№ 3
гр. Бургас, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Р. К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Р. К. Калиманова Въззивно търговско дело №
20242001000132 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 61 от 28.02.2024 година, постановено по търг. дело № 104/2023 година
по описа на Окръжен съд - Бургас, е:
1) унищожен по иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите сключения между С. Д. П., ЕГН ********** в лично качество и в качеството му
на ЕТ „ЕТ Савини - С. П.”, ЕИК ***********, със седалище град Бургас и адрес на
управление, ул. „Св. Патриарх Евтимий № 102, бл. -, вх. -, ет. 5, ап. 15 и „ЛЕНО“ АД, ЕИК
************, със седалище град Пловдив, п. к. 4000 и адрес на управление район
Централен, ул. „Калофер“ № 1, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Ал. Г. Т.,
договор за бизнес кредит с клиентски номер 6998 от дата 26.04.2021 година, нотариално
заверен с рег. № 4998 от 26.04.2021 година относно подписите от нотариус регистриран под
№ 491 на НК;
2) унищожен по иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите сключения между С. Д. П., ЕГН ********** в лично качество и в качеството му
на ЕТ „ЕТ Савини - С. П.”, ЕИК ***********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Св. Патриарх Евтимий № 102, бл. -, вх. -, ет. 5, ап. 15 и „ЛЕНО“ АД, ЕИК
************, със седалище град Пловдив, п. к. 4000 и адрес на управление район
Централен, ул. „Калофер“ № 1, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Ал. Г. Т.,
договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 55, том II, нотариално дело № 206/2021 година
но нотариус регистриран под № 491 на НК, вписан в Служба по вписванията - Бургас под
1
акт № 11, том 3, дело № 2871, вх. рег. № 5313/26.04.2021 година;
3) присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЛЕНО“ АД, ЕИК
************, чрез адв. Ж. Ж. - САК, личен № **********, с адрес за връчване: град София,
п. к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, с която същото се обжалва
като неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния
закон. Претендира се, че в рамките на първоинстанционното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили възможностите за
защита на въззивника. Визира се отхвърлената молба на страната за продължаване срока за
подаване на отговор поради липса на приложения към исковата молба и се навеждат
аргументи, че липсата на забележка в този смисъл в съобщението не обуславя извод за
връчването им. Като процесуално нарушение при приемане на доклада по чл. 374 от ГПК се
счита, че съдът не е приел като обстоятелство, което не се нуждае от доказване поставянето
на ищеца под ограничено запрещение, като същевременно на същия не е било указано, че не
сочи доказателства в подкрепа на това си твърдение. Настоява се, че са налице особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 133 от ГПК, респективно чл. 370 от ГПК,
поради което релевираните на по-късен етап възражения и направените по-късно
доказателствени искания не са преклудирани. Излагат се аргументи за наличието на
основателни съмнения досежно обективността на в. л. д-р Р. М. и правилността на нейното
заключение. Твърди се, че същата вече се е произнасяла в друго производство по въпроси,
касаещи психичното състояние на С. П., но това не е било взето предвид от съда, който е
оставил без уважение доказателственото искане за назначаване на повторна съдебно-
психиатрична експертиза. Обосновава се липса на преклузия и правен интерес от
снабдяването със съдебно удостоверение, чрез което въззивникът да се снабди с писмени
доказателства относно броя на договорите за кредит, сключени от С. П. в периода 2020
година - 2022 година и извършените по тях плащания. Излагат се съображения за
заинтересованост на свидетелите в първоинстанционното производство и за разминавания в
показанията на св. Р. Г. и св. Й. Хр. - роднини и попечител на С. П. относно първоначалната
поява на заболяването му. Според въззивника съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл. 31, ал. от ЗЗД. Изразява се позиция, че не може с категоричност да бъде установено
обстоятелство дали към момента на сключване на сделките П. е могъл да разбира и да
ръководи действията си. Твърди се, че по делото не са налични писмени документи,
свидетелстващи за негови хоспитализации или проведени лечения в годините, за които се
твърди, че състоянието му вече е било влошено. Поддържа се, че доколкото последната
предхождаща момента на сключване на сделките хоспитализация е била от 12.02.2021
година, а първата последваща такава - на 17.09.2021 година, към процесния момент П. е бил
в „светъл период“, като е теглил множество други кредити, част от които е връщал
доброволно и съзнателно е извършвал действия за избягване на кредиторите си,
включително чрез смяна на мобилния си телефон. Сочи се също, че въззиваемият
предварително е провел разговори със служители на дружеството, събрал е необходимите
2
документи за сключване на сделките, явил се е лично при сключването им, запознал се е със
съдържанието на договора за кредит и проекта за нотариален акт, след което собственоръчно
е положил имената и подписа си.
Моли се за отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Д. П., ЕГН
**********, в лично качество и в качеството му на ЕТ „ЕТ Савини - С. П.”, ЕИК
***********, действащ със съгласието на попечителя си Р. Л. Г., чрез адв. П. П. - АК -
Пазарджик, с адрес за връчване: град Пазарджик, ул. „Уилям Гладстон“ № 31, в който се
навеждат доводи за неоснователност на същата. Оспорват се претенциите на въззивника за
допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Излагат се
аргументи, че при липса на отбелязване или забележка в съобщението за връчване на
исковата молба за липса на приложения, следва да се приеме, че такива са били връчени,
особено предвид значителния обем на конкретните приложения. Обосновават се
съображения за реализиране на възможността на ответника-въззивник за активна защита в
пълен обем. Сочи се, че исковата молба е била връчена на ответната страна на 29.05.2023
година, на 09.06.2023 година й е бил разрешен електронен достъп до делото, а на 13.06.2023
година е бил подаден отговор на исковата молба, съдържащ възражения, основаващи се на
доказателствата към нея. Изтъква се, че по делото е наличен и допълнителен отговор по реда
на чл. 373 от ГПК, в който ответникът е можел да изчерпи напълно възраженията си. Твърди
се, че с исковата молба са били представени доказателства за поставянето на С. П. под
ограничено запрещение, а именно - удостоверение от 15.06.2022 година от Община Бургас, с
което се удостоверява, че въз основа на решение № 271 от 30.03.2022 година по гражд. дело
№ 2076/ 2021 година на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 20.04.2022 година са
назначени попечител и заместник-попечител на С. П.. Аргументира се настъпила преклузия
за представянето на нови доказателства от страна на въззивника. Отделно се обосновава
тяхната неотносимост, с оглед на това, че поставянето под запрещение на П. не е централен
факт от предмета на доказване, тъй като той следва времево сделките, чието унищожение се
иска. Твърди се също, че искането на въззивника за снабдяване със съдебно удостоверение е
било направено едва в последното по делото съдебно заседание в първоинстанционното
производство и правилно е било отхвърлено като преклудирано към този момент.
Обосновава се наличието на знание у въззивника за сключени от С. П. предходни договори
за заем още преди разпита на св. Г., предвид посочването в процесния договор за кредит, че
същият ще бъде използван за погасяване на конкретни стари задължения. В отговора се
изразява позиция, че участието на д-р Р. М. като вещо лице в делото за поставяне на С. П.
под запрещение не опорочава участието й в настоящото производство, с оглед различието в
предмета на делата и поставените задачи на вещото лице. Според въззиваемия, доброто
познаване на състоянието на пациента се явява аргумент за кредитиране на заключението, а
не за предубеденост на вещото лице. Твърди се още, че документите от гражд. дело №
2076/2021 година по описа на Окръжен съд - Бургас са били представени едва с писмената
защита, но дори да е можело да бъдат приобщени като доказателства, липсва противоречие
3
между заключенията на вещото лице в двете производства.
Поддържа се, че към момента на сключване на сделките С. П. не е можел да разбира
и да ръководи действията си. Излагат се съображения относно протичането на заболяването
през годините и наличието на когнитивни дефицити, датиращи много преди първата П.
проява на П.. Набляга се върху изразеното становище на вещото лице за липса на осъзнаване
на заболяването от страна на П., който макар и да разбира как да изтегли кредити, не може
да осъзнае последствията от тези си действия. Твърди се, че нотариусът, пред когото са били
изповядани процесните сделки няма специални знания в областта на психиатрията и не би
могъл самостоятелно да удостовери психиатричното здраве на П. към 26.04.2021 година.
Навеждат се аргументи за прекъснато лечение през месец февруари 2021 година и наличието
на данни за зачестяващи пристъпи и увеличаване броя на постъпване в психиатрична
клиника на П.. Оспорва се възможността на П. да възприеме съдържанието на двата
подписани от него договора, да осъзнае значението на термините в тях и последиците, които
те могат да имат за имуществото му, както и да съобрази поведението си с тези данни.
Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Претендират се разноски.
Не се ангажират доказателства.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се след справка в общодостъпния електронен търговски регистър, че по
повод заявление А1 за вписване на обстоятелства относно едноличен търговец под №
20210414180913 ищецът С. Д. П. е вписан като ЕТ „Савини-С. П.“ със седалище град Бургас
и адрес на управление ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 102, ет. 2, ап. 15 на 15.04.2024
година.
Доказателствения материал сочи, че на 26.04.2024 година между страните в процеса -
ищецът в лично качество и като едноличен търговец с посочено по-горе наименование и
ответното дружество са сключили договор за бизнес кредит клиентски № 6998, по силата на
който последното като кредитор е предоставило на ЕТ „Савини-С. П.“ като
кредитополучател, при участието на С. Д. П. като солидарен и ипотекарен длъжник,
лихвоносен обезпечен кредит с максимален размер до 18 000 евро, който следва да бъде
върнат, заедно с натрупаната върху него лихва по реда, предвиден в чл. 2.3 и чл. 2.4 от
същия. Постигната е договореност за дължимост от страна на кредитополучателя на
4
фиксирана лихва от 23% на година върху усвоената и непогасена част от главницата на
предоставения кредит, която се начислява ежемесечно за периода от деня, следващ датата на
получаване на кредита до датата на пълното изплащане на главницата; изчислява се на
дневна база 1/360 част от годишния размер на ден; дължи се и се изплаща по реда,
предвиден в чл. 2.4 и погасителния план, до пълното погасяване на кредита, независимо от
действието и срока на кредита и независимо от това дали за тях кредиторът е издал
съответните счетоводни документи или същите са получени от кредитополучателя.
Последният, при неизпълнение на което и да е задължение по договора на съответната дата
на падеж, дължи и неустойка за забава в размер на 0.27% върху непогасената част от
кредита за всеки ден, считано от падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми: за главница, лихва,
неустойка, други такси и разноски по договора. Нейният общ размер е ограничен до два
пъти размера на кредита, като при достигане на този лимит кредиторът ще спре нейното
начисляване. Съобразно чл. 4.1, като предварително условие за отпускане на кредита,
кредитополучателят и солидарният и ипотекарен длъжник са се задължили да предоставят
обезпечение чрез учредяване от страна на последния на първа по ред договорна ипотека
върху недвижими имот, находящ се в град Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 102, ет. 5,
ателие 15, подробно и изчерпателно описан в посочената по-горе разпоредба.
В изпълнение на така поетото задължение, на 26.04.2021 година С. Д. П. в качеството
си на солидарен и ипотекарен длъжник и като ЕТ „Савини-С. П.“, на основание процесния
договор за кредит в размер на сумата от 18 000 евро, е учредил в полза на „Лено“ АД, чрез
пълномощника му, ипотека върху горепосочения недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор № 07079.615.37.3.15 по КККР на град Бургас, с предназначение на обекта
„Ателие за творческа дейност“, при съответно описани граници, който договор е
инкорпориран в нотариален акт № 55, том II, рег. № 4997, дело № 206/2021 година на
нотариус с район на действие Районен съд-Бургас. В него е включено и съгласието на
страните по сделката при пълно или частично погасяване на коя да е вноска по главницата
и/или лихвите по договора за бизнес кредит, както и в случаите на предсрочна изискуемост,
упоменати в него кредиторът да може по своя преценка за обяви за изцяло и предсрочно
изискуем заема и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си, като се
удовлетвори чрез продажбата на ипотекирания имот по съответния ред.
Не е спорно също така, че с решение № 271 от 30.03.2022 година по гражд. дело №
2076/ 2021 година на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 20.04.2022 година С. П. е
поставен под ограничено запрещение, като са му назначени попечител и заместник-
попечител. На същия, видно от експертно решение № 1987 от 214/16.12.2021 година,
издадено от ТЕЛК към УМБАЛ-Бургас е призната 60% трайно намалена работоспособност
за срок от една година. Като водеща зиагноза за лицето е вписана „Ш.я“.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че заболяването на
ищеца „П. Ш.я“ е констатирано от ранна детска възраст, 5-6 клас. Тогава е била потърсена и
медицинска помощ. През 2018 година той за първи път е постъпил в психиатрично
5
заведение, като впоследствие през следващите години е постъпвал многократно. След
смъртта на баща му през 2019 година са започнали големите проблеми, като според
свидетелката Г. това се дължи на обстоятелството, че той не е приемал предписаните му
лекарства. В резултат на болестта останал без работа; можел е остане и без жилище предвид
сключения договор за кредит и даденото обезпечение за него, защото нямал други доходи.
По повод на същия той и е обяснил, че парите му били поискани от приятелката му и
неговото обкръжение, които са го изоставили след като същите са свършили. Той самият не
е бил наясно и не е знаел, че има регистрация като едноличен търговец. Според Г., ищецът
няма реална представа как да се справи с възникналата ситуация, как ще върне парите. Пред
нея казвал, че няма да слуша хората покрай него, а в следващия момент и казвал, че ако не го
направи, те ще го бият.
При разглеждането на делото от настоящата инстанция във връзка с наведените
доводи и съображения и като е счел, че са налице предпоставките на приложимата правна
норма за това, същата е допуснала извършването на повторна съдебно-психиатрична
експертиза за установяване психическото състояние на ищеца-физическо лице към датата на
сключване на процесната сделка. Вещото лице по същата в депозираното по делото
заключение е посочило, че С. П. е психомоторно видимо и вътрешно напрегнат, съответно
на ситуацията, в която се намира, с оскъдна мимична и пантомимична изразност.
Ориентиран е за собствена личност, време, място и актуални събития. Субкритичен е
относно психичното си разстройство. Мисловният процес протича със забавен темп,
разкъсан на големи интервали, трудно вербализира изживяванията си, с доловими
параноидни налудности за отношение, въздействие и увреждане, изводими от епизодично
вербални коментиращи го халюцинации и псевдохалюцинации с неприятен характер. Той е
емоционално-волево нивелиран, с манифестна емоционално-волева редукция на личността.
В нагонната сфера се откроява упорит диссомничен синдром. Вниманието е редуцирано по
обем, концентрация, превключваемост и разпределяемост и е подчинено на психозните му
преживелици. Паметта е в рамките на нормата, но девиирана, съобразно изживяванията му.
Интелектът му е болестно затормозен вследствие на патологичните отклонения на
психичните му функции, както и на социалната дезинтеграция. Първата му хоспитализация
в ЦПЗ-Бургас е от 22.10.2018 година до 30.11.2018 година, когато е бил диагностициран с
„П. Ш.я. П.“. Следват 3 хоспитализации в същото лечебно заведение, като последната е в
отделение „Дневен стационар“. През 2021 година е лекуван стационарно в ЦПЗ-Бургас, а
през 2022 година - двукратно в същия стационар. Постъпвал е доброволно, но често е
изписван преждевременно, по негово настояване, с не напълно овладяна симптоматика. В
домашни условия не е приемал коректно назначената му поддържаща терапия, в резултат на
което не се достига до пълноценна терапевтична ремисия, психотичните симптоми
персиситират, постоянно влияят поведението му и са довели до манифестна емоционално-
волева редукция на личността, с превалиране на негативната симпоматика. Експертът е
заключил, че той се диагностицира с „П. Ш.я. Непрекъснато протичане. Чести обостряния с
параноидно-халюцинаторен синдром. Емоционално-волева промяна на личността“.
Непрекъснатият ход на П.та Ш.я, която представлява хронично психично разстройство,
6
увреждащо в по-малка или по-голяма степен психичните функции и психичния живот на
личността, се проявява в цялостна редукция на личността и епизоди на обостряне. При С. П.
се регистрира когнитивен и екзекутивен дефицит. Неблагоприятния дългогодишен ход на
психичното разстройство е довел до манифестна емоционално-волева промяна на личността,
която се проявява с болестно снижение на емоционалния и волевия потенциал, което е
възможно да регресира в апатико-абуличен синдром /отсъствие на емоции и волеви актове/.
При П. се регистрира маркантен когнитивен и екзекутивен дефицит, което е довело до
недооценъчност при мисловните функции и поведенчески проявления. Неблагоприятното
протичане на психичното заболяване е довело до патологични качествени промени в
личностовата конструкция на П., засягащи всички сфери на психичен живот и
функциониране. Тази шизофренна промяна на личността му отговаря на медицинския
критерий продължително качествено разстройство на съзнанието. Последното го е лишило
от психична годност да разбира и ръководи действията си към 26.04.2021 година при
сключване на двата процесни договора. Протичането на психичното заболяване при него е
непрекъснато. Епизодите /обострянията/ с психотична симптоматика се случват в рамките
на непрекъснатия ход на болестта. При злокачествения непрекъснат ход на шизофренния
процес, в резултат на нарушаването на когнитивните и екзекутивните функции на психичен
живот, както и на социалната дезинтеграция, интелектуалните възможности на ищеца са
болестно редуциране. Заключено е, че дисфункцията във всички нива на психичен живот,
включително интелектуалната и волевата сфера на поведение са лишили С. Д. П. от
психическа годност да мисли логично и да действа разумно към датата на подписване на
сделките
При съобразяване на горната фактическа обстановка, установена по идентичен начин
и от окръжния съд, правилен е изводът на същия, че към момента на оспорените сделка по
нотариален акт № 55 от 26.04.2021 година и договор за бизнес кредит клиентски ищецът С.
Д. П. е страдал от заболяване, което му е попречило да разбира и да ръководи действията си.
Когато се твърди, както е и в конкретния случай, че при извършване на процесните сделки
длъжникът, който към този момент е бил дееспособно лице, се е намирал в състояние, в
което не е могъл да разбира и ръководи действията си, квалификацията на порока е по чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда, че е унищожаем договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. Лицето не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и
правните последици от извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато
макар и да съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си.
Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и кумулативното им
съществуване. Посочената в разпоредбата невъзможност може да бъде продължителна или
краткотрайна, като трябва да е последица на физиологично или психично състояние на
лицето, което може да се дължи на различни причини. Наличието на такова състояние
представлява медицинския критерий, наличието на който е една от предпоставките за
унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като само то обаче не е достатъчно за това. За да
бъде унищожаем договорът на посоченото основание е необходимо волята на страната
7
действително да е била опорочена, като физиологичното или психичното й състояние
действително да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към
момента на сключването на договора. Тези обстоятелства представляват юридическия
критерий, въз основа на който трябва да се прави извод за наличието на хипотезата на чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД. Двата критерия - медицинския и юридическия са взаимосвързани и подлежат на
едновременно разглеждане в производството по иск с посоченото правно основание.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че към
правнорелевантния момент - сключването на двата договора, единият от които във формата
на нотариален акт ищецът С. Д. П. е бил лишен от психическа годност да разбира и
ръководи действията си. В тази насока е заключението на вещото лице по допуснатата и
извършена повторна съдебно-психиатрична експертиза, което е пълно, обосновано, ясно и
компетентно. Експертът е посочил конкретно какво е установил от представената
медицинска документация и личния преглед на лицето, за да обоснове посочения по-горе
краен извод относно невъзможността на последното да разбира свойството и значението на
постъпките се и да ги ръководи предвид това, че страда от психично заболяване. Този негов
извод съответства изцяло на медицинската документация по делото и показанията на
разпитаните двама свидетели, имащи непосредствени впечатления от бита и състоянието на
ищеца, при това за продължителен период от време. Разпитан в съдебно заседание, същият е
дал подробни и изчерпателни обяснения по повод зададените му въпроси от значение за
правнорелевантните за делото факти. Поради това именно съдът кредитира експертизата,
като основава изводите си на нея, още повече, че във всички или в повечето от случаите
установяването на разглежданото състояние изисква притежаването на специални знания,
поради което именно се изисква назначаването на вещо лице и даване от негова страна на
заключение за това налице ли е физиологично или психично състояние на лицето, което
може да се отрази на възможността му да формира правно валидна воля и каква е степента, в
която състоянието може да повлияе в тази насока.
Не може да бъде споделено поддържаното в жалбата твърдение, че е налице
разминаване в свидетелските показания. Посоченото при разпита от двамата свидетеля не
само не е противоречиво, а се допълва взаимно, последователно и освен това е в унисон с
целия останал доказателствен материал, обсъден от съда по-горе. Неоснователно е и
твърдението по въззивна жалба, че доколкото последната предхождаща момента на
сключване на сделките хоспитализация е била от 12.02.2021 година, а първата последваща
такава - на 17.09.2021 година, към процесния момент П. е бил в „светъл период“, като е
теглил множество други кредити, част от които е връщал доброволно и съзнателно е
извършвал действия за избягване на кредиторите си, включително чрез смяна на мобилния
си телефон. При разпита в съдебно заседание експертът в отговор на зададените му в тази
насока въпроси е посочил, че в хода на болестта на П. пълноценен светъл период не се
регистрира в продължение на всичките му хоспитализации, което е характерно за
непрекъснатото протичане на болестта. Тя се развива с периоди на обостряния, като
психотичната симптоматика, независимо от това дали и позитивна или негативна е
8
постоянна, перманентна.
Предвид изложеното и след съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства /писмени и гласни/, както и заключението на вещото лице по повторната
съдебно-психиатрична експертиза, настоящата инстанция приема, че по делото е доказано
при условията на пълно и главно доказване, че към 26.04.2021 година С. Д. П. не е можел да
действа разумно - да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си, поради което и предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД са
основателни и правилно като такива са били уважени. Следва да се отбележи, че съдът
изцяло споделя изводите на окръжния съд, изложени в обжалваното съдебно решение,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
От изложеното до тук е видно, че изводите на двете инстанции съвпадат, поради
което и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На ищеца - въззиваем, с оглед изхода на настоящото производство, следва да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, които се свеждат до възнаграждение на
ангажирания от него един адвокат, уговорено като платимо между тях при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА. При съобразяване на обжалваемия материален интерес, който съвпада с
цената на двата предявени и поддържани иска, определено при съобразяване правилата на
Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
чл. 7, ал. 2, т. 4 за всеки един от тях, същото възлиза общо на сумата от 9 135.36 лева /сбор от
сумите 3 530 и 5 605.36 лева/ и следва да бъде възложено в тежест на въззивника „ЛЕНО“
АД. Тъй като пълномощникът на последния е заявил, че оспорва адвокатското
възнаграждение само, ако същото надхвърля минимума по Наредба №1, а съдът го е
определил именно в минималния размер по цитирания акт, то фактически възражение за
прекомерност не следва да бъде обсъждано по същество.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 28.02.2024 година, постановено по търговско дело
№ 104/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „ЛЕНО“ АД, ЕИК ************, със седалище град Пловдив, п. к. 4000 и
адрес на управление район Централен, ул. „Калофер“ № 1, ет. 5, представлявано от
изпълнителния директор Ал. Г. Т. да заплати на адвокат П. В. П. - АК - Пазарджик, с адрес
на кантората: град Пазарджик, ул. „Уилям Гладстон“ № 31 сумата от 9 135.36 /девет хиляди
сто тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляващо адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Бургаския
апелативен съд.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10