Решение по дело №1634/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 76 |
| Дата: | 10 март 2025 г. |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20245220201634 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 декември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против обв. П. И. И. от гр. П. е за престъпление по чл.131
ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.2 от НК, за това че на 12.08.2024 г. в гр. П., в
условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръце през лицето, с
шамари, с удари нанесени с джапанка по тялото, е причинил лека телесна
повреда на В. И. И., изразяваща се в кръвонасядания и лек оток по дясната
буза и кръвонасядания лявото седалище и лявото бедро, с което и е причинил
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Делото е било образувано по внесен ОА от РП- П., като в
разпоредително заседание с протоколно определение съдът постанови делото
пред първата инстанция да се разгледа по реда на глава ХХVІІІ от НПК-
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, при наличието на материалноправните предпоставки за това.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и не дава
обяснения. Моли съда за справедливо решение, като пледира че е невинен.
Защитникът му излага становище за невиновност на обвиняемия, поради
неизвършване на вмененото му престъпление и недоказаност на обвинението,
като прави искане съдът да го оправдае. Алтернативно предлага, ако бъде
признат за виновен да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата да бъде
определен в максималния предвиден в закона.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Пострадалата В. И. и обв. П. И. сключили граждански брак на 20.07.2023
г. Първоначално отношенията между двамата били много добри. По-късно
същата година постр. И. установила, че някой нерегламентирано влизал в
профила й във Фейсбук и в електронната й поща, за което тя подала сигнал в
прокуратурата. Научавайки за това обв. И. започнал непрекъснато да разпитва
пострадалата кой влизал в профила и акаунтите й, както и за други неща, като
тя нямала отговор на тези въпроси, а поведението на обвиняемия я тормозело.
Впоследствие обв. И. взел СИМ- картите на пострадалата и тя реално
останала без телефон. Той продължавал да я разпитва кой посещава нейните
акаунти и след като тя не можела да му даде отговор, я биел. Това се случвало
системно и през 2024 г., като пострадалата се страхувала да сигнализира
полицията и прокуратурата.
На 12.08.2024 г., вечерта, обв. И. и пострадалата И. били в дома си в гр.
1
П. на бул. „***“ № .... Пострадалата не се чувствала добре, като от няколко дни
й било лошо. Въпреки това обвиняемият започнал поредният скандал, при
който нанесъл на пострадалата удари по тялото и главата, с шамари и
джапанка. Понеже и станало доста зле, двамата посетили спешен кабинет в
МБАЛ „Хигия“, където на пострадалата била включена система.
Медицинският екип установил, че по тялото и главата на пострадалата имало
синини и след разговор с нея разбрали, че тя е била бита. Тези обстоятелства
били отразени и от дежурния лекар в издадения амбулаторен лист за преглед
на пациент. Поради тази причина бил подаден сигнал на телефон 112, след
което от ОДЧ при РУ- П. в болницата бил изпратен полицейски автопатрул, в
чиито състав били свидетелите Б. А. и А. Ч..
При пристигане на място, свидетелите А. и Ч. установили пострадалата
И. в спешния кабинет на болничното заведение, която била много разстроена
и плачела. Полицейските служители констатирали, че И. имала синини по
бедрата и дясната скула. Пред тях тя разказала, че по-рано същата вечер към
21:00 часа, в семейното им жилище, съпругът й- обв. П. И. й нанесъл побой,
като пояснила че това не се случвало за първи път и че той системно я биел, но
тя се страхувала да се оплаче. Също така И. споделила, че съпругът й щял да
се върне да я вземе от болницата, но тя не искала да се прибира, тъй като се
страхувала от него и изразила желание да подаде жалба за домашно насилие.
Малко по-късно в болничния кабинет пристигнал обв. П. И., като заявил
на полицаите, че идвал да забере съпругата си, която довел по-рано поради
това че не се чувствала добре, но трябвало да изчака системата. Тогава св. А.
му обяснил, че срещу него е подаден сигнал от лекарския екип, тъй като по
тялото на пострадалата И. били констатирани синини от удари, за които тя
обяснила че са от нанесен й от него побой. След това обв. И. бил задържан за
24 часа по ЗМВР и отведен в сградата на РУ- П.. Пострадалата И. също била
придружена от полицаи- свидетелите И. П. и колегата му В. до сградата на РУ,
където св. Ч. съставил Доклад за посетен сигнал за домашно насилие и
попълнил въпросник към него по данни от пострадалата И..
На 13.08.2024 г. пострадалата И. сезирала Районен съд- П. с молба за
защита по ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр. дело № 3395/2024 г.
по описа на съда. С определение от същата дата по посоченото дело спрямо
пострадалата И. била взета мярка за незабавна защита срещу домашно
насилие, извършено на 12.08.2024 г. от нейния съпруг. обв. П. И. и била
издадена Заповед за незабавна защита, копие от която била връчена на обв. И.
от полицейския служител при РУ- П.- св. Е. Г.. Той съставил и протокол за
предупреждение на обвиняемия, като го предупредил да се въздържа от
домашно насилие спрямо пострадалата В. И. и да спазва издадената заповед за
защита.
Въз основа на подадения сигнал до полицията, било образувано
настоящето наказателно производство, което започнало с разпит на
пострадалата.
2
От заключението на изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза
по писмени данни, чието заключение съдът цени като обективно и
обосновано, се установява, че в резултат на развилия се гореописан инцидент
на пострадалата при прегледа й от съдебен лекар два часа по-късно, са
причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане и лек оток по
кожата на долния клепач на дясното око и горната част на дясната буза и
кръвонасядания по кожата на лявото седалище и горната част на лявото бедро.
Според вещото лице посочените травми са причинени по механизма на
действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговаряли да са получени при побой с отворени ръце (шамари) по лицето и
удари с джапанка по тялото към момента на инкриминираната дата (така както
е съобщила пострадалата при прегледа й от съдебния лекар- бел. моя). Тези
травматични увреждания са причинили на пострадалата И. болка и страдание
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за период около 2-4 дни от датата на
травмата.
На ДП е била изготвена и съдебна психиатрично-психологична
експертиза на пострадалата В. И., след като тя депозирала в прокуратурата две
жалби, в които твърдяла, че сама си е причинила установените по тялото й
травматични увреждания. Според експертното заключение, ценено от съда
като компетентно и обосновано, при освидетелстването на пострадалата от
вещите лица- специалисти, било констатирано, че тя е склонна към прояви на
т. нар. „социална желателност“, която се проявявала в стремеж да дава
отговори и мнения, които смята, че другите биха приели, възприели и
одобрили с цел да прикрие негативните постъпки в поведението на своя
съпруг П. И., смятайки, че по този начин ще го защити. По този начин постр.
И. изпадала в противоречие със самата себе си и поемала цялата вина върху
себе си. Според експертите това й поведение било характерно за жертвите на
домашно насилие. В заключението е посочено, че И. е способна да възприема
правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях, като на база преживяното вещите лица допускат, че на моменти е
възможно тя да фантазира, да си измисля и да преиначава фактите от
действителността. Също така от експертите е установено, че пострадалата
проявява склонност да се поддава на манипулации. По време на изследването
тя има ясен спомен за извършеното спрямо нея и разбира неговия смисъл и
значение, т.е. вменяема е.
В съдебно заседание вещите лица потвърдиха своето заключение, като
допълнително уточниха, че пострадалата в първоначалното си поведение е
разказала за нанесения й от обвиняемия побой, за преживяванията, за
насилието и страховете си, но впоследствие започнала да изпитва вина,
поради емоционалната и финансовата си зависимост от обвиняемия, поради
което се проявило и нейното социално желателно поведение и стремеж да го
защитава, отричайки че я бие, че упражнява насилие над нея. Също така
експертите поясниха, че И. се ръководи от чувства, емоции и импулси, тъй
като страда от емоционално разстройство още от ранно детство, но това не е
3
психична болест и тя не е невменяема. Въпреки, че е емоционална личност,
вещите лица не са открили у нея т. нар. „емоционален мазохизъм“ (да се
чувстваш и да искаш да бъдеш „жертва“), като по-скоро е „хистрионна
личност“- импулсивно-емоционална личност.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе от показания на
свидетелите Б. А., дадени в съдебната фаза на процеса, както и показанията на
този свидетел и свидетелите Е. Г., А. Ч. и И. П., дадени в досъдебната фаза на
процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от
НПК, а също и от горекоментираните заключения на СМЕ и съдебната
психиатрично-психологична експертиза и писмените доказателства, приети по
делото и тези инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283
от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се
и кореспондират помежду си, като абсолютно достоверно очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Вярно е, че пострадалата В. И. в съдебната фаза на процеса заяви, че не
желае да бъде свидетел по делото и това е нейно право по силата на закона
като съпруга на обв. И.. Нейното поведение в съдебното заседание, възприето
и от съда, обаче беше показателно за това, че тя е силно повлияна от емоциите
си и от упражняваното спрямо нея от страна на обвиняемия негативно
въздействие, като всички те ръководят и нейното поведение. Това напълно
обоснова и подкрепи становището на вещите лица, изготвили СППЕ, че
пострадалата е импулсивно-емоционална личност. Същевременно не убягна
от вниманието на съда и обстоятелството, че пострадалата избягваше
визуален контакт с обвиняемия, но същевременно търсеше такъв със
защитника му при вземане на решение дали да остане свидетел по делото или
да се откаже да свидетелства. Затова и не остана съмнение за съда, че взетото
от постр. И. окончателно решение да не бъде свидетел е в резултат от една
страна на изпитвания страха и зависимостта й от обвиняемия (съзнавайки, че
тя е основен свидетел по обвинението срещу него), а от друга страна проява
на социалната й желателност. От тук и нейното колебание дали да разкаже за
случилото се с нея или да запази мълчание, като по този начин своеобразно
„оневини“ и защити действията на своя съпруг.
И без показанията на пострадалата И. обаче фактическата обстановка,
описана по горе се установи от показанията на преките очевидци, възприели
получените от пострадалата травматични увреждания, но също така и преки
свидетели на нейното емоционално и психично състояние и поведението й,
непосредствено след нанесения й побой, когато е била в спешния кабинет,
където й е оказана лекарска помощ, а именно свидетелите Б. А. и А. Ч.. И
двамата са категорични в показанията си, дадени на ДП, че са възприели
синините по бедрата и дясната скула на лицето на постр. И.. И двамата
еднопосочно сочат, че пред тях пострадалата е заявила, че тези наранявания са
4
й причинени от обв. И., който й бил нанесъл побой, като я удрял с ръце и с
джапанка, малко по-рано същата вечер, както и че това не се случвало за
първи път, като той системно я тормозел и биел, а на въпроса на св. Ч. защо не
се е обадила или подала сигнал, пострадалата споделила, че нямала телефон и
че мъжът й бил взел всичко, както и че много се страхувала. Св. А. е посочил
също и това, че пострадалата заявила, че съпругът й щял да дойде да я забере
от болницата, но тя категорично не искала да се прибере с него и че желаела
да потърси и получи защита срещу домашно насилие.
В подкрепа на показанията на свидетелите А. и Ч. са и показанията на св.
И. П.- полицейският служител от АП, който съпроводил пострадалата И. от
болничното заведение до сградата на РУ- П. въпросната вечер. Той е заявил,
че по време на пътуването пострадалата е била силно разтревожена и отново
се оплакала, че е била бита от съпруга си и че не било за първи път, както и че
докато била в сградата на полицията постоянно повтаряла, че е тормозена и
бита от обвиняемия и че много се страхувала от него, като категорично
заявявала че няма да търпи повече това насилие и ще подаде молба за
издаване на „ограничителна заповед“.
В унисон с показанията на посочените свидетели са и заключенията на
СМЕ и СППЕ. В първото категорично вещото лице е посочило, че
причинените на пострадалата травматични увреждания са получени по
начина, по който тя е съобщила на съдебния лекар при освидетелстването й,
около 2-3 часа след нанесения й побой- а именно че е била бита с удари с
шамари и джапанка по тялото, главата и лицето от нейния съпруг- обв. И..
Така описаният механизъм, както и споделеното непосредствено след случая
от пострадалата пред полицейските служители, изключва лансираната от
самата пострадала версия при проведеното психиатрично-психологично
изследване от вещите лица-специалисти, на която се уповава и защитникът на
обвиняемия, а именно за причинени самонаранявания, което пък и се подкрепя
от становището на експертите за проявена „социална желателност“ (лъжа) на
постр. И. за оневиняване на обвиняемия, поради това че тя е емоционално и
финансово зависима от него, която реакция според вещите лица е типична за
жертвите на домашно насилие. Още повече, че тя е склонна към вербална
агресия и агресивна раздразнителност, в което и съдът се убеди по време на
провеждане на съдебното заседание, които заедно със социалната желателност
ръководят и нейното поведение да защити негативните прояви в поведението
на своя съпруг, което пък е улеснено и от това, че според вещите лица
пострадалата е податлива и на манипулации. Всичко това не само според
вещите лица, но и според съда се дължи на формирания у постр. И. и
наслагван във времето страх от физическа агресия, проявена към нея от обв.
И.. Затова и първоначално пострадалата е постъпила житейски логично и
спонтанно като е потърсила защита и съдействие от компетентните органи за
нанесените й телесни наранявания от обвиняемия, но по-късно след
обмисляне на възможните нови негативни последствия за нея се е разколебала,
а вероятно и под оказано й психическо въздействие било от обвиняемия, било
5
от трети лица, от предприетите действия за получаване на закрила, затова и с
различни поведенчески прояви се опитва да оневини своя съпруг- подаване на
молби до прокурора, че се е самонаранила, изпитване на вина и оправдаване
на действията на обвиняемия пред вещите лица, отказ да бъде свидетел по
делото и др. под.
Всичко изложено по-горе даде достатъчно основание на съда да направи
несъмнения извод, че обв. И. е извършил престъплението, в което е обвинен. В
първоначалните си кратки обяснения, дадени на ДП, той е отрекъл
извършването на деянието, за което е обвинен, която версия е доразвита от
защитата в хода по същество в съдебната фаза на процеса, уповаваща се на
твърдението, че пострадалата е лабилна личност, че лъже и измисля, което
било установено от вещите лица. Тези твърдения обаче категорично се
оборват от останалите коментирани по-горе обективни доказателства, поради
което и съдът ги прие за защитна позиция, с която се цели омаловажаване на
поведението на обвиняемия с цел избягване на наказателната отговорност.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен начин, че на
инкриминираната дата и място, обв. И. е нанесъл побой на пострадалата И.
чрез удари с ръка (шамари) и с джапанка по тялото, главата и лицето й, като й
е причинил подробно описаните в заключението на СМЕ и в амбулаторния
лист издаден от лекаря в СПО и коментирани по-горе травматични
наранявания, които по медико-биологичния критерий са и причинили болка и
страдание за период около 2-4 дни от нанасянето им, което пък представлява
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Доказан е и обективния
признак нанасяне на телесната повреда в условията на домашно насилие по
смисъла на чл.93 т.31 от НК, тъй като е безспорно установен факта, че
пострадалата И. и обв. И. към инкриминираната дата са живели заедно като
съпрузи в едно жилище, както и че обвиняемият е упражнил спрямо
пострадалата системно физическо насилие- нанасяне на побой. Упражненото
спрямо пострадалата от страна на обвиняемия физическо, психическо и
емоционално насилие, което е упражнявано системно в рамките на почти 1
година, покрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от
ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
поведението си обв. П. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.2 от НК, като
на 12.08.2024 г. в гр. П., в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на
удари по лицето и тялото е причинил лека телесна повреда на В. И. И. от гр.
П., изразяваща се в кръвонасядания и лек оток по дясната буза и
кръвонасядания по лявото седалище и лявото бедро, представляващи болка и
страдание.
Обвиняемият е имал представи за всички обективни елементи на
осъществения престъпен състав, включително и квалифициращия, т.к. е
съзнавал, че с нанасянето на удари с шамари и с джапанка по лицето, главата и
6
тялото на пострадалата И. й причинява телесни наранявания, които ще
доведат до болка и страдание, и че двамата са съпрузи, живеят заедно в
семейното си жилище, т.е. че упражненото физическо насилие и причинена
лека телесна повреда е в условията на домашно насилие.
Обвиняемият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед
причинените конкретни увреждания на пострадалата, както и с оглед времето,
мястото, начинът и мотивът за извършване на деянието.
Обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност. Вярно
е, че предвид настъпилата реабилитация по право за предходните осъждания
към датата на извършване на настоящето деяние, не е осъждан, но
извършените от него в миналото престъпления са тежки, умишлени, като
същите наред с данните за неговата личност и проявената агресия спрямо
пострадалата, го характеризират като изключително негативна личност, без
морални задръжки и мисъл за безнаказаност. Този извод се потвърждава и от
последващото настоящето деяние престъпление, за което е осъден с влязла в
сила присъда.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското
правосъзнание на дееца, недостатъчната му способност за психо-физически
самоконтрол, както и незачитането на телесната неприкосновеност на
личността.
Като отегчаващи наказателната отговорност на обвиняемия съдът
прецени негативните му характеристични данни, липсата на критичност към
извършеното, както и че причинената лека телесна повреда се изразява в
повече от едно нараняване. Като смекчаващо обстоятелство се отчете
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи и тежкото му
семейно и материално положение и имотно състояние. Не се отчете от съда
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация по предходните осъждания и предвид
обстоятелството, че последното му осъждане е за деяние извършено след
настоящето престъпление, т.к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на чл.78а ал.1 от НК в диференцираната процедура по Глава
ХХVІІІ от НПК.
Съдът отчете фактите, че за престъплението по чл.131 ал.1 т.5а във вр. с
чл.130 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една година
или пробация, както и обстоятелствата, че обв. И. е пълнолетен, не е осъждан
7
(с оглед изложените по-горе съображения), не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Не са налице и отрицателните предпоставки на ал.7 на чл.78а от НК. Поради
това съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК- за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Затова и като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а ал.1
от НК съдът счете, че на обв. П. И., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 2 500 лева, с което ще се постигнат целите на административното
наказание. За да определи такъв размер на глобата, съдът съобрази и
семейното, материално положение и имотно състояние на обвиняемия и
изходи от степента на вината му.
С оглед изхода на делото (постановеното осъдително решение) и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. П. И. да заплати в сторените
на ДП разноски за изготвяне на двете експертизи в размер на 2407.14 лева,
платими по сметка на ОДМВР-П., и съдебно-деловодни разноски-
възнаграждение на вещите лица за явяване и защита на експертните
заключения в размер на 130 лв., платими в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-П..
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8