№ 17936
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110121692 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**********“ ********* срещу Г. Ц.
Г., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 1747,77 лева, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 27.08.2020 г. между „*********** и Г. Ц. Г.
бил сключен Договор за кредит „*********“ № ************, по силата на който на
ответника бил предоставен револвиращ кредит, усвояван чрез предоставена на
кредитополучателя кредитна карта. Г. Г. усвоил предоставения кредит до максималния
отпуснат кредитен лимит от 1500,00 лева, но не изплатил посочената сума, както и
дължимата по кредита възнаградителна лихва в размер на 118,07 лева, поради което
спрямо кредита била обявена предсрочна изискуемост, считано от 06.00.2020 г. С оглед
забавата в изплащането на посочените задължения била начислена и мораторна лихва в
размер от 129,70 лева, за периода от 07.11.2020 г. (денят, следващ датата, на която
кредит бил обявен за предсрочно изискуем) до 22.09.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Така възникналите вземания били
прехвърлени от „*********** на „**********“ ************ по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение
№ 1 към него от 25.03.2021 г. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде
уведомен с приложено към исковата молба уведомление за цесия от ищцовото
дружество, изрично упълномощено да извърши уведомяването от името и за сметка на
цедента. Поради неизплащане на дължимата сума, „**********“ ************ подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Ц. Г., като срещу издадената
въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било подадено
1
възражение в срок. Поради тази причина ищецът претенидира установяване
дължимостта на процесните задължения в общ размер от 1747,77 лева и моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответника Г.
Ц. Г. на адреса, посочен от него във възражението по чл. 414 ГПК, както и по
месторабота, но отговор не е подаден в законоустановения едномесечен срок.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Г. Ц. Г. дължи на
„**********“ ************ в качеството му на цесионер по сключен между
дружеството и „*********** Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 25.03.2021 г., сумата от 1500,00
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит „*********“ №
************ от 27.08.2020 г., сключен между „*********** и Г. Ц. Г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 118,07 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2020 г. до
06.11.2020 г., и сумата от 129,70 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 07.11.2020 г. до 24.09.2021 г., за които на
07.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 59106/2021 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между „*********** и Г. Ц. Г. по Договор за кредит
„*********“ № ************ от 27.08.2020 г.; 2/ отпускането и усвояването на
предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 1500,00
лева; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания; 4/ наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между „*********** и ищцовото дружество по
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 25.03.2021 г., въз основа на който процесните вземания
са прехвърлени на „**********“ ************; 5/ уведомяването на ответника за
извършената цесия.
По отношение на обстоятелството, касаещо възникването на валидно
правоотношение по договор за кредит, настоящият състав приема, че от съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства може да се достигне до извода, че на
15.04.2019 г. между ответника Г. Ц. Г. и „*********** е бил сключен процесния
договор за предоставяне на кредит чрез кредитна карта. Договорът е сключен в
изискуемата писмена форма, като същият представлява частен диспозитивен документ,
който е подписан от страните, поради което ги обвързва с направените от тях
волеизявления и породилите се от това права и задължения – арг. от чл. 180 ГПК.
Именно въз основа на сключения договор ответникът се е задължил да заплаща на
кредитодателя си предвидените в него лихви, а кредитодателят е предоставил на
ответника кредитна карта с кредитен лимит от 1500,00 лева. Обстоятелството относно
физическото получаване на картата заедно с ПИН кода е удостоверено от ответника с
2
подписване на договора, като това обстоятелство не е оспорено от страната.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, кредитирана в цялост от
съда по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че по процесния договор за кредит на 1-ви,
2-ри и 3-ти септември 2020 г. ответникът е усвоил сума в общ размер на 1500,00 лева,
което представлява максималния отпуснат кредитен лимит, от което следва изводът, че
кредитодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на заемната сума на
разположение на кредитополучателя.
Обосновавайки изискуемостта на вземанията си „**********“ ********* се е
позовало на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена на длъжника на
06.11.2020 г., твърдейки осъществяването на предпоставките, визирани в чл. 21, ал. 1
от договора. Настоящият съдебен състав намира, че действително са се осъществили
обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост по чл. 21, ал. 1
от процесния договор, тъй като ответникът е допуснал забава в плащанията с повече от
10 дни (съгласно заключението на приетата ССчЕ по кредита не са извършвани
каквито и да е било плащания). Предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на
длъжника на 06.11.2020 г. по един от уговорените в чл. 27 от договора начини, като
това обстоятелство не е оспорено своевременно от ответника. Ето защо следва да се
приеме, че считано от 06.11.2020 г. е настъпила изискуемостта на вземанията по
процесния кредит, включващи главница и лихви.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на
основание Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016 г., сключен между „*********** и „**********“ ************, и
Приложение № 1 към него, вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е
прехвърлено на ищеца, като последният е бил надлежно упълномощен да уведоми
длъжника по цедираното вземане за прехвърлянето. Съобщаването за извършената
цесия от предишния кредитор е необходимо, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за
да произведе извършеното прехвърляне действие спрямо длъжника. Целта на
уведомяването е защита на длъжника, като се обезпечи изпълнение на задължението
му на надлежно легитимирания кредитор, носител на вземането. Съгласно законовата
уредба, релевантно за действието на цесията е уведомяването от страна на предходния
кредитор, но не съществува пречка последният да упълномощи цесионера да извърши
съобщаването от негово име (както е в разглеждания казус). Като съобрази
представените по делото доказателства, съдът намира, че ищцовото дружество е
уведомило длъжника-ответник за извършената цесия с връчването на исковата молба и
приложенията към нея, едно от които е именно изходящо от надлежно упълномощения
ищец-цесионер уведомление по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По този начин извършената
цесия е била надлежно съобщена на Г. Ц. Г. и е произвела действие спрямо него,
доколкото съдебните книжа са връчени надлежно на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на ответника на трето лице, съгласило се да получи същите. Така
извършеното уведомяване следва да бъде прието за релевантно като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на
ответника Г. следва да се приеме, че цесията има действие за него и ищецът
„**********“ ********* в качеството си на цесионер се явява носител на вземанията
по процесния договор за кредит „*********“ № ************ от 27.08.2020 г., а с това
– и материалноправно легитимиран титуляр на същите.
Що се отнася до размера, до който следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, съдът взе предвид съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която
3
неизплатената главница по кредита е в размер на 1500,00 лева, дължимата
възнаградителна лихва - в размер на 118,07 лева, а законната лихва за забава - в размер
на 133,34 лева, като не са били извършвани каквито и да е било погасявания на
формираните по кредита задължения. Изрично следва да се посочи, предвид
задължението на съда да се произнесе служебно относно наличието на нищожни
клаузи в процесния договор, имащ характера на потребителски такъв, че съгласно
договора (чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5) заемополучателят дължи неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, такси за разходи за
извънсъдебно събиране на вземането и такси за разход за извънсъдебно събиране на
задължението при настъпване на предсрочна изискуемост. Тези вземания, обаче, не се
предмет на делото и не са включени във вземанията, претендирани от ищеца с
предявените искове (в този смисъл е и заключението на ССчЕ).
Като съобрази изложеното, съдът намира, че в хода на производство се установи
в цялост дължимостта на процесните задължения от страна на ответника, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени до пълните предявени размери като
основателни и доказани.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото разноски в
производството по ч. гр. д. № 59106/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, и в
исковото производство, които съответно възлизат на сумата от 84,96 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и на сумата от 475,04 лева за
платена държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Ц. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
***********, дължи на „**********“ *********, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **********, в качеството му на цесионер по
сключен между дружеството и „*********** Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 25.03.2021
г., сумата от 1500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит
„*********“ № ************ от 27.08.2020 г., сключен между „*********** и Г. Ц. Г.,
ведно със законната лихва от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от
118,07 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 06.11.2020
г., и сумата от 129,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 07.11.2020 г. до 24.09.2021 г., за които на 07.01.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4
59106/2021 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Ц. Г. , ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***********, да заплати на „**********“ ************, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **********, сумата от 475,04 лева,
представляваща сторени в хода на исковото производство разноски, и сумата от 84,96
лева, представляваща сторени в хода на заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5