Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 306/07.06.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , с участието на Камелия
Цветкова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 150
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „К*** ”
ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №*
, вх.* , ет.* , офис 12 с управител И*** К.И., подадена чрез преупълномощения
адвокат И.Н.Ч. от АК - В*** , с посочен съдебен адрес:***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ против Държавна комисия по
стоковите борси и тържищата гр.С*** /ДКСБТ/ с Булстат *********, гр.С*** ,
район И*** , ул.”Л*** С*** ” №* представлявано от председателя В.И.И., за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
общо 600.00 лева /шестстотин/ с вкл. ДДС – по 300.00лева за всяка инстанция с
вкл. ДДС, в резултат на отмяна по съдебен ред на наказателно постановление № 04687
от 24.07.2017год., издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , представляващи
направените в хода на съдебното обжалване по АНД № 1344/2017год. по описа на
Районен съд – Монтана и по КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд –
Монтана, разноски за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, с които
е отменено наказателното постановление. Твърди се, че за осъществено
процесуално представителство, защита и съдействие по образуваното във връзка с
обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление, по АНД № 1344/2017год.
по описа на Районен съд – Монтана, заплатили в брой, по сключен договор за
правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева
с вкл. ДДС и по КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана
заплатили в брой, по сключен договор за правна защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение, в размер на 300.00 лева с вкл. ДДС. В исковата молба твърди, че
съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като в ал.2 на
разпоредбата било посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Твърди се, че от посоченото незаконосъобразно наказателно постановление № 04687
от 24.07.2017год., издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , отменено с
влязлото в законна сила съдебно решение на Районен съд – Монтана, потвърдено
след касационно обжалване от Административен съд - Монтана, му били причинени
имуществени вреди, в размер на общо 600.00 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство от по 300.00лева за всяка
инстанция. На следващо място сочи, че съгласно чл.2, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на ДКСБТ, същата е юридическо лице, а отмененото
незаконосъобразно НП, с което обосновава исковата си претенция е издадено от Председателя
на ДКСБТ гр.С*** и следователно, като юридическо лице е процесуално
легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за причинените
вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление за налагане
на имуществена санкция за нарушение по чл.3б от ЗСБТ издадено от Председателя
на ДКСБТ гр.С*** . С оглед изложеното и на основание чл. 1 от ЗОДОВ, Глава единадесета от АПК, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ДКСБТ гр.С*** да му заплати сумата в размер
на общо 600.00 лева с включен ДДС, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по
образуваното във връзка с обжалване на посоченото незаконосъобразно наказателно
постановление по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд – Монтана и КАНД
№32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана. Претендират се и
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът чрез процесуалния си представител адвокат Ч. от АК – В*** , поддържа
исковата молба по изложените в нея доводи и аргументи. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи иска, така, както е предявен. Счита, че същият е
основателен и доказан, тъй като са налице кумулативно изискуемите предпоставки,
предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с
влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт и настъпилата вреда за ищеца. Моли да бъдат присъдени на ищеца и
направените съдебни разноски по настоящото дело, като представя списък с
разноски.
Ответникът – Държавна комисия по
стоковите борси и тържищата гр.С*** /ДКСБТ/ представлявана от председателя В.И.И.,
чрез упълномощения старши юрисконсулт Х.А., в отговора по исковата молба оспорва
същата, като неоснователна и недопустима. При условия на евентуалност моли за
отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан. Излага доводи, че
упражняването и защитата на законните интереси на дадено лице не са обвързани
непременно с използването на адвокатска защита, а това е свободен избор.
Правото да се използват услугите на адвокат, при защита на законни интереси, не
е непременно обвързано със заплащане. Упражняването на това право не
представлява вреда и не подлежи на обезщетяване, тъй като налагането на
административно наказание не е типична административна дейност. Процесуалният
представител на ответника поддържа отговора на исковата молба в съдебно
заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявения иск е основателен и доказан, като счита,
че събраните доказателства по делото сочат, че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, за да бъде искът уважен. Сочи, че ищецът претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на общо 600.00 лева,
настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт – НП, издаден от
Председателя на ДКСБТ гр.С*** , за нарушение на чл.3б от ЗСБТ, което е отменено
с влязло в законна сила решение на РС – Монтана, потвърдено с решение на
Административен съд - Монтана и че ищецът твърди, че в резултат на този
незаконосъобразен акт, който е отменен, е претърпял имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Поради
това намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление № 04687 от
24.07.2017год., издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , на ищеца „К*** ”
ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №*
, вх.* , ет.* , офис 12 с управител И*** К.И. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.65,
ал.2 от ЗСБТ за извършено нарушение по чл.3б от ЗСБТ. Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд - гр.Монтана и е образувано
АНД №1344/2017год. по описа на съда. Жалбата е подадена чрез пълномощник – „Адвокатско
дружество К*** , Г*** , П*** енд Ко” с Булстат *********,. Видно от
доказателствата по делото, в производството пред Районен съд - Монтана ищецът е
надлежно представляван от преупълномощеният от Адвокатското дружество адвокат И.Н.Ч.
от АК – В*** . Съобразно сключения между „К*** ” ООД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №* , вх.* , ет.* , офис 12
чрез управителя И*** К.И. и „Адвокатско дружество К*** , Г*** , П*** енд Ко” с
Булстат *********, договор за правна защита и съдействие сер. № 00084/04.08.2017
г., договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00
лева с ДДС, видно от приложената фактура с №********** от 08.08.2017год. С
решение № 401/22.11.2017год., постановено по АНД №1344/2017год. на Районният
съд - Монтана е отменено, като незаконосъобразно издаденото на ищеца
наказателно постановление № 04687 от 24.07.2017год., от Председателя на ДКСБТ
гр.С*** . Постановеното Решение е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред
касационната инстанция и е образувано КАНД №32/2018год. по описа на
Административен съд – Монтана, по което с Решение №105 от 14.02.2018год. е
потвърдено въззивното решение и същото е влязло в законна сила от
14.02.2018год. В касационното производство пред АС - Монтана ищецът е надлежно
представляван от преупълномощеният от Адвокатското дружество адвокат И.Н.Ч. от
АК – В*** . Съобразно сключения между „К*** ” ООД, ЕИК * със седалище и адрес
на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №* , вх.* , ет.* , офис 12 чрез
управителя И*** К.И. и „Адвокатско дружество К*** , Г*** , П*** енд Ко” с
Булстат *********, договор за правна защита и съдействие сер. №
00172/02.02.2018 г., договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
е в размер на 300.00 лева с ДДС, видно от приложената фактура с №********** от 07.02.2018год.
Горните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на
производството по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд – Монтана и КАНД
№32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана, приложени по настоящото
дело.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление,
издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** . По отношение на характера на
дейността по административното наказване, приключваща с издаване на наказателно
постановление, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на
ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й
характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от
административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез
упражняване на властнически метод. В тази връзка и въпреки че наказателното
постановление не е индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо в случая е
обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган
по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателното
постановление, издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , е отменено от
компетентния Районен съд, с влязло в законна сила съдебно решение, постановено
по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд – Монтана и потвърдено по КАНД
№32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана, предявеният иск се явява
допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд – Монтана, по реда на глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда
по мястото на увреждането.
От правна страна исковият процес
започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право
съществува и е породено от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление за налагане на имуществена санкция за нарушение, по чл.3б от ЗСБТ
издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** . Процесуалната легитимация на
страните в исковото производство следва единствено от тези твърдения, изложени
в исковата молба, относно наличието на претендираното право и доколкото в
конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се
претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на
незаконосъобразното НП за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено с издаденото НП, то пасивната процесуална легитимация е правилно
определена, като искът е насочен срещу ДКСБТ, която е юридическо лице по
смисъла на чл.2, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ДКСБТ, и
която, освен това, се явява и издател на отмененото НП за налагане на имуществена
санкция за нарушение по чл.3б от ЗСБТ. В рамките на исковото производство
пасивно легитимираната страна се определя от ищеца и съдът няма процесуално
задължение да го конституира служебно, нито пък да дава указания на ищеца, кой,
според съда, би бил надлежният ответник в конкретното производство. Основателна
ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но надлежните страни в
производството - както активно процесуално легитимираните, така и пасивно
процесуално легитимираните, се определят от твърденията на ищеца, с оглед диспозитивното
начало на иска с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед наведените
фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице
изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно
легитимирана страна – Държавна комисия по стоковите борси и тържищата гр.С*** /ДКСБТ/.
Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество,
като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически
състав за ангажиране отговорността на ДКСБТ, за имуществени вреди, причинени на
ищеца „К*** ” ООД, ЕИК * с управител И*** К.И., като доказателствената тежест
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко
отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на
нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при
или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали
длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №
2/19.05.2015 г. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от
административен орган и представляват властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност
е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е
основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, при което неоснователни
са направените възражения от ответната страна. В случая не е спорно, че е
налице конкретно Наказателно постановление за налагане на имуществена санкция
за нарушение по чл.3б от ЗСБТ издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , което
е отменено по съдебен ред от въззивната инстанция /Районен съд/, респ. потвърдено
от касационната инстанция /Административен съд/, с влязло в законна сила, т.е.
неподлежащо на обжалване, съдебно решение, като незаконосъобразно. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира за доказана първата група от визираните по-горе
предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт – Наказателно
постановление за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл.3б от ЗСБТ
издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** .
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че в производството пред Районния съд при разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, по реда и при условията на ЗАНН, при субсидиарно
прилагане на НПК, когато наказателното постановление бъде отменено, не се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу
държавата. Същото Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС
на ГК и ТК на ВКС е категорично, че "законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.". В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№ 2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП и
защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия
съд като административен.
В настоящия случай са налице приложени,
надлежно попълнени и подписани от ищеца, договори за правна защита и съдействие
сер. № 00084/04.08.2017 г. за договореното и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева с ДДС, видно от приложената фактура с №********** от 08.08.2017год. по
АНД №1344/2017год. на Районният съд – Монтана и договор за правна защита и
съдействие сер. № 00172/02.02.2018 г. за договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева с ДДС, видно от
приложената фактура с №********** от
07.02.2018год. по КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана,
които са били основание за осъществяване на процесуално представителство и
защита по това АНД и КАНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на
възнаграждение, в размер на по 300.00/триста/ лева с ДДС за всяка от
инстанциите, за един адвокат, изготвил и подал жалбата до съда и осъществил
процесуалното представителство и защита по делата. В тези договори ясно е
посочено, че договореното възнаграждение е именно 300.00 лева, изписано цифром
и словом, както и ясно е посочено/също изписано цифром и словом/, че това
възнаграждение, в размер на 300.00 лева с ДДС, е платено изцяло и в брой и на
двете съдебни инстанции. Така, тези договори за правна защита и съдействие са
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в настоящото
производство и съответното на това плащане, след като е предизвикало
имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена
вреда за него.
Така всъщност, реално спорен по
настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според посочените
договори за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско
възнаграждение по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд – Монтана и по
КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана, с решението по
което е отменено издаденото НП срещу ищеца, представляват имуществена вреда за
жалбоподателя в административно наказателното производство, съответно ищец в
настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП
№ 04687 от 24.07.2017год., издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , тъй като
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на
ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България,
съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
От това следва категоричния извод, че
и по настоящия спор е налице пряка причинно - следствена връзка между
изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото като незаконосъобразно
НП за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл.3б от ЗСБТ. Следва да
се добави, че представените договори за правна помощ и съдействие сер. №
00084/04.08.2017 г. и сер. № 00172/02.02.2018 г., по които са издадени и
съответните фактури с дължимото ДДС и пълномощното към него от същата дата са
били изготвени за оказване на правна защита и съдействие именно в
производството по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд – Монтана и по
КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана с решението по
което е отменено, като незаконосъобразно, обжалваното НП, а както бе упоменато
и по-горе, съдът намира за безспорно доказано, че договореното адвокатско
възнаграждение е изплатено от ищеца в пълен размер, в брой, при сключване на тези
договори за правна защита и съдействие пред съответните инстанции.
Размерът на договореното
възнаграждение по тези договори за правна защита и съдействие е в минималният
предвиден размер за адвокатско възнаграждение към момента на сключването му,
като за пълнота на изложението следва да се упомене, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по
дела от административнонаказателен характер, е регламентирано в Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата й в случая редакция и по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.84 от 28.03.2014 г.) от
същата Наредба, която регламентира, че "За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лева.". Предвид това, не може да се приеме и за
необоснован или несправедлив размерът от 300.00 лева на заплатеното, в случая,
адвокатско възнаграждение, като същият, според настоящия съдебен състав, е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и следва да се присъди,
като обезщетение за понесените от ищеца вреди, в пълния му размер.
Така, по изложените съображения, съдът
счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на общо 600.00лева
/шестстотин/ с вкл. ДДС - по 300.00лева /триста/ с вкл. ДДС за двете съдебни
инстанции, представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по
делото пред въззивната и касационната инстанция, в което е отменено, като
незаконосъобразно наказателно постановление № 04687 от 24.07.2017год., издадено
от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , с което е било наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 500.00лева /петстотин/, за нарушение по чл.3б
от ЗСБТ, т.е. съдът намира, че заплатените от ищеца „К*** ” ООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №* , вх.* , ет.* ,
офис 12 с управител И*** К.И., адвокатско възнаграждение, в размер на общо
600.00лева – по 300.00 лева за въззивната и касационната инстанция, се явява
имуществена вреда за него, като жалбоподател в административно наказателното
производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото във въззивното производство НП за налагане на имуществена
санкция, за нарушение по чл.3б от ЗСБТ. Предвид това, съдът в настоящия състав
намира, че предявеният иск против Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата гр.С*** /ДКСБТ/ с Булстат *********, гр.С*** , район И*** , ул.”Л***
С*** ” №* представлявано от председателя В.И.И., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява
основателен и доказан до пълния му предявен размер от общо 600.00 лева
/шестстотин/, поради което и следва с решението по делото, ответникът ДКСБТ гр.С***
да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на общо 600.00лева
/шестстотин/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди -
изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в
хода на съдебното производство по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд –
Монтана и по КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана, по
обжалване на наказателно постановление № 04687 от 24.07.2017год., издадено от
Председателя на ДКСБТ гр.С*** , с което е било наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500.00лева /петстотин/, за
нарушение по чл.3б от ЗСБТ.
При този изход на спора по настоящото
дело, по отношение претендираните с исковата молба и представен списък с разноски
в съдебно заседание, от адв. И.Н.Ч. от АК - В*** преупълномощен от „Адвокатско
дружество К*** , Г*** , П*** енд Ко” с Булстат *********, процесуален
представител на ищеца, деловодни разноски в настоящото производство, предвид разпоредбата
на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца „К*** ” ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С***
, бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №* , вх.* , ет.* , офис 12 с управител И*** К.И., следва
да бъдат присъдени и претендираните деловодни разноски по настоящото
производство. В случая, при предявен иск в размер на общо 600.00лева /шестстотин/
с ДДС, който, както бе обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер, то на ищеца следва да бъдат присъдени и
всички сторени от него деловодни разноски в настоящото производство. Така,
съдът намира, че с решението по делото следва да присъди в полза на ищеца „К***
” ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”,
№* , вх.* , ет.* , офис 12 с управител И*** К.И., разноските за заплатеното от
него адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на 360.00лева /триста
и шестдесет/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по делото договор за
правна защита и съдействие №00181/2018г. от 23.02.2018год. и издадена фактура
№********** от 23.02.2018год., като на ищеца следва да бъде присъдена и
внесената по сметка на съда държавна такса, в размер на 50.00лева /петдесет/,
видно от приложената по делото вносна бележка или, на ищеца, с решението по
делото следва да бъдат присъдени разноски, възлизащи в размер на общо 410.00лева
/четиристотин и десет/.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата гр.С*** /ДКСБТ/ с Булстат *********, гр.С*** , район И*** , ул.”Л***
С*** ” №* представлявано от председателя В.И.И., ДА ЗАПЛАТИ на „К*** ” ООД, ЕИК
* със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №* , вх.* ,
ет.* , офис 12 с управител И*** К.И., сумата в размер на общо 600.00лева /шестстотин/
с ДДС, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - изплатени
в брой адвокатски възнаграждения за осъществена правна защита, съдействие и
процесуално представителство, по АНД № 1344/2017год. по описа на Районен съд –
Монтана и по КАНД №32/2018год. по описа на Административен съд – Монтана, с
влязлото в законна сила Решение № 401 от 22.11.2017 г. по което дело, е отменено
като незаконосъобразно издаденото против ищеца Наказателно постановление №
04687 от 24.07.2017год., издадено от Председателя на ДКСБТ гр.С*** , с което е
било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500.00лева /петстотин/, за нарушение по чл.3б от ЗСБТ.
ОСЪЖДА Държавна комисия по стоковите борси и
тържищата гр.С*** /ДКСБТ/ с Булстат *********, гр.С*** , район И*** , ул.”Л***
С*** ” №* представлявано от председателя В.И.И., ДА ЗАПЛАТИ на К*** ” ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Ц*** Б*** ІІІ”, №* , вх.* ,
ет.* , офис 12 с управител И*** К.И., сумата в размер на общо 410.00лева
/четиристотин и десет/, представляваща сторените по настоящето производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: