Р Е
Ш Е Н
И Е № 254
гр. Сливен, 26.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6158 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на А.С.В., ЕГН: ********** ***
чрез адв. Н.П. *** против Главна Дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, с която
са предявени обективно кумулативно
съединени главен осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 и чл.
179 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лв.,
съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд за
общо 200 часа през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на коефициента на положения нощен труд като 1,143
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане и акцесорен осъдителен иск за
заплащане на сбор от мораторни лихви върху всяко
вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд за исковия период от
датата на възникването му /от първо число на по-следващия месец след
тримесечието на полагането на извънредния труд/ от 01.11.2019 г.
Ищецът твърди, че е държавен
служител в ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на
служебните задължения в РД ПБЗН Сливен. В периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. бил изпълнявал служебните си задължения при работа на смени, като
работното му време се било изчислявало сумарно в часове за отчетен период на
всяко тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работното време било с нормална продължителност съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица,
като ал. 5, т. 2 , че извънредния труд за служителите работещи на смени при
сумираното работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд, което съгласно ал. 6 се било изчислявало с 50 % увеличаване
върху основното възнаграждение на държавния служител. През исковия период
ответникът не бил изчислявал правилно работното му време, тъй като не бил
превръщал нощните часове от нощните му смени в дневни такива с правилния
коефициент при преобразуването им от 1,143, което било ощетило ищеца, тъй като
тези неотчетени часове се били явявали извънреден труд, който не бил отчетен и
не бил заплатен от неговия работодател. В процесния
период състоящ се от 12 тримесечия ищецът бил положил незаплатен
извънреден труд, в резултат на това, че нощните часове не били правилно
преизчислени в дневни в общо размер от 200 часа или допълнителното
възнаграждение за положения извънреден труд се било равнявало на общо 1200 лв.
Ищецът претендира и обезщетение за забава, тъй като счита, че ответникът бил
изпаднал в забава по отношение на това свое задължение, тъй като допълнителните
възнаграждения за положения от него извънреден труд следвало да му бъдат
заплатени заедно със заплатата за месеца следващ тримесечието през което били
положени. Заплатата била заплащана на ищеца в края на месеца или ответникът бил
в забава за всяко вземане за извънреден труд от 1-во
число на месеца следващ месеца през който извънредния труд е следвало да бъде
изплатен. Общия размер на всички мораторни лихви
върху незаплатените възнаграждения за извънреден труд
се бил равнявал на общо 120 лв.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв.,
съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните
лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Не оспорва, че ищецът работи по служебно правоотношение при него. Оспорва останалите обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. Цитира чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР като счита, че това е специалната уредба приложима към служебното правоотношение на ищеца и от която било следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа. Позовава се на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Коефициентът при преобразуване на нощните часове в дневни следвало да бъде 1, а не 1,143. Било налице разграничение между правото да бъде заплатен нощен труд уредено в чл. 179, ал. 1 ЗМВР и правото да бъде заплатен извънреден труд уредено в чл. 178, т. 3 ЗМВР. Полагането на нощен труд в установеното работно време не било съставлявало полагане на извънреден труд и се било заплащало като нощен труд по т. 1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Часовете над установеното работно време при преобразуването на нощния в дневен труд не се били явявали извънреден труд, а следвало да бъдат заплатени по реда, по който се заплаща нощния труд, тъй като се било целяло да се заплати нощния труд. Положеният от ищеца нощен труд бил правилно отчетен и заплатен. Претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него главен иск като иск се счита за предявен в размер на 1642,90 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 235 часа и изменя размера на предявения от него акцесорен иск за заплащане на мораторни лихви на 224,74 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност „Началник на дежурна смяна”в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 5168 часа труд, като разликата между индивидуалната норма на ищеца и действително отработените часове е 288 часа, които съставляват извънреден труд, от които са му били заплатени само 53 часа. Извънредният труд подлежащ на доплащане се равнява на 235 часа. Размерът на паричното обезщетение за положения извънреден труд от ищеца за процесния период се равнява на 1642,90 лв. Дължимите лихви върху незаплатените възнаграждения за извънреден труд за процесния период, като за начална дата се вземе предвид 1-во число на месеца последващ месеца след тримесечието на полагането на труда, а за крайна дата 01.11.2019 г. са в размер на 224,74 лв. изчислени върху брутната дължима сума от 1642,90 лв. и в размер на 202,05 лв. изчислени върху нетната дължима сума от 1478,61 лв. Разпитано в съдебното заседание вещото лице заявява, че за нито едно от тримесечията на процесния период ищецът не е положил повече от 70 часа извънреден труд, който да не подлежи на парична компенсация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на иска сумата от размер на 1642,90 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 235 часа в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като Началник на дежурна смяна”в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в изчисления от вещото лице размер.
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил незаплатен извънреден труд в размер на 235 часа, като дължимото брутно парично възнаграждение за положения извънреден труд е 1642, 90 лв.
В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него иск като иск се счита за предявен в размер на 1642, 90 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 235 часа. Искът следва да се уважи съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице в размера на 235 часа, като дължимото брутно парично възнаграждение за положения извънреден труд е в размер на 1642, 90 лв.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло след допуснатото изменение на иска, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда– 04.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за мораторна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане, който е настъпвал на 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г. Съгласно Заповед № 343з-690/03.04.2018 г. компенсирането на държавните служители за положен труд извън установения график се включва към месечното възнаграждение и се изплаща в месеца следващ отчетния период. Следователно към 01.02.2017 г. ответникът е бил в забава по отношение на заплащането на допълнителното възнаграждение за извънреден труд за процесния тримесечен период.
Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 224,74 лв. върху брутния размер на незаплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд, предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло след допуснатото негово изменение в претендирания размер от 224,74 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 360,73 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и следва да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 74,70 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 300 лв. съобразно с уважената част на иска. Така мотивиран, РС Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати по иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 и чл. 179 ЗМВР на А.С.В., ЕГН: ********** ***, сумата от 1642,90 лв., представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г., в размер на 235 часа ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати сумата от 224,74 лв., съставляваща обезщетение за забава върху брутния размер на главницата за периода от падежа на задължението -01.02.2017 г. до 01.11.2019 г., както и сумата от 360,73 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 74,70 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: