№ 23177
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110141214 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Щ.
Ф. Й. Щ. срещу "Е.Е." ООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ, както и иск по чл. 128 т.2 КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 547 от 20.12.2023 г.,
като ищецът е заемал длъжността „Капитан“ на Пътнически въздушен
транспорт. Сочи се, че със Заповед № 464 от 22.05.2025 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено едностранно, считано от 23.05.2025 г.,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – „обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“. Като мотиви в заповедта е посочено, че
служителят не е преминал успешно задължителна проверка за професионална
годност и не е представил валиден документ за медицинска летателна годност.
Ищецът счита уволнението за незаконосъобразно, извършено в нарушение на
материално-правни и процедурни норми, като оспорва посочените в заповедта
основания да са трайни, непреодолими и обективни.
Ищецът твърди на първо място незаконосъобразност на уволнението
поради процедурни нарушения изразяващи се в неправилно връчване на
заповедта.
В исковата молба се посочва, че в заповедта за уволнение не е отразена
датата на връчване, нито условията, при които е станало това.
На следващо място ищецът изтъква, че заповедта не е подписана от
уволнения служител, което се счита за съществено процесуално нарушение,
водещо до опорочаване на процедурата.
1
Ищецът оспорва и основанията за уволнение, доколкото сочи, че
работодателят е прекратил трудовия договор на основание „обективна
невъзможност за изпълнение“, като се позовава на два факта: неуспешно
премината проверка за професионална годност (Operator Proficiency Check -
OPC) и липса на валидно медицинско свидетелство (Class 1 Medical
Certificate). Ищецът оспорва липсата на двете основания:
По отношение на неуспешно преминалия изпит (OPC) твърди, че
еднократния неуспех на симулаторен изпит не представлява трайна и
непреодолима пречка за изпълнение на длъжността. Поддържа, че съгласно
авиационните регламенти (ORO.FC.230 и FCL.060), след първи неуспех
задължително следва допълнително обучение (remedial training) и втори опит,
преди да се правят изводи за професионална некомпетентност.
Ищецът твърди, че вместо да организира такова обучение,
работодателят го е насърчил да напусне по взаимно съгласие. Като отказва да
предостави нужното обучение и втори шанс, като работодателят сам е създал
пречката за изпълнение на задълженията, поради което тя не може да се счита
за "обективна".
Относно липсата на медицинско свидетелство твърди, че липсата му е
била временна и пряко следствие от действията на работодателя, тъй като
ищецът е бил изваден от полетния график след неуспешния изпит и не е имало
практическа нужда и икономическа логика той да подновява веднага
документа, който струва около 500 лв. и се поема лично от него.
Сочи се, че ищецът е подновил медицинското си свидетелство малко
след уволнението (на 30.06.2025 г.), с което се установявало, че не е имало
трайна здравословна пречка да изпълнява длъжността си.
Твърди се, че удостоверението, издадено в Германия, е валидно във
всички страни-членки на ЕС съгласно регламентите на EASA, и отказът на
работодателя да го признае е незаконосъобразен.
Претендира се да се признае уволнението за незаконно и да бъде
отменена Заповед № 464/22.05.2025 год., като ищецът бъде възстановен на
предишната заемана от него длъжност - Капитан, с код по НКПД: ** и код по
** – Пътнически въздушен транспорт в ответното дружество ""Е.Е." ООД
Претендира се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без
работа поради незаконно уволнение в размер на 36 150 лева за периода от
23.05.2025 г. до 23.11.2025 г.
Претендира се на ищеца да бъдат изплатени неизплатени трудови
възнаграждения по чл. 128 от КТ в размер на 28 375.70 лв. за периода от
01.01.2025 г. до 22.05.2025 г.
С уточнителна искова молба от 06.08.2025г., ищецът е оттеглил иска си
по чл. 220 КТ.
В открито съдебно заседаени, провело се на 03.12.2025г., ищецът е
пледоарията си посочва, че не поддържа иска с правно основание чл. 128 КТ за
неизплатени неизплатени трудови възнаграждения в размер на 28 375.70 лв. за
периода от 01.01.2025 г. до 22.05.2025 г.
2
В открито съдебно заседаени, провело се на 03.12.2025г., съдът, по
искане на ищеца, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснал изменение
досежно размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като увеличил
неговия размер от 36 150,00 лв. на 36 446,65 лв
В своя отговор ответникът „Е.Е.“ ООД оспорва в цялост предявените
искове като недопустими, неоснователни и недоказани, изтъквайки, че
трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда.
Според ответника е налице обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, която произтича от два основни факта. Първо, на
17.10.2024 г. е изтекъл срокът на валидност на медицинското свидетелство
Клас 1 на ищеца, което е задължително за заеманата длъжност "Капитан", като
до датата на уволнението на 22.05.2025 г. той не е представил нов валиден
документ. Второ, на 03.11.2024 г. ищецът се е явил на задължителна проверка
за професионална годност (OPC), на която е демонстрирал съществени
пропуски в знанията и уменията си, включително непознаване на процедури
при отказ на двигател, слаби умения за ръчно летене и недостатъчни системни
познания, което представлява висок риск за безопасността. Без успешно
премината такава проверка и валидно медицинско свидетелство, пилотът не
може да бъде допускан до полети съгласно регулациите.
Ответникът оспорва и твърденията за процедурни нарушения, като
посочва, че на 10.12.2024 г. е изпратил имейл до ищеца, с който го уведомява
за резултатите и му предлага да използва платения си отпуск преди
прекратяване на договора. На 16.12.2024 г. ищецът е потвърдил получаването
на имейла и е започнал да ползва отпуска си. На 22.05.2025 г. ищецът е бил
поканен в офиса на дружеството, за да му бъдат връчени документите за
прекратяване, но той изрично е отказал да ги получи и подпише, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели.
По отношение на финансовите претенции за периода от 01.01.2025 г. до
22.05.2025 г., ответникът ги намира за неоснователни. Твърди, че през по-
голямата част от този период ищецът не е полагал труд, тъй като е бил в
платен отпуск до 10.02.2025 г., а впоследствие в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Твърди, че са налице болнични листове за периодите от
11.02.2025 г. до 26.02.2025 г., от 07.03.2025 г. до 13.04.2025 г. и от 14.04.2025 г.
до 30.04.2025 г., през които ищецът би следвало да е получил обезщетение от
НОИ, а не от работодателя. За отработените дни и тези в платен отпуск му е
било начислено и изплатено дължимото възнаграждение.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между
страните са отделени фактите в доказателствена тежест на ищцата, а именно
че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по
3
силата на Трудов договор № 547 от 20.12.2023 г., като ищецът е заемал
длъжността „Капитан“, както и че със Заповед № 464 от 22.05.2025 г.
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 23.05.2025
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – „обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“, както и че размера на основното трудово
възнаграждение на ищеца за последния отработен месец възлиза в размер на
6025 лв.
Със Заповед № 464 от 22.05.2025 г., издадена от управителя на „Е.Е.“
ООД, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 от КТ, считано от 23.05.2025 г., поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. В мотивите на заповедта работодателят е
посочил две кумулативни основания за наличието на обективна
невъзможност. Първото е, че служителят не е преминал успешно
задължителната проверка за професионална годност (Operator Proficiency
Check - OPC). Второто е, че служителят не е представил валиден документ за
медицинска летателна годност – удостоверение за физическа годност от Клас
1 (Class 1 Medical Certificate), което е абсолютно условие за допускане до
полети съгласно нормативната уредба в гражданската авиация.
От представеното Медицинско удостоверение (Medical Certificate),
издадено от Austro Control, се установява, че валидността на медицинското
свидетелство „Клас 1“ на ищеца е изтекла на 17.10.2024 г.
От представения Протокол от проверка (Operator Proficiency Check -
OPC) от дата 03.11.2024 г., се установява, че ищецът е получил оценка „FAIL“
(Слаб/Неиздържал). Проверяващият е отбелязал „недостатъчни системни
познания“, „непознаване на процедурите при отказ на двигател“ и „много
слаби умения за ръчно летене“ .
По делото са представени болнични листове за периоди през 2025 г.
(февруари, март, април), които удостоверяват временна неработоспособност,
но те касаят периоди преди датата на уволнението (22.05.2025 г.) и не санират
липсата на медицинска летателна годност (Class 1), която е задължителна за
изпълнение на длъжността пилот.
За установяване на обстоятелствата по връчването на заповедта за
уволнение, по делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля К.Я.М.. Свидетелят заяви, че на 22.05.2025 г. ищецът
се е явил лично в офиса на дружеството в гр. София, като за целта
работодателят е организирал и заплатил пътуването му. Свидетелят М.
потвърждава, че на ищеца е било разяснено съдържанието на заповедта на
английски език, но той е отказал категорично да я подпише и получи. Отказът
на ищеца е удостоверен с подписите на двама свидетели – Р. РА.ова и
разпитаната свидетелка Катя М., положени върху самата заповед.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
, изготвена от вещото лице М.М., се установява, че брутното трудово
4
възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец възлиза на 6 061,15 лв.
Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
КТ за целия исков период от 6 месеца (от 23.05.2025 г. до 23.11.2025 г.) е 36
446,65 лв. Също така експертизата потвърждава, че за периодите на временна
неработоспособност (февруари, март и април 2025 г.), удостоверени с
представените по делото болнични листове , на ищеца не се дължи трудово
възнаграждение от работодателя, а обезщетение от общественото осигуряване,
като за отработените дни сумите са коректно изплатени.
Ищецът е представил ново медицинско удостоверение, издадено на
30.06.2025 г. т.е. след датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така изложените твърдения и оспорвания на страните и като
взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже съществуване на
безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала
длъжността " Стенограф " и издаването на оспорената заповед, с която
трудовото правоотношение е било прекратено
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на
основанието, на което е извършено, а именно, че е извършено от компетентен
орган, в изискуемата се по закон форма и срок, и при спазване на изискванията
за реда за извършване на атестация на съдебния служител, съответно че е било
налице използваното основание – получаване на най-ниската възможна
окончателна оценка на ищцата по приложимите критерии.
В конкретния случай, ищецът е нает за изпълнение на длъжността
„Летец-пилот командир“. Съгласно императивните разпоредби на Регламент
(ЕС) № 1178/2011 и Регламент (ЕС) № 965/2012, упражняването на правата по
лиценза за пилот е допустимо единствено при наличие на валидно медицинско
свидетелство съответстващо на класа на лиценза. Съгласно чл. MED.A.020 от
Регламент № 1178/2011, притежателите на лиценз не трябва да упражняват
правата си, ако не притежават валидна медицинска годност.
Безспорно се установи, че към датата на прекратяване на трудовия
договор – 22.05.2025 г., валидността на медицинското свидетелство на ищеца е
била изтекла още на 17.10.2024 г. Това обстоятелство създава правна и
фактическа пречка ищецът да изпълнява основното си трудово задължение –
да пилотира въздухоплавателно средство. Липсата на медицинска годност в
продължение на седем месеца сочи на трайност на състоянието към момента
на уволнението. Последващото снабдяване с медицинско удостоверение на
30.06.2025 г. е ирелевантно за преценката на законността на заповедта към
момента на нейното издаване, тъй като съдът изследва фактите към момента
5
на упражняване на потестативното право на уволнение.
Наред с това, като самостоятелно основание за обективна невъзможност
се явява и загубата на професионална компетентност, удостоверена с
неуспешната проверка (OPC) от 03.11.2024 г. Съгласно чл. ORO.FC.230 от
Регламент № 965/2012, всеки член на екипажа трябва да премине проверка за
професионална годност, за да докаже своята компетентност. Неуспешното
преминаване на тази проверка (оценка FAIL) води до забрана за изпълнение
на полети. Работодателят не е задължен по закон да предоставя неограничени
възможности за допълнително обучение, особено когато са констатирани
съществени пропуски в основни умения за безопасност, каквито са
процедурите при отказ на двигател и ръчното управление. Преценката за
риска при допускане на пилота до повторна проверка е в рамките на
оперативната самостоятелност на авиопревозвача.
Съдът намира, че процедурата по прекратяване на трудовото
правоотношение е спазена. Заповедта за уволнение е мотивирана, издадена е
от компетентен орган и е надлежно връчена на ищеца на 22.05.2025 г. Самият
отказ е бил надлежно оформен с подписите на двама свидетели, какъвто ред е
допустим, при отказ на работника да получи заповедта, в какъвто смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС на РБ, намерила израз в Решение № 608
от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 84 от
28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г., III г. о., ГК, постановени по реда
на чл. 290 ГПК. Отказът на работника да получи заповедта е удостоверен
съгласно изискванията на закона с подписите на двама свидетели, което прави
връчването редовно и пораждащо правни последици.
Предвид изложеното съдът, счита наведеното от ищеца с исковата
молба възражение за неоснователно.
С оглед на изложеното предявеният от ищцата срещу ответника иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението й,
извършено със Заповед № 464 от 22.05.2025 г. на управителя на "Е.Е." ООД, е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на предишната работа по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от уважаване на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
доколкото незаконността на уволнението е предпоставка от фактическия
състав на този иск. Предвид изхода на спора по обуславящия иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, който е неоснователен, неоснователен се явява и обусловеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, без да е необходимо обсъждането на останалите
предпоставки от фактическия състав на този иск.
Предпоставка за уважаване на предявения иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението. С оглед
достигнатите изводи по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, иска
за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
също е неоснователен без да е необходимо да се изследват другите елементи
6
от фактическия състав на правото на обезщетение.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
дължат на ответника, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и с оглед осъществената защита, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв., определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Щ. Ф. Й. Щ., роден на 28.08.1963 г., ЛНЧ
**********, срещу „Е.Е.“ ООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 464/22.05.2025 г. на Управителя на дружеството, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Летец-пилот командир“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 36 446,65 лв. (тридесет и
шест хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 65 ст.), представляваща
обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода
от 23.05.2025 г. до 23.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.07.2025г. до окончателното
ОСЪЖДА Щ. Ф. Й. Щ., ЛНЧ **********, да заплати на „Е.Е.“ ООД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7