Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 02.09.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на девети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 191/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Д.П.Б. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д.П.,***,
представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик по давност на недвижим
имот, заедно с построените в него сгради. Имотът е индивидуализиран в
приложената към исковата молба схема на застъпване. От скицата се установява,
че той се застъпва с имот, който ответната община е актувала като общинска
собственост. Б. посочва, че владее
имота от 1985 г. досега. В подкрепа на твърденията са представени писмени
доказателства и е поискан разпит свидетели, които да установят владението върху
имота, неговата продължителност и начин на осъществяване. Иска се от
съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
съответните части от имот 43092.24.278 (защриховано в синьо по схемата на застъпване
– с площ от 171 кв.м.). Поземлен
имот 43092.24.278, обл. София, общ. Своге, с. Лакатник, м. РТО, е със следните
характеристики по одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри : вид собственост - общинска публична, вид територия –
земеделска, начин на трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен
път, площ 5038 кв.м., стар номер 015178, заповед за одобрение на КККР №
18-582/27.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК. Посочените в
исковата молба идентификатори (43092.15.531 и т.н.) са проектни – по скица проект.
От страна на Община Своге, чрез адв. И.Ц. - пълномощник
на кмета, се твърди, че имотът не е бил заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е предаден на ответника по предвидения в
закона ред. Поради общинския характер на имота правото на собственост не е
можело да бъде придобито по давност. С оглед на изложеното се иска от съда да
отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Подробни
съображения са изложени в открито съдебно заседание и в представена по делото
писмена защита.
В производството са
събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и
изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното :
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на вещото лице и от приложените
писмени доказателства се установява, че на място имотът е ограден и в него се
намират една паянтова жилищна сграда и три масивни стопански сгради. Същите са
построени от родителите на ищеца, но през последните повече от тридесет години
имотът се е ползвал от последния за отглеждане на животни, като Д.Б. е
установил и е упражнявал реална фактическа власт върху земята и сградите. Владението е
било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта
като своя, като не е оспорвано от никого. Няма данни имотът да е обобществяван, нито
правно, нито фактически. Отношенията на ищеца с другите наследници на родителите
му са извън предмета на настоящото дело, тъй като съдебното решение, което ще
бъде постановено, поражда действие само между страните.
Вещото лице е
констатирало, че се касае за грешка в кадастралната основа, като ведомственият
път фактически не засяга имота и сградата.
Няма никакви данни
имотът да е попадал в поземления фонд на съответното ТКЗС, още повече че е бил
застроен. Такива доказателства не могат да се изведат и от обстоятелството, че
дядото на ищеца е бил член – кооператор, тъй като представената извадка от
Книгата за сметските не съдържа никаква информация за поземлени имоти.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Предявен е установителен иск и
условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В
случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като липсва
заповед на кмета за отписване на въпросните 171 кв.м., независимо че има
решение на ОбС Своге от 30.05.2019 г. за имот 43092.24.278. По тази причина ищецът не може да се снабди с документ за собственост.
Самото процесуално поведение на ответната страна показва наличието на спор
между страните. Обстоятелството дали е проведена административната процедура по
констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта и каква позиция са
заели в рамките на тази процедура страните, е без значение при преценката за
допустимостта на претенцията
Съдът, като взе
предвид установеното от фактическа страна, счита че ищецът е придобил правото
на собственост по давност за периода след 1985 г., тъй като са били налице
обективния и субективния елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на
ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по
пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този
придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му
последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е факт.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на
Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше
да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. Такива
доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски
земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след
възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа
на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост. В случая чл. 19 ЗСПЗЗ е
неприложим, тъй като имотът не е бил обобществяван, съответно не е бил и
възстановяван, като не се
касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. При това положение
искът следва да се уважи изцяло.
Обстоятелството,
че на място няма реално застъпване също не се отразява на допустимостта и
основателността на иска, тъй като безспорно се установява, че процесните 171 кв.м. са собственост на ищеца, а това обстоятелство
се оспорва от Община Своге. Постановеното съдебно решение по спора за
материално право, представлява необходима предпоставка за започване на
административна процедура за поправка на съществуваща грешка в кадастралната
карта.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще трябва да се присъдят направените по
делото разноски. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за
основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Адвокатското
възнаграждение по установителния иск за собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а не по чл. 7, ал. 5 от същата
наредба. По тези съображения, според съдебния състав, за горницата над 300 лева
разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Останалите разноски
са за държавни такси и за възнаграждение на вещо лице, като са в общ размер на 288,29
лева.
С исковата молба е
поискано признаване на установено, че ищецът е собственик и на част от имот
43092.24.172 (защриховано в зелено
по схемата на застъпване – с площ от 67 кв.м.). С разпореждане от 21.05.2020 г. съдът е
указал на ищеца да уточни правния си интерес относно въпросните квадратни
метра, тъй като със заповед на кмета те са отписани от Главния регистър и
актовите книги за общинска собственост. С молба от 26.05.2020 г. ищецът е
заявил, че не поддържа претенцията в тази част. До този момент исковата молба е
нередовна. Тя става такава едва след вписването ѝ на 09.06.2020 г. и следователно не се
касае за отказ, оттегляне на иск, прекратяване на делото в тази му част, тъй
като това са процесуални действия които могат да се извършват само с редовна,
съответно допустима искова молба. Препис от исковата молба, без претенцията за
въпросните 67 кв.м. е връчена на Община Своге на 10.06.2020 г., когато
последната е придобила качеството на ответник. По тази причина искането за
присъждане на разноски поради прекратяване на делото е неоснователно, тъй като
такова липсва.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по предявения иск, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, от Д.П.Б. ***, ЕГН **********,***, представлявана от …
Е. К. И., че Д.П.Б. е собственик на част от поземлен имот 43092.24.278, находящ се в
землището на с. Лакатник, общ. Своге, обл. София, м. РТО, нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със заповед № 18-582/27.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната част е с площ от 171 кв.м.,
защрихована е в синьо и е заключена между цифрите 1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 1, обозначени с червен цвят на комбинираната скицата
(приложение 1) на вещото лице инж. Л.М.,
приподписана от председателя на съдебния състав на 02.09.2021 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение
Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал.
Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от … Е. К. И., да заплати
на Д.П.Б.
***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 588,29
лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :