№ 13824
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110163991 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „,, срещу Г. М. С..
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „,, тъй като
собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, , и е потребявала топлинна
енергия като не е заплатила начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на „,
следните суми: сумите 3 488,80 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и
осем лева и 80 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 485,30 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г.,
41,36лева (четиридесет и един лева и 36 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,30 лева (девет лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
26588/2024 г. по опис на СРС, 78 състав.
В отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на
ответницата се оспорват исковете по основание и размер. Оспорва начина на
формирането на исковите претенции. Моли за отхвърлянето на предявените
искове.
Конституирано е трето лице помагач на страната на ищеца - „,.
1
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и. 1 ГПК и чл. 422 ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена
на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е
престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за
исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422 ГПК чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата
следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „, на потребители за битови нужди в гр.София, действали
от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
5. Основателността на иска :
От представените по делото договори (л. 15 и л. 19) във връзка с
представеното удостоверение за наследници (л. 21), се установява, че Г. М. С.
е собственик на недвижим имот с адрес: гр. ,.
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период.
В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
2
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 3500,23 лв. С оглед на
принципът на диспозитивното начало, иска се явява основателен за
предявената сума от 3488,80лв.
В отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за
погасяване на задължението по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от , за извършване на услугата дялово разпределение. По делото се
установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на 41,36 лв. за
периода М.05.2021Г. - М. 04.2023 Г. Искът следва да се уважи в цялост.
Не са налице погасени по давност суми и по отношение на
задълженията за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Искът следва да се уважи в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
3
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя
размер на юрк.възнаграждение 100 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Г. М. С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „,, ,, сумите 3 488,80
лева (три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и 80 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, за гр. София, ,, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
485,30 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г.,
41,36лева (четиридесет и един лева и 36 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26588/2024 г. по опис на СРС, 78 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 9,30 лева (девет лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „,, ,, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство- 948,30 лв. и в
заповедно производство - 130,20 лв.
Решението е постановено при участието на , ,, като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4