Определение по дело №2519/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б.С.Д., ЕГН **********, срещу Определение № 1437 от 13.10.2023 г. на ВРС по АНД № 20233110200458/2023 г., с което е оставена без уважение молба от 23.08.2023 г. подадена от Б.Д., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение №1249/16.08.2023 г. , като в полза на Д. се присъдят и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за третото по ред съдебно заседание по делото.

Жалбоподателят поддържа, че определението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/, с която законодателят е предвидил заплащане на адвокатско възнаграждение при явяване по дела, проведени в повече от две съдебни заседания. С развити доводи за незаконосъобразност на постановеното при условията на чл.248, ал.1 от ГПК, вр чл.144 АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН определение се иска да бъде отменено от касационната инстанция и вместо него да се постанови друго по същество на искането, с което да се присъдят направените във въззивното производство допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Ответникът по частната жалба – Началник сектор към ОД на МВР, РУ 04 Варна, не изразява становище по частната жалба.

Като съобрази процесуалната допустимост на подадената по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, вр чл.144 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН частна жалба, съдът намира следното по нейната основателност:

С постановено в условията на чл. 248 ал. 1 и 2 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН определение № 1437/13.10.2023 г. по н.а.х.д. №20233110200458/2023 г. Варненски районен съд е оставил без уважение искането на Д. по чл. 248 ал. 1 ГПК посредством изменение на решението в частта за разноските да му присъди и 250 лв., представляващи заплатено на пълномощника му адвокатско възнаграждение за участието му в третото по ред съдебно заседание по делото. Изложил е, че третото по делото съдебно заседание се е провело, поради уважени доказателствени искания на процесуалния представител на жалбоподателя, които същият е можело да направи и на по-ранен етап, за да не се стига до поредно отлагане на делото, поради което ВРС е приел, че не следва да присъжда допълнителна сума за явяване и поддържане на жалбата в последното съдебно заседание.

Така постановеното определение е неправилно.

С чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изрично е регламентирано, че за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Посоченият размер на допълнителното адвокатско възнаграждение е уреден като независим от определения с чл. 18 на Наредбата минимален размер на адвокатските възнаграждения за тази категория дела, поради което в хипотезата на чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН, дори при наличието на направено от насрещната страна съгласно чл. 63д ал. 2 ЗАНН възражение за прекомерност, съдът следва да го присъди, когато са налице доказателства за заплащането му, без да държи сметка дали с него е надвишен нормативно установеният с чл. 18 минимум на адвокатското възнаграждение.

Следва да се има предвид, че нормата на чл. 14 ал. 2 от Наредбата не поставя заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение в зависимост от причините, обусловили провеждането на повече от две съдебни заседания по делото, поради което неправилни са мотивите в тази връзка на въззивния съд.

С процесното НП №22-0442-001025/07.12.2022 г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР Варна, РУ 04 Варна, е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и административно наказание – лишаване от право лицето да управлява МПС за 1 месец. В този смисъл е дължимо възнаграждение по реда на чл.18, ал.4 от Наредбата в размер на 500 лв. Предвид факта, че в производството пред въззивния съд са били проведени три съдебни заседания, то на основание чл.14, ал.2 от Наредбата се дължат и 250 лв. адвокатско възнаграждение за провелото се трето съдебно заседание. С решение по АНД, като е отменил НП, съдът е присъдил разноски на Б.Д. в размер на 400 лв. Предвид минималния размер на претендираното адвокатско възнаграждение – 500 лв., в случая присъденото такова е под минимума. За проведеното трето съдебно заседание на лицето се дължат разноски в размер на 250 лв., като сборът им не надвишава минималните размери посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид изложеното претендираното адвокатско възнаграждения в общ размер от 650 лв. не е прекомерно.

В съвкупността си изложеното сочи, че определението следва да се отмени като следва да се измени решението на ВРС, в частта на разноските.

Воден от изложеното, съдът

ОТМЕНЯ определение № 1437/13.10.2023 г. по н.а.х.д. № 20233110200458/2023 г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е оставено без уважение искането на Б.С.Д. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 1249/16.08.2023 г., като в полза на Д. се присъдят и направените от него разноски за адвокатска защита в размер на 250 лв. за третото по ред съдебно заседание по делото,

ИЗМЕНЯ решение № 1249/16.08.2023 г. по н.а.х.д. №20233110200458/2023 г. на ВРС, ХХХVІ състав, в частта му относно разноските, като ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Б.С.Д., ЕГН **********, общо сумата от 650 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: