РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Свиленград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200699 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-1494/НП
от 01.08.2025 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на N.A. (Н. А.), родена на ************* година в
град М., Кралство Белгия от град
******************************************, Кралство Белгия, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково,
чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците
(ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 900 лв.
(пункт I) и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е
задържана сумата от 250 евро, заприходени по набирателната сметка на
Териториална дирекция Митница Бургас в „Банка ДСК” ЕАД, като е
постановено Глобата да бъде да бъде погасена от задържаната за обезпечение
сума (пункт II).
1
Жалбоподателят N.A. чрез процесуалния си представител – адвокат И. Д.,
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен (наложеното наказание било явно завишено, жалбоподателят А.
не била извършила нарушението, не били изяснени всички факти и
обстоятелства и липсвали мотиви относно размера на наказанието).
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят N.A., не се явява.
За нея се явява адвокат И. Д., който пледира пред настоящия Съдебен състав
за отмяна на обжалвания акт, тъй като било допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с личното име на жалбоподателя А. и бил
определен неправилно размера на наказанието (визираните отегчаващи вината
обстоятелства били посочени бланкетно и без конкретика, поради което не
ставало ясно каква е волята на Административнонаказващия орган (АНО));
алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложеното наказание
„Глоба” до минималния такъв. Претендират се разноски по делото на
основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
АНО и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Заместник-
Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на
посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща процесуален представител –
Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването
му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски
по делото. Не е представен Списък на разноските. Представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за цялостно потвърждаване
на обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
2
На 11.04.2025 година около 09.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Вход леки автомобили и
автобуси” на път от Република Турция през Република България за Кралство
Белгия, пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка
„Рено”, модел „Трафик” с белгийски регистрационен №
***************(видно от Свидетелство за регистрация, част I, ведно с
превод на български език, приложени в приетото и приобщено НОХД №
528/2025 година на Окръжен съд – Хасково), управляваното от жалбоподателя
N.A., която пътува сама и собственост на нея и съпруга й видно от
изявлението, направено в съдебно заседание на 26.06.2025 година и писмените
документи, приложени по НОХД № 528/2025 година на Окръжен съд –
Хасково.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т.
1 от ЗМ, митническите служители П. И. П. и С. С. М. извършват митническа
(физическа) проверка на посочения автомобил, при която констатират 2 броя
специално пригодени тайници във фабрични кухини, като всеки от тайниците
представлява профилирана листова огъната черна ламарина (, която не е част
от шасито на автомобила, т.е. от оригиналната конструкция), прихваната със
самонарезни винтове към шасито от към външната част (страна) на ляв, респ.
на десен праг, всеки тайник с размери: ширина 20 см, дължина 120 см,
височина 14 см и дълбочина 16 см. Достъпът до кухините в допълнително
обособеното вътрешно пространство на праговете, т.е. до тайниците, се
постига чрез демонтиране на крепежните елементи – винтовете. Фабрично
реализираните кухини са пригодени за тайници след демонтаж на
пласмасовите подкалници. В левия тайник митническите служители
констатират наличие на 2 пакета с коноп (канабис, марихуана) с общо брутно
(общо) тегло 1 136 грама, а тайникът от дясната страна е празен.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
25BG001015М013870 от 11.04.2025 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя N.A. е поискано
Писмено обяснение (ведно с превод на български език), каквото и дава и в
което сочи, че не знае за откритото от митническите служители наркотично
вещество.
Проверката приключва в 11.00 часа.
3
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя N.A. е
съставен от митническия служител П. П. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG11042025/1000/М-1137 от дата
11.04.2025 година. Това процесуално действие извършва с участието на
колегата си С. С. М.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят N.A. е
запозната със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от
лицето А. П. и е връчен лично на жалбоподателя N.A. на дата 11.04.2025
година, като жалбоподателят N.A. не сочи възраженията против
констатациите в Акта.
За обезпечение на евентуални вземания по АУАН е задържана сумата от
250 евро с Разписка № 25003379 от 11.04.2025 година.
С Разяснение от 14.04.2025 година, актосъставителят разяснява
допуснатата техническа грешка в АУАН, касаеща стойността на задържаната
сума за обезпечение.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва възражение.
На 29.04.2025 година в Деловодството на АНО постъпва Молба от
процесуалния представител на жалбоподателя N.A., ведно с приложено
Пълномощно, в която е посочено, че нарушителят N.A. желае издаденото в
бъдеще НП да бъде връчено на служебния адрес на адвокат Д., т.е. е посочен
съдебен адресат, респ. негов адрес.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас издава процесното НП № BG2025/1000-1494/НП от
01.08.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя N.A. на посочения
съдебен адресат на дата 07.08.2025 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване и имената на получателя му, а именно: получено от М.Димитрова
- служител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
4
жалбоподателят N.A. е извършила нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, тъй
като при преминаване през държавната граница е използвала превозно
средство – лек автомобил, в което е установено наличието на тайници. За това
нарушение на основание чл. 238в, ал. 1 от ЗМ на нарушителя N.A. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 900 лв.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 – 817160
от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното
НП – И. Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Заместник-
Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
От приложената в приобщеното НОХД № 528/2025 година на Окръжен
съд – Хасково, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на жалбоподателя N.A., е видно, че е пенсионер по болест с месечен
доход в размер на 3 000 евро, има непълнолетно дете, притежава леки
автомобили и част от недвижим имот. В кориците на приобщеното НОХД са
налични и множество писмени доказателства относно влошеното
здравословно състояние на жалбоподателя N.A..
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 23.09.2025
година свидетел П. И. П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на П. И. П., които са последователни, без вътрешни противоречия и
5
логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетеля. Не се установява посоченият свидетел да има личностно
отношение към жалбоподателя N.A., което да го провокира превратно или
недостоверно да пресъздава обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя N.A.. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на
посочения свидетел – митнически служител, не се намериха, а единствено
поради служебното му качество – служител на Агенция „Митници”, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и
установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно
правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд -
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда
показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към
прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя N.A.,
установявайки обективните факти на влизането й в страната, идвайки от
Република Турция, МПС, с което е пътувала, т.е. използвала за преминаване на
държавната граница и в което е установено наличието на тайници. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
6
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените
такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. Съдът кредитира и наличните в приобщеното НОХД на
Окръжен съд – Хасково документи.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с рег.№ 32-263479 от 28.08.2025 година и
Служебна бележка с рег.№ 32-260698 от 26.08.2025 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
частта, касаеща финансовата санкция, в резултат на плащането й.
7
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя N.A. и да се основания
за неговата незаконосъобразност и отмяна.
За пълнота на настоящото изложение Съдът посочва следното: в ЗАНН
не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй
като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Преценката дали липсата на превод на АУАН, респ. НП, представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона,
8
отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани.
Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на
съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на
санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.
Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова
задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, респ.
на НП, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Отделно от това по делото
жалбоподателят N.A. е представлявана от адвокат. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В
случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, респ. НП, е
нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се
защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата
му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН,
тъй като съгласно показанията на свидетеля – митнически служител П., които
както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен
от преводач – лицето А. П., който е провел с жалбоподателя N.A. смислен
разговор на турски език, от който за П. не са възникнали съмнения, че
жалбоподателят N.A. не разбира случващото се в момента. Правилно НП не е
преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за получаването му –
българският адвокат И. Д. с посочен служебен адрес.
9
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитания свидетел,
че фактически е бил осигурен преводач от турски език на жалбоподателя N.A.
и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно
предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано,
съобразно реквизитите и съдържанието на АУАН, с който е бил сезиран АНО,
предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е
спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач.
В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на N.A., тъй като на жалбоподателя А. са
разяснени чрез преводача – лицето А. П., съдържанието на Акта на говорим от
нея език, а именно: турски, с което е изпълнено процесуалното действие по
предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и
предявен, като нарушителят N.A. не е направила изявления за неразбиране на
съдържанието му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН
и нарушението за което и е съставен, й е станало ясно. При тези данни и след
като актосъставителят, респ. преводачът, се е убедил, че жалбоподателят N.A.
е разбрала съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не
е нарушено правото й на защита в административнонаказателния процес. С
оглед изложеното, изводът на настоящия Съдебен състав е че на
жалбоподателя N.A. е осигурена възможност да разбере фактите и
обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези
изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на
преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността
по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид
10
гореизложеното.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят N.A.
при преминаването си на държавната граница е използвала лек автомобил, в
който е установено наличието на тайници. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. В НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице
е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля по Акта С.
С. М., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане, местоработата,
длъжност и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Следва да се посочи, че при изписване на собственото име на
жалбоподателя А. е допусната грешка като е изписано „Н.” вместо правилното
такова „Н.” (, с което име е осъдена на територията на Република България по
НОХД № 528/2025 година на Окръжен съд - Хасково), което се дължи на
11
размитото фонетично съответствие при транслитерацията на латинските
букви с български, т.е. на процеса на заменяне на знаци от латинската азбука с
българските кирилски знаци, тъй като липсва общоприет начин за
латинизация на български, като посоченото не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с нейната индивидуализация, т.е. с
нейната самоличност. В подкрепа на изложеното е и фактът, че са посочени
коректно, точно и ясно дата на раждане и държава, където е родена, както и
номерът, кога и къде е издадена Личната й карта, налична в кориците на
приобщеното НОХД на Окръжен съд - Хасково. Ето защо наведеното от
адвокат Д. възражение в тази насока в пледоарията му е неоснователно.
Фактът, че при посочване на нормата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, която се
явява и материална и санкционна такава, наказващият орган не е изписал
конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не е засегнал правото на защита на наказания N.A., защото както вече
бе посочено Съдът приема, че в НП се съдържат конкретните факти по случая.
Действително в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят N.A. е
управлявала лек автомобил, в който са открити два тайника, а в приобщеното
НОХД на Окръжен съд – Хасково е посочен като лекотоварен. Посоченото не
представлява съществено процесуално нарушение предвид изложеното по-
горе относно факта, че в НП се съдържат конкретните факти по случая и тъй
като видът на автомобила не е елемент от състава на процесното нарушение –
в случая важен е фактът, че в управлявания от жалбоподателя N.A., с който е
преминала държавната ни граница, е установено наличието на тайници.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим
се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и
не е спорно между страните, че към 11.04.2025 година актосъставителят П. И.
П. е заемал длъжността „Главен инспектор” в Териториална дирекция
Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас”, чиято
материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от
12
приетата по делото № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на
Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това
същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция
Митница Бургас.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя N.A. противоправно деяние, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен
обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Вярно е, че в АУАН е посочена като дата на съставяне на Протокола за
митническа проверка 02.04.2025 година, което съставлява нередовност на
Акта. Сама по себе си тази нередовност е предпоставка за постановяване на
незаконосъобразно НП. Възможно е независимо от допуснатата нередовност
чрез събраните в хода на производството доказателства да се установи
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без значение предвид
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Формално регламентираното производство по ЗАНН не
следва да бъде абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане
нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да се приеме,
че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки
за прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се
окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали
при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата
на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя
N.A.. Погрешното изписване в АУАН на датата на изготвяне на Протокола за
митническа проверка по никакъв начин не засяга правата на някоя от
страните, и конкретно на жалбоподателя N.A. да разбере за какво нарушение
13
се съставя Акта и въз основа на какви данни. Ето защо тази нередовност не
може да се приеме за съществено процесуално нарушение.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба (ДР)
на ЗМ, „тайник” е специално изработена или пригодена кухина в превозното
или преносното средство, различна от кухините, които са част от
оригиналната конструкция на производителя.”.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на
разпитания по делото митнически служител П. П., наличие на специално
пригодени тайници от към ляв и десен праг на шасито на лекия автомобил,
достъпни след премахване на винтовете на огънатите черни ламарини,
закрепени към шасито, като всеки от тайниците е с размери: ширина 20 см,
дължина 120 см, височина 14 см и дълбочина 16 см, които безспорно
отговарят на формулираното в § 1, т. 33 от ДР на ЗМ, доколкото са налице
пригодени кухини от към ляв и от към десен праг на шасито на лекия
автомобил, пригодени за тайници с оглед факта, че достъпът до всеки от тях е
14
след премахване на винтовете на огъната черна ламарина и така пригодени не
са част от оригиналната конструкция. При наличието на огънати черни
ламарини, прихванати с винтове към шасито на лекия автомобил, не са
необходими специални знания, за да се прецени, че получените съоръжения
представляват тайници. Самият факт, че в единия от тях са били открити
укрити наркотични вещества (, който факт не се оспорва от жалбоподателя
N.A.), дава допълнителен аргумент на Решаващия състав да заключи, че в
случая се касае именно за тайници в смисъла изложен по - горе.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда
изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и
изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това
преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно
средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е
налице легална дефиниция, както вече се посочи по - горе, установена в § 1, т.
33 от ДР на ЗМ.
Налице е довършено нарушение, тъй като в случая държавната граница
на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница, което е практически
невъзможно, а вътре в територията на Република България.
Решаващият Съдебен състав приема, че всички тези обективни
признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото
производство, така и в хода на проведеното административнонаказателно
производство. Безспорно разпитания по делото свидетел (П. П.), чиито
показания Съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви (както
вече бе посочено по – горе в настоящото изложение) пряко потвърждават
обективното наличие на пригодени кухини с огъната черна ламарина от към
15
ляв и от към десен праг на шасито на процесното МПС, пригодени за тайници
чрез прихващане на ламарината с винтове за шасито. Достъпът до тези
кухини, местоположението им, получено в резултат на прихващане на
ламарината с винтове за шасито дава основание да се приеме, че същите са
били изработени като такива именно с тази цел и предназначение. На тази
доказателствена основа и установените характеристики на откритите
съществуващи кухини, Съдът приема за безспорно и категорично установено,
че те представляват именно тайници по смисъла на ЗМ - § 1 от ДР. Поради
това, закономерно се налага и следващият правен извод за осъществено от
обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в, ал. 1
от ЗМ.
Установено е и авторство на деянието, а именно: в лицето на
жалбоподателя N.A., тъй като същата е преминала през границата на страната
с това превозно средство като негов шофьор, а и тя е един от собствениците
на посоченото МПС.
Изложеното дава основание на Съда да приема, че по безспорен начин е
установено от обективна страна извършването на твърдяното в НП нарушение
от страна на жалбоподателя N.A..
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят N.A. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките
си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици (съзнавала е, че преминава държавната ни
граница с МПС, в което са били пригодени тайници към конструкцията на
лекия автомобил). За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че жалбоподателят N.A. няма как да не е знаела за тайниците, тъй като
начинът на изработване и закрепване на всички елементи по оформянето на
допълнително оформените кухини, т.е. тайници, е сложен процес и са
необходими специални умения от квалифициран персонал при сервизни
условия с необходима специализирана техника и време от около 1
астрономически час, т.е. няма как да не е забелязала, че колата липсва за
определен период от време, при условие, че твърди, че само тя ползва
автомобила въпреки, че е придобит по време на брака й, тъй като със съпруга
й са във влошени отношения и явно той не ползва този автомобил.
16
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Същата е
следвало да знае, както и е знаела нормативните изисквания по отношение
режима на преминаване на държавната граница, респ. и забраната да не се
използва при преминаването на границата превозно средство, в което
съществуват тайници, предвид обстоятелството, че това е ноторно известно.
Отделно от това тя явно е пътувала многократно през държавната граница на
страната ни и няма как да не й е бил известен митническия режим,
включително задължението да не преминава границата с превозно средство, в
което има тайник. Тя очевидно е пренебрегнала и не е съобразила
поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание.
Дори и хипотетично да приемем, че обсъжданата забрана не й е била известна,
жалбоподателят N.A. е била длъжна и е следвало да я знае, поради което
незнанието й не изключва виновността и нейния умисъл, а и законът не
изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на
тайник в използваното МПС от дееца като шофьор, доколкото вината може да
е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва,
обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а
последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя N.A..
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява такъв,
освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В случая с
НП е наложено административно наказание „Глоба” за неизпълнение на
задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ, поради което обществената
опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока.
Именно поради това за извършеното нарушение няма отношение преценката
за наличието или значителността (, респ. липсата или незначителността) на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
17
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, изричната преценка на АНО,
обективирана в издадения санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя N.A., Съдът
споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са
налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
N.A. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, а тази
нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция (както вече
бе посочено). Няма пречка нарушената правна норма да съдържа
едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на изискванията. Сочената като нарушена разпоредба
предвижда, че на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000
лв.
Аминистративното наказание е правилно и законосъобразно определено
по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран малко под максималния
такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО е
посочил (приел), че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и
наличие на смекчаващо такова. Действително установиха се отегчаващи
отговорността обстоятелства – два на брой тайника като единият е бил
използван. Следва да се има предвид, че за пренесените през границата на
страната ни наркотични вещества срещу жалбоподателя N.A. се е водило и
18
приключило наказателно производство (Досъдебно производство (ДП) №
39/2025 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас), видно
от НОХД № 528/2025 година на Окръжен съд - Хасково, което обстоятелство
не може да бъде пренебрегнато, тъй като същата е понесла предвидената
наказателна отговорност за това си деяние по чл. 242, ал. 2 от НК, а вземането
на това обстоятелство като критерий за утежняване на нейната отговорност би
довело до непряка двойна наказуемост спрямо нарушителя N.A., т.е. не може
да бъде мотив за налагане на по-висока санкция. Действително обществената
опасност на процесното деяние е завишена, тъй като е налице неизпълнение
на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ. Но за разлика от нея
обществена опасност на дееца N.A. не е завишена, тъй като по делото не се
констатира наличие на друго идентично нарушение, установено с влязъл в
сила Съдебен акт, респ. влязло в сила НП, както и въобще наличие на друго
нарушение на митническия или валутния режими, както и няма данни да са
налице извършени от лицето противообществени прояви и предвид факта, че
не е възпрепятствала или направила опит да осуети проверката. N.A. е
пенсионер по болест с увреждания над 66%, т.е. налице са данни за влошеното
й здравословно състояние и има непълнолетен син - Алимиран, роден на
08.01.2009 година, за който полага грижи сама, тъй като с бащата на детето са
разведени. По делото са налични доказателства за недобро финансовото
положение на жалбоподателя N.A. – действително има месечни доходи в
размер на 3 000 евро, но при сравнение с минималната работна заплата за
Белгия, която е 1 500 евро, тази сума е сравнително ниска, т.е. доходите й са
малки, а има и непълнолетно дете, което издържа сама (както вече бе
посочено), а голяма част от доходите й явно се ползват за закупуване на
медикаменти с оглед влошеното й здравословно състояние. Прави
впечатление и фактът, че на жалбоподателя N.A. е предоставена безплатна
правна помощ от страна на адвокат И. Д., което е явно поради липсата на
средства. По същия начин от приложените в ДП по НОХД № 528/2025 година
документи става ясно, че на N.A. е предоставена правна помощ, което отново
навежда на мисълта за липсата на финансови възможности дори за заплащане
на адвокатски хонорар. Съдът не е съгласен с АНО, че като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете, че били положени усилия за изработката на
тайниците, тъй като техническата изработка не може да се вмени на
жалбоподателя N.A., предвид липсата на доказателства в тази насока. Не би
19
могло да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство и предположението,
направено от АНО, че тайниците за в бъдеще биха могли да послужат за
укрИ.е и превозване на стоки, тъй като подобни предположения не са
доказани и са само една възможност, а не осъществен в действителността
факт. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на
процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не
на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва
при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай
размерът на наказанието да се намали до размер между минималния и средния
законоустановени такива, тъй като е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но има и отегчаващи такива и вземайки предвид
завишената обществена опасност на деянието и незавишената такава на дееца
и все пак наличието на регулярни месечни доходи. Не би било правилно и
справедливо да се налага санкция, която изначално е неизпълнима, тъй като
идеята на законодателя е да се въздейства възпитателно и поправително върху
дееца.
Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е
частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали
размерът на наложеното наказание „Глоба” от 900 лв. на 400 лв. Така
редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди нарушителя N.A. към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите и юридическите лица.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че е
неоснователно наведеното в Жалбата възражение, касаещи липса на мотиви за
определяне размера на Глобата, тъй като такива има посочени, въпреки че
Съдът не е съгласен с тях.
В този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в
частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание,
извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за
предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания
20
по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното
изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст
митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за
обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва
формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая
митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата
от 250 евро, тъй като размерът на предвидената Глоба е от 200 лв. до 1 000 лв.
и тъй като равностойността на 250 евро е 488.96 лв., сметната съгласно
постоянния/фиксирания курс на БНБ (1.95583 лв./евро), но предвид факта, че
НП бе изменено в частта на наложената Глоба като бе намален размерът от
900 лв. на 400 лв., което няма за последица автоматичното връщане на сумата
от 45.48 евро, следва Съдът да се произнесе служебно по този въпрос като
посочената сума в размер на 45.48 евро подлежи на връщане на лицето, от
което е иззета – жалбоподателя N.A. или на надлежно упълномощено от нея
лице.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от ЕС
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат
право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на
друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го
заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
21
жалбоподателя N.A. своевременно е заявена претенция за заплащане на
разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал
жалбоподателя N.A. по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се
по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между N.A. и
адвокат И. Д., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя N.A..
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице N.A., която е била представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат И. Д., а обжалваното от него НП
е частично отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, респ. частична такава, възнаграждението за един адвокат,
респ. част от него, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от
бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя N.A. адвокатско възнаграждение са налице, поради което
следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя
N.A. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото и с размера на наложеното наказание „Глоба” и с факта, че се обжалва
НП в цялост, т.е. и в частта по пункт II, както и с работата, извършена от
22
процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие) – написване на Жалбата и процесуално представителство. Съдът
намира, че този размер отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга
в конкретния случай. Но предвид изхода на делото и обстоятелството, че
размерът на Глобата бе редуциран чрез намалянето й до размер между
минималния и средния законоустановени такива, на процесуалния
представител на жалбоподателя N.A. следва да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение в размер само на част от посочената сума, а именно: 230 лв.,
които следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници”.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (, действаща към датата на приключване на съдебното
дирене), към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмено доказателство, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер от 80 лв. е справедливо. Но предвид
изхода на делото и обстоятелството, че размерът на Глобата бе редуциран чрез
намалянето й в размер между минималния и средния законоустановени такива
на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
само частично от посочената сума, а именно: 20 лв., които следва да бъдат
заплатени по сметка на Териториална дирекция Митница Бургас.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
23
ал. 7, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № BG2025/1000-1494/НП от 01.08.2025 година на
Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с
която на N.A. (Н. А.), родена на ************ година в град М, Кралство
Белгия от град ********************************, Кралство Белгия, за
нарушение на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 900 лв. (пункт I), като НАМАЛЯ размера на наложеното
административно наказание „Глоба” от 900 лв. на 400 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2025/1000-1494/НП от 01.08.2025 година на
Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с
която от N.A. (Н. А.), родена на *********************** година в град М.,
Кралство Белгия от град **************************, Кралство Белгия, за
обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от
250 евро, заприходени по набирателната сметка на Териториална дирекция
Митница Бургас в „Банка ДСК” ЕАД, като е постановено Глобата да бъде да
бъде погасена от задържаната за обезпечение сума (пункт II), като
ПОСТАНОВЯВА сумата в размер на 45.48 евро да бъде върната на
жалбоподателя N.A. или на надлежно упълномощено от нея лице.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА N.A. (Н. А.),
родена на 30.04.1979 година в град Маасмехелен, Кралство Белгия от град
**************************, Кралство Белгия, ДА ЗАПЛАТИ на
Териториална дирекция Митница Бургас с адрес: град Бургас, ул.„Александър
Батенберг” № 1, сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща част от
направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
699/2025 година на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава
Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Д. от Адвокатска колегия -
Хасково, сумата от 230 лв. (двеста и тридесет лева), представляваща част от
адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
адвокатска защита и съдействие на N.A. по АНД № 699/2025 година на
Районен съд - Свиленград.
24
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
25