Решение по дело №1103/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1345
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040701103
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1345                                   18.11.2022г.                         гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас                                                           VІІ състав

на осми ноември                                две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

    Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов

административно дело № 1103 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013), вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на М.П.С., ЕГН-**********, с адрес: ***, срещу решение №32-168989/25.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ към Агенция „Митници“ (ТД“Митница Бургас“) , с което: на основание чл.70, §1, във връзка с чл.71, §1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с към митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007019450R0, е определена нова митническа стойност в размер на 12`868.50 лв.; на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 24 90 (код по ТАРИК 8703 24 90 00), спрямо новата митническа стойност 12`868.50 лв. е определено вносно митническо задължение в размер на 1`286.85 лв.; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.77, § 1, буква а) и чл.77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно на 28.05.2020 г., и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката по МД, в размер на 2`879.31 лв.; на основание чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2`966.05 лв., от които мито в размер на 926.89 лв. и ДДС в размер на 2`039.16 лв.; 7 ведно със задължение за лихви, считано от 28.05.2020 г.

Жалбоподателят С. счита обжалвания административен акт за незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в пълно противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Сочи, че не са налице основания за повторно определяне на митническата стойност, доколкото от митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили съмнения в действителността на договорната стойност. Счита, че митническата стойност на стоката е определена при допуснато нарушение на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Твърди, че мотивите на директора на ТД“Митница Бургас“ са недоказани и неправилни, тъй като се основат на нерелевантни и недостоверни източници. Иска отмяна на административния акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощения адвокат Г.К. ***, който поддържа жалбата на сочените в нея основания и иска присъждане на разноски. Представя писмена защита.

Ответникът – директор на ТД“Митница Бургас“, се представлява в процеса от юрисконсулт Л.Д., който представя административната преписка и превод на доказателства, които са от значене за решаване на спора. Оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оспорения акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.05.2020г. с МД с MRN 20BG001007019450R0 М.П.С. е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Ауди, модел А6, бр.места 5, товароносимост: 0; с дата на първоначална регистрация 01.01.2014 г.; цвят черен, работен обем 2000 куб. см, мощност 211 HPSAE, двигател № Benzin, шаси № WAUDFAFC2EN069920. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – US Съединени американски щати; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ - FOB - Франко - борд;  в ел.д. № 4/16 „метод за определяне на стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 1`500.00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD;  в ел.д № 4/9 „Добавяния и приспадания“: код АК разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз - 899.90 лв. и код ВА разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 241.22 лв.

Съгласно ел. д. № 2/3- кл. 44 към митническата декларация за допускане за свободно обращение, са приложени: акт за продажба (Bill of sale) от 10.02.2020 г. (л.70-72); търговска фактура  № 9880/22.02.2020 г. за морски превоз, издадена от „K&K Global LLC“ (л.73-75); талон за собственост (certificate of title) на автомобила № 01110143865141545/14.02.2020 г. (л.85-87); търговска фактура № 64438/26.05.2020 г., издадена от „Економу-Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз“ ЕООД (л.47) и морска товарителница (Bill of Lading) № HLCUBSC200414706/10.04.2020г. (л.76-80).

Съгласно данните в приложената морска товарителница № HLCUBSC200414706/10.04.2020г., издадена от Hapag-Lloyd, автомобилът е натоварен в отправно пристанище Savannah, GA на 10.04.2020 г. и е с получаващо пристанище Burgas, Bulgaria. Същата е с вписан получател Best Cars BS EOOD.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, съгласно приложените акт за продажба от 10.02.2020г. и фактура № 9880/22.02.2020 г. и е определена в размер на 3`599.59 лв., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 2`699.69 лв. (1`500 USD) и разходите за транспорт в размер на 899.90 лв. (500 USD). Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 359,96 лв. и за ДДС в размер на 840,15 лв.

Със заповед № ЗТД-1000-425/24.06.2021г. директорът на ТД“Южна Морска“, към Агенция „Митници“, е разпоредил извършването на обобщен анализ на данните от митническите декларации за режим допускане за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада, за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. (л.105). Във връзка с извършения анализ, е изготвен доклад, в който са изложени констатации, че за част от засегнатите декларации са налице данни за завишени митнически стойности на внасяните стоки (л.90).  Със заповед № ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. директорът на ТД“Южна Морска“ е разпоредил на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ да се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на внос на автомобили от САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. (л.88).

При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронни страници www.en.bidfax.info и www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 06.03.2020г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и „odometer 90 121 actual miles“ в страната на износа. Публикуваната продажна цена на същата била в размер на 6`650 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава с 5`150 USD декларираната пред митническите органи цена в размер на 1`500 USD при допускане за свободно обращение.

Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, с писмо peг. № 32-247483/02.08.2021 г. (л.33) са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена и извършените плащания във връзка със стоката, както и писмени обяснения от вносителя. Писмото е получено от жалбоподателя на 07.08.2021 г. (л.35).

В отговор на исканите доказателства, с писмо рег. № 32-278255/31.08.2021 г. (л.32), жалбоподателят посочил, че всички налични документи, относими към оформянето на стоката са представени на митническите органи и разходите за транспорт, товаро-разтоварни, обработващи, застрахователни и други операции, са надлежно описани в митническата декларация.

Със съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-401233/10.12.2021 г. (л.26), жалбоподателят е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа декларация с MRN 20BG001007019450R0/28.05.2020 г. В съобщението е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесната стока, като са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Посочено е, че при извършен последващ контрол на митническата декларация е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси и „odometer 90 121 actual miles“ в страната на износа, открита на електронни страници ww.en.bidfax.info и www.autoauctions.io, с обявена продажна цена от 6`650 USD на аукцион с дата 06.03.2020 г., със статус „продаден“ (SOLD). Според митническите органи на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност следва да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 6`650.00 USD на автомобил със същия номер на шаси и със статус - продадена, увеличена с транспортните разходи. В резултат митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 20BG001007194504R0/28.05.2020 г.  е изчислена в размер на 12`868.50 лв.  На жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище.

Съобщението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е получено лично от С. на 01.03.2022 г. (л.31), но в определения срок не е получено становище.

С докладна записка рег. № 32-165321/20.05.2022 г. (л.20), изготвена от началник на МП“Пристанище Бургас-център“, е предложено на директора на ТД“Митница Бургас“ да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007019450R0/28.05.2020 г.

Последвало издаването на оспореното в настоящото съдебно производство решение рег.№ 32-168989/25.05.2022 г. (л.12) с описания по-горе диспозитив. В мотивите към него е посочено, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложения акт за продажба (Bill of sale), като договори, поръчки, оферти, кореспонденция или други подобни предшестващи сделката, поради което същият не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност. Сочи се, че не са представени никакви доказателства относно извършени плащания към продавача.

Посочено е още, че от приложения към митническата декларация талон за собственост на автомобила (Certificate of title), се установява че в полето, което удостоверява собствеността върху превозното средство е вписан Progressive Casualty Ins Co - идентифициран като продавач на проведения търг и са посочени данни за изминати мили 90 121. Сочи се също, че съгласно информацията в приложената морска товарителница (Bill of Lading), издаден от Hapag-Lloyd на 10.04.2020 г., автомобилът е с вписан получател (Consignee) Best Cars BS EOOD, дружество за което липсват сведения как е обвързано със стоката.

Прието е, че в информацията от проведения аукцион са посочени и отчетени данни към 06.03.2020 г. за действителни мили 90 121 miles (Actual), които съвпадат с тези посочени в талон за собственост на автомобила (Certificate of title), както и посоченият продавач (Seller) Progressive Casualty Insurance е собственик (Owner) в талона за собственост. Прието е, че идентичните данни за действително изминатото разстояние при продажбата чрез аукцион на цена 6 650 USD и данните в издадения талон за собственост на автомобила, представен при допускане за свободно обращение, налагат извода, че същият е в непроменено състояние.

На следващо място е прието, че освен информация за продажната цена на автомобила, в намерените данни от проведения аукцион, са налице снимкови изображения, удостоверяващи, че същият е повреден. Сочи се, че намерената информация се потвърждава и от описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата декларация - „Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал. В този смисъл е прието, че няма доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила от датата на аукциона - 06.03.2020 г., към датата на допускане за свободно обращение - 28.05.2020 г.

Изложени са доводи, че наличните данни не удостоверяват по безспорен начин достоверността на данните  към датата на която е сключена сделката между продавача Satyrus Auto Sales и вписания купувач М.С., поради факта, че към датата на продажбата 10.02.2020 г. за собственик на автомобила съгласно талона за собственост (Certificate of title) от 14.02.2020 г., официално е посочен Progressive Casualty Ins Co и не е налице следваща продажба с купувач Satyrus Auto Sales или М.С..

Според митническите органи , обстоятелството, че вносителят е представил акт за продажба (Bill of sale), издаден от Satyrus Auto Sales, предполага, че е възможна последваща препродажба с купувач М.С., която обаче не е подкрепена с доказателства и същата не може да послужи за митнически цели. В оспореното решение е прието, че в случай че е налице такава препродажба, в цената на автомобила, би следвало да са включени, както сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към действително платената цена или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество. Въпреки, че тези разходи следва да се добавят към митническата стойност на стоките, към преписката не са налице доказателства, че са извършени, нито какъв е техният размер.

Съгласно изложените мотиви, директорът на ТД“Митница Бургас“ приел, че продажната цена в размер на 6`650 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение и ДДС задължение за довнасяне.

Решението на директора на ТД“Митница Бургас“ е връчено на жалбоподателя на 06.06.2022 г.

Недоволен от така постановеното решение, С. е оспорил същото пред настоящия съд, като със сезиращата жалба се въвеждат оплаквания за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при постановяването му.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. А съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Предвид така цитираните разпоредби оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.19, ал.7 от ЗМ във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. В настоящият случай преди издаване на оспореното решение от директора на ТД“Митница Бургас“ е изготвено до жалбоподателя съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в което подробно са изложени мотивите, на които ще се основава решението, както и на жалбоподателя е предоставена възможност да изрази своето становище в 30 дневен срок от получаване на съобщението. Предвид това при издаване на оспореното решение са спазени императивните изисквания на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Процесната стока, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим „допускане до свободно обращение“ на 28.05.2020 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК), който урежда общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея. Определянето на митническата стойност на стоките е уредено в дял ІІ „Елементи, въз основа на които се налагат вносни или износни мита и други мерки относно търговията със стоки“ в глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“. Общият принцип за определяне на митническата стойност на стоката е уреден в чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която разпоредба базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно §2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато обаче митническата стойност не може да бъде определена съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез договорната стойност на внесените стоки, митническото остойностяване се извършва по реда на разпоредбите на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като последователно се прилагат методите, предвидени в чл.74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ (в този смисъл т.24 от решение С-1/18 на СЕС, т.27 от решение С-291/15 на СЕС и т.41 от решение С-116/12 на СЕС, отнасящи се за чл.29 и чл.30 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992, чийто текстове са почти идентично възпроизведени в чл.70 и чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013).  

 Съгласно разпоредбата на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.

В настоящият случай МД с MRN 20BG001007019450R0/28.05.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл.84 от ЗМ, относно верността на данните, посочени в нея за реално платената цена за автомобила, която е релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС.

С разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Митническия кодекс (Регламент (ЕС) № 952/2013), и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Както бе посочено по-горе когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този смисъл решение № 3699/18.04.2022 г. постановено по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС). С разпоредбата на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност на стоките, които се прилагат тогава когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. За да се премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено.

В хода на проверката административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и в последствие е издал процесното решение, с което е определил за досъбиране вносно мито и ДДС въз основа на новоопределената митническа стойност на внесения автомобил. Тези основателни съмнения обаче се основават на негодни доказателствени източници. Административният орган се е позовал на разпечатка от произволен интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от жалбоподателя е 6`650 USD, а не както е посочено в митническата декларация – 1`500 USD. Тези изводи съдът преценява като необосновани, доколкото не намират опора в данните от административната преписка.

Както и самият административен орган посочва в талона за собственост (Certificate of title) на автомобил с VIN № WAUDFAFC2EN069920, издаден на 14.02.2020г. в страната на износ, в полето, което удостоверява собствеността (owner) е вписано „Progressive Casualty Ins Co“. Този талон за собственост е с дата предхождаща датата на аукциона – 06.03.2020 г., което прави напълно възможно в този времеви период да е реализирана предходна продажба на автомобила. С дата предхождаща аукциона е и търговска фактура № 9880 от 22.02.2020 г. за морски превоз, в която като продавач е посочено „Satyrus Auto Sales“, а като получател – М.С.. С дата предхождаща аукциона е и представеният от жалбоподателят, пред митническите органи акт за продажба от 10.02.2020 г. Административният орган без да оспори представените документи за придобиване на стоката е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в МД с MRN 20BG001007019450R0. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В представената от ответника информация под формата на разпечатки от електронни страници www.en.bidfax.info и www.autoauctions.io не е отразено, че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата от 6`650 USD, освен това информацията, представена под тази форма, не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. В случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, административният орган е следвало да пристъпи към прилагане на методите по чл. 74, §2, респективно по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните норми. Видно е, че административният орган без да оспорва автентичността на представените документи, доказваща придобиване на стоката е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на същата. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в представените от жалбоподателя документи, при условие, че не се отрича автентичността им. Същите са представени с административната преписка по настоящото производство и установяват по категоричен начин осъществена сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. 

Както бе посочено по-горе в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му - аргумент от решение С- 263/06, т. 52.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД“Митница Бургас“ към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл.70, §1 във вр. с чл.71, §1, б."д", подб i) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС.

Както бе посочено, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (т.27 от решение C-354/09 и т.23 от решение C-291/15). Това следва от член 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, §1.

Гореизложените мотиви изискват оспореното решение да бъде отменено.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, VІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №32-168989/25.05.2022г., издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“.

ОСЪЖДА Агенция Митници, да заплати на М.П.С., ЕГН-**********, с адрес: *** сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: