Р Е Ш Е Н И Е № 262473
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12202 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Л.В.Щ. против М.Т.Щ.,
с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.108 ЗС.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е вещен ползвател на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****,
представляващ жилище, апартамент №**, находящ се на етаж * от жилищната сграда
в гр. *****, като правото на ползване й било учредено с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *****г. В имота живеели страните по спора,
като преди смъртта им и *****на ищцата, както и *****на ответницата – ***на
ищцата. След смъртта на двамата, след 2018 г. ответницата ограничила достъпа на
ищцата до определи стаи от имота – спалнята и хола, като я изолирала в кухнята,
където тя спяла, хранела се и стояла през деня. Посочва, че собственик на имота
бил ***й Р. Г. Щ., а ответницата нямала права по отношение на имота. Предвид
изложените твърдения предявява настоящия иск по реда на чл.108 ЗС, с който
търси защита на вещното си право на ползване, и моли за осъждане на ответницата
да й предаде владението по отношение на спорния имот. Моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М.Т.Щ., със становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че легитимиран да води
ревандикационен иск е само собственикът. Сочи, че ответницата не упражнявала
фактическа власт по отношение на имота много преди подаване на исковата молба в
съда. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Сочи, че е
напуснала жилището поради упражняван системен тормоз от ищцата и нейни роднини.
Твърди, че през месец септември 2020 г. закупила самостоятелно жилище, където
се преместила да живее и където бил регистриран настоящият й адрес. Намира, че
не е извършила действия, с които да ограничи ищцата да ползва имота, като към
датата на подаване на исковата молба само ищцата упражнявала фактическа власт
по отношение на процесното жилище. Предвид изложените твърдения, моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *** се установява, че Р. Г. Щ. и Л.В.Щ. продават на ***си Р. Г. Щ. процесния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, представляващ апартамент
в гр. *****, ет.*. Прехвърлителите си запазват пожизнено и безвъзмездно, заедно
и поотделно, правото на ползване върху процесния недвижим имот.
Видно от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 18.08.2020 г., сключен между С. Н. П., в качеството и на
продавач, и М.Т.Щ., в качеството и на купувач, страните се задължават да
сключат окончателен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. ***,
представляващ апартамент **, в срок от един месец от подписване на
предварителния договор.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *** М.Т.Щ. закупува самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***,
представляващ апартамент в ж.к. ***с площ от 34,13 кв.м. Видно от нотариалния
акт владението върху имота се предава в деня на сключване на договора.
Видно от удостоверение за постоянен адрес изх. № ***,
издадено от община Пловдив, район ***М.Т.Щ. е регистрирала постоянен адрес ***
от 29.01.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства,
като на всяка страна са разпитани по двама свидетели. От показанията на
разпитаната на ищцата свидетелка Н. И. Б. се установява, че след смъртта на ***
на ответницата – Г., последната останала да живее в процесния апартамент заедно
с ищцата. Свидетелката изяснява, че ищцата и е казвала, че М. не е върнала
ключа от апартамента. Свидетелката лично възприела обстоятелството, че в имота
имало вещи на М., тъй като две вечери преди съдебното заседание нощувала в
жилището. Установява, че от известно време М. не живее в имота, а преди да се
изнесе, ползвала спалнята и хола в жилището, а ищцата живеела в кухнята. М. имала
достъп до имота, тъй като ключът не бил сменен.
От показанията на свидетелката П. П. П. се установява,
че познава процесното жилище, тъй като живее в съседен апартамент. Изяснява, че
имотът се състои от хол, спалня и кухня, като холът и спалнята били преходни.
Ищцата спяла в кухнята, въпреки че нямало пречки да ползва и другата част от
жилището. Ответницата възпрепятствала ползването на другите стаи, тъй като там
имало нейни дрехи и вещи. Още преди да почине *****на ищцата, те пребивавали в
кухнята, а след неговата смърт тя продължила да спи там. Ищцата не е
споменавала, че ответницата не иска да освободи жилището. Тя се е оплаквала
обаче, че не можели да съжителстват съвместно с нея. В имота все още имало
дрехи на ответницата. Последната пречела на ищцата, защото когато се прибирала
от работа, светвала лампите в жилището и това и пречило да си почива нормално.
От показанията на разпитания на ответницата свидетел Р.
Г. Щ., неин ***и ***на ищцата, се установява, че ответницата не живее в имота
от края на месец юли 2020 г. Оттогава тя се изнесла да живее при своите
родители. На 18.08.2020 г. сключила предварителен договор за закупуване на
имот, а в края на месец септември 2020 г. се изнесла в жилището, което
закупила. Свидетелят изяснява, че имотът е с площ от около 60 кв.м. Ищцата и *****и
приживе живеели винаги в кухнята, ответницата и *****и приживе спели в
спалнята, а свидетелят - в хола. Свидетелят установява, че ответницата не е
ограничавала по никакъв начин ищцата да ползва жилището, тъй като стаите и
всички други помещения били отворени за всеки. Хладилникът се намирал в хола и
всеки има достъп до него. Ответницата се изнесла от имота, тъй като не се
разбирали с ищцата и не можели да съжителстват заедно. Установява, че
ответницата има ключ от процесния имот, но след преместването си в новото
жилище не е стъпвала там.
От показанията на свидетелката С. Б. Х. се установява,
че ответницата не е забранявала на ищцата да кани гости в имота. Изяснява, че
ответницата е напуснала жилището през месец юли 2020 г., когато отишла да живее
при своите родители в село ***. Към момента ищцата живеела в жилището сама.
Ответницата не е върнала ключа от имота, защото все още имала багаж там.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск по реда на
чл.108 ЗС, с който ищцата търси защита на ограниченото си право на ползване. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и
спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
От това следва, че ограниченото вещно право на ползване може да получи защита
така, както и правото на собственост и да бъде бранено с ревандикационен иск по
реда на чл.108 ЗС. Поради това предявеният ревандикационен иск, с който се
търси защита на ограничено вещно право на ползване, е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество на исковата претенция:
С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на
накърненото право на собственост (ограничено вещно право) на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно задължителните постановки на
т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108
ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост (ограниченото вещно право) към
патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в
себе си искане за защита на правото на собственост (ограниченото вещно право) на
ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение
на принадлежността на правото на собственост (ограниченото вещно право) на
ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.
За уважаване на исковата претенция, следва да се
установи, че ищцата е вещен ползвател на процесния поземлен имот на наведеното
придобивно основание, както и че ответницата упражнява фактическа власт по
отношение на имота, без да има вещно или облигационно основание за това, към
датата на завеждане на делото и приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция.
По делото се установява по безспорен начин, че ищцата
е титуляр на ограничено вещно право на ползване, което си е запазила с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.2016 г. С
посочената правна сделка ищцата и *****й Р. Г. Щ. продават на ***им Р. Г. Щ.
процесния недвижим имот, като си запазват правото да го ползват пожизнено и
безвъзмездно. От това следва, че ищцата е носител на правото на ползване на
процесния имот.
За уважаване на исковата претенция за осъждане на
ответницата да предаде на ищцата ползването по отношение на имота, следва да се
установи също, че ответницата ползва жилището, посредством действия, с които
ограничава правата на ищцата. По делото се установи от ангажираните гласни
доказателства, че ответницата е живяла в процесното жилище след смъртта на ***си
през ***** г. Установи се също така, че след смъртта на ***на ищцата през ****
г. отношенията между страните са се влошили. По делото се доказа, че ответницата
е напуснала процесния имот, като релевантно за спора е обстоятелството към кой
момент точно тя е освободила жилището. От съвкупния анализ на всички ангажирани
писмени и гласни доказателства за съда се налага изводът, че ответницата е
напуснала жилището преди подаване на исковата молба в съда. Данни за това се
черпят от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 18.08.2020 г. Окончателният договор за покупко-продажба е сключен на
30.09.2020 г., като видно от съдържанието му от същия момент е предадено и
владението по отношение на имота – жилище в ж.к. ***. Двамата разпитани на
ответницата свидетели изясняват, че тя се е изнесла от процесния имот още през
месец юни 2020 г., като е отишла да живее при родителите си в село ***. След
това е закупила жилище, нейна еднолична собственост и се е преместила да живее
там. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са
еднопосочни, логични и последователни, а също така се подкрепят и от събраните
обективни писмени доказателства. Обстоятелството, че ответницата е подготвяла
закупуването на недвижим имот преди подаване на исковата молба на 25.09.2020 г.
се потвърждава и от самото съдържание на нотариалния акт от 30.09.2020 г. В
него като приложения към договора са описани схема на имота от дата 28.08.2020
г., както и удостоверение за данъчна оценка от дата 09.09.2020 г. Тези
обстоятелства водят до извода за достоверност на датата на предварителния
договор от 18.08.2020 г., доколкото сочат на една предварителна подготовка по
събиране на документи за сключване на окончателния договор за покупко-продажба
на имота от ответницата. Освен това фактът, че ответницата се е изнесла от
жилището не се оспорва от ищцата, а също така се установява и от разпитаните й
свидетели.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата не е
ограничавала правото на ползване на ищцата, доколкото тя е напуснала имота още
преди подаване на исковата молба в съда. Обстоятелството, че част от личните
вещи, дрехи на ответницата са останали в жилището на ищцата не би могло да
доведе до извода, че правото на ползване на ищцата е ограничено и че за нея се
създават пречки да ползва имота. Също така обстоятелството, че ответницата е
имала ключ от жилището, което се потвърждава от всички разпитани по делото
свидетели, не означава, че същата е ползвала имота. Дори напротив, всички
свидетели установиха, че след като е напуснала жилището, ответницата не е
ходила в имота, дори не е събрала останалия си багажа. Доколкото ищцата е
титуляр на правото на ползване тя е могла във всеки един момент да смени
ключалката на входната врата на жилището, каквото е и сторено, видно от
изисканата преписка от Шесто районно управление град Пловдив (л.117 и сл. от
делото). От данните по тази преписка се установява, че ищцата е събрала дрехите
на ответницата в чували и е сменила ключалката на жилището. Чрез тези свои
действия тя упражнява в пълен обем правото си на ползване на имота, без да бъде
смутена по някакъв начин от действията на ответницата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде
установено в отношенията между страните, че ищцата е титуляр на ограничено
вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот. Следва да бъде
отхвърлено обаче искането за осъждане на ответницата да предаде правото на
ползване досежно имота на ищцата, доколкото се установи същата да е напуснала
имота преди подаване на исковата молба в съда.
По
разноските:
При този изход на спора съдът намира, че право на
разноски има ответницата, доколкото се отхвърля предявения иск за предаване на
правото на ползване. Макар съдът с установителен диспозитив да признава, че
ищцата е титуляр на вещното право на ползване, в тежест на ответницата не могат
да бъдат възлагани разноски, доколкото тя с поведението си не е станала повод
за завеждане на делото, тъй като е напуснала имота преди подаване на исковата
молба в съда. Поради това в полза на ответницата следва да се присъдят
сторените разноски в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.02.2021 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.Щ., ЕГН: **********, че Л.В.Щ., ЕГН: **********,
адрес: *** е титуляр на ограничено вещно
право на ползване на основание нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, вписан в СВ Пловдив под акт № ***, по отношение на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***на
ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** на ***на СГКК – гр. Пловдив,
представляващ апартамент №**, находящ се в гр. *****, ет.*, с площ от 59,52
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, антре, при съседи: на
същия етаж - СОС с идентификатор № ***и № ***, под обекта – СОС с идентификатор
№ ***, над обекта – СОС с идентификатор № ***, ведно с избено помещение №** с
площ от 4,54 кв.м., ведно с 4,843 % идеални части от общите части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л.В.Щ., ЕГН: **********, за осъждане на М.Т.Щ.,
ЕГН: ********** да предаде на ищцата правото на ползване по отношение на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***на
ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № *** на ***на СГКК – гр. Пловдив,
представляващ апартамент №**, находящ се в гр. *****, ет.*, с площ от 59,52
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, антре, при съседи: на
същия етаж - СОС с идентификатор № ***и № ***, под обекта – СОС с идентификатор
№ ***, над обекта – СОС с идентификатор № ***, ведно с избено помещение №** с
площ от 4,54 кв.м., ведно с 4,843 % идеални части от общите части на сградата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Л.В.Щ.,
ЕГН: ********** да заплати на М.Т.Щ.,
ЕГН: ********** сумата от 600 лв. (шестстотин
лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.