Р Е Ш
Е Н И Е № 236
гр.П., 08.01.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен
съд,в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,
като разгледа докладваното от с ъ д и я
т а АНД № 309 по описа за 2018
г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по
чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по
жалба на Н.П.Н. ***21-000915/17.09.2018
г. издадено Началник на РУП към ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание
чл.179,ал.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/ за това, че „на
31.08.2018 г., в 23.12 ч., в Община П., на общински път № TGV1137,
управлява личния си л.а.“Тойота Корола“ с рег.№ Т
**** ВТ, като не свети осветлението на задният регистрационен номер“ – нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорва извършеното нарушение,
но се твърди, че същото е незначително, поради което е следвало да бъде
приложен чл.28,б.“а“ от ЗАНН и да не бъде издавано НП. В с.з., жалбоподателят
редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована, не
ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура П., уведомени съгласно
чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Вечерта на 31.08.2018 г.
жалбоподателят управлявал личния си л.а.“Тойота Корола“
с рег. № Т **** ВТ, когато в 23.12 ч. при движение по обходния път на кв.С. на
гр.П. /общински път № TGV1137/ бил спрян за проверка от служители на РУП П. – полицай Р. и полицай
Сл. М., които извършили проверка на автомобила и водача. Установено било, че
осветлението на задният регистрационен номер на автомобила не свети, при което
полицай Р. съставил АУАН серия „Д“,
№ 612504 /приложен л.5/, с който поставил началото на АНО против жалбоподателя
за извършеното от него нарушение вписано с
правна квалификация чл.101,ал.3,т.8 ЗДвП.
Нарушителят се запознал с акта и го подписал без възражения, и след като не
депозирал допълнителни такива, било издадено атакуваното в настоящия процес НП
№ 18-0321-000915/17.09.2018 г. на Началника на РУП П., връчено лично на
нарушителя на 20.11.2018 г. С издаденото
НП отговорността на нарушителя Н. била ангажирана за пръв път за нарушение с правна квалификация по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от
съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител
С.Р., св.С.М., както от приложените и приобщени по делото по реда на
чл.283 НПК писмени доказателства. Възприетата от съда
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, видно от наведените
доводи.
Съдът намира, че фактическите констатации в
АУАН и правните изводи в издадено НП са необосновани и се не подкрепят по
категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като от друга страна
констатира,
че при реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото
като извършено нарушение е допуснато нарушение материалния закон, което макар и
непосочено от жалбоподателя винаги води до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание, респ. и до отмяна на атакуваното в НП,
поради следното:
Както вече се посочи по-горе в решението, след
извършената полицейска проверка, полицай Р. е приел, че нарушителят е
осъществил състав на нарушение по чл.101,ал.3,т.8 от ЗДвП. При преглед на ЗДвП съдът
установи, че не съществува подобна норма, като чл.101 от ЗДвП действително има
четири алинеи, но няма ал.3,т.8. От друга страна съставеният съгласно
чл.36,ал.1 от ЗАНН АУАН, е поставил
началото на АНО и е определил рамките на защита на жалбоподателя относно
извършеното нарушение. По неизвестни на съда причини, след получаване на
преписката и вместо да я прекрати поради липса на състав на административно
нарушение, Началникът на РУП П. за пръв
път определил деятелността на нарушителя Н. като състав на нарушение по чл.139,ал.1,т.1
от ЗДвП, според който „движещите по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“. Посоченото разминаване е недопустимо и грубо нарушава
правото на защита на нарушителя да разбере ясно за извършване на какво
нарушение по ЗДвП е обвинен и е право, за чието спазване съдът следи служебно.
Основен и задължителен елемент от всеки АУАН и
всяко НП е „описание на нарушението …
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се
намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция
на понятието за административно нарушение.
В настоящият казус липсват каквито и да било категорични доказателства
подкрепящи обвинителната теза за извършено от жалбоподателя нарушение по
чл.101,ал.3,т.8 от ЗДвП, което не съществува в правния мир и за което априори е
изключена възможността да бъде наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 18-0321-000915/17.09.2018 г. издадено от Началник на РУП към ОДМВР Т., РУ
П., с което на Н.П.Н. ***, ЕГН-**********
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: