Определение по дело №1445/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 64
Дата: 23 януари 2019 г. (в сила от 20 февруари 2019 г.)
Съдия: Петър Митев
Дело: 20183100201445
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

  64/23.01.2019 г.                                                                                   град Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        Наказателно отделение

На двадесет и трети януари, две хиляди и  деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЪР МИТЕВ

                                       

Секретар ТЕОДОРА ИВАНОВА

Прокурор  АНТОНИЯ ИВАНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия  Митев

ЧНД № 1445  по описа за 2018  г.

 

На именното повикване в  14:00 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лишеният от свобода С.А.С. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв. Д. Г. Д., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

Началникът на Затвора - Варна Йордан Йорданов – редовно призован, явява се лично.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Й. Йорданов: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

 

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

 

Адв. Д.: Представям писмен документ, който моля да се приеме, като доказателство по делото относно характеристичните данни на доверителя ми.

Прокурорът: да се приеме.

Й. Йорданов: Да се приеме.

 

СЪДЪТ намира, че представения документ е относим и допустим и следва да бъде приобщен към доказателствата по делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото удостоверение от Окръжен съд - Шумен с изх. № 3151/01.10.2018 г.

 

СЪДЪТ дава ход на делото

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

Прокурорът: Представената молба е допустима. По същество считам, че същата не следва да бъде уважена. В чл.70 Наказателният кодекс визира две кумулативни предпоставки, за да бъде възможно освобождаването условно предсрочно на едно лице от остатъка на наказанието му лишаване то свобода. Към настоящия момент, с оглед представените данни за размера на изтърпяно наказание фактически безспорно първата предпоставка е налице – изтърпяно е наказание в повече от ½ от наложеното от съда за срок от 17 години, доколкото осъденият С. не е рецидивист. По отношение на втората предпоставка считам, че със затворническото досие не са представени категорични доказателства за това, че въпреки приложението на прогресивната система по  плана на изпълнение на присъдата осъденият е дал несъмнени и категорични данни за своето поправяне и превъзпитание и ще може да бъде ресоциализиран в обществото. Безспорно е, съобразно данните от затворническото досие, че с начало 15.02.2010 г. осъденият С. изтърпява наказание лишаване от свобода за едно изключително тежко умишлено престъпление. При приемането му в пенитенциарното заведение е изготвена първоначална оценка на риска, като е отчетен такъв на средно ниво. Изведени са проблемните зони, като отношение към правонарушението, трудова заетост и умение за мислене. До настоящия момент са изготвени множество профили, като последният такъв е на 30.11.2018 г., при който е налице отчетено значително снижаване и оценката на риска от рецидив към настоящия момент е в рамките на 14 т. Осъденият в рамките на изтърпяване на наказанието е показал едно добро отношение към системата, към служителите, изпълнявал е разпорежданията на надзорноохранителния състав и администрацията. В следствие на корекционната работа с него несъмнено се е достигнало и в корекция в неговото поведение, самооценка, преосмисляне на причините довели го до местата за лишаване от свобода. От друга страна са представени данни, освен за неговите многобройни награди, включително и домашен отпуск, от който се е връщал в срок без произшествия, и са наложени дисциплинарни нарушения, които към настоящия момент са изтърпени и същият се счита за ненаказван. След запознаване със становището на инспектор по социална дейност и възпитателна работа и материалите от затворническото досие констатирах несъответствия относно едно от наложените наказания. Първото е за нарушение извършено през 2015 г., като в лишения от свобода са намерени мобилен телефон, СИМ-карта, външна памет, три накрайника с кабел и слушалки, каквито вещи същият няма право да притежава в рамките на изтърпяване на наказанието. За същото той е наказан със съответната заповед № 406/10.07.2015 г. В справката е посочено, че същият е наказан със заповед № 340/25.08.2017 г. отново с наказание отложено с изпитателен срок. Материалите от затворническото досие, данни за това точно какво е нарушение е допуснато, което да е обусловило наказването със съответната заповед не се намериха. Намериха се данни за наложено наказание със заповед № 19/19.02.2018 г., като е наложено такова извънредно дежурство за поддържане на хигиената и чистотата за срок от 7 дни, т.к.  отново са намерени неразрешени за притежание в рамките на затвора вещи – мобилен телефон, СИМ-карта, микро карта и батерия. Безспорно е, че за целия си престой в затвора лишеният от свобода е работил. Заемал е различни позиции, като за последната от 11.05.2018 г. е изведен на външен обект без охрана, а извършените проверки до настоящия момент са констатирали единствено неговото съвестно отношение към полагането на труд. Именно и благодарение на положителните резултати от корекционната работа с него, както и положения труд са дали основание на администрацията на затвора със съответните заповеди поетапно да замени режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ със заповед от 11.12.2013 г., да прекатегоризира заведението, в което изтърпява наказанието си в открит тип със заповед № 6/13.03.2017 г., както и замяната последваща на режима на изтърпяване на наказанието от общ на лек със заповед № 74/31.08.2017 г. С оглед на изложеното и доколкото считам, че предвид допуснатите дисциплинарни нарушения от лишения от свобода не са с голяма давност, същите са за идентични извършени нарушения, не може да се съмняваме, а може да бъдем сигурни в това, че същият не е дал категорични и несъмнени доказателства за своето превъзпитание и поправяне, и същият да може да бъде ресоциализиран обратно в обществото. Към отрицателните предпоставки, които според мен също следва да бъдат отчетени като такива, които следва да бъдат взети предвид и обсъдени са и остатъка към настоящия момент от наказанието лишаване от свобода, което има да изтърпява в размер на 5 години и 24 дни. С оглед на това моля за Вашето решение, с което да оставите молбата за условно предсрочно освобождаване без уважение.

Й. Йорданов: Считам молбата за допустима и основателна. Спрямо лишения свобода е приложена в цялост прогресивната система във връзка с изпълнението на присъдата. Ние считаме, че на този етап целите на наказанието са постигнати предвид наличието на 31 награди и 2105 отработени дни. Считам, че предвид изложеното предпоставките на чл.70 НК са налице. С оглед на това, ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване предлагаме да бъде наложена пробационна мярка за пробационен надзор, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ до 3 години.

Адв. Д.: Считам, че молбата е допустима и основателна, поради което моля да оставите без уважение искането на представителя на Окръжна прокуратура за неуважаване на подадената молба. При определяне на Вашето решение трябва да вземете предвид няколко обстоятелства. Първо деянието е извършено през 2000 г. От тогава са минали 19 години, през които е живял с мисленето, трепета и с преживяното от станалото през 2000 г. Повдигнато му е обвинение през 2002 г. До момента през 2010 г. е бил в качеството на обвиняем. Това също е било един тревожен елемент в неговия живот, който не е лесен за преживяване. Виждаме от всички документи приложени към делото, становището и мнението на всички кадри, ангажирани с превъзпитанието на лишения от свобода, че характеристиките са положителни и няма нищо отрицателно дадено в тези становища на длъжностните лица. Ние виждаме, че опасността от рецидив е спаднала на минимума на 14 т., докато в началото е била в 34 т. Прокурорът казва, че има наказания. Да, има и те са такива, които много от лишените са били съблазнени да извършат. Характерно за това нарушение е това, че са налагани всички условно и по каноните и правилника на местата за лишаване от свобода той се счита за ненаказан. Освен това до този период, през който е бил в затвора фактически е излежал 8 години и 9 месеца и е имал възможността да осъзнае не само станалото през 2000 г., но и какво трябва да бъде неговото поведение в обществото. Вие виждате, че за добро поведение той е награждаван 31 пъти. Не само наложените награди, вижда се, че е изведен да работи на обект без охрана. Вижда се, че до момента е на лек режим, което означава, че ръководството на затвора и длъжностните лица са преценили, че е преосмислил своя начин на живот и изводите, които е направил са в положителна перспектива. Той съвестно изпълнява задълженията си в затвора не само по отношение на полагания на труд, а и на всички възложени му задачи в затвора. Няма да Ви отегчавам, като Ви занимавам с изводите на длъжностните лица, направени в съответните документи. Той за този период е изградил добри трудови навици. От всички отпуски, които е ползвал, няма нито едно нарушение или да не се е върнал навреме, което говори, че той е преосмислил и е осъзнал всичко негативно станало през живота му. Проявява самоконтроли и в поведението си и на работното място. Ето защо, моля да не вземате предвид и остатъка от наказанието, останало за изтърпяване. Съгласно практиката на съда и на местата за лишаване от свобода остатъкът не би следвало да се взема като отегчаващо вината обстоятелство, а трябва да се вземат предвид характеристичните данни и поведението на изтърпяващия лишаване от свобода. Според мен всички характеристични данни в делото са в положителна оценка за неговата дейност, поведение и остатъкът от наказанието не би следвало да утежнява неговото положение. Ето защо моля да уважите молбата на С.С. и да произнесете определение, с което да освободите същия условно предсрочно, като определите мярката, която началникът на затвора предложи.

Л. св. С.: Моля да уважите молбата ми за предсрочно освобождаване. Родителите ми имат нужда от мен. Имам един син, който беше малък, а сега е на 11 г. Моля също така да вземете предвид, че близо 10 години бях с мярка „Парична гаранция” и през това време съм работил. Наложената ми мярка ми забраняваше да напускам пределите на Република България. Завърших Висше военноморско училище в град Варна семестриално, но не можах да положа изисквания стаж, за да придобия право за държавни изпити. През цялото време съм работил, плащал съм данъци и нямам задържания или други преследвания срещу мен през този париод. Осъзнавам вината си. Считам, че наказанието е изиграло ролята си, няма да повторя грешката си.

 

СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 и следващи от НПК и е образувано по молба на лишения от свобода С.А.С. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на  останалата част от наказанието.

Прокурорът от ВОП изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Счита, че със затворническото досие не са представени категорични доказателства, че осъденият е дал категорични данни за своето поправяне и превъзпитание и ще може да бъде ресоциализиран в обществото.

Началника на Затвора – Варна изразява становище за основателност на подадената молба. Твърди, че спрямо лишения свобода е приложена в цялост прогресивната система във връзка с изпълнение на присъдата и целите на наказанието са постигнати към настоящия момент. Счита, че са налице предпоставките на чл.70 ал.1 НК.

Защитата на лишения от свобода поддържа молбата, счита същата за допустима и основателна. Счита, че лишения от свобода е дал доказателства за своето поправяне и моли за неговото условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на  останалата част от наказанието.

Лишеният от свобода С. моли да бъде уважена подадената от него молба. Счита, че наказанието е изиграло ролята си и няма да повтори грешката си.

Като взе предвид становищата на страните, изразени в днешно съдебно заседание, данните от личното досие на лицето и приложените по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Осъденото лице С. търпи наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, по НОХД №139/2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново за деяние наказуемо по чл.116, ал.1 и чл.115 от НК с начало на изтърпяване на наказанието от 15.02.2010 г. Първо по ред за него пребиваване в местата за лишаване от свобода.

Към 23.01.2019 г. е изтърпял всичко 11 години, 10 месеца и 28 дни с остатък 5 години, 1 месец и 2 дни, което е повече от ½ от наложеното наказание.

През целия си престой в Затвора - Варна и в ЗООТ – Варна проявява стабилен самоконтрол и поведение, съобразен с изискванията и правилата. Отнася се с необходимия респект към пенитенциарната система и служителите. Изпълнява задълженията си съвестно, като вследствие постигнатите с него положителни резултати довели до замяна на режима на наказанието. На база оценката по чл.155 от ЗИНЗС е последвала промяна, като е снет на общ и в последствие на лек, което продължава и до момента. В резултат на корекционната работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата са постигнати 27 т. спад спрямо първоначалната оценка. Вероятният риск от вреди е изцяло на ниско ниво - 14 т., като не са били диагностицирани значими рискови фактори. Резултатите от проведеното изследване с ИС–ДПИ са определили много ниска обща оценка на криминогенните потребности, а тези от самооценъчния въпросник ВОКМ бележат лека симптоматика на антисоциални нагласи и поведение. Установена е положителна промяна. Същият приема вината си, споделя разочарование и съжаление за допуснатото и е показал осъзнаване на причините, довели го до затвора.

Налице са данни за трайни положителни промени в мислене, мотивация, приоритети, водене на законосъобразен начин на живот. Продължава с активното участие в изпълнение на плана на присъдата и трудовия процес. Полагал е доброволен труд в района на общежитието, а в последствие е назначен като работник на склада на затвора и отговорник на същия. Работи на външен обект без охрана, където изпълнява задълженията си и към момента. Администрацията на затвора го характеризира като непретенциозен, отговорен, изпълнителен и организиран, спазва трудовата дисциплина, като полага старание в трудовия процес и изпълнява допълнително възложени му задачи.

Отзивите от преките му ръководители показват наличие на креативност, трудови навици, като спазва вътрешния ред и режимните изисквания, разпорежданията на служителите, като се отнася с уважение към тях. Прагматичен, балансиран, коректен във взаимоотношенията си, не е влизал в конфронтации. Наказван е три пъти. Награждаван е многократно - 31 пъти с домашен отпуск до 5 денонощия, използване на годишна почивка извън затворническото общежитие, през които не са констатирани данни за деструктивно поведение. Не е допускал нови нарушения на реда и дисциплината и към момента е ненаказван.

Спрямо лишения от свобода С. е приложена в цялост прогресивната система при изпълнение на наказанието. Същият отчита погрешните си действия, довели го до затвора. В резултат на корекционната работа с него са постигнати желаните позитивни резултати. Прогнозата за ресоциализирането му в обществото е благоприятна. Становището на длъжностните лица при Затвора – Варна имащи най - пряко и реално впечатление за поведението му са положителни със заключение за уважаване на молбата, като крайното решение на ръководството заключва, че целите на наказанието към момента са постигнати.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от всички посочени в чл.439а НПК документи, справки, затворническо досие и доказателства по делото, които дават на съда основание да приеме, че са налице предвидените в чл.70, ал.1 от НК кумулативни предпоставки за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието. Представените от затвора доказателства за поправяне на осъдения са категорични и сочат за неговата положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието и може да бъде направен извод, че е дал доказателства за своето поправяне и към момента целите на наказанието са били постигнати.

С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че по отношение на лишения от свобода са налице условията за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното наказание и на основание чл.70, ал.6  от НК следва да се установи изпитателен срок за лицето в размер равен на неизтърпяната част от наказанието, но не повече от 3 години, определен към момента на изтичане срока на обжалване, освен ако не бъде подаден протест, който да не е в интерес на осъденото лице.

По отношение на визираното от представителя на ВОП несъответствие в документацията досежно наложените дисциплинарни наказания, които са налични в кориците по делото следва да се отбележи, че е постигната корекционната цел, т.к. е налице осъзнаване и самокритичност от страна на наказания. В тази връзка са провеждани обстойни беседи и са изяснени причините и факторите, с оглед недопускане на подобни прояви, като по отношение на цялостното поведение е установено осъзнаване на допуснатите грешки и самокритичност по повод наложените наказания.

Що се касае до възражението относно остатъкът от наказанието, то не се следва да се преценя като отегчаващо обстоятелство, утежняващо неговото положение.

Съдът като взе предвид доклада на пробационния служител намира за подходящо предложението на началника на затвора за постановяване на пробационна мярка по отношение на осъдения, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на изпитателния срок на неизтърпяната част на остатъка от наказанието.

 

На основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл.440, ал.1 от НПК вр. чл.70, ал.1 НК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА С.А.С. с ЕГН **********,***, УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание с присъда № 28/04.02.2010 г. по НОХД № 139/2009 г. на Апелативен съд -  Велико Търново „Лишаване от свобода” за срок от 17 години, считано от влизане в сила на определението.

УСТАНОВЯВА изпитателен срок равен на неизтърпяната част на наказанието определена към момента на изтичане на срока на обжалване на настоящото определение, а именно в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ДНИ, считано от 31.01.2019 г.

ПОСТАНОВЯВА ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НКЗадължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок до    ТРИ ГОДИНИ.

 

Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурор в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.

 

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в  14:35  часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: