Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.08.2025г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-20 състав, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
СЪДИЯ: Даниела Шанова
при
секретаря Антоанета Стефанова разгледа гр.д. № 15611 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявен от П.Н.К. против З. „О.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 150000
лв. в обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с
травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 16.06.2019г.,
причинено виновно от Й.Т.П. - лице, чиято отговорност е покрита
от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен за лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******.
Ищецът П.Н.К. твърди, че на 16.06.2019 г., около
18.50 ч., в гр. София, на бул. „България“, в посока от от бул. „Акад. Иван
Евстатиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“, в района преди ул. „Нишава“, Й.Т.П., с
ЕГН: **********, при управление лек автомобил „Тойота Авенсис“, с peг. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, като непропуснал попътно движещия се
в дясно от него мотоциклет „Кавазаки ЗХ10Р“, с peг. № ******,
в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с него.
По случая било образувано ДП
№ 11211/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 22304/2-19 г. по описа на СРП.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното ПТП
е бил водач на мотоциклет „Кавазаки ЗХ10Р“, с peг. № *******.
В резултат на ПТП, ищецът получил следните
увреждания: Политравма; Травматичен шок,
наложил седиране и поставяне на изкуствена белодробна вентилация; Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Разкъсно - контузна рана с подкожен емфизем в
лявата надключична област, лявата раменна област и в областта на лявата
ръка; Частично нараняване на левия
Делтоиден мускул; Нараняване на
сухожилието на Екстензорния метакарпален мускул на VI - V пръсти на лявата
ръка; Счупване на Пета метакарпална кост
на лявата ръка; Счупване на левия
ацетабулум; Счупване с разместване на
диафизата на лявата бедрена кост;
Множество охлузни рани по крайниците.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение във
„Военномедицинска академия – МБАЛ“ – София, Катедра по анестезиология,
реанимация и интензивно лечение (КАРИЛ), където му били извършени изследвания и
прегледи със специалисти. Ищецът бил поставен под изкуствена белодробна
вентилация и му била извършена оперативна интервенция – „Закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация“, с поставяне на дренаж. Ревизирани били раните в областта на левия горен крайник,
поставена била и гипсова имобилизция на лявата ръка. На 19.06.2019г., ищецът
бил изписан от КАРИЛ и бил приет в Клиника по ортопедия и травматология за
ендопротезиране и реконструктивна хирургия за оперативно лечение (КОТРХ). На
ищеца били извършени оперативни интервенции - открита репозиция на фрактура с
интрамедуларен пирон. На 01.07.2019 г., ищецът бил изписан от болничното
заведение. На 05.08.2019 г., ищецът отново постъпил в КОТРХ за отстраняване на
поставените приминиращи К-игли от главичката на 5-та метакарпална кост на лява
длан.
Ищецът
твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и
страдания. Ищецът бил в тежко здравословно и физическо състояние, претърпял три
поредни оперативни интервенции. Травматичните увреди довели до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник и лявата ръка, болки в областта
на главата, които от своя страна довели до продължителни болки и страдания и
отрицателни изживявания - бърза уморяемост, непълноценност и потиснатост.
Ищецът не можел да задоволява обичайните човешки нужди, изпаднал в невъзможност
да извършва трудова дейност. Оздравителният процес бил много дълъг и
възстановяването настъпвало бавно. Претърпените от ищеца болки и страдания и
ежедневните затруднения в бита довели до срив на самочувствието на ищеца и
силен психически дискомфорт. Ищецът трудно преодолявал стреса, не можел да спи
спокойно след инцидента, появило се продължително неспокойство и лесна раздразнителност,
изпаднал в състояние на безнадеждност, тревожност и безпомощност, които
симптоми не са се наблюдавали преди това при него.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Тойота Авенсис“, с peг. № *******, включително и на водача Й.Т.П..
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане
да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът не изплатил
такова.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
150000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът З. „О.” АД е депозирал в срок отговор
на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с peг. № *******.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен. Оспорва, че процесното ПТП
е настъпило по вина на водача Й.Т.П.. Твърди, че виновен за процесното
ПТП е ищеца. Ответникът заявява, че оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че представеният по делото Констативен
протокол за ПТП, не установява вината на
някой от участниците в ПТП. Ответникът оспорва твърдението, че в резултат на
процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и
характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.
Евентуално, ответникът релевира възражения за
съпричиняване на вредоностния резултат от страна на ищеца, като твърди, че П.Н.К.
се е движел с несъобразена или с превишена скорост и по начин, поставящ
собствения му живот и живота и здравено на другите в опасност. Освен това,
твърди, че ищецъ не е използвал защитна каска и защитно облекло, с което не е
направил необходимото за предотвратяване настъпването на посочените увреждания
и което във висока степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Сочи, че ако пострадалият е носил предпазно облекло, травмите или е нямало да
възникнат или са щели да възникнат в значително по-лека степен.
Ответникът твърди и че претенцията за
неимуществени вреди е прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за
лихва. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
С протоколно определение от 27.09.2021г. производството по делото е спряно
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на НОХД № 5953/20г. на СРС, НО, 101 състав.
По делото са постъпили служебно изискани преписи от Присъда от
09.02.2023г., постановена по НОХД № 5953/2020г., СРС, НО, 101 състав и Решение
№ 160 от 11.03.2024г. по ВНОХД № 42/2024г. на СГС, НО, IХ възз. състав, влязло в сила на 11.03.2024г., с оглед на което с
определение от 19.03.2024г. съдът е възобновил производството по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира
следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото
на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл. 380
КЗ, която в случая е налице. По делото са налице данни за заявено пред
ответника искане за заплащане на обезщетение от 26.08.2019г.,
като не са налице данни за изплащане на застрахователно
обезщетение в законовия
тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
Уважаването
на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното.
Не
е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от
договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”
за л.а. „Тойота Авенсис“, с peг. № *******,
с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не
е спорен и фактът на настъпилото на 16.06.2019г.
в гр. София, пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при
ответника водач на лекия автомобил Й.Т.П.
реализирал ПТП с мотоциклет „Кавазаки 3Х10Р“, рег. № ******,
управляван от ищеца П.Н.К., от което на последния били причинени
травматични увреждания.
С
присъда от 09.02.2023г., постановена по НОХД № 5953/2020г.,
СРС, НО, 101-ви състав, е признал подсъдимия Й.Т.П. за виновен в това, че на
16.06.2019 г., около 18.50 часа, в гр. София, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с рег.№ *******,
движейки се по бул.”България” с посока на движение от бул.„Акад. Иван
Евстратиев Гешов“ към бул.“Гоце Делчев“ и в района на кръстовището с
ул.“Нишава“ нарушил правилата за движение както следва: чл. 25, ал.1 от Закона
за движение по пътищата: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение”, реализирал
пътнотранспортно произшествие, като при извършване на маневра завиване надясно
за навлизане по друг път - ул.“Нишава“, извършил маневрата, като не се
съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на попътно движещия
се, отдясно на него, в крайна дясна „БУС“ лента, мотоциклет марка „Кавазаки”,
модел „ЗХ 10 Р“ е рег. №******,
управляван от П.Н.К. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на повече от едно лице, сред които ищеца по настоящото дело П.Н.К., поради
което и на основание чл. 343, ал. 3 , б. ”а”, пр. 2, във вр. ал. 1, б. “б“, пр.
2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл.54 от НК е осъден с наложено
наказание.
С решение № 160/11.03.2024г.
по ВНОХД № 42/2024г. по описа на СГС, НО, IX възз.
състав присъдата е потвърдена, като решението на СГС е окончателно.
На основание чл. 300 ГПК постановената
присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При
зачитане осъдителната присъда следва да се приеме, че застрахованият при
ответника водач е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо
възникване отговорността за застрахователя по заплащане на обезщетение.
Механизмът
и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват освен от представените
присъда и решение на въззивна инстанция по воденото наказатгелно производство,
и от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие/, показанията на св. Й.П. – водач на
увреждащото МПС и заключението на вещо лице по изслушана САТЕ. Видно от тях на
посочената дата л.а. „Тойота Авенсис“ се движил по бул. „България“ в посока от
бул. „Акад. Иван Евст. Гешов“ към бул. „Гоце Делчев и в района на кръстовището
с ул. „Нишава“ при движение със скорост около 60 км./ч., постепенно намаляваща
до около 30 км/ч водачът предприел завой надясно, за да навлезе в тази улица.
По същото време управляваният от ищеца мотоциклет се движил със скорост около 70
км/ч /съгласно установеното в наказателното производство и около 77 км/ч преди
ПТП и 67 км/ч към момента на удара, съгласно установеното посредством метода
„Теория на удара“ от в.л. по приетата по делото САТЕ/ попътно на лекия
автомобил, отдясно на него, в крайна дясна „БУС“ лента. Преди предприемане на
маневра за завиване надясно от водача на лекия автомобил е имал техническата
възможностда възприеме движещия се в бус лентата мотоциклет. Водачът на
мотоциклета не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара.
Ударът е бил непредотвратим за водача на мотоциклета чрез предприемане на
маневра за аварийно спиране.
Разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 ЗДвП задължава при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. С оглед установените
обстоятелства съдът намира, че застрахованият водач виновно е нарушил тези
законови правила за движение, дължащо се на неправилната му преценка относно
възможността да извърши безопасно маневрата по завиване на дясно. Дори и да не
е възприел веднага мотора, наличието според показанията му на други движещи се
пред и зад него и също с предимство превозни средства, е била налична опасност,
която е могъл и бил длъжен да отчете. Самият водач на лекия автомобил при
разпита си признава, че изобщо не е видял мотоциклета. Поради това е налице
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на
застрахователя за причинените вреди.
Относно
неимуществените вреди по делото са събрани писмени доказателства /медицински
документи/, показанията на св. Е.Т.Г. и заключение на вещо лице по СМЕ.
Видно
от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по
приетата като компетентно изготвена и без възражения от страните СМЕ в резултат
на произшествието ищецът е
получил следните травматични увреждания:
- Политравма с травматичен шок; Налице е временно разстройство на здравето, опасно за живота.
- Контузия на главата с мозъчно сътресение; Протекло е с краткосрочна
загуба на съзнание и ретроградна амнезия.
Медикобиологичната характеристика е временно разстройство на здравето, опасно за живота.
- Разкъсно - контузна рана над лявата ключица; Нараняване довело до болки и страдания за период около 25 дни.
- Разкъсно - контузна рана в лявата брахиална област с
частично разкъсване на делтоидния
мускул в ляво; Отчитайки големината на раната увреждането на
мускулатурата, топографската анатомия и биологията на
засегнатите тъкани експертизата приема, че е налице трайно нарушаване на
функцията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни.
- Разкъсно - контузна рана на лявата ръка с прекъсване
на разгъвните сухожилия на II, III, IV и
V пръсти; Трайно нарушена функция на ръката за период
по-голям от 30 дни.
- Счупване на петата дланна кост на лявата ръка; Трайно нарушена функция на ръката за период по-голям от 30 дни.
- Неразместена фрактура на левия ацетабулум; Трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни.
- Разместено диафизарно счупване на лявата бедрена
кост; Трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни.
Анализирайки механизна на
ПТП, патоморфологията на травматичните увреждания и
проведеното лечение експертизата приема, че те могат да бъдат получени при
падане от мотор на твърда настилка, като е възможно гореописаните травматични
увреждания да бъдат получени от ищеца по време на ПТП като водач на мотоциклет.
Непосредствено след
инцидента на ищеца по спешност е проведено болнично лечение във ВМА – гр.
София, което включва:
- Интензивно лечение с
мониторинг на жизненоважните функции, инфузии на електролитни разтвори,
аналгетици, антикоагулант, антибиотици и медикаменти.
Оперативно: - 16.06.2019г.-
директна екстензия на левия долен крайник през туберозитас тибие ;
-17.06.2019г.- ревизия на
раната, дебридман, некректомия, лаваж миорафия, поставяне на кожен шев и дренаж
на раната в супраклавикуларната област;
-17.06.2019г.- ревизия на
раната, дебридман, лаваж, миорафия поставяне на кожен шев и дренаж на раната в
лявата брахиална област;
-17.06.2019г.- ревизия на
раната, дебридман, лаваж, тендорафия на екстензорните сухожилия на II, III, IV
и V пръсти, поставяне на кожен шев и дренаж, имобилизация с гипсова шина;
-19.06.2019г.- открито
наместване и фиксация на счупването на лявата
бедрена кост с дълъг интрамедуларен пирон. Проникна се по хода на старите
достъпи, отстрани се късия пирон /тип Fi nail/ и се постави дълъг
интрамедуларен бедрен пирон с проксимално и дистално застопоряване;
-26.06.2019г.
открито наместване и фиксация с 2 броя Киршнерови игли на счупването на V-тата
дланна кост.
-05.08.2019г.- отстраняване
на 2 броя Киршнерови игли от лявата длан;
Медикаментозно - водно
солеви разтвори, антибиотици, аналгетици и фраксипарин по 0,4 мл.
След изписването си ищецът е
ходил с патерици за период от 6 месеца, като е било силно затруднено
придвижването през първите 30-45 дни поради поставения гипс на лявата лъка и
увреждането на сухожилията. Приемал е обезболяващи и ксарелто от 10 мг. за
период от 30 дни. След шестия месец от травмата се е придвижвал с една патерица
до края на деветия. Провеждал е рехабилитация. Работа е започнал около една
година след травмата.
Счупванията са зараснали за
средно статистически определените периоди. Раните са се възстановили без
усложнения. Функционалното възстановяване е настъпило за период около 1 година.
Болките са имали силен характер в острия период и след оперативните
интервенции. Страданията са свързани със затрудненото ходене поради
невъзможност да се ползва патерица с лявата ръка за период около 30-45 дни.
В момента общото състояние
на пострадалия е добро. Има контрактури на ставите на пръстите на лявата ръка и
при захват пулпата на пръстите е на разстояние 1 см. от дланта. В момента има
неудобство от непълния захват на лявата ръка и от намалената му сила. С упорита
рехабилитация и балнеолечение това състояние може да се подобри.
Според вещото лице
пострадалия е работоспособен и експертизата приема, че перспективата за в бъдеще
е добра. Препоръчително е да се проведе рехабилитация и балнеолечение, както и
при желание на пациента да се отстрани интрамедуларния пирон.
Отчитайки патоморфологията
на получените травматични увреждания, етапността на проведеното лечение,
липсата на усложнения, постигнатите клинични резултати и сегашното състояние на
пострадалия, експертизата приема, че проведеното лечение е постигнало целите си и е правилно.
СМЕ
установява, че ищеца е пострадал през месец октомври 2016г. и е получил
пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост, като е проведено оперативно
лечение с открито наместване и вътрешна фиксация в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД с
къс проксимален бедрен пирон. При разпита си в о.с.з. на 26.04.2021г. вещото
лице уточнява, че прекараната стара травма на лявата бедрена кост се е отразила
само по отношение продължителността на
оперативната интервенция, т.к. се е наложило този поставен в старо време
пирон да бъде отстранен и след това да бъде поставен друг пирон на негово
място.
От
показанията на св. Е.Г., които съдът кредитира като непосредствени, като отчита
възможната й заинтересованост от изхода на делото предвид близката й връзка с
ищеца – негова интимна приятелка, също пострадала при процесното ПТП, пътувала
заедно с ищеца на мотоциклета, се установява, че се познава с ищеца К. от две
години преди процесното ПТП. След катастрофата установила контакт с ищеца около
15 дена след това, тъй като и двамата не можели да се видят, по телефона или
онлайн чрез съобщения комуникирали. Той бил в инвалидна количка, тъй като било
засегнато сухожилието на лявата му ръка, на левия крак бедрената кост. В
болницата лежали еднакво време. Нея изписали един ден след ищеца. Доколкото знае
са му извършени две операции на лявата ръка и на бедрената кост, където има
титан от коляното до таза. След изписването провеждал рехабилитация след втория
месец, тъй като не можел да се движи. Вкъщи му помагали майка му и баба му. Имал
спомагателен стол. Мисли, че е пиел хранителни добавки за сухожилията, около 4
– 5 месеца. Ищецът взел болничен за шест месеца, след това от ТЕЛК му дали още
два месеца. Ищецът бил отслабнал като го видяла, бил стресиран, притеснен за
работоспособността си. От работа отсъствал около осем месеца. Майка му го
подпомагала финансово. Той е механик по моторите, извършва физическа работа. В
момента вече работи, но изпитва затруднение да си ползва лявата ръка за някои
неща, както и не може да седи дълго време на левия си крак заради операцията. Към
момента от време на време се оплаква от болки в крака, леко накуцва, походката
му е променена. Стресиран е, но на свидетелката не иска да показва, че е
засегнат психически. Започнал да шофира може би към края на зимата, тъй като от
психологическа гледна точка имал страх. Към настоящия момент не управлява
мотор.
Свидетелката
заявява, че идвамата са били със специални „моторджийски“ якета с протектори на
лакътя, на раменете и гърба и с каски, а тя самата била и с ръкавици.
Във
връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин
от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания. Всичко изложено по-горе установява по безспорен начин претърпени от
ищеца неимуществени вреди, намиращи се в
причинна връзка с произшествието и за които ответника дължи заплащането на
обезщетение. При определяне неговия размер съдът съобрази естеството и тежестта
на полученото травматично увреждане, което е причинило болки и страдания, възрастта
на ищеца /29г.
към деня на произшествието/, тежкото травматично
увреждане и начина на получаването му, извършените
хирургически интервенции, дългия по продължителност лечебен и
възстановителен период, интензивността на търпените болки и страдания и
отражението им върху личността на ищеца в социално-битов
и професионален план. Съдът съобразява и последиците в психологичен
план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в
психоемоционален план/. Съдът намира за съответно според критерия по чл.52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от 150000
лв. За да определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 16.06.2019г.,
когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите са ориентир
за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие.
При това
положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца като водач на мотоциклета. Безспорно
се установи, че към момента на удара водачът на л.а.
„Тойота Авенсис“ е предприел в нарушение на чл.
25, ал. 2 ЗДвП внезапна маневра „преминаване
в дясна пътна лента“
за завиване надясно към ул. „Нишава“,
без
да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него – в частност мотоциклетаи без да се съобрази с неговото
положение, посока и скорост на движение, като така е допуснал да се случи
исковото събитие. От друга страна,
обаче безспорно се установи, че мотоциклетистът се е движил в лента, обозначена
със символа "BUS" като така е нарушил правилото на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, а именно нарушил е забраната за движение в лента, предназначена за
превозни средства на обществения транспорт, като с това свое поведение е
допринесъл за вредоносния резултат тъй като,
ако не се бе движил в тази забранена зона нямаше да се стигне до удар между
него и застрахования при ответника водач,
т.е. доказано е съпричиняване между
двамата водачи на вредоносния резултат,
като съдът приема, че основната вина за възникване на събитието е тази на
водача на л.а. „Тойота Авенсис“, тъй като
именно неговата маневра го е придвижила в бус
лентата, в която се е случило събитието. Това дава основание на съда да
определи процент на съпричиняване за него от 85 %,
а останалите 15 % от вината съдът ги разпределя за
ищеца. С оглед приетите САТЕ и показанията на св. Г., съдът
намира за неоснователни останалите възражения за съпричиняване поради движение
с непозволена скорост и липса на предпазна екипировка. Предвид изложеното искът
следва
да се уважи до размера от 127500 лв., като се отхвърли за горницата
до пълния предявен размер от 150000 лв.
Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Обезщетението се дължи от датата, на която е сезирано застрахователното
дружество, на основание чл. 493, ал. 1 т. 5 от КЗ. Ищецът претендира по-късна
дата - 3м. след сезиране на ответника, което искане с оглед на диспозитивното
начало, следва да се уважи. Върху присъдения размер обезщетение ответникът
дължи лихва за забава от 27.11.2019
г. до окончателното изплащане.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на спора по делото с право на разноски разполагат и двете страни.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса за исковете и от разноски в
производството.
Представляван е от адвокат безплатно
при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА въз основа сключен договор за правна защита и
съдействие, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да
заплати на процесуалния представител адв. В.В.О. - САК възнаграждение в размер на 11700
лв., определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5
и §2а от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.).
Ответникът установява сторени разноски в размер на 920 лв.
- депозити за вещи лица и свидетел. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер
на 138 лв., както и юрк. възнаграждение в
размер на 30 лв. /от
първоначално определение 200 лв./, или общо 168 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважения иск в размер на 5100
лв. и заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждение
за вещо лице в размер на 250 лв. или
общо сумата 5350 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийският градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.“
АД, ЕИК *********, с адрес
***, да заплати на П.Н.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** – чрез адв. В.О.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 127500 лв. в
обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични
увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 16.06.2019г.,
причинено виновно от Й.Т.П. - лице, чиято отговорност е покрита
от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен за товарен автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******, ведно със
законната лихва от 27.11.2019г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „О.“
АД, ЕИК *********, с адрес
***, да заплати на адв. В.В.О. - САК, със служебен адрес ***,
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 11700 лв.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** – чрез адв. В.О.,
да заплати на З. „О.“
АД, ЕИК *********, с адрес
***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 168 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА З. „О.“
АД, ЕИК *********, с адрес
***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 5350 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: