Решение по дело №272/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.220 вр. чл.19б от Законът за митниците (ЗМ), вр.чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Образувано е по жалба от А.И.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. С. Ж., против Решение към MRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г., рег.№ 32-17281/13.01.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т.1 ЗМ, вр.чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл. 140 и чл. 144., § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54 ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 „лек автомобил употребяван, марка: TOYOTA CAMRY по митническа декларация 22BG002002051735R9/18.06.2021 г.; определена е митническа стойност на декларираната стока в размер на 24 503,87 лв.; разпоредена е корекция на митническата декларация, както следва: е.д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 24 503,87 лв.; е. д. “Митническа стойност“ да се чете 24 503,87 лв.; е.д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 15 300 лв.; е.д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1, да се чете 6; Задължения за стока № 1 да се чете: А00 - основа за изчисляване 24 503,87, ставка 0.100, изчислен размер и съответно дължима сума 2 540,39 лв.; В00 - основа за изчисляване 27 054,26, ставка 0.200, изчислен размер и съответно дължима сума 5 410,85 лв., както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция начислените и взети под отчет суми са: мито А00 714,30 лв. и ДДС 1 591,45 лв., които са заплатени на 18.06.2021 г. Дължими суми за доплащане: мито А00 – 1 736,09 лв. и ДДС – 3 819,40 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се наличието на противоречиви мотиви в оспореното решение доколкото в същото се поддържа, че сходни стои стоки следва да бъдат използвани за определяне на стойността, а от друга страна е посочено, че няма данни за наличието на такива. Посочва, че отстрана на административният орган не е обосновано наличие на съмнение за извършване на повторна проверка. Излага се, че е налице нарушение на чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕК, тъй като определянето на новата митническа стойност на внесената стока не е извършено по реда на чл. 74, § 2, буква „а“, „б“, „в“ и „г“ МК. Твърди неспазено условие за последователно приложение на методите, предвидени в чл.74, § 2 МК. Релевира, че неправилно митническите органи за пристъпили към определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 от МК. Счита, че събраната по линия на международно сътрудничество информация от САЩ, не следва да има обвързваща съда материално доказателствена сила, а същата има еднаква доказателствена стойност с вносната декларация. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за перкомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.06.2021 г. А.И.Р. декларира на режим допускане за свободно обращение лек автомобил с повреди, марка: TOYOTA, модел: CAMRY, шаси ***, държава на износ САЩ, деклариран произход US, с обща фактурна стойност 4 460 USD, при курс за 1 щатски долар - 1,60155 лв., код по ТАРИК **********, декларирана митническа стойност 7 142,96 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. е регистрирана МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. и към нея са приложени: документ за покупко-продажба без номер от 24.02.2021 г., линеен коносамент № HLCUBSC2104BEVK7 с получател „ШАР 2000“ ООД (спедитор), спедиторски коносамент № HBOL79086 от „ШАР 2000“ ООД с получател А.И.Р..

При извършена повторна проверка на декларирането, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“, :катастрофирали“, „с повреда“ в ТД Митница Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези автомобили, внесени от САЩ. С оглед на това са предприети действия за извършване на повторна проверка по линия на международно сътрудничество. Проверката е започнала с писмо № 32-236499/22.07.2021г. на ТД Митница Варна и писмо от ЦМУ № 32-273997/26.08.2021 г. до САЩ. От Американската служба „Митници и гранична охрана“ е получен отговор с вх. № 32-201098/17.06.2022 г. (рег. № 32-177817/01.06.2022 г. при ЦМУ). Въз основа на отправеното искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Р България, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност, от американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic export information) от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Представената електронна информация за износ (Electronic export information) е американският еквивалент на европейската митническа декларация за износ. В Приложение 2 към писмото с вх. № 32-201098/17.06.2022 г. (рег. № 32-177817/01.06.2022 г. при ЦМУ) е посочено превозното средство по МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. „TOYOTA, CAMRY “ с посочен номер на шаси ***, пристанище на износа, страна на получаване – България. Износител на стоката е „BG AUTO INC, US“.

С писмо № 32-235762/14.07.2022 г. до А.И.Р.,***, са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. Писмото е връчено на 03.08.2022 г. (видно от известие за доставяне ИД PS 9028 004FW7M). В определения срок е получен отговор от Р., с който обяснява, че всички документи, с които разполага са приложени към митническата декларация, а сумата за закупуване на автомобила е заплатил в брой на дилъра участващ в търга при идването му в България.

Със съобщение рег. № 32-333376/04.10.2022 г. от Директора на ТД Митница Варна, оспорващият е уведомен, че в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013т. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, предстои издаването на Решение на митническия орган, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. Посочени са мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г., определената митническа стойност съобразно декларираните данни – 7 142,96 лева (преизчислена стойност на 4 460 USD) в които са включени и 400 USD морски транспорт, както и данни от предоставената от Американската служба „Митници и гранична охрана“ електронна информация (ЕЕI с ITN Х20210416191845 и XTN *********-HBOL79085), въз основа на която е анализирана информацията за изнесения автомобил TOYOTA, CAMRY, 2019 г., шаси ***, с посочен износител „ BG AUTO INC, US“, и декларирана цена, заявена пред американските митнически власти – 14 900 USD.

Предвид представените данни от американските митнически власти и посочената митническа стойност в страната на износа, позовавайки се и на налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти, административният орган е определил митническа стойност за стоката в размер на 24 503,87 лева. Като е взета предвид определената нова митническа стойност, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е изчислено, че за декларираната стока по МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 1 736,09 лева – мито и 3 819,40 лева – ДДС.

А.И.Р. е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на уведомлението може да изрази становище по посочените мотиви, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. В определения 30 дневен срок Р. не е представил писмено становище.

При пълно възприемане на фактическите констатации директорът на ТД Митница Варна постановява процесното Решение рег.№ 32-17281/13.01.2023 г. към МД МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г.

По делото е приобщена административната преписка по издаването на оспорения акт, както и представените от страните писмени доказателства, вкл. и превод на български език на доказателствата, представени на чужд език.

По искане на оспорващия е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) от заключението на което се установява следното: от представената от Р. разписка се налага извода, че платената цена от оспорващия за декларираната в МД МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. стока е в размер на 4 460 USD; плащането е извършено в брой; налице е съответствие между договорения вид и количество и декларираният вид и количество на стоката, като цената на стоката по договора за продажба от 4 460 USD и общата декларирана стойност в ЕАД.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице по отношение на стойността на внесената стока, тъй като същото почива единствено и само на показания на оспорващия и представени от същия документи, като не е отчетено и взета предвид информация предоставена от Американската служба „Митници и гранична охрана“.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу оспореното решение изхожда от адресат на същото, за когото е неблагоприятно, с оглед на което е налице правен интерес от съдебното му обжалване. Спазен е и 14-дневния срок по чл. 220, ал. 1 ЗМ във вр. с чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед на което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение рег.№ 32-17281/13.01.2023 г. към МД МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 19, ал. 1, предл. 2, във вр. с ал. 7 ЗМ. По смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., решенията взети без предварително заявление се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация – ТД Митница Варна, в чийто състав влиза Митнически пункт Пристанище Варна. Затова и съгласно чл. 101, § 1 от същият Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на директора на ТД Митница Варна. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на притежавана компетентност - подписано е от В.К.– заместник директор на ТД Митница Варна, която съгласно Заповед № ЗТД-2000-22/32-13915/12.01.2023 г. е възложено изпълнението на функциите на директор на ТД Митница Варна в пълен обем.

Оспореното решение е издадено в изискуемата за валидността му писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, като се съдържа и изложение на фактически обстоятелства, които, според административния орган обосновават разпоредения краен правен резултат.

При издаване на оспореното решение e спазена процедурата по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за предварително съобщаване на мотивите, на които ще се основава решението. Въведеното с посочената разпоредба изискване задължава митническите органи да посочат в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса документите и информацията, които възнамеряват да използват като основание за своето решение (в конкретния случай информацията предоставена от страна на американските митнически власти), упоменато е правото на оспорващия на достъп до документите и информацията, както и срокът, в който може да изрази своето становище. Всички тези изисквания са изпълнени, като на оспорващия е посочен и срокът за изразяване на становище (30-дневен от получаване на уведомлението), от което право той не се е възползвал.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството по издаване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания, т.е. такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество.

По делото между страните липсва спор по фактите. Спорът в настоящия случай касае от една страна въпросът, каква е митническата стойност на стоката по МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. с получател оспорващия А.И.Р., и от друга – обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447, както и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност.

По отношение на преценката за приложение на материалния закон и наведените в тази връзка възражения от оспорващия съдът взема предвид, че правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се съдържа в Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на МК на Съюза. В разпоредбата на чл. 70 МК е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.

Разпоредбата на чл. 48 от Регламент № 952/2013 предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

В конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС, по реда на чл. 48 от Митническия кодекс във вр. чл. 84 от ЗМ.

В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МК на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 МК, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност следва да бъде заменена договорната стойност, следва да бъдат приложени вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 МК, при което в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, които да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Нормативните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, се прилага следващото в установената поредност правило.

Задължително е възникналите основателни съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката/стоките и едва ако те не бъдат разсеяни е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените вторични методи. Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай, съобразно конкретно установените факти и обстоятелства.

В случая, проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Във връзка с възложената им от цитирания нормативен акт тежест за доказване наличието на основателно съмнение, за митническите органи е възникнало съмнение относно достоверността на декларираната митническа стойност спрямо други автомобили, които също са декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“ и „с повреди“ – действия описани в оспореното решение.

Събрана е и информация от интернет-страницата bidfax.info (л. 56-58), съдържащ недвусмислени данни за относимост към процесния автомобил, предмет на представената от А. р.МД – със същите характеристики и идентиче VIN. Установените по този начин данни за продажна цена от 14 925 USD несъмнено са в противоречие с декларираната цена от 4 460 USD /при това заедно с транспорта/. Данните в цитираната интернет-страница не се ползват с доказателствена сила, тъй като в нея не се съдържа информация, че именно А. р.е купувач по аукциона, че той е заплатил конкретна цена, както и поради представените от пълномощника на оспорващия данни за невъзможност да се установи лицето – автор на изявленията в тази интернет-страница.

Макар и негодни да обосноват окончателно законосъобразно заключение, така обсъдените данни обаче са достатъчни, за да обосноват продължаване на проверката чрез изискване на официална информация от съответните митнически органи на САЩ. Такава е получена – чрез цитираното писмо от Американската служба „Митници и гранична охрана“ (Customs and Border Рrotection Attache). Писмото потвърждава автентичността на приложената към него електронна информация за износа („Electronic export information“ (EEI) за процесния автомобил, индивидуализиран както чрез марката и модела си „TOYOTA CAMRY“, така и чрез уникалния си VIN: ***. Тези данни са абсолютно идентични с данните в подадената от оспорващия декларация, като идентични са и данните относно износителя – „BG AUTO INC” US, и получател „ШАР 2000“ ООД, България (спедитор), България.

Разликата между двете декларации се явява посочената цена на износ, респ. на внос, която според подадената от оспорващия митническа декларация с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. е 4 460 USD, а 14 900 USD - според “Електронна информация за износ”, съставена от износителя „BG AUTO INC” US, с генериран от последния номер на документа XTN *********-HBOL79085 и номер на електронната информация, съдържаща се в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“ ITN Х20210416191845.

С предоставянето на цитираната “Електронна информация за износ” от страна на американските митнически власти, данните от нея стават налични на територията на ЕС.

Писмо и информацията предоставени от американските митнически власти представлява документ, получен по линията на международното сътрудничество, изхождащ от компетентните власти на изпращащата държава. При това информацията в него притежава висока доказателствена стойност в частта му, сочеща данни и идентификация за износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност.

Приложението към това писмо, представляващо износна декларация действително е частен документ, като доказателствената им релевантност следва да се преценява съвкупно с официалното изявление на компетентните американски власти. Що се касае до представеният от оспорващия частен документ – договор за покупко-продажба, то съдът намира, че той не следва да бъде ценен поради копроментираната си доказателствена стойност. Нещо повече, макар на оспорващия – А.И.Р. да е изпратено писмо за предоставяне на допълнителни писмени доказателства и становище по предоставените от американските власти информация, както и за обосноваване на декларираната митническа стойност на внесената стока, последният не е представил допълнителни документи, нито е възразил срещу събраната информация по линията на международното сътрудничество. В тежест на оспорващия е да установи декларираните от него обстоятелства, като му е предоставена възможност и срок да стори това, но същият не е ангажирал доказателства за да опровергае основателните съмнения, възникващи на база данните в декларацията за износ, подадена от дружеството „BG AUTO INC” US, с което е встъпил в договорни отношения. Съобразно тези обстоятелства на липса на представени от оспорващия доказателства за плащане на продажна цена на внесения автомобил именно в размер 4 460 USD, следва да се даде превес на доказателствената стойност на събраните от митническите органи писмени доказателства чрез международен обмен на официална информация с Американската служба „Митници и гранична охрана“, установяващи действително платена цена на декларирания от р.внесен автомобил, в размер на 14 900 USD.

Ясно и недвусмислено в оспореното решение е посочено, че административният орган приема за релевантни данните предоставени от страна на американските митнически власти, но липсата на оспорването им е предпоставка за кредитира като водещи по отношение на възприетата нова митническа стойност.

Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че проведеното в случая от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения е осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като съмненията на митническите органи относно неправилното деклариране на митническата стойност на процесния автомобил са основателни и доказани. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване на стоките цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Неоснователно е възражението на оспорващия относно извършено от административния орган нарушение на чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕК, тъй като определянето на новата митническа стойност на внесената стока не е извършено по реда на чл. 74, § 2, буква „а“, „б“, „в“ и „г“ МК.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74, § 2, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013, за наличие на „идентични стоки“ административният орган е достигнал до извода, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

Съдът споделя изложените в оспорваното решение мотиви на ответника за неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, предвидени в чл. 74, § 2 МК. Не е спорно, че процесният лек автомобил е такъв със щети, не се касае за серийни производствени дефекти (какъвто не е разглеждания случай), претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Именно с оглед индивидуалните характеристики на процесния автомобил, директорът на ТД Митница Варна е посочил, че в системата МИС 3А не е установена информация по отношение на стоки, които да са идентични или сходни на него. Очевидно, че при липсата на положителни резултати за търсената информация, не би могла да бъде генерирана и предоставена справка, съдържаща конкретни данни.

Неоснователни са възраженията на оспорващия, че неправилно митническите органи са пристъпили към определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. С оглед на изложеното по-горе, основателно и законосъобразно ответникът е преминал към определяне на новата митническа стойност на автомобила по резервния вторичен метод, указан в §3 на чл. 74 МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Съдът приема, че в случая тази цел е спазена изцяло, административният орган законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил и е увеличил същия, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в „Електронна информация за износ“, съставена от износителя „BG AUTO INC” US, с генериран от последния номер на документа XTN *********-HBOL79085 и номер на електронната информация, съдържаща се в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“ ITN Х20210416191845. Описаните в предоставената „Електронна информация за износ” от страна на американските митнически власти, данни от нея стават налични на територията на ЕС.

Правилно и законосъобразно в разходите за придобиването са включени и декларираните от оспорващия-вносител разноски за транспорт до територията на ЕС. Размерът им от 400 USD не е предмет на спор между страните по делото, с оглед на което същият правилно е прибавен към новообразуваната митническа стойност в съответствие с разпоредбата на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Увеличената стойност на процесния автомобил е основание за установяване на допълнителни задължения за мито и за ДДС, както е сторил ответникът. В оспореното решение са изложени мотиви за изчисляването им, като правилността на същите не се оспорва.

По така изложените съображения, съдът приема, че от страна на митническите органи е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесната по подадената от А.И.Р. МД с МRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г. и е определил нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от него, в посочения в решението размер, Директорът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт. Затова жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес в размер на 5 555,49 лв. и лихва за забава.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.И.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. С. Ж., против Решение към MRN 22BG002002051735R9/18.06.2021 г., рег.№ 32-17281/13.01.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна.

ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Митници“ сумата 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: