден в оперативен порядък и наличието на обявяване за
издирване на лице е достатъчно основание да се приложи принудителната административна
мярка от административния орган. С оглед посоченото в заповедта, че жалбодателят е лице
"обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция“ съдът намира, че заповедта е
мотивирана в достатъчна степен с оглед нейното основание – чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР.
По делото не е спорно, че именно Н. Х. Б. е обявен за издирване със сигнал въведен
на 26.07.2024г. в ШИС с идентификатор МТ 0000003022163 0000 01 от властите на Малта, с
дата на валидност на сигнала – 26.07.2029г., с цел – предаване или екстрадиране, като в
системата е въведена следната мярка: Арест с цел предаване/ екстрадиция за посочен вид
престъпление: - стопански и финансови престъпления. Предвид съвпадане на информацията
относно личните данни на издирваното лице с тези на жалбоподателя, правилно
полицейският орган е приложил правомощията си по чл.72 от ЗМВР. Тук следва да се
отбележи, че в процесното производство не се решава нито въпросът за екстрадицията на
лицето, нито дали същото е именно това лице, което е посочено в искането за екстрадиция.
При наличието на достатъчно данни да се направи обосновано предположение, че става
въпрос именно за него, полицейският орган следва да го задържи за предвидения в
разпоредбата на чл.72 от ЗМВР срок. Той предвижда минимално ограничаване на свободата
на лицето до 24 часа, колкото е било и задържането на жалбоподателя по обжалваната
заповед, което е било необходимо с оглед извършването на проверка на всички данни и
съответно да се осигури предприемането на последващи действия във връзка с процедурата
по екстрадиция, с цел да се избегне всякаква възможност лицето да се укрие или по друг
начин да осуети изпълнението на тази процедура.
Именно във връзка с постъпилите документи за екстрадиция и при наличните данни
за самоличността на лицето, с Постановление на прокурор при ОП-Ямбол от 08.10.2024г. е
постановено задържане под стража за срок от 72 часа по отношение на Н. Х. Б. на основание
чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА за осигуряването му пред ОС-Ямбол за вземане мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ във връзка с Европейска заповед за арест, издадена от съд в гр.Гозо,
Малта. Макар с последващо Постановление с изх.№1256/2024г. от 10.10.2024г. на прокурор
при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол, да е освободен задържаният за 72 часа жалб.Н. Хр.Б.,
поради това, че е отпаднало на датата - 08.10.2024г. основанието за задържането му, предвид
липсата на активен сигнал в ШИС за международното му издирване в резултат на
изтриването на първоначално въведеният сигнал за международно издирване от
малтийските власти, което се равнява на липса на ЕЗА на Б., то това последващо
обстоятелство е несъотносимо към преценката за законосъобразността на оспорената
заповед, издадена на 07.10.2024г. Към датата на издаването на обжалваната Заповед за
задържане - 07.10.2024г. сигналът за международно издирване на жалб.Н. Х. Б. е бил
наличен и активен в ШИС. Същият е бил изтрит впоследствие и то след като на 08.10.2024г.
е било извършено чрез посредничеството на друго лице заплащане на дължимата от Б. сума
на митническите власти в Малта.
Предвид горното съдът счита, че полицейският орган правилно е упражнил
правомощията си по чл. 72 от ЗМВР и правилно при наличието на основанието по чл. 72, ал.
1, т. 6 от ЗМВР е задържал лицето Н. Х. Б., което е било издирвано към релевантната дата –
07.10.2024г. и по отношение на което е издадено искане за екстрадиция, тъй като въз основа
на наличните към този момент данни за съвпадане на посочените индивидуализиращи
5
признаци, е можело да се направи напълно обосновано предположение, че именно това е
лицето, което се издирва с въведен и наличен към 07.10.2024г. сигнал в ШИС.
Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е с минимално ограничение за
лицето - задържане до 24 часа, да не се допусне излизане на лицето от територията на Р.
България през ГКПП-Лесово, да се организират съответните институции и да се пристъпи
към изпълнение на законовите процедури по Закона за екстрадицията, което на практика е и
станало. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление,
като временно се ограничат правата на лицето, в това число и правото му свободно да се
придвижва.
Предвид изложеното, съдът в настоящия му състав намира, че оспореният акт -
Заповед за задържане на лице с рег. № 6865зз-532 от 07.10.2024г., издадена на основание
чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР от полицейски орган – Д.Д.С. в качеството му на Командир на
отделение при ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово при РД“ГП“ гр.Елхово, е законосъобразен -
издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при отсъствие на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон, в съответствие с целта му. С оглед на изложеното
подадената срещу него жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Разноски:
При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като
на жалбоподателя не се дължат, а от ответника по жалбата не са поискани.
С оглед разпоредбата на чл.144 от АПК, която препраща към правилата на ГПК и
тъй като делото е решено в полза на ответника по жалбата, то жалбоподателят Б. следва да
бъде осъден да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Елхово
направените по делото разноски за извършен писмен превод на приложената по делото ЕЗА
в размер на 150.00 лева и 10.00 лева държавна такса, тъй като при образуването на делото не
е била внесена дължимата държавна такса.
Водим от гореизложеното, РС-Елхово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Н. Х. Б., с ЕГН **********, с
адрес - гр.Пазарджик, ул.***, депозирана чрез служебно назначеният му процесуален
представител – адв.Г. Д. от АК-Ямбол против Заповед за задържане на лице с рег. №
6865зз-532 от 07.10.2024г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР от полицейски
орган – Д.Д.С. в качеството му на Командир на отделение при ГКПП-Лесово към ГПУ-
Елхово при РД“ГП“ гр.Елхово, с която по отношение на жалбоподателя Н. Х. Б. е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в помещение за
временно задържане на ГПУ-Елхово.
ОСЪЖДА Н. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес - гр.Пазарджик, ул.***, ДА
ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Елхово
сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща държавна такса за воденето на настоящото
производство, както и сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляващи направени
разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез
Районен съд-Елхово по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
6
изготвено.
ПРЕПИС от влязлото в сила решение да се връчи на страните и на РП-Ямбол.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7