Определение по дело №14/2015 на Окръжен съд - Варна

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   №........./.......02.2015г., гр.Варна

 

Варненски окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година , в състав:

 

                                             ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. №14/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.389 и сл. от  ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Т.А.Ч. ***, против ТЕХНОФЕР ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,  р-н Аспарухово, Южна Промишлена Зона, представлявано от Петър Стефанов Добрев, с която са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата 45 000 лева, представляваща подлежащ на връщане заем, предоставен по сключен между страните договор за заем от 17.10.2002г.; сумата 49 500 лева, представляваща дължима съгласно чл.3 от сключения между страните договор за заем от 17.10.2002г. договорна лихва от 11% годишно върху заетата сума от 45 000 лв. за периода от 17.10.2002г. до 17.10.2012г. вкл.; както и сумата 67 567,99 лева, представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.4 от сключения между страните договор за заем от 17.10.2002г. договорна лихва от 33% годишно върху общата главница от 94 500 лв. за периода от 18.10.2012г. до 18.12.2014г. вкл., ведно със законната лихва върху общата главница от 94 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2015г., до окончателното й плащане.

С молбата е направено искане за допускане на обезпечение на тези искове чрез налагане на обезп.мярка – възбрана върху собствени на ответника недв.имоти, конкретно описани в молбата.

Ищецът твърди, че на 17.10.02г. сключил с ответника договор за заем за сумата от 45000лв за закупуване на склад в Южна промишлена зона на гр.Варна, която сума била предадена на дружеството, а последното следвало да я върне в срок до 10г., считано от 17.10.02г., т.е. до 17.10.12г. Излага, че било договорено и заплащане на годишна лихва в размер на 11% годишно за периода от 17.10.2002г. до 17.10.2012г. вкл., както и при забава след този срок заплащането на годишна лихва от 33% върху неиздължената сума. Твърди, че до настоящия момент задължението не е погасено.

Молбата е подадена от легитимирано лице, съдържа изискуемите по чл. 395 от ГПК реквизити. Сезиран е родово и местно компетентен съд, предвид предмета на висящия иск.

В производството по чл. 389 и сл. ГПК съдът следва да извърши проверка дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, дали без исканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуалното бъдещо решение (наличие на обезпечителна нужда) и дали исканата мярка е подходяща / чл.391, ал.1 ГПК /.

Съдът като взе предвид предмета на висящия иск и съобразно направените в исковата молба твърдения, както и представените към молбата доказателства, намира, че той е  процесуално допустим, т.е. ищеца притежава правото на иск и същият може да бъде надлежно упражнено, и е вероятно основателен. Налице е и нуждата от обезпечаване на иска на ищеца, който претендира изпълнение на парично задължение, доколкото без него осъществяването на правата по решението би се осуетило или затруднило значително, с оглед вероятна неплатежоспособност на длъжника и възможността същия да се разпореди с правата в имуществото си.

Претендираната обезпечителна мярка - налагане на възбрана върху описаните от молителя недв.имоти, се явява подходяща и адекватна в настоящия случай, както и годна да гарантира изпълнението на очакваното удовлетворително съдебно решение с оглед интензитета на декларираната обезпечителна нужда.  Въз основа на представените писмени доказателства – договор №3807/21.12.2007г., вписан в Службата по вписванията гр. Варна вх. рег. №41240 от 27.12.2007г., том ХХІІ, №122,  НА №37, том ІІ, рег. №3557, дело №259/2002г. на нотариус П. Димитрова, рег. №332 в НК, вписан в Службата по вписванията гр. Варна вх. рег. №14923 от 18.10.2002г., акт №186, том ХLV, дело №10189/2002г., и скици, би могло да се направи извод, че ответникът е собственик на недвижимите имоти, чието възбраняване се претендира.

Ето защо съдът намира молбата  за основателна и следва да се допусне обезпечение на висящите искове  с обща цена на исковете 162067,99 лв, чрез налагане на възбрана върху собствените на ответника недв.имоти, а именно - склад с площ от 720 кв.м, а съгласно скица с площ от 723 кв.м, находящ се в гр.Варна , район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, представляващ имот с идент. №10135.5501.185.1, с предназначение складова база, склад, както и поземлен имот с площ от 1067 кв.м, представляващ имот с идент. №10135.5501.185, разположен в гр.Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, върху който е разположен този склад, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници и съседи: идент. №10135.5501.45, идент. №10135.5501.248 и идент. №10135.5501.39, до достигане на  размера на вземането – 162067,99 лв.

По изложените съображения и на основание чл.391 във вр. с чл.389 ГПК съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА на основание чл.389, ал.1 вр. чл.391, ал.1, т.1 във вр. с чл.397, ал.1, т.1 от ГПК обезпечение на висящи искове на Т.А.Ч. ***, против ТЕХНОФЕР ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,  р-н Аспарухово, Южна Промишлена Зона, представлявано от Петър Стефанов Добрев, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 45 000 лева, представляваща подлежащ на връщане заем, предоставен по сключен между страните договор за заем от 17.10.2002г.; сумата от 49 500 лева, представляваща дължима съгласно чл.3 от сключения между страните договор за заем от 17.10.2002г. договорна лихва от 11% годишно върху заетата сума от 45 000 лв. за периода от 17.10.2002г. до 17.10.2012г. вкл.; както и сумата от 67 567,99 лева, представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.4 от сключения между страните договор за заем от 17.10.2002г. договорна лихва от 33% годишно върху общата главница от 94 500 лв. за периода от 18.10.2012г. до 18.12.2014г. вкл., ведно със законната лихва върху общата главница от 94 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2015г., до окончателното й плащане, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху следните недвижими имоти, собственост на ответника, а именно: СКЛАД с площ от 720 кв.м, а съгласно скица с площ от 723 кв.м, находящ се в гр.Варна , район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, представляващ имот с идент. №10135.5501.185.1, с предназначение складова база, склад, КАКТО И ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1067 кв.м, представляващ имот с идент. №10135.5501.185, находящ се в гр.Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, върху който е разположен този склад, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници и съседи: идент. №10135.5501.45, идент. №10135.5501.248 и идент. №10135.5501.39, до покриване на размера на общата искова сума от 162067,99 лв.

ДА  СЕ  ИЗДАДЕ  обезпечителна заповед на Т.А.Ч., ЕГН **********,***,  на осн. чл. 395, ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника– от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител или от службата по вписванията, съгласно чл.396, ал.1 ГПК.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: