№ 266
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000344 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Геотерм“ АД, със седалище
гр.Генерал Тошево срещу решение № 185/05.05.2025 година по търг. дело №265/2024 година
на ВОС, с което е отхвърлен предявения от „Геотерм“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл.464 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания в
полза на “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, спрямо ППЗК
“Срацимир“, с ЕИК *********, със седалище с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, в размер
на 42000 лв., представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020 г. и РКО
№7/07.09.2020 г. и в размер на 11016.92 лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 08.03.2022 г. до 22.05.2024 г. и на 1796.67 лв., представляваща
обезщетение за забава от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г., които са предмет на изп.д.№883/2024
г. по описа на ЧСИ с рег. №895 на КЧСИ, като неоснователен.
Страната излага подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявения иск.
Насрещната страна “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Добрич,
е подала отговор в предвидения за това срок, в който се оспорва жалбата като
неоснователна, като излага подробни доводи за това. Иска се обжалваното решение да се
потвърди и да се присъдят сторените разноски.
Насрещната страна ППЗК “Срацимир“, с ЕИК *********, със седалище с.Чернево, не
е подала писмен отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред Окръжен съд – Варна е предявен иск с правно основание чл.464 от ГПК от
“Геотерм“ АД, със седалище гр.Генерал Тошево против “Онтарио БГ“ ЕООД, със седалище
гр.Добрич и ППЗК “Срацимир“, със седалище с.Чернево, общ.Суворово, за приемане за
установено, че не съществуват вземания на “Онтарио БГ“ ЕООД от ППЗК “Срацимир“,
предмет на събиране по изп.д.№883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ - сумата
от 42000 лв., представляваща главница по договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО
1
№7/07.09.2020 г.; сумата от 11016.92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 08.03.2022 г. до 22.05.2024 г. и сумата от 1796.67лв., представляваща
обезщетение за забава от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г. Твърди се, че ищецът има качеството
на присъединен взискател по изпълнително дело №883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№895,
длъжник по което е ППЗК “Срацимир“ с размер на дълга възлизащ на 680524.52 лв. Излага,
че вземанията на взискателя “Онтарио БГ“ ЕООД не съществуват, тъй като в счетоводните
книги му книги липсва отразяване на вземания с длъжник ППЗК “Срацимир“. Наред с това
сочи, че между ответниците няма предаване на процесната сума и същата не е постъпвала в
счетоводството на длъжника. Оспорва се съдържанието на процесният ордер, като сочи, че
макар същият да е подписан от Я.В.Я., в качеството на председател на ППЗК “Срацимир“,
то той съдържа ръкописен текст положен от друго лице - М.
М.. Твърди се, че договорът от 30.07.2020 г. е нищожен и не е произвел действие между
страните, като неговото съдържание не съответства на това, вписано в ордера.
Ответникът ППЗК “Срацимир“ признава иска като излага, че “Онтарио БГ“ ЕООД не
е кредитор на ППЗК “Срацимир“, тъй като основава вземането си на невлязло в сила
съдебно решение и на нищожен договор за подпомагане, поради привидност и противоречие
с добрите нрави.
Ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД оспорва иска като излага, че сумите са
предоставени въз основа на сключен договор за осигуряване на стопанската 2020-2021
година, като за получената от ППЗК “Срацимир“ сума от 42000 лв. е издаден РКО №7 от
07.09.2020г., който като частен документ, представлява доказателство, че съдържащите се в
него изявления са направени от лицата, които са го подписали и има характер на разписка-
доказателство за извършено
Плащане. Оспорват се твърденията за нищожност на договора, поради противоречие с
добрите нрави, липса на съгласие или симулация, като се излага, че страните по договора са
юридически лица, които са равнопоставени в гражданския оборот и предоставянето на заем
от едното на другото не противоречи на морала и добрите нрави.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството и решението са допустими.
Между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че
въззиваемият “Онтарио БГ“ ЕООД има качеството на взискател на длъжника ППЗК
“Срацимир“ по изпълнително дело №883/2024 г. по описа на ЧСИ с рег.№895, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023 г. по описа на ВнАС за сумата
от 42000 лв., както и че въззивникът “Геотерм“ АД е присъединен взискател към същото
изпълнителното производство, на основание Заповед №117 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024 г. по описа на РС Девня.
С присъединяването на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен
процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от
имуществото на длъжника, върху който е насочено изпълнението. Защитата на
конкуриращия взискател, който твърди привидност на вземането на друг взискател е чрез
предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу длъжника и т.нар.
привиден кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се
атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на
последния. Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен
интерес ищецът да отрече съществуването на вземането на конкуриращия го при
2
удовлетворяване на вземането му друг взискател. Правият интерес от иска възниква от
момента на присъединяването на новия взискател до момента на разпределението на
средства, като исковата защита е допустима независимо дали длъжникът разполага с
достатъчно имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели.
Безспорно в случая и двамата взискатели – "Геотерм" АД и "Онтарио БГ" ЕООД,
са хирографарни кредитори на ППЗК "Срацимир", и в изпълнителното производство не е
извършено разпределение, което да се е стабилизирало, поради което искът по чл. 464 от
ГПК е допустим.
Вземането на "Онтарио БГ" ЕООД от ППЗК "Срацимир" в размер на 42 000 лв.,
представляващи главница дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО №7/07.09.2020 г.
ведно с присъдените законна лихва и обезщетение за забава, е безспорно установено в
отношенията между двамата въззиваеми по настоящото дело с влязло в сила решение
№146/28.03.2023 г., постановено по т.д. № 415/2022 г. по описа на ВОС, поради което
извършеното в хода на делото признание на иска от страна на ППЗК "Срацимир" е
ирелевантно, предвид обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на
решението действащо между страните в облигационното отношение.
Същевременно в производството по иска с правно основание чл.464 от ГПК, в
тежест на "Онтарио БГ" ЕООД е да установи обстоятелствата относно сключване на
договора за заем от 30.07.2020 г., предаването на сумата по РКО и наличието на връзка
между издадения РКО и договора за заем.
По делото е представен сключен между страните договор за подпомагане от
30.07.2020 г. по силата, на който „Онтарио БГ“ЕООД предоставя на ППЗК „Срацимир“
парични средства, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови ордери (чл.3).
Страните са уговорили, че връщането на средствата се договаря между двамата управители с
оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати (чл.4). Договорът е
за срок от една година, считано от датата на неговото подписване. Автентичността на
договора не е оспорена, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила и е
обвързващ за страните. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът
приема, че договорът обективира постигнато съгласие за предоставяне на парични средства
за временно безвъзмездно ползване срещу задължение за връщането им на допълнително
уговорен падеж, поради което има характер на договор за
заем.
Договорът за заем е реален, като фактическият състав на сключването му завършва с
предаването на сумата. Предаването на заемната сума е установено от удостоверителното
изявление, обективирано в подписан РКО от 07.109.2020 г., от съдържанието на който се
установява, че въззиваемото дружество е предало на председателя на кооперацията Я.Я.
сумата от 42 000 лева. Разходният ордер представлява частен свидетелстващ документ,
който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него
неизгодни за издателя му факти, и съставлява доказателство, че изявленията в него са
направени от посочените лица. От гледна точка на ППЗК "Срацимир" ордерът има силата на
разписка за получено сума в брой.
Безспорно е установено, включително от приетата по делото съдебно-почеркова и
техническа експертиза, че за получил сумата ордерът е подписан от Я.Я., който е
представляващ кооперацията към посочената в документа дата 07.09.2020 г. От
установеното от експерта частично припокриване на буква "Я" от текста "Я.Я." с подписа за
"Броил сумата" не може да се направи извод за манипулиране на съдържанието на
документа, тъй като не може да се установи разминаване във времето на изписването на
съдържанието и полагането на подписа. Дори подписът за "Броил сумата" да е положен след
подписа на получил, това не доказва факта, че в момента на полагане на подписа за получил,
останалото съдържание на документа не е било нанесено. Наред с това от показанията на
свидетелката И.Д. – касиер-счетоводител на кооперацията, се опровергава версията на
въззиваемата кооперация, че същият предварително бил разписал празни ордери, които по
някакъв неуточнен начин са попаднали в държане на управителя на "Онтарио БГ" ЕООД и
3
той от своя страна ги е попълнил със съдържание, неотговарящо на действителните факти.
Доводите на ищеца, че ордерът не установява предаване на сумата по него, защото съдържа
ръкописен текст, който е положен от М. М., не могат да бъдат споделени, тъй като за автор
на удостоверителното изявление в документа се счита лицето, което е положило подпис
върху него, а не неговият физически съставител.
В ордера като основание за издаване е записано - "по договор за нуждите на
кооперацията", което кореспондира с посоченото в договора за подпомагане, а именно, че
"разходването на средствата са според нуждите и необходимостите на ЗК „Срацимир“ по
преценка на Я.В.“, както и че лицето Я.Я., действа в качеството на представител на
кооперацията, която е страна по договора за подпомагане.
Гореизложеното обуславя извода на съда, че между "Онтарио БГ" ЕООД и ППЗК
"Срацимир" е възникнало валидно заемно правоотношение за сумата от 42 000 лева, която е
предадена от управителя М. М. на Я.Я. в качеството му на председател на ППЗК
"Срацимир", а не в лично качество, както се поддържа от въззивника. От заключението на
вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в счетоводството на въззиваемото дружество във връзка с
договора за подпомагане от 30.07.2020 г. и разходен касов ордер N 7/07.09.2020 г. са взети
счетоводни записвания, като е възникнало вземане от кооперацията в размер от 42 000 лева
за сметка на намаление на касовата разполагаемост. Установеното от ССЕ осчетоводяване на
задължението по партидата на физическото лице е без правно значение, тъй като при
несъответствие със счетоводните записвания меродавен е първичният счетоводен документ,
в случая РКО №7/07.09.2020 г., удостоверяващ плащане към кооперацията. Фактът дали
председателят е отчел полученото по договора е непротивопоставим на въззиваемото
дружество и е от значение единствено във вътрешните отношения между кооперацияра и
органния й представител, а неизпълнението на публично-правното задължение на
заемодателя да отрази вземането в ГФО и данъчните декларации, не опровергава факта на
сключването на договора. Това се отнася и до избраната от страните форма за доказване на
предаването на сумата. Неизпълнението на изискването на чл.3, ал.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за предаване на суми над 10000 лева само по
банков път, може да доведе само до ангажиране на административно - наказателната
отговорност по чл.5 от ЗОПБ, но не и да рефлектира върху валидността на сделката и
гражданско-правните последици на извършеното плащане в брой.
Обстоятелството дали на датата на издаване на процесния ордер и предаване на
парите по него, председателят на ППЗК "Срацимир" е посещавал канцеларията на
кооперацията в с. Чернево е без значение, тъй като не съществува пречка сумата да бъде
предадена на различно място.
От заключението по ССчЕ се установява още, че въззиваемото дружество е
разполагало с достатъчна касова наличност за предоставяне на сумата по РКО, поради което
и това възражение на въззивника се явява неоснователно. Липсата на осчетоводяване и
заприходяване на задължението в кооперацията не зависи от волята и възможностите за
въздействие от страна на "Онтарио БГ" ЕООД, поради което тези пропуски не могат да се
ползват в негова вреда.
Обстоятелството, че ползваният от въззиваемото дружество счетоводен софтуер
„Мега“, съобразно заключението по съдебно-техническа експертиза не съхранява
хронологични статистически данни за извършените промени и допуска възможност за
промяна на сумата по ордера и със задна дата, не може да промени извода на съда относно
факта на получаване на сумата и задължението за връщане, произтичащи от съставените и
подписани от страните документи, които ги обвързват.
Съдържащото се в тристранното споразумение от 14.07.2022 г. между въззиваемите и
"Атлас Агро 2011" ЕООД изявление, че при точно изпълнение страните заявяват, че нямат
претенции помежду си не поражда директен погасителен ефект върху вземането по
4
процесния РКО. В споразумението са предвидени редица условия, от чието точно
изпълнение зависи обвързаността им договорките на споразумението. Съдебната спогодба
между "Атлас Агро 2011" ЕООД и ППЗК "Срацимир" касае само част от предмета на
споразумението. Ето защо, не може от съдържанието на споразумението да се направи извод
за отпадане на задължението за връщане на сумата по процесния РКО.
Неоснователни и недоказани в процеса останаха и възраженията на
въззивника за нищожност на договора.
Предвид горното, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемото дружество "Онтарио БГ" ЕООД е отправило искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството, в
размер на 4990 лева. Страната е представила списък с разноски по чл.80 ГПК, договор за
правна защита и съдействие и доказателства за изплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение. От страна на въззивника е отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за
намаляване на адвокатското възнаграждение до 4100 лева /стр.53/. При направено
възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът дължи преценка освен за интереса
по спора, така и на други обстоятелства, свързани с преценка на правна и фактическа
сложност на спора, извършените по делото процесуални действия, присъденото от първата
инстанция възнаграждение и др. С оглед задължителния характер на даденото с решение на
СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и не обвързват
съда. Делото се отличава с известна фактическа и правна сложност, като производството
пред въззивния съд е протекло в едно съдебно заседание, в което се е явил процесуален
представител на въззиваемото дружество. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, в полза на въззиваемото дружество следва бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, за защита пред въззивната инстанция в размер на 4300 лева.
Воден от изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/05.05.2025 година по търг. дело №265/2024 година
на ВОС, с което е отхвърлен предявения от „Геотерм“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл.464 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания в
полза на “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, спрямо ППЗК
“Срацимир“, с ЕИК *********, със седалище с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, в размер
на 42000 лв., представляващи главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020 г. и РКО
№7/07.09.2020 г. и в размер на 11016.92 лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 08.03.2022 г. до 22.05.2024 г. и на 1796.67 лв., представляваща
обезщетение за забава от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г., които са предмет на изп.д.№883/2024
г. по описа на ЧСИ с рег. №895 на КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Геотерм" АД, ЕИК *********, със седалище гр.Генерал Тошево и адрес
на управление ул."Васил Априлов" №2, вх.Б, ет.3, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на "Онтарио БГ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич и адрес на управление ж.к."Дружба" №22,
вх.Б, ет.3, ап.7, сумата от 4300 (четири хиляди и триста) лева, представляваща сторените
във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6