Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр.Сливен, 26.02.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети февруари,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното търг.дело № 42 по описа
за 2020г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявените искове са за попълване масата по
несъстоятелността, с правно основание:
чл. 658, ал.1, т.7, предл.2- ро ТЗ, вр. с чл.
79 ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, с цена съответно - 2 484 187.94лв. и
500 000лв., , ведно с акцесорни искове по чл. 86
ал.1 ЗЗД и цена - 2 250 051 лв. и
131 250.01 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че с решение от
15.05.2012 г. по т.дело 55/2011 г. на КОС, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството ищец, като решението било обявено в
ТР на 22.05.2012г. Впоследствие бил утвърден план за оздравяване на
дружеството, а производството по несъстоятелност – прекратено. С решение от
14.10.2019г. съдът възобновил производството и обявил дружеството в
несъстоятелност. Това решение било вписано в ТР на 15.10.2019 г., а с
определение от 18.10.2019 г. съдът възобновил правата му на синдик. След като
синдикът направил преглед на търговските книги, установил сключване на два
договора по силата на които, дружеството в несъстоятелност имало вземания към
ответното дружество.
Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания от 01.06.2011 г. ТЕЦ
„Бобов дол” ЕАД като цедент, прехвърлило на ищеца
като цесионер вземане от ответника в размер на
2 484 187,94 лв.
Твърди, че длъжникът „Мини Балкан
Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания от 20.09.2017 „Ню
Експрес финанс” ЕООД като цедент
прехвърлило на ищеца като цесионер вземане от
ответника в размер на 500 000 лв., като длъжникът „Мини балкан
Моли за
постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им заплати
сумата 2 484 187.94лв, представляваща
неизпълнено задължение, придобито с договор за цесия от 01.06.2011г,
ведно със законната лихва за забава в
размер на 2 250 051лв, за периода 02.06.2011г. до 04.05.2020 г., както и сумата
500 000лв, представляваща
неизпълнено задължение, придобито с договор за цесия от 20.09.2017г.,
ведно със законната лихва за забава в размер
на 131 250.01лв, за периода 21.09.2017г. до 04.05.2020г, заедно със
законната лихва върху всяка от двете главници от датата на подаване на ИМ 05.05.2020г.
до окончателното им изплащане.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 367 ГПК, с който да изрази становище
по иска
В с.з. ищецът се представлявана от
процесуален представител, който поддържа
предявените искове и моли дабъдат уважени в пълен размер. Прави изменение на двата искова по чл. 86 ал.1 ЗЗД чрез тяхното
увеличение, съответно :от 2 250 051лв
на 2258 332.49лв и от 131 250.01лв,
на
132 916.68лв. Претендира разноски. Представя списък с разноските.
В
с.з. ответното дружество не представлява от законен или процесуален представител, чрез който да изрази становище
по исковете.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С решение от 15.05.2012г, по т.дело №
55/2011г на КОС, е обявена неплатежоспобността на ищец
“ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД, с начална дата - 31.12.2006г, открито производство
по несъстоятелност и назначен временен синдик.
С определение от 26.06.2012г за постоянен
синдик е назначен Б.Л.Б..
С решение № 36/04.06.2015г, съдът е
утвърдил приетия план за оздравяване,
назначил надзорен орган и прекратено производството по несъстоятелност.
С решение №65/14.10.2019г, производството
но несъстоятелност възобновено,
длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му,
прекратени са правомощията на органите на длъжника, който е лишен от право да
управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността
и е постановено започване на осребряване на имуществото на длъжника.
На 01.06.2011г, е сключен договор
за прехвърляне на вземане, между „ТЕЦ БОБОВ ДОЛ“ЕАД, със седалище и
адрес на управление с.Големо село, общ.Бобов дол, общ.Бобов дол, ЕИК-
*********, представлявано от изпълнителния директор Петър Иванов Петров, в
качеството му на цедент и дружеството- ищец, в
качеството му на цесионер.
Предмет на договора е възмездно прехвърляне
вземането на цедента
към ответника „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Твърдица, , в размер на 2 484 187.94лв.
Съгласно договора, цесионерът
се съгласява да придобие вземането на цедента
към „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, са сумата 2 484 187.94лв, платима
чрез прихващане на насрещно изискуемо задължение на цедента
към цесионера по извършени доставки на въглища в
размер на сумата 2 387 016.75лв по
подробно описаните в договора фактури, а за останалата сума в размер на 97 171.19лв-, до една година
от подписване на договора, по банков
път, чрез доставка на въглища или по друг договорен между страните начин.
Длъжникът „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, е уведомен за цесията от цедента
с уведомление, получено на 01.06.2011г, от
Златка Николова.
Съгласно
счетоводните регистри, водени при ответника,
сумата по договора за прехвърляне на вземане от 01.06.2011г, в размер на
2 484 187.94лв, е осчетоводена
на 30.06.2011г.
Към 31.10.2020г ответникът не е извършил плащане в полза на ищеца.
На 20.09.2017г, е сключен договор за прехвърляне на вземане, между „НЮ ЕКСПРЕС
ФИНАНС“ЕООДД, със седалище и адрес на управление гр.София, район“Връбница“,
Индустриална зона „Орион 3020“, №34, ет.4,
представлявано от управителя Александър Спасов, ЕИК-, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер.
Предмет на договора е възмездно прехвърляне
вземането на цедента
към ответника „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Твърдица, ж.к.“Индустриален“ ЕИК- ***, в размер на 500 000лв., произтичащо от договор от 11.04.2016г.
Съгласно чл.2 от договора, цесионерът се съгласява за придобие вземането на цедента, за сумата от 425 000лв, платими в срок до 5
дни по банков път изцяло или на части по друг уговорен начин.
Длъжникът „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД е уведомен за цесията от цедента с уведомление,
получено на 20.09.2017г от управителя на дружеството Христо Сосеров.
Съгласно счетоводните регистри, водени
при „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, сумата по договора за прехвърляне на вземане
от 20.09.2017г, в размер на 500 000лв,
е осчетоводена на 30.09.2017г.
Към 31.10.2020г ответникът не е извършил
плащане в полза на ищеца.
Общо по двата договора, задължението на
ответника към ищеца възлиза в размер на 2 984 187.94лв.
С
писмо от 25.03.2019г, управителят на ответното дружество -Христо Сосеров, отправя
потвърждение за разчети във връзка с изготвяне на финансовия отчет за 2017г, като кани
ищеца да потвърди вземането си към 31.12.2018г в размер на 2 984 187.94лв,
което е потвърдено на 29.03.2019г, с
подпис на главния счетоводител В.Игнатов.
С
предходно писмо от 31.01.2017г, ответникът кани ищеца да потвърди към
31.12.2016г остатъка от задължение в размер на 5472.20лв и задължение по
договор за цесия в размер на 2484197.95лв, което е потвърдено с подпис на
главния счетоводител на 26.05.2017г
Върху
главницата от
2 484 187.94лв, от
02.06.2011г до датата на подаване на
исковата молба в съда 04.05.2020г, е изтекла законна лихва за забава в размер
на 2 258 332.49лв., изчислена
от вещо лице.
Върху главницата 500 000лв, за
периода от 21.09.2017г до 04.05.2020г е изтекла законна лихва за забава от 132 916.68лв.,изчислена от вещо
лице.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими, допустими и необходими. Приема
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, като компетентно
и неоспорено.
Така приетото за установеното от фактическа страна,
води до следните правни изводи:
Предявените са два главни преки иска за изпълнение на парично
задължение по два договора за цесия, с правно основание чл. 658, ал.1, т.7,
предл.2- ро ТЗ, вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, и два акцесорни иска
по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава.
Безспорно е установено по делото, че по
отношение на дружеството- ищец е отрито производство по несъстоятелно, обявено
в несъстоятелност, както и че към настоящия момент се представлява от синдика Б.Л.Б.,
тъй като е с прекратени правомощията на
органите .
В исковата молба изрично се заявява, че при
уточняване на имуществото на ищцовото дружество,
синдикът е установил, че същото има вземания към ответника, които се предявяват
в настоящото производство. Предвид изложеното, съдът счита, че така предявените
претенции са пряко насочени към евентуално събиране на вземания за попълване
масата на несъстоятелността.
Исковете за попълване на масата на
несъстоятелността са специфични и са уредени в Раздел І-ви на Глава четиридесет
и първа от Търговския закон. Те са преки искове, насочени към изпълнение
на поети спрямо несъстоятелния длъжник задължения и специални искове по чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ, като тяхното успешното провеждане води до връщане на парични
ресурси и други активи в имуществото на длъжника, които се преразпределят между
кредиторите по специалните правила на същия закон.
Действително, уредените от законодателя
отделни хипотези, касаещи специфични действия на синдика, чрез които се
осъществява попълване масата на несъстоятелността не е изчерпателно- арг. от чл.658, ал.1 ТЗ, но
критерият дали даден иск е от категорията на исковете за попълване на масата на
несъстоятелността следва да бъде винаги дали при успешното му провеждане масата
на несъстоятелността би се увеличила и възможността за удовлетворяване на
кредиторите би нараснала.
Предявените два
преки иска са допустими,а разгледани по същество- основателни и доказани,
поради което уважени в пълен размер.
Първият иск е за заплащане на сумата 2 484 187.94лв, представляваща придобито
вземане въз основа на договор за цесия от 01.06.2011г.
Цесията е правен способ за прехвърляне
на субективни права, по силата на която настъпва промяна на субектие на
облигационното проваоотношение- кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
Договорът за цесия винаги предполага
съществуването на вземане, произтичащо от друго правно основание. Правилото на чл. 99 ал.4 от ЗЗД поставя като
условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица
уведомяването на длъжника от предишния му кредитор. Неуведомяването му обаче не
се отразява на валидността на договора за цесия. До съобщаването на длъжника,
той може валидно да изпълни на предишния кредотор с погасителен ефект, без
цесията да може да му бъде противопоставена. Уведомяване по чл. 99 ал.4 ЗЗД
създава сигурност на длъжника за
извършената замяна на стария кредитор с нов и обезпечава точното
изпълнине на задълженито му , т.е. изпълнение спрямо лице, което е лигитимирано
по смисъла на чл. 75 ал.1 ЗЗД. Затова, релевантно за действието на цесията е единствено
съобщаването й от цедента.
Ответникът/ длъжник по основното
правоотношение/ не оспорва, че цесията
му е надлежно съобщена от цедента, а и по делото са
представени писмени доказателства, неоспорени от него, че цесията му е съобщена на 01.06.2011г, чрез
лицето Златка Николова. Дали тя е служител на дружеството и каква длъжност изпълнява, са обстоятелства, които следваше
да изяснени именно ответника, но той не
подаде отговор на исковата молба, нито изпрати представител в с.з., който да
изрази становище по иска. Ответникът е
получил препис от исковата молба и приложенията, в т.ч. коментираното
уведомление и тъй като е търговец и не се
е противопоставил, че лицето, подписало уводомлението
не е разполагало с представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ, се
предполага, че това действие е потвърдено.
Вторият главен иск е за заплащане на сумата 500
000 лв, представляваща придобито
вземане въз основа на договор за цесия от 20.09.2017г и е със същата
правна квалификация и цена –
500 000лв.
Цесията е съобщена на длъжника от цесионера на 20.09.2017г и това не се оспорва от ответника.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че процесното
вземане по двата договора, в размери на 2484
187.94лв и 500 000лв., е осчетоводено в счетоводството на ответника. Освен
това, с потвърждение за разчети от 25.03.2019г, ответникът е направил извън
съдебно признание за дължимостта на общата сума 2 984 187.94лв, която е сбор от
дължимите главници по двата договора за цесия- от 01.06.2011г и 20.09.2017г.
С това писмо ответникът прави признание за дължимостта
на общата сума 2 984 187.94лв, към 31.12.2018г, а от заключението на СИЕ, се
установи, че тя е не е платена и към настоящия момент.
Тъй като и двете суми , представляваща придобито вземане въз основа на договор за
цесия от 01.06.2011г и 20.09.2017г, не са платени от ответника на ищеца, след уведомяването му от цедента, съответно на датите 01.06.2011г и 20.09.2017г, двата иска се явяват основателни и доказани в
пълен размер и следва да се уважат изцяло, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от датата на давеждане на исковата молба в съда 05.05.2020г до окончателното й изплащане.
Исковете с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, съдът намира за
неоснователни, поради което следва да ги отхвърли изцяло.
Съгласно
чл. 86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Според чл. 84 ал.1 и 2 ЗЗД, когато
денят да изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора.
В случая нито в исковата молба, нито в
двата договора е посочен точно определен
ден/дни на изпълнение, след изтичането на който/които длъжникът е изпадал в
забава и без покана, поради което съдът приема, че за да изпадне в забава, трябва да е бил поканен
да изпълни.
Нарочна покана не се съдържа по делото, нито
се твърди, че е връчена, поради което
роля на такава покана играе исковата молба, а законна лихва следва да се
присъди от момента, в който е подадена в съда - 05.05.2020г.
На основание чл. 78
ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски, в
размер на 6772.86 лв от общо 12 200лв, съгласно
представен списък с разноските, която сума включва: 200лв- възнаграждение за
вещо лице и 12000лв- уговорено и платено по банков път адв.възнаграждение, без ДДС
Ответникът бива осъден
за заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на сумата 119 367.52 лв,
изчислена на база 4% върху общия размер
на уважените искове.
Ръководен от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„МИНА
БАЛКАН-2000“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, общ.Твърдица, обл.Сливен, ж.к.“Индустриален“ ЕИК- ***, представлявано от Х.Д.С.,
да заплати на “ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД/н/, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол, община Бобов
дол, обл.Кюстендил, ул.“Георги Димитров“, представлявано
синдика Б.Л.Б. , сумата 2 484 187,94 лв. /два милиона, четиристотин осемдесет и четири хиляди, сто осемдесет и
седем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща придобито вземане по договор за прехвърляне на вземане от 01.06.2011г, сключен между „ТЕЦ БОБОВ
ДОЛ“ЕАД и „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ЕООД и сумата 500 000лв, /петстотин хиляди лева/, представляваща придобито
вземане по договор за прехвърляне на вземане от 20.09.2017г, сключен между „НЮ ЕКСПРЕС
ФИНАНС“ЕООД и „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ЕАД, ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на
завеждане на исковата молба - 05.05.2020г до окончателното изплащане,както и сумата 6 772.86 лв- разноски по делото.
ОТХЪВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД/н/, със седалище и адрес на управление
гр.Бобов дол, ул.“Георги Димитров“, ЕИК- ***, представлявано синдика Б.Л.Б.,
срещу „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, ЕИК- *** със седалище и адрес на
управление гр.Твърдица, ж.к.“Индустриален“ представлявано от Х.Д.С., искове по чл. 86 ал.1 ЗЗД, за заплащане
на законната лихва за забава в размер на сумата 2 258 332.49лв, начислена върху главницата 2 484 187,94лв, за периода 02.06.2011г -
04.05.2020г и в размер на сумата 132 916.68лв, начислена върху главница 500 000лв, за периода 21.09.2017г -
04.05.2020г , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „МИНА БАЛКАН-2000“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Твърдица, общ.Твърдица, обл.Сливен, ж.к.“Индустриален“
ЕИК- ***, представлявано
от Х.Д.С., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенски Окръжен съд,
държавна такса в размер на 119 367.52
лв./ сто и деветнадесет хиляди, триста шейсет и седем лева, и петдесет и две стотинки./
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: