Определение по дело №62344/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7000
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20211110162344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7000
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110162344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „АСВ“ ЕАД искова молба срещу ЮЛ. Г. СП., с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
12652.88лв. – главница по Договор за паричен заем № PLUS-********/14.09.2017г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата, 1980.84лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2019г. до 19.10.2020г.,
927.47лв. – лихва за забава за периода 21.10.2019г. – до 03.11.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
53804/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор и Ю.С. – кредитополучател е сключен Договор
за паричен заем № PLUS-********/14.09.2017г., по силата на който е отпуснат кредит
в размер на 20 000.00лв. Твърди се, че съгласно клаузите от договора
кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 48 месечни вноски,
1
като последната вноска била с падеж 20.09.2021г. Сочи се, че от страна на ответника е
налице неизпълнение на договорните задължения, като непогасени останали вземания
за главница и договорна лихва, като с оглед изпадане в забава на длъжника се
претендира и мораторна лихва в индивидуализирания размер. Сочи се, че процесните
вземания били прехвърлени от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на ищцовото дружество с договор
за цесия от 19.08.2019г., към който било подписано Приложение № 1 от 10.02.2020г.
Твърди се, че цедентът е упълномощил ищеца да уведоми кредитополучателя за
прехвърлянето на вземането, което уведомяване било извършено с изпращане на
уведомително писмо на 14.02.2020г., което се върнало с отбелязване, че пратката не е
потърсена. Сочи се, че ако процесното уведомяване се счете за нередовно, ищецът да
се счита уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и
приложеният към нея, част от които било и уведомително писмо за прехвърлянето на
вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86 от ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
12652.88лв. – главница по Договор за паричен заем № PLUS-********/14.09.2017г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата, 1980.84лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2019г. до 19.10.2020г.,
927.47лв. – лихва за забава за периода 21.10.2019г. – до 03.11.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
53804/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.

По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно,
че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор и Ю.С. – кредитополучател е сключен
Договор за паричен заем № PLUS-********/14.09.2017г., по който е отпуснат кредит в
размер на 20 000.00лв., че съгласно клаузите от договора кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита на 48 месечни вноски, като последната вноска е с
2
настъпил падеж на 20.09.2021г., както и че по силата на процесния договор ответникът
дължи главница, договорна лихва и мораторна лихва в индивидуализираните размери
за посочените периоди, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени
на ищеца с договор за цесия от 19.08.2019г., към който било подписано Приложение №
1 от 10.02.2020г., за което прехвърляне кредитополучателят е уведомен.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже погасяване на дълга на
падежа.

По иска по чл. 86 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ответната страна, да обоснове правния
си интерес от претенцията по чл. 86 ЗЗД за 03.11.2020г. и 04.11.2020г., доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на
03.11.2020г., респективно недопустима е претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД
за 03.11.2020г., доколкото това е началната дата на периода за претенцията за
лихва от заявлението да изплащане на вземането и ще се получи дублиране,
респективно присъждане на лихва два пъти за една и съща дата, а претенцията за
04.11.2020г. също попада в периода, за който се претендира лихва от заявлението
до датата на погасяване на задълженията.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 53804/2020 г. по описа на СРС, 180-ти
състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на следните въпроси:
1/ Усвоена ли е сума по кредита от Ю.С., ако е усвоена на коя дата и в какъв
размер?
2/ Какъв е размерът на извършените от Ю.С. плащания по процесния договор
за паричен заем и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница, договорна
лихва, такса разходи, неустойка и др.?
3/ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както и
непогасеният размер на дължимата се договорна лихва за периода от 20.10.2019г. –
19.10.2020г. вкл. ?
3
4/ Какъв е размерът на дължимата се мораторна лихва върху неизплатената
главница за периода от 21.10.2019г. до 02.11.2020г. вкл.?, при депозит в размер на
350.00лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.И.Н., тел. ***********, като вещото лице да се
уведоми за поставените му задачи и да се призове за о.с.з. след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да послужи пред
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД за снабдяване с необходимата информация за изготвяне на
заключението.
УКАЗВА на страните, че ако ответникът не се яви в насроченото първо открито
съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, при
наличие на предпоставките, залегнали в чл. 238 ГПК и при формулирано искане, съдът
може да постанови неприсъствено решение.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.06.2022г. от 10.20 часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4