Определение по дело №754/2015 на Районен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ …………                                 19.05.2015 г.                                 гр.Стара Загора        

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети май                                        две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                             

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ГЕОРГИЕВА

 

          

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 754 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Постъпила е молба вх. № 10862/15.05.2015 г. от адв. Д.Г. – пълномощник на ищеца С.Ю.Х. в изпълнение на указанията, дадени на ищеца в съдебно заседание от 08.05.2015 г. по настоящото дело.

Следва да бъде дадена възможност на ищеца да води двама свидетели за разпит в насроченото съдебно заседание за установяване наличието на устна договорка между страните за заплащането на командировъчни разходи.

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

                                       

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Ищецът С.Ю.Х. твърди, че в ответното дружество работил в продължение на 8 месеца, като заемал длъжността "машинист”, пътно-строителни машини", като за целия този период съвестно изпълнявал задълженията си и не му били налагани никакви наказания.

Твърди, че на 05.01.2015 год. депозирал молба за освобождаване, като на 29.01.2015 г. напуснал ответното дружество. При освобождаването не му били изплатени трудовите му възнаграждения, разпределени по месеци, както следва: за месец ноември 2014 г. - в размер на 530 лева, месец декември 2014 г. - в размер на 530 лева и месец януари 2015 г. - в размер на 530 лева, както и командировъчни за месец октомври 2014 г. – 12 дни в размер на 120 лева, за месец ноември 2015 г. – 20 дни в размер на 200 лева, за месец декември 2015 г. – 19 дни в размер на 380 лева и за месец януари 2015 г. – 14 дни в размер на 280 лева. При освобождаването не му било начислено и изплатено обезщетението по чл.224 (1) КТ за 9 дни в размер на 220 лева, или общо сумата за дължими, но неизплатени трудови възнаграждения за процесния период и командировъчни за месеците октомври и ноември в град Сливен и месец декември и януари в град Враца, както и обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск общо възлизала на 2 790 лева.

Няколкократно отправял устна покана за окончателното изплащане на сумата, но до този момент не я е получил.

Моли съда да ответника да му изплати сумата от 2 790 лв., представляваща дължими, но неизплатени трудови възнаграждения, командировъчни разходи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск разпределени по дни, месеци и години, както следва: трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014 г. и месец януари 2015 г. в размер на 530 лева брутно за всеки един от тези месеци; сумата от 220 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен за период от 9 дни през 2014 г.; командировъчни разходи за месеците октомври, ноември и декември 2014 г., както и за месец януари 2015 г. в размер на 980 лева, от които - за 65 командировъчни работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като му присъди и направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Аква Билд Груп” ЕООД – Стара Загора, с който оспорва изцяло така предявените искове, както по отношение на тяхното основание, така и по отношение на техния размер.

Не се спорило, че ищецът работил по трудов договор № 25/26.05.2014 г. към "Аква Билд Груп" ЕООД. Уговореното трудово възнаграждение между страните било в размер на 530 лв. брутно трудово възнаграждение. От ведомостите за заплати на дружеството било видно, че претендираните суми от ищеца му били начислени и след приспадане на дължимите данъци и осигуровки му се дължало заплащането на чисти суми по месеци, както следва: за м.ноември 2014 г. - 402.14 лв., за м.декември 2014 г. - 423.31 лв., в това число и 5 дни платен отпуск за м.януари 2015 г. - 262.04 лв. Или общо сумата в размер на 1087.49 лв. Всички удържани суми за данъци и осигуровки били внесени към държавата и нямало основание на което да му се дължи заплащането на удържаните суми.

До настоящия момент на ищеца по ведомост срещу подпис и с разходни касови ордери били изплатени общо възнаграждения, както следва: за м.ноември 2014 г. - сумата в размер на 402.14 лв. - срещу подпис във ведомостта за заплати за м.декември 2014 г. - с РКО от 22.01.2015 г. - сумата в размер на 400 лв. за м.януари 2015 г. - с 2 бр. РКО от 20.02.2015 г. - сумата в размер на 300 лв. или общо изплатената му сума била в размер на 1102.14 лв.

Сочи, че още преди завеждане на исковата молба на ищеца били изплатени трудовите възнаграждения за м.ноември и м.декември 2014 г., а трудовото възнаграждение за м.януари било дължимо и следвало да бъде изплатено през м.февруари 2015 г. Същото било изплатено в срок - на 20.02.2015 г. в пълния му размер.

Твърди, че не дължи на ищеца заплащане на трудово възнаграждение, поради погасяването му чрез плащане преди предявяването на исковата молба и в срок.

Оспорва и иска за заплащане на обезщетение по чл.224 по КТ, както по основание, така и относно претендирания размер. Сочи, че ищецът работил в ответното дружество в продължение на 8 месеца, като за този срок на работа полагаемият му годишен платен отпуск бил в размер на 12 дни. Въз основа на подадена молба от ищеца и със заповед № 35/01.08.2014 г. на същия му било разрешено и използвал 7 дни годишен платен отпуск. Същите били начислени във ведомостта за м.август 2014 г. и били изплатени на ищеца срещу подпис във ведомостта, заедно с трудовото възнаграждение за месеца.

Със заповед № 105/01.12.2014 г. на ищеца били разрешени използването на още 5 дни платен годишен отпуск. Същите били ползвани от ищеца, начислени били във ведомостта за м.декември 2014 г. и му били изплатени срещу РКО от 22.01.2015 г.

Сочи, че ищецът е използвал целия си полагаем годишен платен отпуск и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият нямал право на годишен платен отпуск, съответно на обезщетение по чл.224 от КТ.

Относно иска за заплащане на командировъчни заявява, че такива не били начислявани и не се дължали, поради липса на предпоставките на Наредбата за командировките в страната. Ищецът не бил командирован на друго място за извършване на работа, извън тази, за която бил нает и която той приел да извършва при сключването на трудовия договор на 26.05.2014 г., поради което твърди, че не дължи заплащане на командировъчни.

Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Правната квалификация на предявените искове е чл. 245 ал. 1 вр. с чл. 128 т. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ 

            В тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и размера и изискуемостта на претендираните  трудови възнаграждения и обезщетение по чл.  224 ал. 1 КТ. Работодателя и ответник по делото следва да докаже, че е платил на ищеца претендираните от последния трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 221 ал. 1 КТ. До установяване на противното следва да се приеме, че ищеца добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, предвид установената презумпция по чл. 8, ал. 2 КТ. В тежест на ответника е да обори тази презумпция.

По иска по чл. 215 КТ в тежест на ищеца е докаже, че е бил командирован, периода на командироване и размера на претендираното обезщетение. В случай, че ответникът твърди, че е платил претендираната сума или, че са налице основание за недължимостта й – то следва да докаже тези факти.

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца за ангажиране на гласни доказателства чрез довеждане на двама свидетели в насроченото съдебно заседание.

 

НАСРОЧВА делото за 12.06.2015 г. от  9.45  ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

             

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  Районен съдия: