Р Е Ш Е Н И Е
№ 1705
гр.Пловдив, 07.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на девети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар ВАНЯ ПЕТКОВА и прокурор ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 1741 по описа за 2019
година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.В.Й., ЕГН
**********,***, против ОД на МВР гр.Пловдив, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 760 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
и касационно производство по ЗАНН. В СЗ
процесуален представител поддържа иска, като го намира доказан по основание и
размер и моли същият да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2019 г. до нейното окончателно
изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираните разноски по АНД №6183/2019г.
по описа на Районен съд - Пловдив и по
настоящото дело. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и приложено АНД № 6183/2019 г. по описа на РС
- Пловдив срещу ищеца е било издадено НП,
което е било обжалвано и отменено с решението
по касационното дело.
Представени са договори за правна защита и съдействие /л.6 от първоинстанционното дело и л.7 от касационното дело/, с
договорени възнаграждения в размер на по 380 лв. за всяко от тях, като изрично
е отбелязано, че същите са заплатени. Представен е и договор за правна защита и съдействие /л.26 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 500 лв., за
оказване на правна защита и съдействие за настоящото производство по ЗОДОВ, за
което изрично е отбелязано, че същото е заплатено.
При тези доказателства съдът намира, че в
разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността,
въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната
сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на
чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно
диспозитива на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е
съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът
не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми
не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното
наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Размерът на исковата претенция обаче съдът намира
прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 600 лева. Съгласно
мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. №
2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не
може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Предвид
това и с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото,
справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е в
размер на 600,00 лева, а именно минималният размер за процесуално
представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всяка от
двете инстанции. Тази сума от 600,00 лева е дължима ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2019 г. до нейното окончателно
изплащане. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. В случая от ищеца са направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на тези разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение е
300 лева. С оглед изложеното и предвид липсата на фактическа и правна сложност
на спора, и извършените от процесуалния представител процесуални действия,
възражението на ответника е основателно и размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъда намален до минималния предвиден от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300
лева.
При
този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане и съобразно
намаления от съда размер на обезщетението следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, в размер на 236,84 лв., съразмерно на уважената част от
иска, а разноски на ответника не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на А.В.Й., ЕГН **********,***, против
ОД на МВР гр.Пловдив, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 600 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2019 г. до нейното окончателно
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния му предявен размер от 760 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на София Костадинова Грозданова,
ЕГН **********,***, разноски в размер на 236,84 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: