№ 557
гр. Пазарджик, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100157 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на
незастроен поземлен имот с площ около 15 дка, намиращ се в строителните граници на с.И.,
общ. Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че на ищците като наследници на П..А.Й. с решение на
поземлената комисия от 27.01.2000 г. им е била възстановена собствеността върху 2,700 дка
от нива, намираща се в строителните граници на село И. и представляваща част от имот пл.
№ 74 в кв. 76 по обезсиления план на селото от 1921 г. На ответниците по групи като
наследници на други лица са им били възстановени с други решения, подробно описани в
исковата молба, други части от същия имот пл. № 74 в кв. 76. По-нататък се заявява, че по
действащия регулационен план имотът представлява поземлен имот № 727 в кв. 57, който
попада в 13 УПИ с посочени номера и в малки части – в две улици.
Онези от ответниците, които са изразили становище по делото, оспорват иска, като твърдят,
че липсва съсобственост, а всяка група наследници притежава отделни имоти с различна
площ.
Настоящото разглеждане на делото от първата инстанция е трето поред, след като две
решения, отхвърлящи иска, са били обезсилвани от въззивния съд като постановени срещу
ненадлежна страна – страни, починали в хода на делото преди устните състезания.
При настоящото разглеждане на делото първоинстанционният съд достига до същия извод
за неоснователност на иска като предходните два състава, постановили обезсилените
решения.
1
От писмените доказателства и заключението на изслушаното по делото вещо лице се
установяват следните факти:
С решение № 1В026 от 27.01.2000 г. на Поземлена комисия – гр. Пазарджик, представено с
исковата молба, на наследниците на П..А.Й. е възстановено правото на собственост „в
съществуващи (възстановими) стари реални граници“ на следния имот: „нива от 2,700 дка,
находящ се в строителните граници на село И. в квартал 76, имот № 74 част парцел № …. от
кадастрален план, изработен 1921 г., при граници (съседи): …“, като липсва посочване на
граници и съседи.
С други решения на поземлената комисия, постановени между 1995 и 1997 г., видно от
заключението на вещото лице, по аналогичен начин е била възстановявана собствеността
върху ниви, попадащи върху същия имот № 74 в кв. 76, на наследниците на други лица -
общо 7 решения, възстановяващи собственост на наследниците на 7 наследодатели освен
П.Й., като всички тези наследници са ответниците по делото или на свой ред техните
наследници. С някои от решенията възстановеният имот е описан като площ в декари, в
други – едновременно с площ в декари и като идеални части от имот 74 със знаменател
14650 („нива от 3,500 дка – 3500/14650 ид. части от …“). Към три от седемте решения на ПК
е приложена скица, посочена като неразделна част от решението.
От заключението на вещото лице става ясно, че по плана от 1921 г. имотът е бил заснет с
площ 15,350 дка и записан в разписната книга като притежаван от П. С.. С
дворищнорегулационния план от 1921 г. за него са отредени пет парцела. По-късно е
изключен от строителните граници на селото на основание Постановление № 216 на
Министерския съвет от 8 ноември 1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на
населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя. Няма данни кога е включен
в ТКЗС. Със заповед от 19.03.1990 г. е включен отново в строителните граници, заснет е
като имот пл. № 727 в кв. 57 и за него са отредени 13-те парцела с номера – римски цифри,
описани в исковата молба.
Имотите не са нанесени в картата на възстановената собственост.
При така установените факти съдът достигна до следните изводи:
Решенията на поземлените комисии, възстановяващи собствеността както на ищците, така и
на ответниците, не създават съсобственост. Всяко от тях има за предмет отделен, конкретно
определен имот, с посочена площ, а в някои от решенията, но не и в това на ищците – и
местоположение съобразно скицата, неразделна част от решението. Това се отнася и за
решенията, посочващи възстановения имот и като идеална част от имот 74, освен като площ.
Ясно е от текста на решенията, че волята на поземлената комисия е била да се възстанови
собствеността върху имоти, внесени в ТКЗС като отделни, притежавани от различни
собственици, но към 1995-2000 г. попадащи върху площта на общия имот 74. Решенията за
възстановяване на собствеността имат конститутивно действие и я възстановяват така, както
е посочено в решението, независимо дали решението е било правилно, или не. След като с
решенията собствеността се възстановява върху отделни имоти, възниква индивидуална
2
(съответно на по-малките групи наследници на един и същ наследодател) собственост върху
тези по-малки конкретни имоти, а не съсобственост върху имот 74 в кв. 76. Без значение е,
че до момента на възстановяването всички тези имоти са били част от един по-голям имот и
че към момента не са отразени в кадастралните и регулационните планове като отделни
имоти. Нещо повече, за имотите, чиито граници не са посочени в решенията на ПК или в
скици към тях, включително за възстановения на ищците имот, би следвало да се счита, че
реституционната процедура не е приключила, а ще приключи с точното определяне на
границите на възстановения имот, което означава, че към момента правото на собственост
на ищците върху възстановения им поземлен имот все още не е възникнало.
Поради извода за липса на съсобственост върху имота, предмет на делбата, между страните
по делото съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска за делба на недвижим имот №727 в кв.57 и кв. 56 по плана на с.И., общ.
Пазарджик с площ от общо 12360 кв.м., части от който попадат в УПИ І-общ., УПИ ІІ- общ ,
УПИ ІІІ – общ., УПИ ІV – общ, УПИ V-общ, УПИ VІ-общ, УПИ VІІ – общ., УПИ VІІІ-общ.,
УПИ ІХ-общ., УПИ ХVІІІ-общ., УПИ ХІХ-общ., УПИ ХХ-общ. и улици с о.т. 170-239,
предявен от М. Т. Д. с ЕГН **********, АН. Н. Т. с ЕГН ********** и П. Н. П. с ЕГН
**********, както и от Й. КР. Л., ЕГН **********, и В. КР. Л., ЕГН **********,
последните двама – конституирани като ищци в хода на делото на мястото на починалата
В.Л.,
срещу ответниците: Т. С. Т., ЕГН **********, ИГН. АНГ. ИГН., ЕГН **********, ЕЛ. Н.
ИВ., ЕГН **********, Т. АС. В., ЕГН **********, П. Й. Д., ЕГН **********, Д. СТ. М.,
ЕГН **********, СТ. Д. М., ЕГН **********, Н. Д. М., ЕГН **********, В. В. Ш., ЕГН
**********, ИРМ. ЛЮБ. Ш., ЕГН **********, Г. ЛЮБЧ. Д., ЕГН **********, Н. Й. АТ.,
ЕГН **********, Г. Й. АТ., ЕГН **********, СТ. С. Б., ЕГН **********, В. ЛЮБЧ. В., ЕГН
**********, М. АТ. Р., ЕГН **********, П. Д. П., ЕГН **********, Т. П. Л., ЕГН
**********, Ф. Т. Т., ЕГН **********, ТР. ИЛ. Т., ЕГН **********, Д. ИЛ. ЦВ., ЕГН
**********, ИВ. СТ. АНГ., ЕГН **********, ИВ. П. П., ЕГН **********, Н. К. АНГ., ЕГН
**********, АНГ. Й. ИГН., ЕГН **********, Д. Г. ИГН., ЕГН **********, Т. Н. Н., ЕГН
**********, АН. Г. Т., ЕГН **********, Т. ИВ. П., ЕГН **********, ЗДР. ИВ. Л., ЕГН
**********, Г. Б. СТ., ЕГН **********, ИВ. Г. Т., ЕГН **********, Д. З. Г., ЕГН
**********, Т. Т. Г., ЕГН **********, АТ. З. Д., ЕГН **********, АС. Г. К., ЕГН
**********, ЕЛ. Т. Г., ЕГН **********, ТР. Н. В., ЕГН **********, ИЛ. К. В., ЕГН
**********, Л. Б. П., ЕГН **********, Л. АНГ. ИГН., ЕГН **********, П. АНГ. Т., ЕГН
**********, В. ХР. М., ЕГН **********, П. ИВ. Т., ЕГН **********, В. Т. АНГ., ЕГН
**********, ХР. Д. Ч., ЕГН **********, Т.Т. АрА., ЕГН **********, Л. Г. ИГН., ЕГН
**********, С. Н. П., ЕГН **********, АН. Д. Р., ЕГН **********, Т. ХР. Г., ЕГН
**********, ИГН. Г. ИГН., ЕГН **********, Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, ПЛ. П. В., ЕГН
3
**********, П. ИГН. В., ЕГН **********, и Н. К. ИЛЧ., ЕГН **********.
Осъжда М. Т. Д. с ЕГН **********, АН. Н. Т. с ЕГН **********, П. Н. П. с ЕГН
**********, Й. КР. Л., ЕГН **********, и В. КР. Л., ЕГН **********, да заплатят по
сметката на съда държавна такса в размер общо 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4