№ 410
гр. Велико Търново, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20254110200838 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Т. Б. П., ЕГН ********** , против
Наказателно постановление (НП) № 19-1275-002243 от 11.11.2019 год.,
издадено от ВПД Началник сектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Велико Търново, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението и твърди, че не е
знаел за проблемите с регистрацията на автомобила.
Жалбоподателят, нередовно призован (не е намерен на посочения
адрес), не се явява в съдебно заседание и не се представлява . Въззиваемата
страна – ОД на МВР Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, редовно
призовани, не изпращат представител .
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е започнало на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с Постановление № 2491/2019 г. от
25.10.2019 г. Районна прокуратура – Велико Търново е отказала да образува
досъдебно производство и е изпратила преписката на „Пътна полиция“.
1
В посоченото постановление е прието за установено, че на
08.02.2019 г. в 11:38 часа в гр. Велико Търново, на ул. „Независимост“ № 9, в
посока ул. „Стефан Стамболов“, се е движел лек автомобил марка "Хюндай
Санта Фе" с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя Т. Б.
П.. Движението на автомобила е заснето и установено с автоматизирано
техническо средство (АТСС) "Sairn m*Speedet 2 D", монтирано в служебен
автомобил "Киа Сийд" с рег. № ***.
При извършена справка в информационните масиви на МВР е
констатирали, че управляваното моторно превозно средство не е регистрирано
по надлежния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена служебно
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 20.11.2018 г.
В хода на прокурорската проверка по преписка вх. № 2491/2019 г. са
снети обяснения от жалбоподателя Т. П., който е заявил, че е предоставил
автомобила на лицето ***, но не може да посочи кой конкретно е управлявал
МПС на процесната дата. Свидетелят *** също не е посочил кой е бил водачът
към момента на заснемане на нарушението.
Чрез писмо с рег. № 4332р-35955/30.09.2019 г. на Началника на ОПП
при СДВР, е установено, че собственикът на автомобила Т. Б. П. не е бил
уведомен по надлежния ред за служебно прекратената регистрация на
автомобила му на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въз основа на тези данни прокурорът е приел, че липсва умисъл за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като собственикът не е
знаел за дерегистрацията, и е прекратил преписката. Материалите са
изпратени на АНО за ангажиране на административнонаказателна
отговорност.
На 11.11.2019 г., въз основа на постановлението на прокурора и
събраните материали, е издадено обжалваното НП № 19-1275-002243, с което
жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е основателна. Наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът намира, че към момента на постановяване на настоящото
решение възможността на държавата да санкционира дееца е погасена по
давност. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на давността се прилагат
разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
давността за деяния, които се наказват с глоба, е три години. Според чл. 81, ал.
3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
2
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80 (т.нар. абсолютна давност). В
конкретния случай срокът на абсолютната давност е 4 години и 6 месеца (3
години + 1/2 от тях).
Нарушението е извършено на 08.02.2019 г. Срокът на абсолютната
давност започва да тече от довършване на деянието и изтича на 08.08.2023 г.
Изтичането на абсолютната давност е факт с правно значение, който
съдът е длъжен да следи служебно. То погасява правото на държавата да
реализира административнонаказателната отговорност, независимо от това
дали нарушението е извършено или не. Това налага безусловна отмяна на
наказателното постановление.
Освен това следва де се отбележи и следното:
Основният елемент от състава на административното нарушение е
вината. За да бъде наложено наказание, деянието трябва да е извършено
виновно – умишлено или по непредпазливост (чл. 7 от ЗАНН). В конкретния
случай, от събраните по делото доказателства и по-конкретно от
констатациите в Постановлението на Районна прокуратура – Велико Търново,
въз основа на което е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН
административнонаказателното производство, се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила му.
Задължението за уведомяване е на административния орган. След
като собственикът не е получил такова уведомление, той е бил в неведение
относно правния статус на автомобила. Следователно, дори да се приеме, че
той е управлявал автомобила (въпреки че това не е безспорно доказано, тъй
като нарушението е заснето с камера, а той отрича да е шофирал), той не е
съзнавал и не е могъл да съзнава общественоопасния характер на деянието – а
именно, че управлява нерегистрирано МПС. Липсата на знание за
дерегистрацията изключва както умисъла, така и непредпазливостта, тъй като
незнанието не се дължи на небрежност на водача, а на пропуск в процедурата
по уведомяване от страна на органите на МВР.
Липсата на вина е абсолютно основание за отпадане на
административнонаказателната отговорност.
Допълнително, НП страда и от недоказаност на авторството на
деянието. Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
"управлява" автомобила , но нарушението е установено с техническо средство
без спиране, а в преписката има данни, че автомобилът е ползван и от други
лица. Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП ангажира отговорността на
собственика при неустановен водач, но вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1
3
от ЗДвП изисква изпълнително деяние "управление". При наличието на
категорични данни за липса на вина относно дерегистрацията обаче, въпросът
за авторството остава на заден план, тъй като липсата на субективен елемент е
достатъчна за отмяна на акта.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-002243 от
11.11.2019 год., издадено от ВПД Началник сектор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Т. Б. П., ЕГН **********, за
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4