Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр. Поморие, 16. 05. 2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Нася Япаджиева
при секретаря Валентина Атанасова , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 686 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от на Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против Р.К.М. ***. Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против Р.К.М. ***. В исковата молба ищецът твърди, че на 10.05.2016г. между ищеца и „Микро Кредит“ АД е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Микро Кредит“ АД от Р.К.М. е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение против длъжника и издадената Заповед за изпълнение длъжника е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и в указания от съда срок предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че Р.К.М. дължи на Агенция за събиране на вземания” АД сумата от 1258.91лв. включваща сумата 326.28 лв. представляваща задължение, произтичащо от договор за заем от 12.01.2016 г., сума в размер 561 лв. (петстотин шестдесет и един лева), представляваща застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от 05.02.2016 г. до 23.09.2016 г., сума в размер 204 лв. (двеста и четири лева), представляваща задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора за заем от 12.01.2016 г.; сума в размер 98.36 лв. (деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по договора за заем от 12.01.2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 06.02.2016 г. до 31.07.2018 г.; сума в размер 69.27 лв. (шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. Сочи че на 12.01.2016г. между „Микро Кредит“ АД и Р.К.М. е сключен договор за заем Credi Home № 1161-10101198 за сумата от 1000лв. с уговорена лихва, като ответницата се задължила да върне сумата от 1151.28лв. на 36 седмични погасителни вноски всяка от по 31.98лв. На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги в размер на 216лв. платими на 36 бр. равни седмични вноски всяка в размер на 6.00лв. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя застраховка „Защита“ към ЗК „Уника живот“ АД, като заемателя се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 36 седмици на равни погасителни вноски от по 16.50лв. или обща сума за застрахователна премия 594.00лв. Сочи, че падежа е настъпил на 23.09.2016г. и договора не е обявяван за предсрочно изискуем, а на длъжника е нечислена лихва за забава по договора за заем – 98.36лв. за периода от 06.02.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда и по договора за допълнителни услуги в 69.27лв. за периода от 06.02.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Ответника платил сумата 870.00лв. с която са погасени 673.72лв. – главница и 151.28лв. – договорна лихва, 12.00лв. доп.услуги и 33.00лв. – застрахователна премия. Претендира разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че не е надлежно уведомен за цесията, тъй като писмото уведомление е изпратено чрез Агенция за събиране на вземания” АД а договора за цесия е сключен с ООД, а не от „Микро Кредит“ АД и е получено съпруга и с когото са във фактическа раздяла от дълги години.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 253/02.08.2017г. по ч.гр.дело № 502/2018г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.
ПРС, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от ч.гр.дело №502/2018г. по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС,
заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Р.К.М. за сумите: 326.28 лв. (триста двадесет и шест
лева и двадесет и осем стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за заем от
12.01.2016 г., 204.00 лв. (двеста и четири лева), представляваща задължение, произтичащо от договор
за допълнителни услуги към
договора за заем от 12.01.2016 г. за периода от 05.02.2016 г. до 23.09.2016
г., 561 лв. (петстотин шестдесет и един лева),
представляваща застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода
от 05.02.2016 г. до 23.09.2016 г., 98.36 лв. (деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по договора за заем от 12.01.2016 г., в размер
на законната лихва върху нея за периода от 06.02.2016 г. до 31.07.2018 г., 69.27 лв. (шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 06.02.2016 г. до 31.07.2018 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на ч.гр.дело №502/2018г. до окончателното изплащане на сумата. ПРС е издал Заповед № 253/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за сумите така както са претендирани. Връчването на длъжника е извършено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и
заявителя е предявил иск по чл. 422 от ГПК.
Установява се от представения Договор за заем Credi Home № 1161-10101198/12.01.2016г., че „Микро
Кредит“ АД е предоставила на Р.К.М. заем в размер на 1000 / хиляда/ лева, като
страните са уговорили и договорна лихва и заемателя
се задължил да върне сумата от
1151.28лв. /главница и лихва/
която да плати на 36 седмични погасителни вноски всяка от 31.98лв. В договора е посочено, че предоставената в
заем сума от 742.21лева е получена от заемателя, а
сумата от 257.79 лева е отбелязана като "рефинансирана сума". Към
договора е налице погасителен план подписан от страните, от който е видно,
че падежа на последната вноска е на
23.11.2016г. т.е. договора не е обявен за предсрочно изискуем. Сключването на
договора е предшествано от Искане за
заем подадено от ответника на
11.01.2016г. за сумата от 1100лв.
На основание попълнен и
подписан от заемателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на 12.01.2016 г. между
"Микро Кредит" АД и ответницата е бил
сключен договор за допълнителни услуги
към заем Credi Home №
1161-10101198/12.01.2016г., видно от който Микро
Кредит“ АД предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги и /или
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка както следва: пакет „Комфорт“
и застраховка Пакет „Премиум Живот“. Цената на допълнителните
услуги не е посочена в договора, а е посочено: за пакет Комфорт срок 36 седмици, вноска 6.00лв. за застраховка Защита Пакет „Премиум живот“ срок 36седмици вноска 16.50лв. Посочено е в
договора, че Пакет „Комфорт“ включва: посещение в къщи или в удобно място за
събиране на вноската, безплатно внасяне от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на Микро Кредит“ АД, безплатно
внасяне на вноската директно в офис на „Микро Кредит“
АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение от 15 дни, СМС известяване за
направеното плаща. Видно обаче от
представеното за искане за допълнителни
услуги подписано от ответницата на 11.01.2016г.
за пакет Комфорт със срок от 12
месеца е посочена вноска 9.68лв. По делото е представен също така договорът за
застраховка, сключен между "УНИКА Живот" АД и ответницата със
застрахователна премия 594, 00 лева.
Между "Агенция за събиране на вземанията" ООД /понастоящем "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД/, в качеството на цесионер, и "Микро кредит" АД, в качестото на цедент е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който страните се споразумели, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти. Вземанията следвало да се индивидуализират в представен от цедента опис- Приложение № 1 към този договор. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 – опис за прехвърлените по рамковия договор от 16.01.2015 г. вземания от "Микро кредит" АД на ищеца /л.23/, като под № 328 е отразено прехвърлено вземане по договор № 1161-10101198 от 12.01.2016 г., с отпусната главница в размер на 1000 лева, договорна лихва 151.28лв., общо задължение по кредита- 1961.28лв.,остатък от главница - 950.45лв, остатък от лихва- 135, 83 лв. и общо дължима сума към продажбата – 1851.28лв.
От представеното пълномощно /л. 25/ се установява, че цедентът "Микро кредит" АД е упълномощил цесионера – ищеца по настоящото дело, от негово име да изпраща съобщения до длъжниците, чийто вземания са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията. Такова уведомление е било изпратено на ответницата и видно от представената по делото обратна разписка същата е върната с отбелязване, че писмото е получено от съпруга на 19.05.2016г./л.27/. Ищецът признава, че по горепосочения договор за заем, ответницата е изплатила сумата общо в размер на 870 / осемстотин и седемдесет/ лева, като не представя платежните документи за извършените плащания.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, също се установява, че ответницата е платила общо сумата от 870.00 / осемстотин и седемдесет/лева. След приспадане на заплатената от ответницата сума от 870 лева по начина, по който е била приспадната от ищеца, задълженията й към ищеца за главница по договора за заем и за възнаграждения по договор за допълнителни услуги и за застраховки съвпадат по размер с исковите претенции. Видно от заключението на вещото лице с погасителните вноски направени от ответницата напълно е погасена договорната лихва. Дължимите лихви за забава са изчислени от вещото лице, както следва: върху неизплатената главница по договор заем в размер на 98, 36 лева за периода от 06.02.2016 г. до 01.07.2018г. /подаване на заявлението/ и върху непогасената сума по договор за допълнителни услуги в размер на 69.97 лева за периода от 06.02.2016 г. до 01.07.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Категорично според съда е установено сключването на договор за заем, който отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗПК, между ответницата и "Микро Кредит" АД, като ответницата е получила сумата в размер на 1000.00лв. част от която е използвана за рефинансиране на друг заем. С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва в размер на 151.28 лева. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва за срок от 36 седмици на равни седмични вноски от 31.98лв. всяка.
Установи се, че ответницата е платила сумата от 870лв. и доколкото видно от Приложение 1 – Описание на допълнителни услуги, страните са се уговорили, че направените от клиента плащания ще погасяват първо дължимите суми по договора за заем и след това дължимите суми по договора за допълнителните услуги, то не може да се възприеме направеното от ищеца и вещото лице разпределение на платената сума, а именно, че с нея са платени и 33лв. по договора за застраховка и 12лв. по договора за допълнителната услуга пакет „Комфорт.“ Според съда и сумата от 45лв. / 33лв.+12лв./ е отишла за погасяване главницата по договора за кредит и така останалата неплатена главница е в размер на 281.28лв. и за тази сума иска следва да бъде уважен, а за сумата над 281.28лв. до претендирания от 326.28лв. следва да бъде отхвърлен. Основателен е според настоящия състав иск за обезщетение за забава. На основание чл. 19 от Общите условия към договора ответницата дължи и обезщетение за забава. Обезщетението е в размер на 98.36лв. за периода от 06.02.2016 г. до 01.07.2018г.
Искът за установяване че ответницата дължи сумата 561.00лв. представляваща застрахователна премия и на сумите от 204.00 лева по договора за допълнителни услуги и мораторна лихва по този договор в размер на 69.27лв. съдът намира, за неоснователен.
Видно от представения договор за застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“", същият е сключен между застрахователя "Уника" АД и застрахованото лице – Р.К.М., а "Микро Кредит" АД е застрахователен посредник и това е видно от застрахователната полица т.е той не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя възникват направо в патримониума на ЗК "Уника" АД, а "Микро Кредит" АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка има право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя.
По отношение допълнителния пакет „Комфорт“ с цена 216лв. съдът счита, че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които не са предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Услугите не са уточнени, няма достатъчна конкретизация са уговорени възможности бъдещи и несигурни като напр. „безплатно предоговаряне и разсрочване“, за които дори не е посочена точната цена, а същата се установява от предвиденото пращане на вноски по 6 лв. за 36месеца. Така уговорените допълнителни услуги включени в пакет „Комфорт“ са уговорени при неспазване разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗПК и противоречат на чл. 10а ал. 4 от ЗПК и целят заобикаляне на императивните правила в ЗПК. В тази връзка съдът счита, че допълнителният пакет от услуги съдържа нищожни клаузи по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съдът е длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, следователно, претенцията за възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е неоснователна и следва да се отхвърли.
Според съда е налице още едно основание за отхвърляне претенцията за сумите по предоставените допълнителни услуги и то е свързано с прехвърлянето на вземанията. Видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне на вземания от "Микро кредит" АД на ищеца липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и застраховки. В Приложение № 1, в графа "отпусната главница" е посочена единствено сумата по договор за заем, а именно 1000 лева, като други задължения по договор за допълнителни услуги /застраховки и услуги/ и съответно остатък от това задължение не са посочени. Вземанията в това число и тези от допълнителни услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и трябва да се индивидуализирани в представен от цедента опис – Приложение № 1 към този договор и това е предвидено в чл. 1. 2 от Рамковия договор Това е допълнително основание за неоснователност на предявения иск за установяване на дължимост на застрахователна премия и сумата по договора за допълнителна услуга Пакет „Комфорт“ в размер на 204лв., както и е основание за неоснователност на исковете за установяване на дължимата лихва забава върху сумите по този договор. Право да търси тези вземания, за ищеца възниква само, ако се установи, че те са валидно прехвърлени и индивидуализирани по вид и размер, а в случая това изискване не е изпълнено.
По отношение на извършената цесия на останалите установени по размер вземания, произтичащи от договора за заем, съдът намира че договорът за цесия е породил своето действие. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД. кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение 156 от 30.11.2015 г. по т. дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ т. о. е и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответницата с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
Във връзка с изложеното ответницата дължи на ищеца сумата от 281.28лв. представляваща неизплатена главница по договор за заем CrediHome №1161-10101198/12.01.2016г. и сумата от 98.36лв. представляваща обезщетение за забава по договора за заем за периода от 06.02.2016г. до 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за главница над размера от 281.28лв. до претендираната сума от 326.28лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни исковите претенции за установяване на вземането на ищеца за сумите: 561.00 / петстотин шестдесет и един / лева - застрахователна премия; 204 /двеста и четири/ лева – представляваща задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора за заем от 12.01.2016 г.; с 69.27 лв. (шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът с оглед практическата и правна сложност за защитата от юрисконсулт определя възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева и така направените разноски са в размер на 525лв., като ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 159 / сто петдесет и девет/ лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 22.60 / двадесет и два лева и 60ст./ , съразмерно с уважената част от искове. Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.М., ЕГН **********, с адрес *** А, че съществува вземането на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., с пълномощник адв. Ц.П. в размер на 281.28 / двеста осемдесет и един лева и 28ст./ - представляваща неизплатена главница по договор за заем CrediHome №1161-10101198/12.01.2016г. и сумата от 98.36лв. представляваща законната лихва за забава по договора за заем за периода от 06.02.2016г. до 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за главница над размера от 281.28лв. до претендираната сума от 326.28лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от иск за установяване на вземането на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по отношение на Р.К.М., ЕГН **********, за сумите както следва: 561.00 / петстотин шестдесет и един / лева –
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за
периода от 05.02.2016г. до 23.09.2016г.; 204
/двеста и четири/ лева – представляваща задължение по договор за допълнителни
услуги за периода от 05.02.2016г. до 23.09.2016г. и 69.27 лв.
(шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 06.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.К.М., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 159 / сто петдесет и девет/ лева – разноски по настоящото дело и сумата от 22.60 /двадесет и два лева и 60ст./ - разноски по ч. гр. д. № 502/2018г. по описа на PC – Поморие, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: